РЕШЕНИЕ № 83
гр. Пазарджик, 26.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
267/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от А.Е.П., ЕГН **********,***,
чрез адв. В. Ц. ***, срещу
„ГАЛЕН ФАРМА ПРОДАКШЪН“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. Калугерово, община Лесичово, обл.
Пазарджик, за заплащане на сумата от 39 120 лева,
представляваща дължимо възнаграждение
за изпълняваната от ищцата длъжност изпълнителен директор на ответното
дружество, за периода от 01.09.2015 г. до 31.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на иска – 13.09.2018 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 244, ал. 1 ТЗ. Претендират се
разноски.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
От 11.03.1998 г. ищцата А.П. е председател на Съвета на
директорите на ответното дружество. На учредителното събрание на дружеството с
протокол от 11.03.1998 г. е взето решение за избор на членове на СД, един от
които ищцата, като е определено и тяхното възнаграждение, както следва: за
изпълнителния директор до четири минимални работни заплати, а за останалите
членове в размер на три и половина работни заплати. С протокол от същата дата –
11.03.1998 г. СД е определил месечно възнаграждение на изпълнителния си член в
размер на четири минимални работни заплати за страната. Твърди се, че с
протокол № 7 от 15.02.2001 г. СД избира за изпълнителен директор ищцата, като
възнаграждението й е определено отново на четири минимални работни заплати. На
07.08.2017 г. ищцата е заличена в ТР към АВп като представител и изпълнителен
директор на ответното дружество, тъй като на ОСА от 19.06.2017 г. е избран нов
състав на СД. Заявява се, че ищцата не е получила дължимото й се възнаграждение
за изпълняваната от нея длъжност изпълнителен директор на дружеството за
периода от 01.09.2015 г. до 31.07.2017 г. в общ размер на 39 120 лева.
Моли за уважаване на иска с присъждане на направените съдебни разноски, вкл.
адвокатски хонорар.
Не е постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
отговор
на искова молба от ответника по делото, същият е постъпил след срока. В него се излагат
правни доводи, че възнаграждението на изпълнителния директор не се определя от
Съвета на директорите съгласно материалния закон, който е съществувал към
релевантния момент, а от ОС на акционерите, като възможността възнаграждението
да се определя от СД е предвидена в закона през 2003 г. Моли за отхвърляне на
иска. В хода по същество моли за частично отхвърляне на иска. Подробно
становище за това за кои обстоятелства може да се цени просроченият отговор,
както и за преценката за реда на разглеждане на делото, а именно по
гл.
XXXII от ГПК „Търговски
спорове“, съдът е взел в
разпореждане от 25.10.2018 г., към което препраща.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на изложените от
ищеца твърдения. Съдът приема, че предявеният иск е един – по арг. от разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК. Сезиран е
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
От фактическа страна съдът приема следното:
Видно от
публикувания по партидата на ответното дружество в търговския регистър към
Агенция по вписванията Устав, Общото събрание на акционерите притежава
компетентността да избира и освобождава членовете на Съвета на директорите,
съотв. на Надзорния съвет, и да определя възнагражденията им – чл. 34, т. 5.
С Протокол от 11.03.1998 г. от учредително събрание на „ГАЛЕН
ФАРМА ПРОДАКШЪН“ АД е приета едностепенна система на управление на дружеството,
като са избрани трима членове на Съвета на директорите – председател и двама
членове, с мандат от 3 години, а именно: Т Т Б, М Д.П. и ищцата А.Е.П. (тогава с
фамилия Г; идентичността се установява от посочения ЕГН). Видно от т. 3 от
протокола, учредителите са взели решение за определяне възнаграждението на
членовете на СД в размер на три и половина минимални работни заплати за
страната, а за изпълнителния директор – до четири минимални работни заплати за
страната.
