Решение по дело №247/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 260001

 

                                                                            гр. Пловдив, 24 август 2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

                 

с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 247/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззвина жалба вх.№ 23197 / 31.07.2019 г. от М.Д.Т.- К.и В.Д.  И. ,двете представлявани от адв.В.   против решение № 834 / 27.06.2019  г. ,постановено по гр.д. 40 / 2019 г. по описа на ОС – Пловдив ,с което е уважен предявения от Г.Ж.Х. Павлов иск против жалборподателите  .По съображения ,изложени  в жалбата жалбоподателките  считат решението за неправилно ,незаконосъобразно ,постановено при съществено процесуално нарушение и в противоречие на материалния закон,поради което са заявили искане за неговата отмяна и постановяване на друго ,с което предявеният против тях иск по чл.135 от ЗЗД бъде отхвърлен като претендират разноски за двете инстанции.

От въззиваемата страна  Г.Ж.Х.,представляван от адв.Н. е постъпил отговор ,с който оспорва въззивната жалба и по съображенията ,изложени в същия претендира за потвърждаване на решение и присъждане на разноски.

Предмет на въззивно обжалване е и определение № № 2453 / 28.11.2019 г. ,постановено по същото гр.д. ,с което е оставено без уважение искането на М.Д.Т. – К.за изменение на решението в частта на разноските.По съображенията ,изложени в депозираната от нея частна жалба вх.№ 1567/16.01.2020 г. същата заявява искане за отмяна на посоченото определение и първоинстанционното решение  да бъде изменено в частта на разноските като с такива  същата да не бъде натоварена.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадениа в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като допустими следва да бъдат разгледани по същество.

Производството по делото е образувано по иск на Г.Ж.Х. против В.Д.И.  и М.Д.Т. – К.за  обявяване за относително недействителна спрямо ищеца разпоредителна сделка ,сключена между ответниците  , а именно договор за дарение ,сключен на 11.072014г. досежно следния недвижим имот : 5/12 (пет дванадесети) ид. части от СОС с идентификатор .......1.2  (................., точка, едно, точка, две) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64 от 05.10.2006 г. на ИД на АГКК – С.с административен адрес гр. П., ул. К...., който самостоятелен обект се намира на втори етаж от сграда № .., разположена в поземлен с идентификатор ......, който обект е с предназначение – жилище, апартамент, брой нива – 1, със застроена площ от 104 кв.м, при съседи съгласно кадастралната схема: на същия етаж – няма, под обекта – СОС с идентификатор ......., над обекта – СОС с идентификатор ......., със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж и 19/530 (деветнадесет петстотин и трийсети) ид. части от ПИ с идентификатор ...... (.................) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64 от 05.10.2006 г. на ИД на АГКК – С., с последно изменение със Заповед № КД-14-16-54 от 21.02.2008 г. на Началника на СГКК П. с административен адрес гр. П., ул. К...., целият с площ от 511 кв.м – по скица, а по титул за собственост – 530 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), при граници: поземлени имоти с идентификатори ............................, стар идентификатор – няма, номер по предходен план: .... (хиляда и деветнадесет), квартал ...........) по плана на кв. „Д.“, парцел .... (...........).

С обжалваното решение съдът е приел ,че са налице всички елементи от фактическия състав на Павловия иск ,както следва : качеството на кредитор в лицето на ищеца с вземане ,произтичащо от гражданската отговорност на ответницата И. за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление ,за което е осъдена с влязла сила присъда  ; наличие на разпоредителна сделка ,сключена между ответниците по отношение на процесния в случая недвижим имот ; увреждащия характер на същата и знанието на длъжника – ответницата И., за увреждането,поради което е уважил така предявения иск  като  е присъдил и направените от ищеца разноски.

Недоволни от това решение  са останали и двете ответници ,които релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението като считат,че съдът  в противоречие с процесуалния закон  и изготвения доклад не е допуснал искани от тях доказателства,което е довело до  неправилния извод  ,че ответниците са знаели за увреждането ,както и че са били лишени от възможността да оборят презумпцията за знанието в лицето на ответницата К..Въвеждат също така оплакване ,че доколкото към момента на разпоредителната сделка  осъдителната присъда все още не е била постановена ,то И. не е знаела ,че ищецът е неин кредитор, а оттам и че го уврежда ,както и че сделката сама по себе си не е извършена с цел да бъдат увредени интересите на кредиторите.Във връзка с присъдените на ищеца разноски доколкото жалбоподателката К.се явява трето лице помагача на ответника  ,то същата не дължи разноски на ищеца ,както и поддържа ,че не е дала повод за завеждане на делото.

Безспорно е по  делото ,че с влязла в сила присъда ,постановена по НОХД № 551 / 2014 г. по описа на ОС – Пловдив  ответнтицата И. е призната за виновна  за това ,че е е направил опит умишлено да умъртви ищеца ,който опит е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини като ведно с това същата е осъдена солидарно с  И.Х. ,неин съучастник, да заплати на ищеца  обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. ,ведно със законна лихва ,считано от 17.12.2012 г. Безспорно е също така ,че на 11.07.2014 г.  И. е дарила на втората ответница К.,нейна сестра, недвижим имот - 5/12 (пет дванадесети) ид. части от СОС с идентификатор .......1.2  ,ведно с 19/530 (деветнадесет петстотин и трийсети) ид. части от ПИ с идентификатор ...... по КК на гр.П.

Първият елемент от фактическия състав на Павловия иск е  ищецът да има качеството на кредитор ,което се извлича от наличието на парично или непарично вземане.Това вземане не е предмет на иска по чл.135 от ЗЗД ,поради което е без значение правоотношението ,от което произтича като за съществуването му се изхожда от твърдяните от ищеца факти освен ако  е отречено със сила на присъдено нещо,както  не е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно  към момента на разпоредителната сделка.В случая с посочената по горе присъда е уважен предявеният от Х.   в наказателния процес граждански иск до размер от 30 000 лв.,ведно със законна лихва считано от 17.12.2012 г. ,поради което към  датата на разпоредителната сделка 11.07.2014 г. качеството на кредитор в лицето на ищеца е доказано като е ирелевантно обстоятелството ,че присъдата е постановена след разпоредителната сделка  доколкото сделката  е извършена при предявен от ищеца граждански иск и след настъпване на деликта,от който вземането на Х.  произтича.

Както се каза безспорно е ,че с договор за дарение от 14.11.2014 г.И. е дарила на К.,нейна сестра, процесните недвижими имот,която сделка е безспорно увреждаща за ищеца доколкото длъжникът отговаря с цялото си имущество за задълженията си към своите кредитори и всяко действие на намаляване на това имущество е във вреда на последните ,още повече ,че в случая се касае за безвъзмездна сделка.Без значение за иска по чл.135 от ЗЗД е дали  длъжникът разполага с друго имущество ,както и дали с атакуваната разпоредителна сделка е целял да увреди кредитора си.

 Към датата на разпоредителната сделка   14.11.2014 г. И. е знаела ,че уврежда кредитора  си ,което знание се извлича от факта ,че същата е била наясно за причинения от нея деликт и за предявения против нея граждански иск.В случая е без значение ,че И. е призната за виновна с акт ,следващ по време разпоредителната сделка ,доколкото  наказателната отговорност няма отношение към гражданската такава  за репариране на вредите ,произлезли от деликта.А що се отнася да знанието на втората ответница,доколкото увреждащата разпоредителна сделка е  безвъзмездна ,то е достатъчно да се  установи,че длъжникът е знаел за съществуването на задължение към кредитора ,а знанието на третото лице ,с което е договарял – в случая ответницата К., е ирелевантно.

Гореизложеното несъмнено сочи ,че са налице всички елементи от фактическия състав на Павловия иск ,поради  което предявеният такъв от Г.Ж.Х. против В.Д. И.и М.Д.Т. - К.се явява основателен  и следва да бъде уважен.До същите изводи е стигнал и първоинстанционният окръжен съд ,който като е обявил за относително недействителен спрямо ищеца  договора за дарение недвижими имоти ,сключена между И. и К.е постановил правилно решение ,което следва да се потвърди ,а на въззиваемия Х. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция ,а именно 1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.Същото не следва да бъде  редуцирано като прекомерно ,тъй като  надвишава незначително минималния размер ,определен съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предмет на настоящето производство е и частна жалба от К.против определение на ПОС ,постановено по реда на чл.248 от ГПК ,с което е оставено без уважение искане за изменение на атакуваното решение в частта на разноските .Ответницата К.е главна страна в процеса и по общо правило ,с оглед изхода на делото ,дължи заплащане на разноски.Не е налице хипотезата на  чл.78 ал.2 от ГПК доколкото  ответницата К.не само че  не  е  признала иска ,но изрично го е оспорила,поради което  и доколкото предпоставките за освобождаване на ответника от отговорност за разноски  са кумулативно  уредени ,то обстоятелството дали е дала повод за завеждане на делото е без значение.Поради казаното частната жалба на К.се явява неоснователна ,а атакуваното с нея определение  се явява правилно и като такова следва да се потвърди.

Предвид гореизложените мотиви съдът

        

                          Р       Е       Ш       И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 834 / 27.06.2019  г. ,постановено по гр.д. 40 / 2019 г. по описа на ОС – Пловдив .

ПОТВЪРЖДАВА определение  № 2453 / 28.11.2019 г. ,постановено по гр.д. 40 / 2019 г. по описа на ОС – Пловдив.

ОСЪЖДА В.Д.И. с ЕГН ********** и адрес *** и М.Д.Т. – К.с ЕГН ********** и адрес *** да заплатят на Г.Ж.Х. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от общо 1 500 лв. – разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:   1.                              2.