Р Е Ш Е Н И Е № …….....
гр. Враца, 01.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Валентина Витньова,
като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 963 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
– Враца“ ЕАД – гр. Враца, ЕИК *********, чрез юрисконсулт В.Н., срещу Х.А.Т.,
ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че за периода от
30.11.2017 г. до 30.06.2020 г. ответникът дължи на ищеца сумата от 265,35 лева,
представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: гр. *****, ул. „********“
№ ****, вх. ****,
ап. ******. Сочи, че въпреки многократно отправяните
покани за доброволно заплащане на задължението, такова не е постъпило. Поради
забава в плащането се претендира и дължимостта на сумата от 48,01 лева,
представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко отделно
месечно задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – за периода от 31.12.2017 г. до 09.11.2020 г. Твърди, че по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в РС –
гр. Враца било образувано ч. гр. д. № 3456/2020 г., II гр. състав, и издадена заповед за изпълнение за
горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Тъй като в
срока по чл. 414 ГПК длъжникът подал възражение против издадената от съда
заповед, за ищеца бил налице правен интерес от водене на настоящото производство. Иска се
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
Х.А.Т., ЕГН **********, дължи
на „Топлофикация – Враца“ ЕАД – гр. Враца следните суми: 265,35 лева,
представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода от 30.11.2017 г. до
30.06.2020 г. в жилище с адрес: гр. *****,
ул. „******“ № ***, вх.
***, ап. *****,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 18.12.2020
г. до изплащане на вземането, сумата от 48,01 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – за
периода от 31.12.2017 г. до 09.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3456/2020 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, II
състав. Претендира направените в хода на заповедното и настоящото производство
разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба, депозиран от ответника чрез адв. Ралица Рачева, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че ищецът не е
ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че ответницата е
собственик на процесния топлоснабден имот и съответно че има качеството
потребител на топлинна енергия. Оспорва, че ответницата е ползвала топлинна
енергия през процесния период – от 30.11.2017 г. до 30.06.2020 г. Оспорва се
наличието на договорни отношения между страните за доставка на топлинна
енергия, както и че за топлоснабдения имот е открита партида на името на
ответницата. Сочи, че е налице непоискана доставка, тъй като многократно било
заявявано от ответницата желание за отказ от топлоснабдяване, включително бил
предоставен протокол от общо събрание, на което било взето решение за
преустановяване на топлоснабдяването на целия вход на жилищен блок № 9. Счита,
че от представените изравнителни сметки не се установява до имота да е
доставяне топлинна енергия, въведени са нулеви показания и липсват данни за
извършено разпределение от „Нелбо“ ЕАД. Твърди, че за имота е начислявана
единствено топлоенергия за сградна инсталация, но количеството й не е изчислена
въз основа на реалния отопляем обем на имота. Счита, че общите водомер и
топломер в абонатната станция не са преминали метрологична проверка и не
представляват годно средство за търговско измерване. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за част от сумите. Иска се постановяване на
решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч.
гр. д. № 3456/2020 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, II състав, се установява,
че по депозирано от ищцовото дружество заявление против Х.А.Т. е издадена
Заповед № 260720/22.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 265,35
лева, представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода от
30.11.2017 г. до 30.06.2020 г. в жилище с адрес: гр. ******, ул. „********“
№ **, вх. *****, ап.
***, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението – 18.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от
48,01 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от
падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – за периода от 31.12.2017 г. до
09.11.2020 г., сумата от 25 лева, представляваща разноски в производството за
държавна такса, , както и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
за изпълнение е връчена лично на длъжника на 05.02.2021 г. и в срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение вх. № 263052/18.02.2021 г. С Разпореждане № 261106/23.02.2021
г. по ч. гр. д. № 3456/2020 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, II състав, съдът
е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на указанията е депозирана
искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
По
делото са представени и приети влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр. Враца,
от чиито заключителни разпоредби е видно, че същите са действащи в процесния
период и към момента.
Ищецът
е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответницата, в
която е отразено, че към 09.11.2020 г. дължи главница в размер на 265,35 лева и
лихва за забава в размер на 48,01 лева.
От
свидетелства за проверка № 20-05-05-2/12.05.2020 г. и № 18-07-11-2/03.07.2018 г.
е видно, че топломери „Kamstrup“
и „Pollux“ са
преминали последващи метрологични проверки със срок на валидност на проверката
2 години.
От
Удостоверение рег. № 2600-1274/1/12.05.2021 г., издадено от Община Враца, се
установява, че към 11.05.2021 г. ответницата е собственик на процесния
топлоснабден недвижим имот – жилище, находящ се в гр. ***, ул. „****“ № ****, вх. ****, ет. *****, ап. *****, съгласно документ
за собственост № 190/13.05.1973 г.
От
приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-техническа и
счетоводна експертиза се установява, че през процесния период в сградата в
режим на етажна собственост на адрес: гр. *****, ул.