С Протокол № 1 от 11.03.1998 г. от заседание на
Съвета на директорите на „ГАЛЕН ФАРМА ПРОДАКШЪН“ АД за Председател
на СД е избрана ищцата А.П., а за Изпълнителен директор Т Т Б. Видно от т. 3 от
този протокол, Съветът на директорите са взели решение за определяне
възнаграждението на изпълнителния директор в размер на четири минимални работни
заплати за страната.
С Протокол № 7 от 15.02.2001 г. от заседание на
Съвета на директорите на „ГАЛЕН ФАРМА ПРОДАКШЪН“ АД за Председател
на СД е избран В И Ш., а ищцата е избрана за Изпълнителен директор, след като
преди това същата е била освободена като Председател на Съвета. Видно от т. 3.1
от този протокол, е определено възнаграждението на изпълнителния директор също в
размер на четири минимални работни заплати за страната.
От прието като
писмено доказателство по делото Решение № 450 от 06.03.2001 г., постановено по
ф. д. № 420/1998 г. на ОС – Пазарджик се установява, че по партидата на
ответното дружество са вписани промени в обстоятелствата, а именно: вписване на
ищцата като изпълнителен директор на дружеството и други.
От издадено от
ОС – Пазарджик Удостоверение от 05.06.2008 г. за актуално състояние на
ответното дружество е видно, че Съветът на директорите се състои от А.Е. Г –
изпълнителен директор, В И Ш. –член на СД и Л Г В – член на СД.
С решение по т.
5 от Протокол от 19.06.2017 г. за проведено
Общо събрание на акционерите на ответното дружество за членове на Съвета на
директорите са избрани И.В.Ш., М В Ш и В И Ш., респ. ищцата А.П. е освободена като
(изпълнителен) член на СД, макар това обстоятелство да не е изрично отбелязано
в протокола. Общото събрание е приело също, че тези членове на СД, на които
няма да бъдат възложени функции по представителство и управление на дружеството,
да не получават възнаграждение.
Видно от влязло в сила Решение № 86 от 04.08.2017 г. по т. д.
№ 129/2017 г. на ОС – Пазарджик, взетите на ОСА от 19.06.2017 г. решения за
промяна в състава на СД са указани за вписване в ТР към АВ, като промяната е отразена
по партидата на дружеството на 07.08.2017 г.
От приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ,
неоспорено от страните, прието от съда за компетентно изготвено и обосновано,
се установява, че за периода от 01.09.2015 г. до 31.07.2017 г. брутното месечно
възнаграждение на ищцата за длъжността изпълнителен директор на ответното
дружество, при съобразяване четирикратния размер на минималната работна заплата
за страната за исковия период, възлиза на сумата от 39 120 лева.
Установява се също така, че ищцата е осигурявана за изпълнение на длъжността управител на търговско дружество, но
размерът на декларирания осигурителен доход е по-малък от размера на претендираното за изпълнителен директор възнаграждение. Сочи, че за ноември
2016 г. липсват данни за осигуряване на ищцата.
Обясненията на ищцата, дадени по реда на чл. 176 от ГПК в
настоящия случай не
представляват доказателствено средство, тъй като не
обективират неизгодни за
страната факти, поради което е безпредметно
обсъждането им.
Св. Е.Д.Д. твърди, че е работила като главен счетоводител в
предприятието на ответното дружество през периода 2008 – 2018 г. Излага, че
изпълнителният директор на „ГАЛЕН ФАРМА ПРОДАКШЪН“ АД е осигуряван на минималния осигурителен праг за длъжността,
като на свидетелката не са й представяни документи, които да послужат като
основание за начисляване на по-голяма сума за възнаграждение и осигуровки.
Твърди, че заплатите се изплащат в брой, ако има възможност за това. За
удостоверяване на получаването се подписва ведомост или ордер. Ако се изплаща
част от възнаграждението се подписва ордер, а ако се изплаща пълния размер –
ведомост. Поддържа, че за времето за което е изпълнявала длъжността главен
счетоводител, няма неподадени в НАП декларации за нея, за касиера и
изпълнителния директор.
