Решение по дело №9/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Постъпила е жалба от Р. М. М., [ЕГН], от [населено място], действаща чрез упълномощен адв. Д. А., АК – Добрич, против Решение № 1012-16-91/1 от 04.12.2024г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-413 от 24.10.2024г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“, за отказ за отпускане от 26.06.2024г. на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на жалбоподателката. Поддържат се съображения за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, тъй като периодът от 16.03.1977 г. до 16.03.1978 г., през който жалбоподателката е била неработеща майка, отглеждаща дете, неоснователно не е признат за действителен осигурителен стаж. Моли в тази връзка, обжалваното решение да бъде отменено и административната преписка да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне по същество.

Ответникът по жалбата – Ръководител на ТП на НОИ – гр. Разград чрез процесуалния си представител – упълномощен главен юрисконсулт, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Твърди, че дори спорният период от една година да бъде признат за действителен осигурителен стаж на жалбоподателката, то отново няма да събере минимално изискуемия такъв по чл. 68, ал. 3 от КСО от 15 години, поради което правилно е отказано отпускане на исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявления вх.№ 2113-16-572 от 26.06.2024г. от Р. М. М., [ЕГН], от [населено място], действаща чрез упълномощено лице, е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Към датата на подаване на заявлението е имала навършена възраст от 70 години, 3 месеца и 24 дни и осигурителен стаж от трета категория труд – 13 години, 4 месеца и 7 дни. В този осигурителен стаж, съгласно изготвения Опис на осигурителен стаж (л. 34 – 35 от делото) е включено и времето от 16.03.1977 г. до 16.03.1978 г. (една година), през което жалбоподателката е била по майчинство и е отглеждала като неработеща майка първородното си дете, родено на 30.04.1977г. – Т. И. И. (представено Удостоверение за раждане на детето - л. 33 от делото). Времето на майчинството не е признато за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

С Разпореждане № 2140-16-413 от 24.10.2024г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград е постановен отказ по отношение на заявителката Р. М. М. да й бъде отпусната поисканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите е обсъдено, че не отговаря на изискванията по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като има навършена необходимата възраст към 2024г. от 62 години и 2 месеца, но няма необходимия осигурителен стаж от 36 години и 6 месеца. По същите съображения е прието, че не отговаря на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО - има изискуемата възраст към 2024г. от 67 години, но няма необходимите 15 години действителен осигурителен стаж, като за такъв е признат стажът от 12 години, 4 месеца и 7 дни, без периода на майчинството.

Разпореждането е било предмет на административен контрол пред по-горестоящия административен орган и със същите мотиви е потвърдено от Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда Решение № 1012-16-91/1 от 04.12.2024г. В повече е обсъдено, че времето за раждане и отглеждане на второто дете на жалбоподателката от 02.07.1978 г. до 02.09.1979 г. е зачетено за действителен стаж, тъй като жалбоподателката в същия период е била в трудовоправни отношения с Потребителна кооперация – гр. Завет.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.

Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Решението е постановено от оправомощен административен орган, в изискуемите съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК форма и съдържание, и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила.

По отношение съответствието му с материалният закон съдът прецени следното:

Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември 2016 г. лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаване на заявлението необходимата възраст е 67 години, като жалбоподателката отговаря на това условие.

Неправилно административният орган е преценил, че периодът на отглеждане на първородното й дете не е действителен стаж.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ бр. 107 от 2014г., в сила от 01.01.2015г., последно допълнена ДВ бр.8 от 25.01.2023г., в сила от 29.01.2023г.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

В настоящия случай спорният стаж е за времето от 16.03.1977 г. до 16.03.1978 г., чиято действителност следва да се преценява съобразно правната уредба до 31.12.1999 г.

Съгласно чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958г., обн., Изв. бр.5 от 17.01.1958г., в сила до 01.01.2000г., когато е отменен), се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този период са действали Постановление № 61 от 28.12.1967г. на Централния комитет на БКП и на Министерския съвет за насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн., ДВ, бр. 15 от 20.02.1970 г., изм., бр. 85 от 1.11.1983г.), издадена по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от Постановлението. В Инструкцията е уточнено, че на неработещите жени - майки, родили деца след 31.12.1967г., се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките-работнички и служителки. В т. 3 от същата Инструкция е предвидено, че придобитият стаж се зачита при ползуване на права по изброените в т. 2, ал. 1 нормативни актове, включително по Закона за пенсиите.

Жените-майки, независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от особената закрила на Държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 7, предл. 2 от КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, предл. 2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Следователно, и при отменената, и при действащата правна уредба законодателят изрично признава периода на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Горните изводи са в съответствие с установената трайна практика на ВАС по обсъждания материалноправен проблем (Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о. Р № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС; Р № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС и много др.).

Ето защо административният орган неправилно е приел, че времето от една година през периода от 16.03.1977 г. до 16.03.1978 г., през който жалбоподателката, като неработеща майка, е отглеждала първородното си дете, родено на 30.04.1977г., не е действителен осигурителен стаж.

Независимо от горния извод оспореното решение съответства на материалния закон, тъй като дори и със зачитане на обсъждания период на майчинство жалбоподателката няма право на пенсия на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като общият й действителен осигурителен стаж към момента на подаване на заявлението - 26.06.2024г. възлиза на 13 години, 4 месеца и 7 дни, т.е. не покрива изискването на цитираната разпоредба от 15 години действителен осигурителен стаж.

Като е стигнал до същият извод, административният орган е постановил административен акт, съответстващ на материалния закон, а жалбата срещу него се явява неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Разград

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. М. М., [ЕГН], от [населено място], против Решение № 1012-16-91/1 от 04.12.2024г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-413 от 24.10.2024г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“, за отказ за отпускане от 26.06.2024г. на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на жалбоподателката.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.