О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
......../…...01.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на четиринадесети януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното
от съдията
търговско дело № 645/2019 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от В.Г.Н. и
С.Г.Н., двамата чрез адв. Р. И., искове с
правно основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 170, вр. чл. 168 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2,
предл. 4 от ЗЗД срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК000694749, гр.
София, за прогласяване нищожността на учредена в полза на ответника законна
ипотека от 10.10.2017 г.
Претенцията на ищците е за обявяване за недействителна на субективна търговска сделка, поради което и съдът ще разгледа спора по реда на глава 32 от ГПК.
Процедурата по размяна на книжа е приключила, като е извършена двойна такава. Депозирани са допълнителна искова молба и допълнителен отговор.
В отговорите ответникът „Юробанк България“ АД оспорва основателността на исковете по подробно развити съображения, които ще бъдат изложени в проекто-доклада по делото.
Писмените доказателства, представени от ищците ще се приемат като допустими, относимостта ще бъде ценена по същество.
Не са налице
основания за спиране на производството, като в предоставения срок страните не
са изразили общо съгласие за спирането му на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ редовна искова молба от В.Г.Н.,
ЕГН ********** и С.Г.Н., ЕГН **********, двамата чрез адв. Р. И., с адрес за призоваване г.С.,у. Т.Ш. ****,
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 170, вр. чл. 168 от ЗЗД и чл.
26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД,
ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен
път“ № 260, представлявана от Петя Николова Димитрова, Димитър Борисов Шумаров,
Асен Василев Ягодин, за прогласяване нищожността на учредена в полза на
ответника законна ипотека от 10.10.2017 г. за обезпечаване на
вземанията му по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL26927 върху
следния недвижим имот: Дворно място с площ 365 кв. м.. находящо се в гр. Варна,
в местността „Кемер дере“, с административен адрес: ул. „Мир" №81.
съставляващо урегулиран поземлен имот VI-2645 в квартал 6 по плана на местност „Кемер
дере“, заедно с построената в имота МАСИВНА СГРАДА със застроена площ 202
кв.м., състояща се от автосервиз, жилищен етаж, гаражи и помещение за баланс,
при граници: от юг- урегулиран поземлен имот V-2644, от запад - дере и от
изток- улица „Мир“", ведно с всички трайни насаждения, подобрения и права
за имота.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание като доказателства по делото, писмените
такива, представени от ищците, а именно: Молба за вписване на законна ипотека; Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL26927 с „Юробанк България" АД; Решение
по гр.д. №6469/16г., 1-10 състав по описа на СГС; Данъчна оценка; Скица; Покана
за доброволно изпълнение; изпълнителен лист; заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК и извлечение от счетоводните книги на ответника.
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.02.2020г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните и се връчи препис от това определение и
проекто-доклада по делото, на ищеца и препис от допълнителния отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД
ПРОЕКТО-ДОКЛАД
т.д.
№ 645/2018 г.
Ищци: В.Г.Н. и С.Г.Н.
Ответници: „Юробанк България” АД
Ищците сочат в исковата си
молба, че на 08.10.2007 г. сключили Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL26927 с „Юробанк България" АД (предишно наименование „Българска
Пощенска Банка“" АД), по силата на който получили кредит в размер на 391
166 лева. На 10.10.2007 г. за обезпечаване на вземането си по договора банката
вписала в своя полза ипотека върху следния недвижим имот: дворно
място с площ 365 кв. м.. находящо се в гр. Варна, в местността „Кемер дере“, с
административен адрес: ул. „Мир" №81. съставляващо урегулиран поземлен
имот VI-2645 в квартал 6 по плана на местност „Кемер дере“, заедно с
построената в имота МАСИВНА СГРАДА със застроена площ 202 кв.м., състояща се от
автосервиз, жилищен етаж, гаражи и помещение за баланс, при граници: от юг-
урегулиран поземлен имот V-2644, от запад - дере и от изток- улица „Мир“",
ведно с всички трайни насаждения, подобрения и права за имота. Към настоящия
момент имота бил с променена индивидуализация, посочена в ИМ.