Правни
изводи:
Предявен
е иск с пълна правна квалификация по чл. 79 вр. чл. 286 от ЗЗД и чл. 244, ал. 4
от ТЗ.
По въпроса за формата на договора за управление на търговско дружество и
може ли договорът да бъде сключен с конклудентни действия, е налице практика на ВКС, обективирана в Решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г.,
IV г. о., където се приема, че договорът за
управление на търговско дружество има смесен характер, той съдържа елементи от
договора за поръчка и договора за изработка, защото включва в съдържанието си
задължения за извършване както на материални, така и на правни действия.
Договорите за поръчка и за изработка са неформални, но договорът за управление
на търговско дружество е уреден в ТЗ като
формална сделка с писмена форма за валидност, което изключва по принцип
възможността за сключване и продължаване на действието му (което съставлява
изменение) чрез конклудентни действия. Посоченото правило обаче не е абсолютно,
то търпи изключения в две посоки: на първо място, независимо от това дали ще се
приеме, че договорът за управление е търговска сделка, след като неговата
утежнена форма за валидност е уредена в ТЗ, по
отношение на същото изискване ще важи и правилото на чл. 293, ал. 3 от ТЗ,
че страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да
се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, а такова
неоспорване е налице винаги, когато тя е приемала изпълнение по договора; и на
следващо място, договорът за управление урежда съществуващи правоотношения
между дружеството и управителя, тези отношения възникват от извършените
в писмена форма избор от съответния орган на дружеството и съгласие на
управителя, като основното им съдържание е уредено в закона (правомощията на
управителя и обема на представителната му власт). С договора за управление може
да бъдат уредени поемането на задължение за постигане на определен стопански
резултат, възнаграждението на управителя и други детайли на отношенията им, но
без да се засяга установеното в закона съдържание на договора нито решенията на
общото събрание (напр. това за определяне на размера на възнаграждението).
Договорът за управление е изцяло подчинен на отношенията, възникнали от избора
и съгласието на управителя. Сключването на договор за управление е правна
възможност, от която страните могат
да се възползват по свое желание. На възможността отношенията, възникнали от
първоначалния избор на управител да продължат да се осъществяват и след
изтичането на срока на избора трябва да съществува и възможност сключеният във
връзка със същия избор договор за управление да продължи да урежда отношенията
им, затова, ако избраният управител продължи да изпълнява задълженията си след
изтичането на срока - до избора на нов управител, отношенията между него и
дружеството продължават да се уреждат от договора за управление с изтекъл срок
докато трае фактическото изпълнение на задълженията. Същото важи и ако
управителят бъде преизбран за нов
срок - до сключването на нов договор за управление, страните ще бъдат обвързани
от уговорките на договора за управление с изтекъл срок.
По делото не е спорно, че между
ищцата, като изпълнителен директор, от една страна, и ответното дружество, от
друга, никога не е сключван изричен писмен договор за възлагане на управлението,
което законово изискване възниква с приемане на разпоредбата на чл. 244, ал. 7
от ТЗ (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.). Следователно страните
са избрали да не сключват изричен писмен договор, включително след въвеждане на
изискването за това през 2003 г. Както се изложи, това не опорочава
възникналите отношения по възлагане на управлението между дружеството и членовете
на СД, доколкото след избора на ищцата за изпълнителен директор през 2001 г. до
освобождаването й през 2017 г. дружеството е приемало изпълнение от нейна
страна по смисъла на чл. 293, ал. 3 от ТЗ. Впрочем, не се и спори, че ищцата е изпълнявала
длъжността изпълнителен директор на „ГАЛЕН ФАРМА ПРОДАКШЪН“ АД през исковия период от 01.09.2015
г. до 31.07.2017 г., обстоятелство видно и от вписванията по партидата на
дружеството, където от 11.09.2009 г. до 07.08.2017 г. за представител
(изпълнителен директор) на ответното дружество е вписана А.Е.
