№ 3682
гр. Пловдив, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330105609 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.183 ЗЗД и чл.86
ЗЗД.
В исковата молба от „Лозана-62“ ЕООД срещу „Търновомес 2020“ ЕООД се твърди, че
ищцовото дружество се занимава с търговия с хлебни, тестени и месни продукти и изделия,
като през периода декември 2020г. до март 2021г. поддържало трайни търговски отношения
с ответното дружество, по силата на сключени договори за търговска продажба на месни
продукти – замразен свински бут без кост. Ответното дружество следвало да заплаща цената
по банков път, след получаване на стоката и издаване на фактурата. Твърди се, че ищецът
изпълнил изцяло договореното, като за периода 07.12.2020г. – 17.03.2021г. предало на
купувача замразен свински бут на стойност 13 111.31 лв., както следва – на дата 07.12.2020г.
– 861 кг., на стойност 4391.10 лв. по фактура № **********, с падеж 11.12.2020г.; на дата
22.01.2021г. – 886 кг., на стойност 4518.60 лв. по фактура № **********, с падеж
29.01.2021г.; на дата 17.03.2021г. – 823.845 кг., на стойност 4201.61 лв. по фактура №
**********, с падеж 24.03.2021г. Стоките били предадени от представител на дружеството –
продавач, приети от представител на купувача, който факт бил удостоверен с подписване на
всяка от фактурите. Въпреки това купувачът не бил заплатил посочената цена изцяло.
Извършени били само три частични плащания, както следва – по първата фактура – 1200 лв.
на 07.05.2021г., 1000 лв. на дата 09.03.2021г. и 82.30 лв. на дата 12.01.2021г., като по нея
имало неплатен остатък от 2108.80 лв. По другите фактури не било извършено плащане.
Общата дължима продажна цена била в размер на 10 529.01 лв. Поради това е направено
искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца посочената сума, дължима
за закупени и незаплатени месни продукти по посочените фактури, ведно със законната
1
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендирани са
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от „Търновомес 2020“
ЕООД.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба са приложени заверени копия от фактура № ********** от 07.12.2020г.
на стойност 4 391.10 лв., фактура № ********** от 22.01.2021г. на стойност 4 518.60 лв.,
фактура № ********** от 17.03.2021г. на стойност 4 201.61 лв., с доставчик „Лозана-62“
ЕООД и клиент „Търновомес 2020“ ЕООД, с падежи съответно 11.12.2020г., 29.01.2021г.,
24.03.2021г., банкови извлечения за извършени частични плащания, електронна
кореспонденция между страните.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество, чрез залепване на
уведомление, видно от приложената на лист 31 от делото разписка. Ответното дружество е
било редовно уведомено и за първото по делото заседание, видно от разписката на лист 36
от делото. Според чл.238, ал.1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В съдебно заседание
ответното дружество не изпраща законен или процесуален представител, като няма
направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата
страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по
същество.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски, поради което на страната
следва да се присъдят направените в исковото производство разноски, в размер от 421.16 лв.
внесена държавна такса и 1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Търновомес 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Велико Търново, ул. „Клокотница“ № 2, ет.2, със *** В.И.Г. да заплати на „Лозана-62“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Радиново, Община Марица,
2
със *** Б.И.П. сумата от 10 529.01 лв. /десет хиляди петстотин двадесет и девет лева и 01
ст./ главница, дължима за закупени и незаплатени месни продукти, за които са издадени
фактура № ********** от 07.12.2020г., фактура № ********** от 22.01.2021г., фактура №
********** от 17.03.2021г., с падежи съответно 11.12.2020г., 29.01.2021г., 24.03.2021г.,
както и законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
18.04.2022г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Търновомес 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Велико Търново, ул. „Клокотница“ № 2, ет.2, със *** В.И.Г. да заплати на „Лозана-62“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Радиново, Община Марица,
със *** Б.И.П. сумата от 1 921.16 лв. /хиляда деветстотин двадесет и един лева и 16 ст./
направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3