№ 3503
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110203797 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалва се електронен фиш серия К № 3995496 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР,
на В. П. Б., с ЕГН **********, законен представител на фирма „ХХХ“ ЕООД, ЕИК
ХХХХ,
за това, че на 22.09.2020 г., в 13:17 часа, в гр. София, Околовръстен път, с посока на
движение от бул. Сливница към бул. Ломско шосе, до хотел „Симона“, при ограничение на
скоростта 90 км/ч за извън населено място, въведено с п. з. В26, с МПС лек автомобил
„Ф.Т.“ с рег.№ ХХХ е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 11743с7 – при разрешена скорост
от 90 км/ч, е установена скорост от 109 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 19
км/ч. С горното законният представител на собственика на посоченото МПС нарушил чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т.
2 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
Електронният фиш (ЕФ) е обжалван в срок от В. П. Б., чрез упълномощен
представител, който в подадената жалба моли същият да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен. В жалбата и в с. з. се изтъква, че било налице вътрешно противоречие в
атакувания ЕФ, доколкото едновременно се изтъквало, че нарушението било извършено в
гр. София, но било посочено ограничение на скоростта до 90 км/ч. за извън населено място.
Последното създавало объркване относно териториалната компетентност на АНО и
правилното приложение на относимата санкционна разпоредба. Акцентира се също върху
1
„правен абсурд“, доколкото за напълно идентично нарушение, на същото място и на същия
точен час, е бил издаден втори ЕФ серия К № 3995481, в който същото АТС е регистрирало
различна скорост на движение – 106 км/ч. В тази връзка се оспорва техническата изправност
на използваното средство. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева.
Административно наказващият орган – СДВР, редовно призован, не изпраща
представител, а писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на
електронния фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Доколкото не се установява и не се твърди
противното, въззивната инстанция приема, че жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалвания електронен фиш, Съдът констатира, че електронен фиш
серия К № 3995496, издаден от СДВР, е изготвен, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП и чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, свързани с предпоставките и изискванията за установяване на
административни нарушения с технически средства, както и в съответствие с приложената
по преписката Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
свързана с утвърждаване на образец на електронен фиш.
3. Относно приложението на материалния закон.
От фактическа страна
Видно от изложеното в електронен фиш серия К № 3995496, лек автомобил „Ф.Т.“ с
рег.№ ХХХ се е движил на 22.09.2020 г., в 13:17 часа, в гр. София, Околовръстен път, с посока
на движение от бул. Сливница към бул. Ломско шосе, намирайки се до хотел „Симона“. На
посоченото място автомобилът в същия час е бил заснет с автоматизирано мобилно
техническо средство - преносима видео-радарна система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743с7, което отчело скорост
на движение на автомобила от 109 км/ч, при максимално разрешената скорост от 90 км/ч за
извън населено място, въведено с п. з. В26.
Видно от справка от КАТ лек автомобил „Ф.Т.“ с рег.№ ХХХ е с регистриран ползвател
„ХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХ.
Видно от приложените по преписката протокол № 60-С-ИСИС от 01.10.2019 г. за
проверката на преносима видео-радарна система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743с7, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, протокол за използване на автоматизираното
техническо средство за контрол на скоростта на дата 22.09.2020 г. и ежедневна форма на
отчет, автоматизираното мобилно техническо средство тип ARH CAM S1 с № 11743с7 на
посочената дата 22.09.2020 г. за времето от 12:40 до 14:40 часа е било позиционирано в гр.
София, Околовръстен път, с посока на движение от бул. Сливница към бул. Ломско шосе, до
хотел „Симона“ и обслужвано от полицейските служители Ц.Р. и Д.Ч. със служебно МПС с
рег. № ХХХ Приложен е и снимков материал, извлечен от техническото средство.
2
По преписката е приложен друг ЕФ серия К № 3995481, издаден на същия
жалбоподател В. П. Б., с ЕГН **********, законен представител на фирма „ХХХ“ ЕООД,
ЕИК ХХХХ, за това, че на 22.09.2020 г., в 13:17 часа, в гр. София, Околовръстен път, с
посока на движение от бул. Сливница към бул. Ломско шосе, до хотел „Симона“, при
ограничение на скоростта 90 км/ч за извън населено място, въведено с п. з. В26, с МПС лек
автомобил „Ф.Т.“ с рег.№ ХХХ е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 11743с7 – при разрешена скорост
от 90 км/ч, е установена скорост от 106 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 16
км/ч., с което законният представител на собственика на посоченото МПС нарушил чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т.
2 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева. Посоченият ЕФ серия К №
3995481 също е обжалван от В. П. Б., като по жалбата му е образувано отделно НАХД №
3792/23 г. по описа на СРС, НО, 7 състав.
По доказателствата и от правна страна
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
следствие писмени доказателства: протокол № 60-С-ИСИС от 01.10.2019 г. за проверката на
преносима видео-радарна система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера
и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743с7; удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126; протокол за използване на автоматизираното техническо средство за
контрол на скоростта на дата 22.09.2020 г.; ежедневна форма на отчет; снимков материал;
справка от КАТ за собственика на лек автомобил „Ф.Т.“ с рег.№ ХХХ; копие от ЕФ серия К №
3995481.
При така установената фактическа обстановка, на база горепосочените писмени
доказателства, Съдът констатира, че за едно и също нарушение, осъществено с управлението
на един и същ автомобил (лек автомобил „Ф.Т.“ с рег.№ ХХХ), на едно и също място (гр.
София, Околовръстен път, с посока на движение от бул. Сливница към бул. Ломско шосе, до
хотел „Симона“) и в един и същ ден и час (на 22.09.2020 г., в 13:17 часа), с помощта на едно и
също АТС (ARH CAM S1 с № 11743с7) СДВР е издал на жалбоподателя два ЕФ - № 3995481 и
процесния № 3995496. Смущаващо обстоятелство е това, че в двата ЕФ се сочи, че по едно и
също време и на едно и също място процесният автомобил се е движил според показателите
на използваното едно и също АТС с две различни скорости – 106 км/ч. и 109 км/ч. Това
обстоятелство, правилно определено в жалбата като „правен абсурд“, не само че създава
съмнения относно изправността на използваното АТС (независимо от представената
документация за успешна лабораторна проверка), но и не дава възможност да се разбере защо
посоченото АТС измерва две различни скорости на движение на един и същи автомобил,
намиращ се на едно и също място, както и коя от двете установени в двата ЕФ скорости е
меродавната. Тези неотстраними неясноти създават необратимо съмнение относно верността
на отразените обстоятелства както в процесния ЕФ № 3995496, така и в другия ЕФ №
3995481, предмет на отделно НАХД в СРС. Недопустимо е за едно и също административно
нарушение да се издават два ЕФ, още повече при невъзможност да се установи кой от двата
3
ЕФ отразява действителната фактическа обстановка. Последното налага отмяна на процесния
ЕФ № 3995496, без необходимостта да се обсъждат останалите доводи, развити в жалбата.
Предвид отмяната на атакувания ЕФ, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за определяне на адвокатско възнаграждение е основателно по аргумент на чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие и списък с
разноски, на адв. А. е заплатен хонорар в размер на 400 лева, който е съобразен с параметрите,
заложени в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка на жалбоподателя Ванцислав Б.
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,
платими от СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3995496 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР, на В. П. Б..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати разноски в размер
на 400 лева за адвокатско възнаграждение в полза на В. П. Б..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4