Г
(сега П.).
Съдът
приема, че Общото събрание на акционерите на „ГАЛЕН ФАРМА ПРОДАКШЪН“ АД е компетентно да определи размера на възнаграждението на
членовете на Съвета на
директорите, съгласно разпоредбата на чл. 34, т. 5 от Устава на дружеството, което е и сторено
видно от Протокол от 11.03.1998 г. от учредителното събрание на акционерното
дружество, където в т. 3 учредителите са взели решение за определяне
възнаграждението на членовете на СД в размер на три и половина минимални
работни заплати за страната, а на изпълнителния директор – четири минимални
работни заплати за страната. Регламентацията на устава, в посочената част,
съответства и на предвидената в закона към него момент възможност, видно от
разпоредбата на чл. 221, т. 4 от ТЗ (ДВ,
бр. 48/1991 г.), където се сочи, че ОС на акционерите избира и освобождава членовете на Съвета на директорите, съотв. на Надзорния съвет, и определя
възнагражденията им.
Взетите впоследствие решения от СД
по Протокол № 1 от 11.03.1998 г. и
Протокол № 7 от 15.02.2001 г. за избор на председател и изпълнителен
директор измежду членовете на Съвета съответства на чл. 48, ал. 1 от Устава, а
решението за определяне възнаграждението на изпълнителния директор в размер на
четири минимални работни заплати за страната само възпроизвежда вече
определеното от компетентния за това орган (ОСА) месечно възнаграждение за длъжността.
Органното правоотношение с лицето, избрано от ОСА за член на СД или избрано от СД за изпълнителен директор, за което е извършено съответно
вписване в ТР, не се прекратява с изтичането на мандата по чл. 233, ал. 1 ТЗ (така Решение №
108 от 8.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2263/2014 г., II т. о.).
Предвид
това, че ищцата за периода от 15.02.2001 г. до 19.06.2017 г. е била преизбирана
да изпълнява длъжността изпълнителен директор на дружеството и е изпълнявала
задълженията на такъв, както и предвид липсата на изричен писмен договор, който
да променя условията по предходно възникналите отношения между нея и
дружеството, вкл. това за дължимото възнаграждение, следва да се приеме, че действието
на сключения договор за управление с изтекъл срок е продължено по общо съгласие
на страните докато трае фактическото изпълнение на задълженията, като дружеството
е обвързано от решението на Общото
събрание на акционерите за определяне на размера на дължимото възнаграждение. Обстоятелството,
че с изменение на разпоредбата на чл. 244, ал. 4 от ТЗ (ДВ, бр. 58/2003 г.) СД е органът, който определя възнаграждението на изпълнителния
член, не променя изложения извод, доколкото се касае до продължено действие на
сключен договор за управление, а не до сключване на нов такъв.
Съдебната
практика приема, че именно с оглед вида и характера на
правоотношението между управителя и управляваното от него дружество и с оглед
правната природа на договора за възлагане на управлението между тях,
възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по
граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като е без значение как то е
наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени
по него (в този смисъл е Решение № 204 от 28.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 983/2014
г., IV г. о.). С оглед на това без значение е обстоятелството на какъв
осигурителен праг е била осигурявана ищцата като изпълнителен директор на
дружеството и какъв е размерът на декларираното в НАП възнаграждение, меродавно
е уговореното с протокола от учредителното събрание в размер на четири минимални
работни заплати за страната.
По въпроса за
начина на прекратяване на договор за управление, сключен с изпълнителен член
на СД е постановено цитираното по-горе Решение № 108 от 8.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2263/2014 г.,
II т. о., където се приема, че когато в
сключения от страните договор има клауза относно прекратяването му,
се прилага тази клауза (в случая няма такава изрична клауза), а в останалите случаи – договор за
възлагане на управление на изпълнителен директор, когато е сключен без
определен срок (както е в настоящия случай, доколкото не е предвиден
изричен срок), се прекратява с освобождаването
му. В това решение,
препращайки към решение № 39 от 15.04.2011 г.