„****“ № ****,
вх. ****, е потребявана топлинна енергия, като имотите
са топлоснабдени от абонатна станция № 80. Отчитането, дяловото разпределение и
начисляването на изразходваната топлинна енергия в абонатната станция е
извършвано в съответствие с изискванията на нормативната уредба, въз основа на
извършени отчети на измервателните уреди от топлинния счетоводител и извършено
разпределение на отчетената топлинна енергия. Процесният ап. 26 е с отопляем
обем 170 куб. м по проект, за същия е открита партида № 2910 към абонатна
станция № 80. За имота е начислявана и разпределяна топлинна енергия единствено
за сградна инсталация, а общите разходи са определени на база обема на имота –
170 куб. м. В имота е осигуряван достъп на представител на топлинния
счетоводител в края на отоплителния сезон. Изготвени са изравнителни сметки и
фактури, по които няма постъпили възражения от абоната. Стойността на
топлоенергията по партидата за аб. № 2910 е в размер на 265,35 лева за периода
от 30.11.2017 г. до 30.06.2020 г. Размерът на лихвата за забава върху
главницата е 47,87 лева за периода от 31.12.2017 г. до 09.11.2020 г.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно, пълно и обосновано.
Оспорванията на процесуалния представител на ответницата, че същото не следва
да бъде допускано, респ. да бъде прието като доказателство, защото е изготвено
единствено въз основа на предоставени му от ищеца документи, са неоснователни и
неверни. На първо място, цената на топлоенергията, условията за възникването на
облигационната връзка между ищеца и неговите абонати, както и правата и
задълженията на двете страни по тези договори са нормативно уредени. В този
смисъл няма как вещото лице да е констатирало релевантен за делото факт или да
е изчислило цената на топлоенергията единствено на база на представени му от
ищцовото дружество документи. Напротив, в заключението си вещото лице посочило
изчерпателно нормативната база, на която почиват изводите му. На следващо
място, документите, които ответницата твърди, че са едностранно представени от
ищеца на вещото лице, са фактурите и изравнителните сметки, които са връчвани и
на нея самата и същата е имала възможност да оспори в предвидените в ОУ срокове.
Възражения срещу изготвените фактури и изравнителни сметки не са правени от
страна на ответницата. На последно място, вещото лице е изготвило и защитило в
съдебно заседание своето писмено заключение под страх от наказателна
отговорност. Ето защо горепосочените доводи на ответницата не рефлектират върху
доказателствената стойност на заключението на вещото лице в смисъла, до който
се домогва да внуши ответницата. Същото се цени от съда по негово вътрешно
убеждение, както всички останали доказателства по делото и съдът не намира
основание да се съмнява в неговата правилност и обоснованост.
Представени
са заявление вх. № 11-02-228/30.09.2019 г. по описа на „Топлофикация Враца“ ЕАД
и протокол № 1 от 28.09.2019 г. от проведено общо събрание на ЕС на
топлоснабдената жилищна сграда за отказ от топлоподаването, считано от
01.10.2019 г.
Други
доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За
основателността на предявения иск с оглед възраженията, заявени от ответника, в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
1. че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се намира в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
2. че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия,
по което ответникът е имал качеството на потребител, респ. клиент на топлинна
енергия за битови нужди; 3. че общите условия са влезли в сила; 4. че през
исковия период ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим
имот; 5. начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за
отопление на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация; 6. количеството и стойността на потребената
от ответника топлоенергия през исковия период; 7. че средствата за търговско
измерване, разположени в абонатната станция, са изправни и са преминали в срок
съответните законови метрологични проверки.
През
процесния период относно облигационното отношение между страните приложение намира
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената норма, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да
не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване,
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. В противен случай, те се смятат за клиенти на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3
ЗЕ/.
От
посочената по-горе нормативна уредба може да се направи извод, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост. Така е прието и в т. 1 от Тълкувателно
решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, с
което бе очертан кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката. Сочи
се, че това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
Ищецът
е представил доказателства, че именно ответницата е собственик на процесния
топлоснабден имот, считано от 1973 г. и по този начин е установено и качеството
й на потребител на топлоенергия за битови нужди. За пълнота следва да се
посочи, че в отговора на исковата молба се оспорва качеството на потребител на
ответницата поради липсата на представен от ищеца документ за собственост на
ответницата по отношение на имота, без в действителност да се отрича, че именно
тя притежава правото на собственост върху имота. Подобни възражения граничат с
процесуална злоупотреба, тъй като за да докаже основателността на иска си,
ищецът следва да положи по – големи от обичайните усилия, за да ангажира
доказателства за факти, които в действителност не се оспорват от ответника.
С
оглед гореизложеното, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот,
ответницата Т. е клиент на топлинна енергия и дължи заплащането на нейната
стойност за процесния период – от 30.11.2017 г. до 30.06.2020 г. Възраженията в
отговора на исковата молба, свързани с качеството потребител, са неоснователни.
Останалите предпоставки за основателността на
предявения иск също са доказани в производството, като от писмените
доказателства и заключението по СТЕ е установено, че процесният имот е бил
топлоснабден в процесния период и се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена
към топлопреносната мрежа.
Неоснователни
са и възраженията, че е налице непоискана доставка, тъй като многократно било
заявявано желание за отказ от топлоснабдяване. Както се установява от
доказателствата по делото, в имота не е начислявана топлинна енергия за
отопление и за битово горещо водоснабдяване, а единствено за сградна инсталация
за общите части на сградата. От ответницата не се претендират суми за отопление
в собствения й жилищен имот /и топлинна енергия не й е доставяна/, но същата
несъмнено дължи заплащане на сумите за сградна инсталация, както всеки друг
разход за общите части на сградата, в която се намира жилището й.
Вещото лице е установило, че
сумите са определени и начислени на база кубатурата на имота по проект – 170
куб. м, така че и това възражение на ответницата е неоснователно.
Не
отговаря на обективната действителност и твърденията, че измервателните уреди
не са годни средства за търговско измерване. От приетите свидетелства за
проверка от 2018 г. и 2020 г. е видно, че са преминали последващи метрологични
проверки със срок на валидност на проверката 2 години.
Претендираните
суми не са погасени по давност. Съгласно ОУ, сумите се отчитат прогнозно
ежемесечно във фактури, които съгласно чл. 32 от ОУ подлежат на плащане в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. крайният
падеж на фактурата е 30-ят ден след последния ден на отчетния период. Първата
фактура, по която се претендира плащане, е № **********/30.11.2017 г. с падеж
31.12.2017 г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо – в случая от 31.12.2017 г. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 18.12.2020 г., т. е.
3-годишната давност не е била изтекла.
Вещото
лице е установило, че за исковия период от 30.11.2017 г. до 30.06.2020 г. стойността
на топлоенергията е в размер на 265,35 лева с ДДС. Следователно искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер. Сумата следва
да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи
възникването на главен дълг и момента, в който е настъпила неговата
изискуемост.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ, при
неизпълнение в срок на задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпването на дължимата сума по сметката или в касите на продавача.
Лихвата за забава се претендира в размер от 48,01 лева за периода от 31.12.2017
г. до 09.11.2020 г.
Вещото лице е установило, че за този периода лихвата за забава е в
размер на 47,87 лева. Искът е
основателен за тази сума, като същият следва да се отхвърли като неоснователен
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 48,01 лева.
По разноските:
С оглед изхода на
спора право на разноски възниква за двете страните.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски съразмерно с уважената част на иска. С оглед задължителните указания,
дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността
за разноските и в заповедното производство съобразно изхода на спора.
В заповедното
производство са присъдени разноски за държавна такса в размер на 25 лева и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева – общо 75 лева, от които
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 74,97 лева
съразмерно с уважената част на исковете.
В настоящото
производство ищцовото дружество претендира присъждане на сторените разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение. От доказателствата по делото се
установява да са сторени такива, както следва: държавна такса в размер на 75
лева и депозит за вещо лице – 150 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ съдът определя юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100
лева. Разноските на ищеца са в общ размер на 325 лева, като ответницата следва
да бъде осъдена да заплати разноски за исковото производство в общ размер на 324,85
лева съразмерно с уважената част на исковете.
Ответницата
претендира разноски в размер на 100 лева платен адвокатски хонорар съгласно
Договор за правна помощ и съдействие от 12.01.2021 г., като ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да й заплати разноски в размер на 0,04 лева съразмерно с
отхвърлената част на иска.
На основание чл. 236, ал. 1, т.
7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се извърши по банков път – по банкова
сметка ***:
IBAN:
***, BIC: ***, „УниКредит
Булбанк“ АД.
При горните
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Враца“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“
№ 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов,
следните суми: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ сумата от 265,35 лева /двеста шестдесет
и пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия
за периода от 30.11.2017 г. до 30.06.2020 г. за имот на адрес: гр. ******, ул. „*****“ № ***, вх. ***, ап. ***,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението – 18.12.2020 г. до
изплащане на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 47,87 лева /четиридесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2017 г. до 09.11.2020
г., за които суми е издадена Заповед № 260720/22.12.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3456/2020 г. по описа на РС –
гр. Враца, НО, II състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
горницата над присъдената сума от 47,87 до пълния предявен размер от 48,01
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Х.А.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9, представлявано от изпълнителния
директор Радослав Иванов Михайлов, сумата от 324,85 лева /триста двадесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/ - разноски в настоящото производство съразмерно с уважената
част на исковете, както и сумата от 74,97 лева /седемдесет и четири
лева и деветдесет и седем стотинки/ - разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 3456/2020 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, II състав, съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9,
представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 0,04 лева
/нула лева и четири стотинки/ - разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 3456/2020
г. по описа на РС – гр. Враца, НО, II състав, съразмерно с отхвърлената част на иска.
На основание
чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се извърши по
банков път – по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, „УниКредит Булбанк“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….