Р Е Ш Е Н И Е № 103
Гр. Разград, 24 септември 2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …….
разгледа докладваното от съдията дело № 136 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на АПК
във вр. чл.107, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвП).
Образувано е по жалба на М. А. С. от с.Р., обл.Р. против Заповед №РД-14-1194/16.06.2020г. на Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) Русе, с която е приложена принудителна административна
мярка (ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвП- спиране от
движение за срок от шест месеца на собствения й лек автомобил.
В жалбата и по същество се
излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена при
допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се,
че не са били налице посочените в нея фактически констатации, поради което се явява
необоснована и постановена в противоречие със закона и преследваната от него
цел. С оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно с произтичащите от това
законни последици.
Ответникът по делото е
депозирал писмено становище, в което сочи, че оспорената заповед е издадена в
съответствие със закона и преследваната от него цел, поради което моли съда да
постанови решение, с което отхвърли предявената жалба.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни
съображения:
Събраните по делото доказателства сочат, че на 16.06.2020г.
е извършена проверка от служители на РД „Автомобилна администрация” – Русе на лек
автомобил от категория М1, модел „Фолксваген Каравел“
с рег.
№ ******
**, управляван от Г. Б. С., собственост на жалбоподателката М. А. Х. При нея е установено, че той извършва превоз
на пътници по предварително заявен маршрут от Република България до Федерална
република Германия срещу заплащане. От направената справка в информационната
система на отдел „Лицензи“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
е констатирано, че за това МПС няма издадено заверено копие към лиценза на
Общността. При тези данни проверяващите са приели, че се извършва
неправомерен обществен превоз на пътници
в нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтП и срещу водача е съставен АУАН №275125/16.06.2020г.
Видно от разписката, този АУАН е предявен на нарушителя и подписан от него с
възражение, че не получил пари от пътничката К. Р. Като доказателства към преписката
са приложени 3 бр. писмени обяснения на лицата. В своите обяснения посоченото
по-горе лице К. Р. твърди, че е заплатила сумата от 120 евро при тръгването им
от гр.Сливен. Другите лица също сочат, че превозът се извършва срещу заплащане,
но твърдят, че цената ще се поеме и изплати от техния работодател при
пристигането им във Федерална република Германия. При тези данни е издадена оспорената Заповед
№РД-14-1194/16.06.2020г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, с която на М. А. (собственик на процесното
МПС) е наложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1 от
ЗАвтП "спиране от движение за срок от 6 месеца”, ведно със следващите от
това законни последици.
Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство.
Съдът намира, че оспореният
акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му,
произтичащи от разпоредбата на чл.107, ал.1, предл.2
от ЗАвП и приложената Заповед №РД-01-43/23.01.2020г.,
с която изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е упълномощил директорите на
РД „АА“ да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвП.
Заповедта е издадена в надлежна писмена форма, като в нея са изложени фактическите и правни основания, обосновали
административния орган да приложи ПАМ. В хода на административното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Правилно
е приложен и материалният закон.
Според чл.106а, ал.1 от ЗАвтП, в действалата редакция към датата на издаване
на процесната заповед, за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ спиране от движение за срок 6 месеца
на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници
или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността
или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари.
По правило автомобилният превоз на пътници е дейност с
повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило законодателят да
установи специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална
компетентност и благонадеждност на водачите, техническа изправност и пригодност
на моторното превозно средство. Значимостта на ценностите, върху които тази
професионална дейност рефлектира, е обусловила подробна регламентация на
национално и на европейско ниво. В тази връзка законодателят в чл.6, ал.1 от
ЗАвтП императивно е посочил, че тези превози могат да се извършват само от
превозвачи, които притежават лиценз или удостоверение за регистрация.
Извършването на която и да е от формите на регламентираната и контролирана
дейност от ЗАвтП без надлежно разрешение, лиценз или регистрация е въздигнато в
административно нарушение съгласно нормата на
чл. 93, ал. 1 от ЗАвП. За съставомерността на
това деяние е достатъчно да се установи, че водачът на моторното превозно
средство извършва обществен превоз на пътници без да притежава, необходимите за
това документи, изискуеми от закон, подзаконов акт или европейски регламент. Тези
факти са достатъчни за да обусловят и налагането на ПАМ на основание чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвТП.
Легалното определение на понятията „обществен превоз“ и
„обществен превоз на пътници“ се съдържа в §1, т.1, т.3 (сега т.2 ) от ДР на ЗАвП. При анализа на тези разпоредби следва да се приеме,
че обществен превоз на пътници е
дейност, с която се извършва превоз на физически лица за чужда сметка или срещу
заплащане при предварително уговорени условия и уточнен маршрут. Събраните в хода на
производството доказателства установяват, че с процесното МПС е извършван
неправомерен обществен превоз на пътници, тъй като за тази дейност няма
издадено заверено копие от лиценз на Общността. Тези обстоятелства се
установяват от снетите писмени обяснения на пътниците и водача на лекия
автомобил и съставения АУАН. По своя
характер той съставлява официален удостоверителен документ по смисъла на
чл.179, ал.1 от ГПК във вр. чл.144 от АПК, като
издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, по установените
форма и ред. По силата на закона той има материална доказателствена сила
относно отразените в него факти. Оспорващата не е ангажирала доказателства,
които да ги опровергаят. С оглед на това съдът намира, че са били налице
фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния
орган за да постанови своя акт. В тези
случаи той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при
надлежно установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.
Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са
инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат
превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения и да се предотвратят
неблагоприятните последици от това. Именно,
с оглед непосредствената цел за ограничаване
на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на обществения
интерес, е наложена и процесната
ПАМ, която има ограничено по време действие, само в рамките на нормативноопределения срок.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира,
че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и
на основание чл.172, ал.2 от АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. С. от с.Р., обл.Р. против
Заповед № РД-14-1194/16.06.2020 г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ Русе, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: /п/