на
ВКС по т. д. № 526/2010 г. I т. о. и решение № 135 от 9.11.2009
г. на
ВКС по т. д. № 184/2009 г., се приема, че при
разпоредено от законодателя конститутивно действие на вписването в ТР на
определени обстоятелства, решението на ОС поражда незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството и
предвиденият конститутивен ефект на вписването намира проявление само по
отношение на трети за дружеството лица. Тоест приема се, че действието на решението на общото
събрание вътре в дружеството – по отношение на него,
акционерите и органните представители на дружеството
настъпва веднага, като предвиденият в
разпоредбата конститутивен ефект на вписването намира своето проявление само
спрямо трети за същото лица. Доколкото в случая отношенията не касаят трети лица, а вътрешните
отношения между дружеството и член на СД /изпълнителния директор/, решението на
ОСА от 19.06.2017 г. има незабавно
действие – чл. 231, ал. 2 от ТЗ. Вписването
на настъпилите промени е само последица от прекратеното мандатно правоотношение
и има значение само спрямо третите лица. Незабавното
действие на решението за освобождаване на член
на СД се потвърждава и от
разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ – новоизбраният представител е легитимиран да заяви настъпилите промени в органното представителство на
дружеството.
С оглед изложеното разбиране, с
взетото решение от ОСА на 19.06.2017 г. за освобождаване
на ищцата като член на СД (в частност като изпълнит. директор) се прекратява и
договорът за възлагане на управление, поради което предявеният иск е
основателен за периода от 01.09.2015 г. до 19.06.2017 г., като съобразявайки размерите
в приетото в заключението по ССчЕ, до размер на сумата от 36 605.27 лева (35 440 лева за периода 01.09.2015 –
31.05.2017 г. + 1 165.27 лева за периода 01–19.06.2017 г.), а за разликата
над този размер до претендираните 39 120 лева е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По
разноските:
Съобразно
уважената част от иска дължимите в полза на ищцата разноски, съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК, се определят на сумата от 3 382.43 лева (от претендирани
3 614.80 лв). Дължимите в полза на ответника разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, са в размер на сумата
от 48.21 лева. При извършена компенсация, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата разноски за настоящото исково производство в размер на сумата
от 3 334.22 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ГАЛЕН
ФАРМА ПРОДАКШЪН“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Калугерово, община
Лесичово, обл.
Пазарджик, да заплати на А.Е.П., ЕГН **********,***, сумата от 36 605.27 лева (тридесет и шест хиляди шестстотин и
пет лева и двадесет и седем стотинки), представляващи дължимо възнаграждение за
изпълняваната от ищцата длъжност изпълнителен директор на ответното дружество,
за периода от 01.09.2015 г. до 19.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на иска – 13.09.2018 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска
на А.Е.П., ЕГН **********,***, срещу „ГАЛЕН ФАРМА ПРОДАКШЪН“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Калугерово, община Лесичово,
обл.
Пазарджик, за заплащане
на сумата над присъдените 36 605.27 лева (тридесет и шест
хиляди шестстотин и пет лева и двадесет и седем стотинки) до претендираните 39 120
лева (тридесет и девет хиляди сто и двадесет лева), представляващи дължимо
възнаграждение за изпълняваната от ищцата длъжност изпълнителен директор на
ответното дружество, за периода от 20.06.2017 г. до 31.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на иска – 13.09.2018 г. до
окончателното плащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ГАЛЕН ФАРМА
ПРОДАКШЪН“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Калугерово, община Лесичово, обл.
Пазарджик, да заплати на А.Е.П., ЕГН **********,***, сумата от 3 334.22 лева (три хиляди триста тридесет и четири лева
и двадесет и две стотинки) – разноски по компенсация за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: