Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 04.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Е.Вукадинова, като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №16024 по
описа за 2018 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.01.2017 год.,
постановено по гр.дело №63582/2014 год. по описа на СРС, ГО, 57 с-в, е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу С.И.Д.
и Д.И.К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че всяка една от ответниците дължи на ищеца
сумата от 374.61 лв. –
главница, представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2011 год. до 30.04.2013 год. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********, абонатен
№094621, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело №22034/2014 год. по описа на СРС, ГО, 57 с-в – 24.04.2014 год. до
окончателното й изплащане и сумата от 36.89 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.08.2011 год. до 05.02.2014 год., като исковете
са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери, а ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на по 392.36 лв. и
направените разноски в заповедното производство в размер на по 72.15 лв.
Горепосоченото решение е постановено
при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.“ ООД.
Срещу решението в частта му, с която
са уважени предявените искове, са подадени в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивни жалби от ответниците С.И.Д. и Д.И.К. /с идентично съдържание/. Жалбоподателите
поддържат, че между страните не съществували облигационни правоотношения по
договор за продажба на топлинна енергия. Такъв договор бил сключен с техния
брат Г.И.К., който живеел постоянно в процесния имот.
Не били подписвали договор с третото лице-помагач и не били ползвали топлинна
енергия. Вземанията на ищеца за главница и лихва били погасени по давност съгласно
чл. 111, б. „в“ и чл. 119 ЗЗД. Ето защо
молят решението на СРС да бъде отменено в обжалваните му част, а исковете –
отхвърлени.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД счита,
че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.
Третото лице-помагач „Т.“ ООД не
изразява становище по въззивните жалби.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части, но е неправилно.
Спорният по делото въпрос се свежда до
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор
за доставка на топлинна енергия.
Установено е по делото, че процесният имот
е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост /в която се намира процесния
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Въз основа на съвкупната преценка на
писмените доказателства по делото – нотариален акт за дарение на недвижим имот
от 29.12.1989 год., молба-декларация на Г.И.К. от 20.12.2001 год. за откриване
на клиентска партида на негово име за процесния имот,
с която посоченото лице е декларирало, че досегашен потребител е бил И.Г.К.,
както и списък на етажните собственици, неразделна част от протокол за проведено
Общо събрание на етажните собственици на процесната
сграда от 27.10.2001 год., който е подписан от Г.К., въззивният
съд приема за установено, че през 2001 год. е възникнало облигационно отношение
по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди между ищеца и Г.И.К.,
като последният, съобразно действащата към посочения момент нормативна уредба –
§ 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ
/отм./, се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди – виж и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2017
год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК.
Същевременно според клаузата на чл. 61
от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители
за битови нужди от 2008 год., при промяна на собствеността или на вещното право
на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат
до продавача в срок по 14 заявление за откриване, закриване или промяна на
партида по образец, към което да приложат копия от документите, удостоверяващи
придобиването или прекратяването на правото на собственост /респ. на вещното
право/. Преди промяната или закриването на партидата от продавача /т.е. ищеца/,
купувачът – собственик или титуляр на вещно право на ползване, заплаща всички
дължими до този момент суми за топлинна енергия, а ако предишния собственик или
ползвател не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до
откриване на партида на новия собственик или ползвател. В случай, че новият
собственик не изпълни задължението си, продавачът има право да открие партида
въз основа на документ, удостоверяващ собствеността му /респ. вещното му право
на ползване/. Преди промяна на партидата, предишният и новият собственик
уреждат помежду си всички задължения за топлинна енергия, за което представят
на продавача нотариално заверен споразумителен
протокол, като при липса на споразумителен протокол
новият собственик се задължава с всички дължими суми за топлинна енергия,
възникнали след датата на смяната на собствеността.
В разглеждания случая ищецът нито
твърди, нито установява, че е настъпила промяна на собствеността
/обстоятелството, че през 2007 год. ответниците са се
снабдили с констативни нотариални актове за собственост на по 1/4 ид.ч. от процесния имот не
обуславя различен извод, при положение, че е неясен изходът от производството
за делба между тях, Г.К. и Я.К.по гр.дело №9086/2008 год. по описа на СРС, ГО,
69 с-в/, както и че е открил партида на името на ответниците
– напротив в документите за главен отчет, протокол за сервизно обслужване на
прибори за дялово разпределение, протоколи за неосигурен достъп и
изравнителните сметки, изготвени от третото лице-помагач „Т.“ ООД /извършвал
услугата дялово разпределение/, като титуляр на процесната
клиентска партида фигурира Г.К.. По делото не са ангажирани и каквито и да било
доказателства, че последният и/или ответниците са
подали заявление за промяна на партидата на абонатен №094621, а доказателствената тежест в тази насока е била на ищеца. Няма
и данни ответниците да са били фактически ползватели
на жилището през исковия период.
Следователно и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, въззивният съд приема, че ответниците
не дължат на ищеца процесните главници. А щом няма
главно вземане за стойност на доставена топлинна енергия, не може да има и
задължение за обезщетение за забава. Релевираните
претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Ето защо решението на СРС следва да
бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решението от 24.01.2017 год., постановено по гр.дело №63582/2014
год. по описа на СРС, ГО, 57 с-в, в частта му, в която са уважени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу С.И.Д. и Д.И.К.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта му, в която ответниците С.И.Д.
и Д.И.К. са осъдени да заплатят на ищеца „Т.С.“ ЕАД разноски за първоинстанционното производство в размер на по 392.36 лв.
и разноски за заповедното производство в размер на по 72.15 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу С.И.Д.
с ЕГН **********, с адрес: *** и Д.И.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всяка
една от ответниците дължи на ищеца сумата от 374.61
лв. – главница, представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.02.2011 год. до 30.04.2013 год. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********, абонатен №094621,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№22034/2014 год. по описа на СРС, ГО, 57 с-в – 24.04.2014 год. до окончателното
й изплащане и сумата от 36.89 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 01.08.2011 год. до 05.02.2014 год.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/