В законната ипотека било посочено, че дължимата лихва е в размер на БЛП
на Българска пощенска банка АД за кредити в лева, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата намален с 1 /един/ пункт. Към момента на сключване на
настоящия договор БЛП на „Пощенска банка“ АД за жилищни кредити в лева е в
размер на 7.5% /съгласно чл. 3.1. от Договора/.
На първо място ищците твърдят, че вписаната законна ипотека е нищожна,
тъй като с Решение от 22.06.2017г. по гр.д. № 6469/2016г. на СГС /не е влязло в
законна сила/, били признати за нищожни на основание чл.143, ал.1, вр. чл.146,
ал.1 ЗЗП уговорките в чл.З, ал.1 и чл.З, ал.5 от Договор за кредит от
08.10.2007 г. относно начина на формиране на възнаградителната лихва и
възможността на банката едностранно да променя лихвения процент, уговорките в
чл.4, ал.2 и чл.5, ал.1 от Допълнително споразумение от 02.08.2012 г., чл.4, ал.2
и чл.5, ал.1 от Допълнително споразумение от 12.11.2012 г., Допълнително
споразумение от 14.10.2014 г. и Допълнително споразумение от 27.05.2015 г., с
които се извършва капитализация на лихвата - прибавяне на изтекли
възнаградителни лихви към главницата по договора за кредит от 08.10.2007 г. Считат,
че нищожността на разпоредбите относно ГЛП и липсата на методология, по която
да се изчислява същия имат за последица нищожност на Договора за кредит за
покупка на недвижим имот. Не можело да се приеме, че банката или потребителят
биха сключили договора без изричната договорна уговорка относно ГЛП, както и не
можело да бъде прието, че страните са уговорили фиксиран лихвен процент, тъй
като по този начин би се подменила тяхната воля.
Според ищцовата страна съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока, но при съмнение има право да ги тълкува по благоприятен за потребителя начин. Ако се приеме, че лихвата следва да бъде първоначално посочената за целия срок на договора, твърди, че реално ще се достигне до допълване на неравноправни клаузи с цел отсраняване на порока - липса на методика. От друга страна подобно тълкуване изобщо не би било благоприятно за потребителя, тъй като общоизвестен факт бил, че след 2008г. всички пазарни индекси (Euribor, Sofibor, Libor и т.н.), който са реалния измерител на цената на кредитния ресурс, драстично намалели. По изложените съображения ищците твърдят, че тълкуване на клаузата относно лихвата не може да се извърши, без същата да бъде допълнена от съда, а липсвали повелителни норми, които да я заместят, поради което и целият договор се явявал нищожен поради липса на основание, по аргумент от чл.26,ал.4 от ЗЗД.
На следващо място ищците сочат, че вписаната законна ипотека се явява нищожна и поради липсата на методика за определяне на годишния лихвен процент, защото метода не бил инкорпориран в самия договор или в общите условия към него, подписани от страните. Съгласно действащата към момента на подписване на договора редакция чл. 58, ал.1, т.2 от ЗКИ при сключването на кредити банката следвало да предоставя писмена информация за метода на изчисляване на лихвения процент. В цитираните разпоредби от Договора липсвало посочване на обективни условия за промяна и всичко зависело от волята на банката. Считат, че поради липсата на методика е нарушен чл. 58, ал.1. т.2 от ЗКИ, а съгласно трайната практика на ВКС тя се явявала съществен елемент на договора, което водело и до неговата нищожност. Прилагането по аналогия на чл. 22 от ЗПК и чл. 38 от ЗКНИП сочи, че липсата на методология, прави договора нищожен.
Позовавайки се на разпоредбите на чл. 167 и чл. 170 от ЗЗД, ищците на следващо място твърдят, че в молбата за вписване на ипотеката следва да се посочи размерът на лихвите, които се обезпечават, а при неизвестност относно техния размер договорът се явявал нищожен поради неизвестност относно приложимия лихвен процент. Позовават се и на чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, възпроизведен в чл. 147 от ЗЗП, за начина на тълкуване на разпоредби при съмнение относно смисъла на определено условие - по благоприятен за потребителя начин - чл.147, ал.2 3ЗП.
В случая БЛП се явявал променлива величина, която не било ясно как е формирана, а по отношението на понятието договорен лихвен процент липсвала каквато й да е информация за стойността му, което се намирало в противоречие с чл. 58, ал. 1, т.2 от Закона за кредитните институции, следователно съществува неизвестност и за размера на сумата, за която ипотеката е учредена, което водило до нищожност на последната, поради нарушаване на чл. 170 от ЗЗД.
В отговора на исковата молба ответникът „Юробанк България“ АД признава факта, че с невлязло в сила първоинстанционно решение по гр.д. № 6469/2016г. по описа на СГС, са признати за нищожни на основание чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП част от уговорките по договора за кредит.
Ответникът релевира възражения, че дори и да се установи нищожност на клаузите на договора за кредит това не води до нищожност на целия договор нито пък се устоновява недължимост на лихвата. В самата искова молба по делото пред СГС ищците претендирали прогласяване на нищожност на клауза, с която банката има право да увеличава лихвата, а не се искало обявяване на нищожност на клаузата, че по договора се дължи лихва. Ищците претендирали и връщане на платената лихва по договора, като този иск е отхвърлен изцяло. Оспорва твърденията, че страните не били уговорили първоначален лихвен процент 6,5%, тъй като именно този първоначален лихвен процент е отбелязан в договора, като дори този процент е бил по-нисък от предлагания на останалите кредитополучатели, при повече от които надбавката била положителна величина. Възразява и по изложеното в исковата молба становище за подмяна с императивна норма или друго, за което не е постигнато съгласие, като сочи, че ищците изпадали в противоречие като твърдяли, че съгласието е за 6,5% лихва, а същевременно, че нямало договорка за лихвата. Противпоставя се и на доводите за противоречие с разпоредбите на чл. 167, чл. 168 и чл. 170 ЗЗД, тъй като в ипотечния акт били посочени реквизитите на цитираните норми, в частност сумата на кредита и лихвата.
Сочи, че възраженията относно едностранното увеличаване на лихвения процент и липсата на методология били абсолютно ирелевантни за спора, защото дори и да се достигнело до извод за нищожност на клаузите, с които се уговаря едностранно увеличение на лихвите, то лихвата следвало да се определи съгласно първоначалния лихвен процент по договора в размер на 6,5%, тоест ще е налице валиден договор за кредит с лихва 6,5% и съответно валидна ипотека. Неприложими били тълкуванията на ЗНА по отношение на процесният договор.
В допълнителната ИМ и в допълнителния отговор на исковата молба страните поддържат аргументите си.
Правна квалификация – предявени са два обективно съединени иска за прогласяване на нищожност на ипотечния акт. Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, през по-леките – липса на основание и пр. /така Решение №198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о. на ВКС/.
Предвид изложеното като главен следва да бъде разглеждан искът за прогласяване на нищожност на изпотечния акт поради противоречието му със законна – правно основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 170 от ЗЗД, а като евентуален, в случай, че главният бъде отхвърлен – иск за обяваване на нищожност поради липса на основание с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.4 от ЗЗД.
С оглед изявленията на
страните съдът приема за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че последните
са валидно обвързани помежду си от Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL26927. Безспорен е и факта, че на 10.10.2007
г. за обезпечаване на вземането си по договора банката вписала в своя полза
законна ипотека върху гореописания недвижим имот. Безспорно е още, че с
обжалвано и не влязло в сила първоинстанционно Решение от 22.06.2017г. по гр.д. №6469/2016г. на СГС са признати за
нищожни на основание чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП уговорките в чл.З, ал.1
и чл.З, ал.5 от Договор за кредит от 08.10.2007 г., уговорките в чл.4, ал.2 и
чл.5, ал.1 от Допълнително споразумение от 02.08.2012 г., чл.4, ал.2 и чл.5,
ал.1 от Допълнително споразумение от 12.11.2012 г., Допълнително споразумение
от 14.10.2014 г. и Допълнително споразумение от 27.05.2015 г.
Разпределение на доказателствената тежест между страните – ищците следва да докажат твърденията си за нищожност на законната ипотека, а именно, че същата противоречи на закона /чл. 170, вр. чл. 168 от ЗЗД/ или че същата е без основание.
В тежест на ответника е да докаже възраженията, от които черпи изгодни правни последици.
УКАЗВА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от проекто – доклада на всяка страна за становище в съдебно заседание в това число по правната квалификация на исковете, а на ищците да се връчи препис от доъплнителната искова молба.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: