№ 2124
гр. С., 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110217588 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление /НП/ № 21-4332-021373/ 21.10.2021 г. на
началник-сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”-СДВР, на Н. Г. П. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 150.00 лв. за
нарушение на чл.150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 177, а.1, т.1 от ЗДвП.
Постъпила е жалба от санкционираното лице за обжалване на
наказателното постановление, с молба същото да се отмени като неправилно
и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
не се представлява от процесуален представител. Не излага допълнително
доводи в подкрепа на жалбата.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не се
представлява и не взима становище по делото.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
1
по делото, достигна до следните изводи
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административно-наказващият орган е установил фактическите
обстоятелства по делото: на 27.09.2019 г. около 03.10 ч. жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка „П.” с рег. № *****, собственост на „Р.
ООД, в гр.С. по бул.”Ч.в.”, от ул.“Ф.К.“ към О.п., като срещу №151, след
извършена проверка от ОПП-СДВР, било констатирано от проверяващите, че
водачът управлява моторно превозно средство /МПС/, след като е бил лишен
от това право по съдебен или административен ред – няма СУМПС, в период
на лишаване по административен ред със ЗППАМ 21-4332-000011/ 04.01.2021
г.
Във връзка с горното е съставен АУАН № 481929 на 27.09.2021 г. В
законоустановения срок жалбоподателят не е депозирал писмено възражение
срещу акта. На 21.10.2021 г. е издадено процесното наказателно
постановление, с което на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 150 лв. за това, че същият управлявал МПС, след като е бил
лишен от това право по съдебен или административен ред.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се констатира от акта за установяване
на административно нарушение, който има доказателствена стойност, от
показанията на св.КР. М. К., копия от заповеди за компетентност, справка-
картон на водача, както и от останалите материали по делото.
Св.К. в съдебно заседание потвърждава отразеното в АУАН по случая.
Съдът цени показанията на свидетеля, те са последователни и
непротиворечиви. Съдът кредитира писмените доказателства, събрани и
приобщени по предвидения в закона ред, и относими по делото.
При така установенот съдът намира следното
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо
2
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, тоест
дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1
от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът ex officio (служебно) констатира касателно
компетентността на наказващия орган началник-сектор към СДВР, отдел
„Пътна полиция”-СДВР по издаване на атакуваното наказателно
постановление: същата следва по силата на длъжностно качество и
правомощията, делегирани с приложена по делото заповед. Същевременно
материалната компетентност на актосъставителя КР. М. К. по съставяне на
АУАН не се явява доказана по делото, доколкото в заповед за компетентност,
изискана служебно от съда и приложена по делото, не фигурира името на
съставителя на АУАН, а на друго лице – Божидар Тихомиров Василев. Затова
не може да се приеме, че АУАН е съставен от материално компетентно лице
по смисъла на закона.
На следващо място, разпоредбата на чл.150 от ЗДвП предвижда, че
всяко МПС, участващо в движението, трябва да бъде управлявано единствено
от правоспособен водач. Следващата по хронология и систематика норма на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП изисква следното: "За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т.
1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено. Санкционната разпоредба на
чл.177, ал.1 т.1 от същия закон визира налагане на административно
наказание "глоба" в размер от 100 до 300 лева за водач, който управлява
моторно превозно средство, след като е бил лишен от това право по съдебен
или административен ред. Обстоятелството, че водачът управлява МПС без
СУМПС, доколкото е лишен по административен ред на 01.01.2021 г., се чете
3
от акта за установяване на административно нарушение. Недопустимо нов
факт се въвежда в наказателното постановление, според диспозитива на което
номерът на ЗППАМ е 20-4332-000011 и е от 04.01.2021 г.;
административнонаказващият орган не прилага справка, в тази връзка.
Отделно от това, описанието на нарушението е крайно лаконично, то не
позволява на санкционираното лице да разбере, какво административно
нарушение му се вменява. Административнонаказващият орган е дал непълна
правна квалификация на нарушението, тъй като не са възведени твърдения за
това, водачът да не е притежавал свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, свидетелството му за управление да не е било в срок на валидност,
да е било временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от НПК или да е било обявено за невалидно като изгубено, откраднато
или повредено. Така е жалбоподателят е бил лишен от възможността да
разбере административното обвинение, за да се защити адекватно срещу него,
като е нарушено правото му на защита.
При неспазване на изискванията на закона за това, ясно, пълно и
точно да се опише твърдяното деяние, както и законовите разпоредби, които
са нарушени с него, при разминаването между словесното описание на
нарушението, налице е съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, самостоятелно основание
за отмяна на наказателното постановление.
По изложените съображения, наказателното постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид на горните мотиви и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 21-4332-021373/
21.10.2021 г. на началник-сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”-СДВР,
на Н. Г. П. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
150.00 лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 177, а.1, т.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
4
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5