Р Е Ш Е Н И Е
№ 498 29.08.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На двадесет и първи август 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 123 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 ал.1 и сл. от КТ.
ПО
ПЪРВОНАЧАЛНО ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК:
Предявени са два кумулативно съединени иска в условие на евентуалност.
Предявен е главен иск за сумата от 2882 лв. , представляваща неотчетени и невъзстановени фирмени средства/служебни аванси/ за периода от 01.07.2018г. до 31.08.2018г., с правно основание чл.211 КТ във вр.чл.207 ал.1 т.2 от КТ, и в условие на евентуалност, в случай, че първият иск е отхвърлен – иск за същата сума, като неоснователно обогатяване, с правно основание чл.59 ЗЗД; , ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 21.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. В първото открито заседание и преди доклада по делото, след направено уточнение от пълномощника на ищца /л.99-100/, е направено изменение по отношение само на процесния период, а именно: от 22.06.2018г. до 24.11.2018г. , без изменение на размера на претендираната сума.
Ищецът – „СМВ-2010“ ООД-Търговище, представляван от управител В.Д.В., действащ чрез пълномощник – адв. С. *** / пълномощно на лист 2 по делото/ твърди в исковата си молба, че ответникът – И.Ц.И. е работил по трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 16 от 22.06.2018г. до 24.11.2018г., прекратен по реда на чл.71 ал.1 от КТ. на длъжност “хххххххххххххххх“. По повод изпълнение на трудовите задължения на ответника в България и в чужбина, ищецът е предоставял и ответникът е получавал фирмени средства като служебни аванси. Задължение на ответника е събирането, съхраняването, разходване и отчитане на предоставените му средства при упражняване на трудовите му функции, което е посочено и в раздел ІІІ,т.9 от длъжностната му характеристика. За целия период , докато е траело трудовото правоотношение - от 22.06.2018г. до 24.11.2018г. ищецът превел по банковата сметка на ответника служебни аванси в размер на общо 3645.12 лв. Ответникът представил разходно оправдателни документи само за 763.12 лв., като за остатъка от 2882 лв., нито е представил документи, доказващи разходването по предназначение, нито е възстановил сумата на дружеството. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2882 лв. , представляваща неотчетени и невъзстановени фирмени средства/служебни аванси/ за периода от 22.06.2018г. до 24.11.2018г., с правно основание чл.211 КТ във вр.чл.207 ал.1 т.2 от КТ, и в условие на евентуалност, в случай, че първият иск е отхвърлен – иск за същата сума, като неоснователно обогатяване, с правно основание чл.59 ЗЗД; , ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 21.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Редовно призован в открито заседание, ищецът се представлява от пълномощника – адв. И. *** /пълномощно на лист 64 по делото/, който поддържа иска с направеното уточнение в периода и по размер така, както е предявен и моли да бъде уважен, ведно със законните последици.
Ответникът – И.Ц.И. ***, редовно уведомен за исковата молба, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Възразява, че никога докато бил на работа ищецът не е поставял въпроса за наличие на задължения на ответника или за липса на пари. В процесния период от 22.06.2018г. до 24.11.2018г. ответникът е пътувал общо 14 пъти до Румъния и обратно, като при всяко излизане от границата на „Дунав мост“ е заплащал такса 72 лв., а при влизането такса 73.67 лв. и само парите за тези такси са 2039.38 лв. Заплащал е паркинги и други разходи, които отчитал с необходимите счетоводни документи. В същия период е закупил 2 бр. месечни винетки за пътуване в Румъния или общо 462 лв. Винаги е представял своевременно счетоводни документи и касови бележки на работодателя и е отчитал всички направени разходи. Не дължи пари на ищеца, които са му предоставяни като служебни аванси. Редовно призован ответникът не се яви лично в открито заседание и се представлява от пълномощника – адв. А. Н. *** /пълномощно на лист 30 по делото/, който моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
ПО НАСРЕЩНИЯ
ИСК:
Предявени са в срока и по реда на чл. 211 от ГПК насрещни искове в размер на общо 3526.04 лв. за сумите, както следва: 1127 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода от 22.06.2018г. до 24.11.2018г., на осн. чл.270 от КТ; 74.51 лв. – лихва за забава от датата на дължимо плащане на всяка една месечна заплата до предявяване на иска-14.02.2019г., на осн. чл.86 от ЗЗД; 932.40 лв.-възнаграждение за извънреден труд за периода от 22.06.2018г. до 24.11.2018г., на осн. чл.262 ал.1 т.2 от КТ; 61.62 лв.- лихва за забава от датата на възникване на дължимо плащане на всяка една заплата до завеждане на иска-14.02.2019г., на осн. чл.86 от ЗЗД; 1248 лв. – обезщетение при командировка за периода от 22.06.2018г. до 24.11.2018г., на осн. чл. 215 от КТ; 82.51 лв. – лихва за забава от датата на възникване на задължението на дължимо плащане на всяка заплата до завеждане на иска – 14.02.2019г., на осн. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът по насрещния иск - И.Ц.И. ***, твърди в исковата си молба, че е работил по трудово правоотношение при ответника в периода 22.06.2018г. до 24.11.2018г. на длъжност „хххххххххххххх“. В изпълнение на трудовите си задължения е пътувал от България до Румъния, като през целия период е управлявал 3 различни камиона, за които има пътни листи и следва да са осчетоводени при ответника. За целия процесен период ответникът му е изплатил едва 1438.94 лв. трудово възнаграждение. Работодателят не му е изплатил остатък от трудово възнаграждение в размер на 1127 лв., като лихвата за забава от изискуемостта на всяка заплата до завеждане на иска е 74.51 лв. За целия период на действие на трудово възнаграждение ищецът не е почивал нито ден, работил и в съботите и неделите /по 20 бр. съботи и недели/. Ответникът не му е изплатил дължимото по чл. 262 от КТ увеличение на трудовото възнаграждение със 75 % т.е. извънреден труд за работа в почивните дни в размер на общо 932.40 лв. и лихвата за забава до завеждане на иска 61.62 лв. Ищецът е бил в Румъния минимум 78 дни. Ответникът му е заплатил командировъчни в размер на 2963.36 лв. за целия период и е останал задължен за сумата от 1248 лв.-също обезщетение при командировка и сумата от 82.51 лв. лихва за забава до завеждане на иска. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираните суми. Редовно призован в открито заседание ищецът не се яви лично в открито заседание и се представлява от пълномощника – адв. А. Н. ***, който поддържа насрещните искове така, както са предявени, ведно със законната лихва и разноските по делото и моли да се постанови решение съобразно събраните по делото доказателства.
Ответникът по насрещния иск - „СМВ-2010“ ООД-Търговище, представляван от управител В.Д.В., действащ чрез пълномощник – адв. И. ***, редовно уведомен за исковата молба, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който оспорва насрещния иск и моли да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Възразява, че е изплатил е в пълен размер трудовото възнаграждение на ищеца. По банков път му е превеждано нетното трудово възнаграждение, след приспадане на удръжките за данъци и осигуровки. Оспорва твърдението на ищеца, че е работил без почивен ден, и в 20 съботи, и в 20 недели през процесния период. Ищецът по насрещния иск твърди, че е бил в Румъния 78 пъти, а в писмения отговор по първоначално предявения иск твърди, че е бил в Румъния 14 пъти т.е. има противоречие. Редовно призован в открито заседание , ответникът п о насрещния иск се представлява от адв. И. ***, който моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото, а и видно от представените писмени доказателства, те са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 16/22.06.2018г. , считано от 22.06.2018. на осн. чл. 67 ал.1 т.1 КТ /за неопределено време/ във връзка с чл.70 от КТ /със срок за изпитване – шест месеца/ и прекратено със заповед № 13/24.11.2018г., на осн. чл. 71 ал.1 от КТ - по инициатива на работодателя в срока уговорен в негова полза, считано от 24.11.2018г. , като последната заповед е връчена с обратна разписка на 15.12.2018г. Няма спор, че съгласно визирания трудов договор, ищецът е бил назначен на длъжност „ххххххххххххххххххххххххх“ , с основно месечно възнаграждение в размер на 510 лв. и ДТВ – за клас 0.60 % за една година стаж по специалността., което се изплаща окончателно – до 25 число на следващия месец. Няма спор, че по повод изпълнение на трудовите задължения на ответника в България и в чужбина, ищецът е предоставял и ответникът е получавал фирмени средства като служебни аванси. Видно от подписаната от работника на 22.06.2018г. длъжностна характеристика, едно от основните длъжностни задължения, регламентирано в раздел ІІІ. т.9 е , че носи материална отговорност за получените от него фирмени парични средства и използването им по предназначение, като всички неизразходвани суми или разходвани, но неотчетени, подлежат на възстановяване.
От показанията на св. Т. И. – брат на ответника по първоначално предявения и ищец по насрещния иск И.Ц.И., се установи, че брат му е превозвал товари от Шумен до Букурещ в Румъния. Случвало се е свидетелят да пътува с брат си и от там има непосредствени впечатления, че преди преминаване на ГКПП „Дунав мост“ плащал такса с карта, по която работодателят му превеждал пари, от българска страна, но тъй като в Румъния се плащало с леи - изтеглят се пари в България , обменят се в леи в Румъния и с тях се плащало за обратно преминаване на моста – при завръщане в България. Когато завода в Румъния е затворен или когато са почивни дни и няма как товара да се разтовари, тогава И. оставал да преспива в Румъния и да се връща на следващия ден в България. Когато оставал в Румъния е можел да преспива навсякъде , преспивал е в камиона на паркинг. Горивото на камиона се зареждало и се плащало с карта в България. Случвало се е и в Румъния да се зарежда гориво, но там се плащало в леи.
От първоначалното писмено заключение на вещото лице Е.В. по съдебна икономическа експертиза ведно с приложенията, /л. 88-98/ и от допълнителното писмено заключение /л. 33-143/, след извършена проверка в счетоводството на ответника-работодателя, потвърдено в открито заседание , се установи следното: 1. Размерът на предоставените на шофьора И.Ц.И. фирмени парични средства под формата на служебни аванси през целия процесен период 22.06.2018г. до 24.11.2018г. са в размер на общо 11493.04 лв., като всичките са с основание „служебен аванс“ и само по банков път с едно изключение - сумата от 750 лв. изплатена на 26.06.2018г. е „в брой“ /таблица на лист 134 по делото; 2. От предоставените парични средства с основание „служебен аванс/, посочени в т.1 работникът е отчел общо 6956 лв. , като за останалата сума от 4537.04 лв. изобщо не са предоставени разходно оправдателни документи.; 3. Не е било извършвано прихващане между неотчетените от работника парични средства и дължимите му от работодателя на работника трудови възнаграждения и обезщетения при командировки в периода от 01.07.2018г. до 31.08.2018г. , но е извършено по-късно прихващане със сумата от 701.56 лв. формирана от нетните заплати за м. Х.2018г. и за м. ХІ.2018г. /395.75 лв. + 305.81 лв./ , така че остават неотчетени фирмени средства в размер на 3835.48 лв. целия процесен период 22.06.2018г. до 24.11.2018г..; 4. Тежкотоварните автомобили на работодателя, които са пътували от България до Румъния са три: „ДАФ-430“ с ДК № Т3567ТН, „ДАФ-480“ с ДК № Т6457МТ и „Рено Магнум“ с ДК № Т6321 МТ. Шофьорът И.Ц.И. е пътувал с тях общо 39 пъти, видно от заявките за транспорт и ЧМР за извършване на превози. Представените на експертизата пътни листи са непълни, като никъде не е отразен маршрут, дати на пристигане, дати на тръгване и държава.; 5.При извършената проверка на експертизата са представени ЧМР, заявки и фактури, като е установено, че има отчетени 39 доставки на стоки в Румъния за процесния период.; 6.Размерът на таксата „Дунав мост“ в двете посоки е 144 лева за този тип тежкотоварни автомобили. Месечната такса за винетка в Румъния е 549.36 леи, показана е в таблица при категория F-товарни автомобили 12 или повече тона, с 4 или повече оси.; 7. През целия период от 22.06.2018 г. до 24.11.2018г. И.Ц.И. е работил общо 98 дни, от които 22 дни са събота и неделя, а общо дните на работа в Румъния са 38 /таблица № 1 на лист 93 по делото – дните са дадени точно по дати/.; 8. ССЕ е установила, че няма дължими неизплатени суми за трудово възнаграждение /таблица № 1 на лист 94 по делото -за трудово възнаграждение/ и тази констатация кореспондира с представените и от двете страни писмени доказателства /извлечения по сметка на работодателя – л.11 и 20 по д. и извлечение по сметка на работника – л.41,44, 45/; ССЕ е установила, че размерът на полагащите се суми за извънреден труд са 705.62 лв.-чиста сума за получаване след удръжки, за 22 дни съботи и недели /таблица № 2 на лист 94 по делото - за допълнително възнаграждение за извънреден труд –събота и неделя/. ССЕ е установила, че изплатените командировъчни в повече са 1488.92 лв., като от тях се приспада сумата от 705.62 лв. по извънреден труд, тъй като в хода на проверката е изяснено, че при изплащане на командировъчните са включвали и дължимите суми за извънреден труд, то остатъкът като надплатени суми за командировки е 783 лв. ССЕ е изчислила размера на командировките на база Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, тъй като при проверка в счетоводството на дружеството-работодател – ищец по първоначално предявения иск не са представени заповеди за командироване на ответника. Няма дължими и незаплатени суми за командировки.; 9.ССЕ е установила, че няма дължими суми за трудови възнаграждения, за допълнително възнаграждение за извънреден труд и обезщетение за командировки, поради което и не може да се начислява лихва за забава от изискуемост на всяко едно от вземанията до 14.02.2019г. във връзка с предявяване на насрещния иск на 15.02.2019г.; 10. Гориво за камиона се зарежда на бензиностанция „Петрол“ в гр. Търговище, като шофьорите не плащат в брой, а плащанията се извършват от банковата сметка на фирмата по банков път. За целта се издават фактури за гориво и лимитни карти за отпуснати материали, като в лимитните карти са отразени рег.№ на камиона, дати на зареждан и подпис. По отношение на престоя на шофьора в Румъния с оглед претенцията му за обезщетение за командировки и извънреден труд, в първото открито заседание вещото лице разясни, че е проверило ЧМР, без които не може да премине стока през границата , и разпечатаните записи от тахошайбите и така е установило броя дни и датите, като е нямало никакво разминаване в данните между ЧМР и тахошайбите. Твърдението на ищеца по насрещния иск в молбата му Вх.рег.№ 5837/11.06.2019г. /лист 110/, че данните по тахошайбите, предоставени на вещото лице по СИЕ са манипулирани, не се доказа, доколкото няма искане и не е назначавана съдебна техническа експертиза досежно състоянието на тахошайбите и извлечените от там данни, а що се касае до предоставените данни /те са едни и същи/ от ГПУ-Силистра и ГПУ-Русе не може да се направи категоричен извод за дните на пребиваване в Румъния на шофьора, който да е различен от този извод по СИЕ, тъй като не показват всяко излизане от и влизане в България, като например има отбелязани две поредни излизания или три поредни излизания от България, а между тях не е регистрирано влизане в България, което би могло да се дължи на различни причини – напр. влизане през друг ГКПП и т.н. Досежно твърдението на ищеца по насрещния иск в първото открито заседание след приемане на първоначалното заключение по СИЕ /л.106/, че е имало връщане на пари на ръка при работодателя, който взема леи от един шофьор и ги дава на друг шофьор и за начина на отчитане на авансите, за които обстоятелства вещото лице нямало как да знае, съдът даде възможност за представяне на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел – бивш колега на ищеца, при довеждане от негова страна, но във второто открито заседание се отказа от това доказателство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение. Ответникът по първоначално предявеният иск като работник на длъжност „хххххххххххххххх“ е имал за една от основните материални отговорности - за получените от него фирмени парични средства и едно от основните длъжностни задължения – да ги използва по предназначение, като всички неизразходвани суми или разходвани, но неотчетени подлежат на възстановяване. Това е изрично уредено в раздел ІІІ. т.9 от длъжностната характеристика, с която работникът е запознат и се е подписал при датата на връчването и на 22.06.2018г. безспорно се установи, че в процесния период от 22.06.2018г. до 24.11.2018г. работникът е изпълнявал трудовите си задължения като е правел шофьорски курсове до Румъния и обратно. За целта е получавал служебни аванси по банков път и с тях е заплащал гориво за камиона, винетки в Румъния , такси на „Дунав мост“ и пр. Доколкото съдът няма специални знания в областта на счетоводството, контрола и финансите за изясняване на спора от фактическа страна назначи СИЕ. От заключението на експертизата се установи, че за целия процесен период от 22.06.2018г. до 24.11.2018г. работодателят представил на работника служебни аванси в размер на общо 11493.04 лв., като последният отчел с разходно оправдателни документи сумата в размер на 6956 лв. и след извършено прихващане между неотчетената сума от 4537.04 лв. и нетни трудови възнаграждения /след приспадане на данъци и осигуровки/ за м. Х. и ХІ. в размер 701.56 лв., останала дължима неотчетена сума от служебни аванси в размер на 3835.48 лв. Доколкото ищецът претендира сума в размер на 2882 лв., то първоначално предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
Що се касае до насрещния иск, задължение на работодателя е да заплаща в уговореното време трудовото възнаграждение на работника, обезщетение при командироване и положен извънреден труд. При извършване на СИЕ е установено, че заповеди за командироване на работника няма; има издавани пътни листи, но същите са непълни, като никъде не е отразен маршрут, дати на пристигане, дати на тръгване и държава. Установено е от СИЕ при сравнителен анализ на ЧМР и разпечатки на записите по тахошайбите, че работникът е извършвал курсове до Румъния и съответния брой дни. Доколкото няма заповеди за командироване, вещото лице е изчислило обезщетението при командировка съгласно НСКСЧ. В заключение се установи, че работодателят няма дължими суми към работника за трудови възнаграждения, допълнително възнаграждение за извънреден труд и обезщетение при командировка. Съобразявайки изложеното по-горе, единственият извод, който се налага е, че насрещните главни искове са недоказани по основание и по размер, поради което следва да се отхвърлят като неоснователни. Неоснователността на насрещните главни искове обуславя неоснователност и на насрещните акцесорни искове – за лихви за забава, поради което и те също следва да се отхвърлят
С оглед изхода на спора по първоначално предявеният иск , представените писмени доказателства и списък на разноските /л.162/, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на общо 715.28 лв. , от които 115.28 лв. – държавна такса /л.24/; 400 лв. – адвокатско възнаграждение /л.2/; 180 лв. – първоначален депозит по СИЕ за вещо лице /л.86/; 20 лв. – допълнителен депозит по СИЕ за вещо лице /л.114/, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК. По отношение на държавните такси по насрещния иск приложима е разпоредбата на чл. 83 ал.3 във вр. ал.1 т.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Ц.И., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адв. А.Н. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „СМВ-2010“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Бенковски“ № 9, вх.А, ет.2, ап.6, представлявано от управител В.Д.В., съдебен адрес:***01, чрез адв. Ц. И. *** сумата от 2882 лв., представляваща получени и неизразходвани по предназначение или неотчетени служебни аванси в периода от 22.06.2018г. до 24.11.2018г. , на осн. чл. 207 ал.1 т.2 във вр. чл.211 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 21.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 715.28 лв., представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Ц.И., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адв. А.Н. *** против СМВ-2010“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Бенковски“ № 9, вх.А, ет.2, ап.6, представлявано от управител В.Д.В., съдебен адрес:***01, чрез адв. Ц. И. *** искове за сумата от 1127 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода от 22.06.2018г. до 24.11.2018г., на осн. чл.270 от КТ; за сумата от 74.51 лв. – лихва за забава от датата на дължимо плащане на всяка една месечна заплата до предявяване на иска-14.02.2019г., на осн. чл.86 от ЗЗД; за сумата от 932.40 лв.-възнаграждение за извънреден труд за периода от 22.06.2018г. до 24.11.2018г., на осн. чл.262 ал.1 т.2 от КТ; за сумата от 61.62 лв.- лихва за забава от датата на възникване на дължимо плащане на всяка една заплата до завеждане на иска-14.02.2019г., на осн. чл.86 от ЗЗД; за сумата от 1248 лв. – обезщетение при командировка за периода от 22.06.2018г. до 24.11.2018г., на осн. чл. 215 от КТ; за сумата от 82.51 лв. – лихва за забава от датата на възникване на задължението на дължимо плащане на всяка заплата до завеждане на иска – 14.02.2019г., на осн. чл.86 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните , пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: