№ 16749
гр. София, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110120572 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред.1
от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД от В. Л. Б. срещу Ж. З. Д., за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25
000 лева, представляваща дадена без основание сума, ведно
със законната лихва върху главницата, за периода от
подаване на исковата молба в съда – 20.04.2023г. до
окончателно изплащане на сумата, за сумата в размер на
408,33 лева, представляваща мораторна лихва върху
главница в размер на 10 000 лева, за периода от 25.11.2022г.
до 20.04.2023г., сумата в размер на 119,17 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата в размер на
3000,00 лева, за периода от 29.11.2022г. до 20.04.2023г.,
сумата в размер на 216,67 лева, представляваща мораторна
1
лихва върху сума за главница от 6000,00 лева, за периода от
12.12.2022г. до 20.04.2023г. и за сумата в размер на 210,00
лева, представляваща мораторна лихва върху сума за
главница в размер на 6000,00 лева, за периода от
16.12.2022г. до 20.04.2023г.
Ищецът твърди, че с банкови преводи от 25.11.2022г., 29.11.2022г., 12.12.2022г. и
16.12.2022г., превел на ответника общо сумата от 25 000 лева. Основанието за плащане било
извършване на ремонт на недвижим имот, собственост на ищцата, находящ се в
*********************, а ремонта следвало да се извърши от трето за спора лице – П.Й.Т.,
с когото ответницата живеела на семейни начала. Ремонтните дейности трябвало да започнат
на 25.11.2022г. и да приключат за 10 дни, като Т. започнал изпълнение на първоначалната
част от уговореното, но до датата на предявяване на иска нищо друго не било изпълнено.
Въпреки горепосоченото ищецът счита, че ответницата е усвоила процесната сума, и то без
правно основание, поради и което дължи връщането й. Последното формира правен интерес
за ищеца от предявяване на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове. Ответницата не отрича, че поетапно е дала съгласие за превод на сумите
по личната и банкова сметка, но възразява да ги е усвоила, а посочва, че предала сумите
лично на П. Т. в каквато връзка към отговора на исковата молба представя разписки.
Възразява да е страна по сключения между ищеца и Т. в устна форма договор за изработка.
Излага твърдение във връзка с правоотношението между ищцата и Т., а именно, че той
извършил част от работата, че ищцата в хода на ремонта изменяла поръчката и др..
Възразява и срещу акцесорната претенция доколкото не била получила покана за плащане от
ищцата. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът В. Л. Б., редовно призован, явява се лично и се
представлява от адвокат Б., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание ответникът Ж. З. Д., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12
ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
По така предявената искова претенция ищецът
следваше да докаже заплащане на сумата от 25 000 лева, а
при доказване на това обстоятелство, в доказателствена
тежест на ответника бе да докаже основание за задържане
на сумата, като последното не се установи в производството.
По делото безспорно се установи, че с банкови преводи
от дата 25.11.2022г., 29.11.2022г., 12.12.2022г., и 16.12.2022г.,
ищцата превежда на ответника общо сумата в размер на
25,000 лева. Това обстоятелство не се оспорва в
производството. Спорно е дали за ответника е налице
основание за задържане на сумата. Последният възразява
да е страна по сключено с ищеца правоотношение, а
навежда, че сумите са предназначени за предаване на лице с
име П.Й.Т., който е следвало да извърши ремонт на
собствения на ищцата недвижим имот, находящ се в
*********************. Тъй като Т. нямал открита банкова
сметка се постигнало съгласие сумите да се превеждат по
сметка на Д..
По делото са представени с молба с вх. №
191240/04.07.2023г. разписки от /ФИРМА/ от дати
14.06.2023г., 30.06.2023г., 30.06.2023г. и от дата 02.07.2023г., от
които се установява, че в хода на производството,
ответникът е заплатил на ищцата част от процесната сума
в размер на 16 000 лева.
Съдът приема, че по делото са налице индикации за
3
сключено правоотношение по договор за изработка /ремонт/
на собствения на ищцата недвижим имот и трето за спора
лице – П. Т., чието конституиране в производството не бе
ангажирано. Относно правното положение на ответницата
в тази конфигурация, съдът намира следното:
Фактическите твърдения сочат, че както възложителя,
така и изпълнителя са имали знанието, че задължението на
възложителя да заплати договореното с изпълнителя
възнаграждение, вместо да бъде изпълнено направо на
изпълнителя и по негова сметка, поради неналичие на
такава е изпълнено по сметка на ответницата, чието
задължение по нейни твърдения е било да предаде сумата
на изпълнителя – лицето Т.. В тази връзка по делото са
приети четири броя разписки за общата сума от 25 000 лева.
Според съдебната практика на ВКС, обективирана в
Решение № 338/27.03.2018 г., постановено по гр. д. №
706/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО, овластяването на едно
лице да извършва правни действия от името и за сметка на
друго лице може да възникне било по силата на закона,
било чрез упълномощаване. Упълномощаването е най-
често срещания способ за учредяване на представителна
власт. По своето същество то представлява едностранна
сделка на упълномощителя, която се нуждае от получаване
от пълномощника, което обаче не е равнозначно на
приемане. Тъй като никой не може да бъде задължен чрез
едностранно изявление да извършва действия, то
узнаването на упълномощаването не създава правно
4
задължение за упълномощения да извършва действие. Чрез
упълномощаването се създава само представителна власт
на пълномощника, но не се задължава представителя да
извършва правни действия и да упражнява
представителната власт. Затова неговото бездействие не
може да увреди упълномощителя. Задължението на
представителя да извършва правни действия от името и за
сметка на упълномощителя възниква не от самото
упълномощаване, а от сключения между тях договор.
Затова, когато упълномощаването се извършва чрез
едностранна сделка, то почти винаги се съпровожда от
договор, който най-често е договор за поръчка,
разновидност на който е и договора за изработка. Самото
представителство включва както вътрешни, така и външни
отношения. Вътрешни са тези между упълномощителя и
представителя, а външни – тези между упълномощителя и
третото лице, между което лице и представителя се
разменят изявления /при прякото представителство/ или
между представител и третото лице /при косвеното
представителство/. Упълномощаването определя
съдържанието на външните отношения, а вътрешните се
определят от договора. Представителната власт се
упражнява за изпълнение на задълженията по договора,
като от начина на това упражняване зависи дали
задълженото лице ще изпълни задълженията си по
договора. Самото упълномощаване не представлява
предложение за сключването на такъв договор, но с
5
упражняването на представителната си власт
пълномощникът може да се обвърже от договор за поръчка
със съдържание според извършените в рамките на
упълномощаването действия, доколкото с конклудентните
си действия изразява воля за това, която съвпада с
изразената от упълномощителя воля. Самото
упълномощаване обаче може да бъде конклудентно
действие, с което се приема предложението за сключване на
договор за поръчка. С оглед на това, съгласно разпоредбата
на чл. 292, ал. 1 от ЗЗД, ако довереникът действа от името
на доверителя като негов пълномощник, правата и
задълженията по сделките, които той сключва с трети лица,
възникват направо за доверителя. Следователно в случая
ответницата е била оторизирана с мандат от изпълнителя
единствено да получи възнаграждението по договора за
изработка, след което да отчете /предаде сумата на
изпълнителя - Т../ Тези отношения обаче са вътрешни в
отношенията между ответника и изпълнителя, и касаят
единствено предаване на сумата, но не и изпълнението по
договора, и стоят изолирани от тези между ищцата, като
възложител и третото за правоотношението лице –
изпълнителя Т. /пряко представителство/. Д. на което е
преведена сумата с отговора на исковата молба посочва, че
живее на семейни начала с Т., всички тези договорки между
ответницата и лицето Т. не касаят ищцата. В
производството не бе привлечено лицето – изпълнител, за
доказване на изпълнението по договора. Самото
6
изпълнение касае отношенията между възложителя и
изпълнителя, а не тези между ответника и лицето Т.. В
отношенията си с ищеца ответницата е трето за
правоотношението лице на което е преведена сумата и не
взема участие по договора за изработка. В хода на
производството тя преведе част от сумата на ищцата в
размер на 16 000 лева, доколкото, както се посочи
отношенията и с изпълнителя не касаят ищеца, който
добросъвестно е превел сумата по нейна сметка. По
изложеното не се установи основание за задържане на
останалата сума в размер на 9000 лева от ответника в
отношенията и с ищеца.
Поради и горепосоченото съдът намира, че иска следва
да бъде уважен до размера на незаплатената сума от 9000,00
лева и отхвърлен поради плащане за сумата в размер на
16 000 лева, представляваща разликата над уважената сума
от 9000,00 лева до размера на пълно предявената от 25 000
лева.
Исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД следва да
бъдат отхвърлени по следните съображения.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага
установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: главен дълг; настъпване на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
7
обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като според чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора. В случая, вземането
на ищеца произтича от неоснователно обогатяване, поради
което задължението не възниква като срочно, за да намери
приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД - когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В случая, е необходимо
изпращането на покана до длъжника, като от страна на
ищеца не е представена такава, поради което акцесорните
претенции подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза и на двете страни, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от
ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на
1050,00 лева, като претендира и присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1100,00 лева, за реалното
заплащане на което, съобразно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л. 12
по делото. Така на ищеца съобразно отхвърлената част за
сумата за мораторна лихва единствено, тъй като в частта за
главницата иска е отхвърлен поради плащане в хода на
производството, а не поради неоснователност, следва да му
се присъдят разноски в размер на 2070,96 лева.
Ответникът не е доказал в хода на производството
заплащане на суми за разноски, не претендира такива,
8
поради което съдът не дължи произнасяне в тази връзка.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. З. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
В. Л. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 9000,00 лева,
представляваща дадена без основание сума, ведно със
законната лихва върху главницата, за периода от подаване
на исковата молба в съда – 20.04.2023г. до окончателно
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в
размер на 16 000 лева, представляваща разликата над
уважената сума от 9000,00 лева до размера на пълно
предявената от 25 000 лева, поради плащане на тази сума в
хода на производството, както и исковете с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за сумата в размер на 408,33 лева,
представляваща мораторна лихва върху главница в размер
на 10 000 лева, за периода от 25.11.2022г. до 20.04.2023г.,
сумата в размер на 119,17 лева, представляваща мораторна
лихва върху сумата в размер на 3000,00 лева, за периода от
29.11.2022г. до 20.04.2023г., сумата в размер на 216,67 лева,
представляваща мораторна лихва върху сума за главница
от 6000,00 лева, за периода от 12.12.2022г. до 20.04.2023г. и за
сумата в размер на 210,00 лева, представляваща мораторна
лихва върху сума за главница в размер на 6000,00 лева, за
периода от 16.12.2022г. до 20.04.2023г.
9
ОСЪЖДА Ж. З. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
В. Л. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 2070,96 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10