№ 6172
гр. С., 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110142412 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу М. С. Г., с
ЕГН: **********, с която по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, са предявени искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване дължимостта
на сумата от 102,39 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.06.2019г. до 31.10.2019г., ведно със законна лихва от 23.05.2022г.
до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 3,45 лева за периода от 15.08.2019г.
до 10.05.2022г., както и 13,36 лева главница за услуга дялово разпределение за периода от
01.07.2019г. до 10.05.2022г., ведно със законната лихва от 23.05.2023г. до изплащане на
задълженията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 10.06.2022г. по ч.гр.д.№ 26973/2022г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на срока, за който се
отнасят.
Ответникът, М. С. Г., е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, с
който оспорва дължимостта на сумите по исковете. Оспорва ответникът да е потребител на
ТЕ, както и че има налична облигационна връзка между страните. Навежда възражение за
изтекла за вземанията погасителна давност.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на пар.1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, в редакцията
касаеща процесния период „потребител на ел.енергия или природен газ за битови нужди“ е
физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване за домакинството си. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението
на ТЕ между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл.139а от ЗЕ.
С исковата молба се претендират вземания за доставена топлинна енергия и услуга
дялово разпределение до топлоснабден имот – апартамент № 64, находящ се в гр. С. От
представените по делото доказателства обаче, липсва такова, от което да е видно, че за
претендирания период ответникът е собственик или ползвател на топлоснабения имот.
При изрично указана с доклада на първоинстанционния съд доказателствена тежест
за ищеца, не се установява соченият с исковата молба ответник да е собственик или вещен
ползватели на процесия имот, нито пък от негово име да изхожда молба – декларация за
откриване на клиентска партида при ищеца. Съгласно задължителните указания на
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й. Такава облигационна връзка между ищеца и ответника не се установи по
делото.
От приложеното по делото и находящо се на л.18 удостоверение за наследници се
установява, че ответникът М. С. Г. е единствен наследник по закон на починалата на
21.11.2008г. Р.Т.П..
От представените по делото нотариален акт № ..., том .. дело № 2843/80 и .., том ...,
дело № 3763/1982 се установява, че Р.Т.П. е притежавала апартамент в гр.С., находящ се в
сутерена на сградата, застроен на около 22 кв.м. на ул.В.Б. № 6.
По делото е представено удостоверение, издадено от „.....“ ЕООД, от което е видно,
че новото наименование на улицата, на която се намира имотът на наследодателката на
2
ответника е „Г. № 29“, наместо „В.Б. № 6“, в район Т. на С.О.. Така индивидуализиран
адресът, на който се намира имотът на наследодателя на ответника, не съвпада с този, който
ищецът сочи като адрес на топлоснабден от него имот - гр. С., ж.к. „Д.
При това положение и при липсата на каквито и да било доказателства, че за
процесния период от 01.06.2019г. до 31.10.2019г., ответникът е собственик или ползвател на
топлоснабден имот, следва да бъде прието, че същият не притежават качеството потребител
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ и не е задължена страна
по договор при общи условия за цената на доставяната в процесния имот топлинна енергия,
предвид което и предявеният срещу тях иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 149 от
ЗЕ като недоказан и неоснователен, следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен по
същите мотиви и искът за сумата, предявена за дялово разпределение.
Доколкото исковете за лихви, с правно основание чл.86 от ЗЗД, предявени в
производството се явяват акцесорни, поради неоснователността на главните претенции,
също следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 300лева – платено адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие от 12.10.2022г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК : .... срещу М. С. Г., с ЕГН:
********** по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове, с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 102,39 лева,
представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.06.2019г. до 31.10.2019г., лихва за забава в размер на 3,45 лева за периода от 15.08.2019г.
до 10.05.2022г., както и 13,36 лева главница за услуга дялово разпределение за периода от
01.07.2019г. до 10.05.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 10.06.2022г. по ч.гр.д.№ 26973/2022г. по описа на СРС, 176
състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., да заплати М. С. Г., с ЕГН: ********** сумата
от 300 (триста) лева – съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
3
ищеца – „ФИРМА“ ООД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4