Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 16,07,2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесет
и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Светлана
Влахова, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова,
гр. дело № 3180 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Х.Т.Р.
срещу В.К.С.на Р.Б. иск, с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 25001,00 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на невръчване на ищеца на препис от
Определение № 607/01,07,2016год. по гр. д. № 3689/2015год. по описа на I Т.О.
на ВКС. / уточнение по молба вх.№810/06,01,2020год./
Релевират се доводи, че на ищеца
е следвало да бъде връчено Определение № 607/01,07,2016год. по гр. д. №
3689/2015год. по описа на I Т.О. на ВКС, което не е направено и той е бил
възпрепятстван да „обжалва“ същото по реда на ЕКПЧ. Поддържа се, че вследствие
на това е търпял неимуществени вреди.
Съобразно изложеното моли
исковата претенция да бъде уважена.
В указания законоустановен срок
по чл. 131 от ГПК, е подаден отговор от ответната страна, в който е изложено
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа,
че отговорността на съда не попада в нито една от хипотезите за отговорност по
реда на ЗОДОВ. Навежда доводи, че ищецът не е доказал настъпването на
неимуществени вреди, нито причинна връзка между евентуални такива и поведение
на служители на ВКС. При условията на
евентуалност релевира доводи за прекомерност на претендираното
обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено
становище за прекратяване на делото, евентуално отхвърлянето на иска като неоснователен. Претендира разноски.
При така изложеното
след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235
от ГПК, съдът приема за установено от
правна и фактическа страна следното:
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958
г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна,
гаранционна и възниква за възложителят на определена работа (вкл. юридическо
лице), ако изпълнителите на работата - физически лица, са извършили виновно
противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните факти обосноваващи
основателност на иска са противоправно деяние-/действие или бездействие/, настъпили
вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане
на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им
следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
В тежест на ответната страна е да ангажира
доказателства относно възраженията в отговора.
В конкретния случай, в исковата молба са наведени
доводи, че противоправното поведение на ответника се изразява в невръчване на
препис от Определение
№ 607/01,07,2016год. по гр. д. № 3689/2015год. по описа на I Т.О. на ВКС на
ищеца, което препятствало възможността му за обжалване му пред Европейския съд
за правата на човека /ЕСПЧ/. Между страните не е спорно обстоятелство, че този
съдебен акт не е връчен на ищеца.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ГПК, съдът
връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно
обжалване. Съдът констатира, че процесният акт на ВКС е окончателен и в този
смисъл служители на ответника не са имали
задължение за връчване на препис от същия на ищеца.
От друга страна липсата на
формално връчване на съдебния акт не е препятствало реализиране на правото на жалба на ищеца по реда на Европейска
конвенция за правата на човека. Съгласно практиката на ЕСПЧ, обективирана в
решение от 11,01,2018год. - Й.И. и други срещу България, 70502/13, § 31, шестмесечният
срок за подаване на жалба по чл. 35 § 1 от Конвенцията започва да тече от
момента, в който той е узнал или би трябвало да е узнал за изчерпване на
ефективните вътрешноправни мерки на защита (решения Varnava
and Others v. Turkey [GC], № 16064/90 и 8 други, § 157, ЕСПЧ 2009 г.; El-Masri v. the former Yugoslav Republic of Macedonia [GC], № 39630/09, § 136, ЕСПЧ 2012 г.; и Chapman v. Belgium (решение за
допустимост), № 39619/06, § 34, 5 март 2013 г.). В този смисъл въпросът за
спазване на срока по чл. 35, § 1 от конвенцията е винаги конкретен и се
преценява от ЕСПЧ според особеностите на случая. По делото не се констатира
произнасяне на ЕСПЧ по въпроса, нито от обстоятелствата по делото може да се
направи категоричен извод, че жалбата му би била сметната за просрочена. Не на
последно място, уреденият в чл. 35 § 1 от Конвенцията шестмесечен срок е повече
от достатъчен, ищецът да прояви грижата за собствените си дела, като се
запознае със съдържанието на съдебния акт, респ. изиска препис от него. От
друга страна актовете на ВКС се
публикуват, поради което отново страната
има достъп до установяване съдържанието на същия. Ето защо не е налице осъществено противоправно деяние
извършено от служители на ответника.
Доколкото не се установява
противоправност като елемент на фактическия състав на отговорността по чл. 49
от ЗЗД е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника, но в допълнение следва да се посочи, че не са ангажирани никакви доказателства, както
за неимуществени така и за имуществени
вреди.
Съобразно изложеното исковата
претенция подлежи на отхвърляне като неоснователна.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се
дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 100,00лв., съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП.
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от Х.Т.Р.,
с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 208 срещу В.К.С.на Р.Б., съдебен
адрес:*** иск с правна квалификация чл.
49, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 25001,00лв., обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на невръчване на ищеца на препис от
Определение № 607/01,07,2016год. по д. № 3689/2015год. по описа на I Т.О. на
ВКС като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.Т.Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис
208 да заплати на В.К.С.на Р.Б., съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК,
сума в размер на 100,00лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: