Р Е Ш Е Н И Е
№260153 13.04.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На шести април две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Ангелова
като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
търговско дело №150 по описа за две хиляди и двадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск по чл.432,ал.1 от КЗ.
Ищецът И.Т.Т., ЕГН **********,***, ***, адв.М., адв.М., моли
съда да осъди ответника „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Оборище, бул.“Княз Ал.Дондуков“№68, да му
заплати по банкова сметка *** „***“ АД, с
титуляр Адвокатско дружество „М. и Д.“, обезщетение
за неимуществени вреди-болки и страдания, в размер на 31 500лв., съставляващо разлика между обезщетението
от 50 000лв.,
което той счита за справедливо във връзка с неимуществените вреди, които е
претърпял от телесните
увреждания, причинени му при птп ***г.,
състояло се в гр.***,
причинено от З.Б.К. при управление на мпс с рег.№***, застраховано за риска
задължителна гражданска отговорност на автомобилистите към датата на птп при
ответното дружество, и обезщетението за неимуществени вреди от 18 500лв., което ответникът му определил и
изплатил при предявяване на претенция пред него, тъй като не е съгласен с този
размер, ведно със законната лихва от датата на птп- ***г. и разноските в производството.
Ответникът е подал в срока по
чл.367,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба /виж л.30-л.31/, с който е признал
иска за допустим, но го е оспорил като неоснователен, поради прекомерност на
претендираното от ищеца обезщетение, по съображения, подробно изложени с
отговора. Не е оспорил качеството си на застраховател на лек автомобил с рег.№***към
дата ***г., както и на състояване на птп, описано от ищеца, с участието на
застрахованото при него мпс, при което ищецът е пострадал като пешеходец. Оспорил
е претенцията за присъждане на законна лихва, както поради оспорване
основателността на главния иск и нейната акцесорност, така и на самостоятелно
основание, като се позовава на чл.497 от КЗ, съгласно който дължи лихва след
датата, на която е изтекъл срока за произнасяне по предявената пред него
претенция, в случая- 15 работни дни след представяне от ищеца на банкова сметка,
по претенцията.
С подадена в срока по чл.372,ал.1 от ГПК допълнителна искова молба /виж л.36-л.37/, ищецът е оспорил становището,
взето от ответника, като поддържа, че размерът на обезщетението, което
претендира, е съответен на силата, продължителността и интензивността на
страданията, които е претърпял, както и на принципа на справедливост. Във
връзка с претенцията си за присъждане на законна лихва е оспорил взетото от
ответника становище за момента, от който следва да се начисли лихва, но е
отстъпил и от търсеното в исковата молба нейно присъждане от датата на птп,
като моли такава да му се присъди от датата на претенцията-***г., съгласно
чл.429,ал.2,т.2 във вр. с ал.3 от КЗ.
В срока по чл.373,ал.1 от ГПК
ответникът не е подал отговор на допълнителната искова молба, която му е била
изпратена, заедно с приложенията /виж съобщението на л.67/ и така е приключила
размяната на книжа между страните.
Ищецът пледира по същество за
уважаване на иска му в пълен размер, с присъждане на разноските в
производството по списъка, представен в с.з. от 06.04.21г. /л.180/. Развива
съображения и с писмени бележки вх.№272419/12.04.21г.
Ответникът не изпраща свой
представител в последното по делото съдебно заседание, но още с отговора на
исковата молба моли искът да бъде отхвърлен и да му се присъдят разноските в
производството, включително юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е дал
повод за завеждане на делото.
Съдът, като взе предвид
съображенията, развити от страните, както и събраните по делото доказателства
намери, че предявеният иск е допустим, а
разгледан по същество е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като
ответникът вече е заплатил на ищеца справедливо за претърпените от него
неимуществени вреди обезщетение, а претендираното от ищеца такова от общо
50000лв. е прекомерно с оглед принципа на справедливост, при следните
съображения:
І.По допустимостта.
Предявеният иск е допустим,
доколкото :
Твърденията на ищеца, че е претърпял
неимуществени вреди вследствие на птп, състояло се на територията на страната,
за обезщетяване на които е предявил претенция пред застрахователя за риска
задължителна застраховка гражданска отговорност на мпс, с участие на което се е
състояло птп, но не е съгласен с размера на определеното му и изплатено от
застрахователя обезщетение, поради което търси разликата по съдебен път,
попадат в хипотезата на чл.432,ал.1 от КЗ и правят надлежна активната и пасивна
прпоцесуална легитимация на страните в производството, а доколкото в подкрепа
на твърдението на ищеца за провеждане на рекламационно производство пред
застрахователя и за резултата от него са представени писмени доказателства на
л.16-л.22, е изпълнено и изискването на чл.498,ал.3,предл.последно от КЗ, при
което разликата, за която ищецът претендира в това производство, може да бъде
търсена по съдебен ред.
ІІ.По основателността.
1.Видно от разменените между
страните книжа и приетия по делото в с.з. от 15.09.20г. доклад, спорът между
страните е единствено за справедливия размер на обезщетението, което се следва
на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, доколкото ответникът е
определил и изплатил за тези вреди обезщетение в размер на 18500лв., а ищецът
счита, че справедлив за тяхното обезщетяване е размер от 50000лв., поради което
търси разликата от 31 500лв., като останалите релевантни за отговорността на
ответника факти по чл.432,ал.1 от КЗ следва да се считат за признати от ответника
с определянето и изплащането на ищеца на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди по образуваната въз основа на претенцията му преписка по
щета №***/***г.
Предвид горното, и съдът
съсредоточава усилията си върху решаването на този основен спорен за делото
въпрос и върху фактическите твърдения на страните и доказаността на същите,
които се отнасят до критериите, установени от съдебната практика, за да се
определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди- характер
на претърпяното телесно увреждане, сила, интензивност и продължителност на
претърпените във връзка с него неимуществени вреди, социално-икономически
фактори и промяната им, които влияят върху определянето на това обезщетение.
2.Твърденията на ищеца са, че : претърпяното
от него телесно увреждане- разкъсване на вътрешна/външна колатерална ставна
връзка на коляното, е наложило провеждане на операция за възстановяване на
колатералните лигаменти, проведена на ***г.; вследствие разкъсването на
описаната ставна връзка, както и в хода на възстановителния процес, той е
претърпял болки и страдания, а също страх, безпокойство и безсъние дали ще може
да се възстанови и да се придвижва самостоятелно или ще трябва да обремени
близките си с полагане на грижи за него, което пък би го травмирало психически
допълнително; периодът на възстановяване от травмата бил изключително бавен,
труден и продължителен- 6-7
бил
имобилизиран и движението му било трайно затруднено, при правилно и обичайно
протичане на оздравителния процес, и не бил приключил и до датата на исковата
молба, макар системно и продължително да бил провеждал физиотерапевтични и
рехабилитационни процедури; за известен период от време се придвижвал с помощни
средства.
Ответникът е обосновал размера на
определеното от него като справедливо обезщетение със съображения, черпени от :
Представените от самия ищец писмени
доказателства и конкретно: че от епикризата от ИЗ №***/***г. личи, че лечението
е протекло нормално, без неблагоприятни последици и невъзстановими увреждания и
на третия ден след приемането му, ищецът е бил изписан с подобрение и без
медицински и ортопедични противопоказания; възстановяването е продължило по
план, като на ***г. са свалени конците от операцията; само два месеца след
изписването му, на ***г., ищецът е започнал възстановителна физиотерапия и
рехабилитация, която също е протекла нормално и е довела до редуциран болков
синдром и подобрен обем на движение и подобрена походка; липсват медицински
документи, включително за провеждане на рехабилитация и/или физиотерапия след ***г.,
което сочи, че 4 месеца след увреждането е настъпило пълно възстановяване от
претърпяната травма;
Данните за средния доход на едно
лице от домакинство в България по официални данни на НСИ за ***г., в сравнение
с които, като показателни за социално-икономическата обстановка в страната,
претенцията на ищеца за определяне на справедливо обезщетение от 50000лв. се
равнява на средния доход, който би бил реализиран от едно лице за повече от 8
години.
На тези доводи на ответника, ищецът
е отговорил с допълнителната искова молба, че престоят му бил три дни, защото
такава била продължителността на клиничната пътека, че е бил в болнични до края
на ***г. и затова сочи, че възстановителният му период е траял повече от 6
месеца; че възстановителният му период не е приключил, доколкото и до момента
при ходене изпитва болка и затруднение, пластината не е махната, в повечето
случаи остава за цял живот, а би могла да създаде много инфекции и усложнения,
като изкуствено тяло, поставено по неестествен път в организма; движенията му в
коленната става били силно ограничени и той не можел да я сгъва и разгъва; бил
на легло известно време и в период от 6 месеца ходел само с патерици.
При този очертан кръг от
доказателствени факти, за които на страните е указано, че всяка следва да
установи фактите, от които ще черпи благоприятни за себе си последици в
производството, при съвкупен прочит на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключения на СМЕ, съдът намери за установено, както
следва:
-Категорично е установено, че при
птп от ***г., ищецът е получил твърдяното разкъсване на външната лява колянна
връзка, и не само, а още и изкълчване, навяхване и разтягане на външна/вътрешна
колатерална ставна връзка на коляното, като разкъсването е довело до
необходимост от незабавна оперативна намеса, извършена на същата дата, но като
възстановяването на разкъсаната колянна връзка е извършено чрез поставяне на
шев, а не чрез поставяне на метална пластина, както ищецът твърди в
допълнителната искова молба, като, макар при рентгенографско негово изследване,
извършено в хода на процеса /01.10.20г./, да е описано наличие на метална
винтова остеосинтеза на ляв крак, същата няма нищо общо с увреждането на
ставните връзки в лявата колянна става, претърпяно при птп от ***г., а е такава
по повод старо счупване на лявата голямопищялна кост в горната трета, като няма
данни кога точно е поставена, а премахването и, което би следвало да се състои
в някакъв момент, зависи изцяло от преценката на лекуващия ортопед- травматолог.
Наистина, в отговор на въпроси на страната в.л. Б. е заявило в с.з. от
26.01.21г., че той лично не вижда задебеляване на калуса от счупване на костта,
тъй че е възможно металната остеосинтеза да придържа меки тъкани, но това
негово предположение не се цени от съда като обосноваващо извода, направен от
ищеца в писмените бележки, щото на база на този отговор може да се заключи, че
поставената метална остеосинтеза е по повод травмата от птп и че като такава ще
остане цял живот, защото при същия този отговор вещото лице е заявило
категорично, че въпреки това поддържа заключението си, в което такава причинна
връзка е изключена, като се доверява на разчитането от специалиста рентгенолог,
който е посочил, че има на това място старо счупване и че именно то е обслужено
с поставената метална остеосинтеза, както и защото няма описани подобни данни в
епикризата от болничния престой, при който е извършена оперативната интервенция
за възстановяване на разкъсаната ставна връзка, а е описано „друго
възстановяване на колатералните елементи“. Що се касае до позоваването от ищеца
на оперативния протокол и наличните в него данни за поставяне на метална
остеосинтеза, това доказателство е било представено от страната с молба от
02.02.21г. и не е прието в с.з. от 06.04.21г., поради преклузия, тъй че от
него, като неприобщено към делото по надлежния ред доказателство, няма как да
се обосноват изводи в подкрепа на твърденията на ищеца /виж: т.1 и т.2 от първоначалното
заключение с вх.№260439/24.08.20г. на л.79-л.90 и т.1 и т.2 от допълнително
заключение с вх.№260075/04.01.21г. на л.139-л.150; епикризата на л.7, в частта
„Операция“; отговорите на в.л. Б. в с.з. от 26.01.21г. на л.153гръб; молбата на
л.179 и протокола от с.з. на 06.04.21г. на л.182-л.183/.
При тези данни, твърденията на
ищеца, че в пряка причинна връзка с травматичното увреждане, получено при птп
от ***г., търпи неимуществени вреди, изразяващи се и в това, че при операцията
му е поставена метална пластина, която не е премахната, а в повечето случаи
остава за цял живот и би могла да създаде много инфекции и усложнения, като
изкуствено тяло, поставено по неестествен път в организма на човека, се намират
от съда за опровергани от описаните по-горе доказателства в частите, че
поставянето на металната остеосинтеза е било по повод разкъсаната колянна
ставна връзка и че обичайно остава за цял живот, а в частите, че можела да
доведе до инфекции и усложнения, от самото твърдения личи, че е хипотетично -
не се сочи такива усложнения да са възникнали, тъй че и вредите, в които се
изразяват, да са годен за обезщетяване предмет на производството, нито във
връзка с тези твърдения е формулиран въпрос към експертизата, отговорът на
който да ги установи.
-По отношение продължителността на
оздравителния/възстановителния от претърпяното травматично увреждане от ищеца и
хода/начина на неговото протичане се установи, че продължителността на възстановителния
процес при ищеца е била около 6-7 месеца, както ищецът твърди, а не от четири
мецеса, както счита ответникът, като за част от него ищецът е бил изцяло
имобилизиран на легло, с чужда грижа по обслужването, и като е ползвал помощни
средства за целия възстановителен период.
За достигане до горния извод, съдът
взе предвид, че:
Съгласно т.2 от първоначалното
заключение на СМЕ, обичайното време на оздравителния период от подобно
увреждане е около 7-8месеца /л.89/. На този посочен обичаен период съответства
и времето, съобщено св.М.Т., като такова, в което брат му търпял вреди, поради
което в тази част показанията му се ценят от съда, въпреки посоченото родство
/виж 109гръб/. За срок от общо шест месеца са и приложените от ищеца болнични
листове, видно от които, в целия период от ***г. до ***г., той е бил временно
неработоспособен, поради изкълчване, навяхване и разтягане на външна/вътрешна
колатерална ставна връзка на коляното /виж л.10-л.15/.
С оглед казаното, събраните
доказателства не са в подкрепа на тезата на ответника, че няма данни, щото след
второто проведено от ищеца физиотерапевтично лечение, приключило на ***г., за
което е представената от него епикриза от тази дата /виж л.9/, е настъпило
пълно възстановяване, тъй като липсват медицински документи за провеждани след
тази дата рехабилитации и физиотерапия, доколкото издаваните от ЛКК 6бр.
болнични листове, два от които за времето от ***г.-***г., несъмнено съставляват
медицински документи, съдържащи данни в противната на тази теза насока. Наистина,
приетото първоначално заключение по т.4 визира датата ***г. като такава, след
която липсват обективни медицински данни, но не относно цялостното възстановяване,
а относно настъпили усложнения във възстановителния процес на ищеца Т., поради
което не се намира от съда за установяващо тезата на ответника за пълно
приключване на възстановителния процес до тази дата, още повече, че относно
неговия срок, абзац втори от т.2 на същото заключение е дал категоричен
отговор, щото продължителността на оздравителния процес е била около 7-8 месеца,
макар и за времето му да липсват обективни медицински данни за търпени
усложнения.
В рамките на общия възстановителен
период от около 6-7 месеца, както ищецът сам го сочи, съдът намери за
установено, че ищецът е бил изцяло имобилизиран за срок от 6-7 седмици, в който
е бил на легло, обслужван от брат му /виж показанията на св.Т.- л.99лице/, както
и че използването на помощни средства след това е продължило за целия възстановителен период, като в тази връзка:
Цени приетото първоначално
заключение по т.2 относно срока за пълна имобилизация от около 6-7 седмици и
свързаните с нея неудобства от необходимост от чужда грижа при обслужването, и
не цени дадените за същия срок показания на св.Т., че брат му бил около 3
месеца на подлога, след първоначалното му обслужване на памперс за около
15-20дни, защото не можел да става, тъй като са в противоречие както със срока,
посочен в приетото заключение, така и с данните от проведеното лечение за
физиотерапия от ***г., при което ищецът е имал самостоятелна, макар и
затруднена походка при постъпването си, с две помощни средства, както ясно е
описано относно локалния му статус /л.8/, като взе предвид и близкото родство
между свидетеля и ищеца /братя/, на основание чл.172 от ГПК.
Цени приетото първоначално
заключение по т.3 относно срока на ползване на помощни средства от ищеца, както
и дадените за този срок от св.Т. показания, щото, след като брат му станал
около 4 месеца след произшествието, още 3 месеца ходил с патерици, защото в
това отношение кореспондират с приетото заключение. В тяхна подкрепа са и
данните в епикризата от първото лечение за физиотерапия, че при постъпването си
на ***г. ищецът е бил с две помощни средства. Наистина, в епикризата от второто
лечение липсват данни относно ползвани от ищеца при постъпването помощни
средства, но от липсата на такива, при данните по т.3 от първоначалното
заключение и кореспондиращи им в тази насока гласни доказателства, не може да
се обоснове извод, че ищецът не е ползвал помощни средства за останалата част
от възстановителния период, продължил до ***г.
А иначе, трите приложени от ищеца
епикризи /л.7-л.9/, са в подкрепа на доводите, които ответникът изтъква за
това, щото ищецът е изписан на третия ден от постъпването си за първото
болнично лечение, че лечението е протекло нормално, че е изписан с подобрение,
че конците след операцията са свалени на ***г., че само два месеца по-късно е
започнал физиотерапия и е изписан от първото си такова лечение с подобрение, но
това не променя фактите, че оздравителният процес не е бил приключил по-рано от
срока, вече обсъден в първия пункт по-горе- около 6-7 месеца, като в неговите
рамки състоянието на ищеца постепенно се е подобрявало, тъй като от обективния
статус, описан при първото постъпване за физиотерапия ясно личи, че ищецът
освен с две помощни средства, все още е бил с оток на лявата колянна става,
макар и намалял, с болезнени и ограничени движения, с хипотонична мускулатура
вляво и с болка при палпация в областта на лявата колянна става, което
състояние не е било значително променено и при постъпването му за втората
рехабилитационна програма, както личи от описания локален статус- болезнени и
ограничени движения в лявата колянна става, болка при палпация в същата област,
затруднена все още походка и хипотонична бедрена мускулатура вляво.
-По отношение на силата,
интензивността и продължителността на изпитваната от ищеца болка и изпитваното
от него и досега затруднение в движението на крака, вследствие на претърпяното
травматично увреждане, съдът намери за установено, щото ищецът е изпитвал болка,
на моменти значителна по сила и интензитет, а впоследствие умерена и постепенно
затихваща в хода на оздравителния процес, до пълното им изчезване при неговото
приключване, като за целта цени приетото първоначално заключение по т.1 и не
цени, поради противоречието им със заключението, както и поради близкото
родство, показанията на св.Т., че болката на брат му не се променила отначало и
досега, а си била все една и съща, че много го боли крака, тъй като той виждал,
че брат му го боли крака, като слиза от колата.
Що се касае до твърдението на ищеца,
че и до датата на исковата молба възстановяването му не е приключило, тъй като
търпи болка и ограничения в движението на ставата, съдът не го намира за
категорично доказано в процеса, доколкото:
Наистина, св.Т. е дал показания, че
брат му и досега го боли крака и му се оплаква от болка, че стои 1-2 минути,
докато се изправи и се държи за левия крак, а също, че когато върви, кракът му
се огъва, а в.л. Б. е посочило в т.2 от първоначалното си заключение, че след
такава травма, каквато ищецът е претърпял, е възможно като усложнения да
настъпят персистираща болка при движение и невъзможност на крайника да
възстанови изцяло обема на извършваните от него движения, и в отговор в с.з. от
15.09.20г., че кракът може да не е стабилен при извършване на физически усилия
и че може да има слабост в колянната става, което усложнение включва и тъй
описаното „подгъване“ на крака /л.98гръб-л.99лице/, но също тъй е посочил
изрично в т.4 от първоначалното си заключение, че след ***г. липсват обективни
медицински данни, показващи наличие на настъпили усложнения във
възстановителния процес на ищеца, поради което, при наличие единствено на
данните, съобщени от св.Т., поради неговото близко родство с ищеца, съдът не
може да обоснове и извод за доказаност, щото описаната от свидетеля
симптоматика, макар и възможна като усложнение от подобен род травма, е реално
настъпило при ищеца усложнение в хода на възстановителния процес, за който
впрочем, самият той сочи в допълнителната искова молба, че е протекъл правилно
и обичайно, а не с усложнения /виж л.36гръб, абзац първи/.
А иначе, налични са данни и в двете
епикризи от проведени рехабилитации, че при постъпване за провеждането им
ищецът наистина е имал болезнени и все още ограничени движения в лявата колянна
става, но те предхождат повече от два месеца крайната дата на възстановителния
период, когато ставата е била все още оточна, тъй че не може въз основа на тях
да се счита, че същите затруднения са продължили да съществуват и след края на
възстановителния период, включително към датата на исковата молба и в хода на
процеса.
Същевременно, с отговорите, дадени
от в.л.Б. на въпросите, формулирани от ответника във въпросен лист по повод
приемане на изготвеното от него допълнително заключение, се установи, че отразените
в представената от ищеца рентгенография от 01.10.20г. данни за налична при него
изразена субхондрална остеосклероза /износване и склерозиране/ по ставните
повърхности и масивни остеофити /неравности от отлагане на калций/ по ставните
ръбове, включително по задните ръбове на капачката /интеркондилоидни
еминененции и задни ръбове на пателата/ за дясна колянна става, както и
остеофити по ставните ръбове и интеркондилоидни еминененции и задни ръбове на
пателата на лявата колянна става, а също и данните в заключението относно „Гонартрозисдекстра
ІІІ степен“ и „Гонартрозиссинистра ІІІ степен“, говорят за дегенеративни
болестни изменения в коленните стави, които водят до постоянна болка при
движение в ставата, както и че при наличие на такива изменения е възможно
болков синдром, появил се вследствие на травматичното увреждане, ако не го е
имало преди това, да е по-продължителен по време /виж л.154лице и гръб/, което
ще рече, че е установено и наличие на съпричиняващи болката фактори, които
нямат причинна връзка с птп и претърпяното при него разтежение и разкъсване на
лявата колянна връзка на ищеца, за обезщетяване на които се ангажира
отговорността на ответника.
-Не се вземат предвид от съда като
неимуществени вреди, които следва да се съобразят при определяне на
обезщетението тези, свързани с промяна на работата на ищеца след птп, доводи за
която се развиват от ищеца в писмената му защита, изведени от показанията на
св.Т. за това, че тъй като след птп брат му вече не можел да работи тежка
физическа работа, го били преместили от предприятието на друга работа, доколкото
претърпяването на такава неимуществена вреда не е сочено нито с исковата, нито
с допълнителната искова молба на ищеца, като включена в предмета на спора, във
връзка с който търси обезщетение от ответника.
-Не се установиха в производството
като реално претърпени от ищеца неимуществени вреди, свързани със страх и
безпокойство дали ще може да се възстанови и да се придвижва самостоятелно или
ще трябва да обремени близките си с полагане на грижи за него, което
допълнително би го травмирало психически. Единствените данни, които св.Т. е
съобщил извън вече коментираните по-горе във връзка с болките, страданията и
хода на възстановителния процес при брат му, са тези, че след инцидента настроените
на брат му станало по-мрачно отпреди това , но св.Т. е посочил категорично, че
причината за това, както и за вечерите, в които брат му не можел да спи, е
изпитваната от ищеца болка, а не други съмнения, колебания или притеснения.
Поради това, и тази твърдяна като претърпяна от ищеца неимуществена вреда,
която не е установена, не влиза в преценката на съда за справедливия размер на
обезщетението, което му се дължи от ответника.
3.При
приетите за установени в т.2 от р.ІІ на това решение факти, съдът намери, че
определеното и изплатено от ответника на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди от 18500лв. изцяло отговаря на критериите за справедливост, доколкото:
Само по себе си, понесеното от ищеца
травматично увреждане не е толкова тежко, каквито са например множествени
открити и/или закрити счупвания на костите на крайниците, сравними по отношение
времето на възстановителния период с понесената от него травма;
Макар травматичното увреждане, което
ищецът е претърпял, да е наложило оперативна намеса, тя е била осъществена чрез
съединителен за тъканите шев и като такава доста по –щадяща от случаи на тежки
операции с наместване на разместените костни фрагменти и фиксацията им с
метални остеосинтези, изискващи впоследствие и нова операция, за да бъдат премахнати;
Макар възстановителният период за
подобни увреждания да не е много кратък- от 6-8 месеца, и да е свързан с
временна имобилизация и неудобствата от битово естество, които тя налага,
същият е протекъл при ищеца в обичайното време и без никакви усложнения, като е
напълно приключен към ***г.;
Понесеното от ищеца телесно
увреждане не е довело до трайно и невъзвратимо засягане на целостта на крайника
и/или на двигателната му функция, нито се доказа, да е довело до ограничаване
на обема на движения в лявата колянна става и до понасян и до момента болков
синдром, в пряка причинна връзка с това увреждане.
За илюстрация на виждането му
относно справедливия за случая размер на обезщетението, съдът ще посочи
например, че със свое решение от 08.04.21г. по т.д. №479/20г. е присъдил за
случай с телесно увреждане, което е по-тежко от това на ищеца по настоящото
дело /множествено счупване и две претърпени телесни повреди, с две претърпени
операции/, при същия по време възстановителен период от около 7-8 месеца, е
определил обезщетение в размер 15000лв., включително съобразявайки настъпилите
междувременно социално –икономически промени, като в сравнявания случай птп е
от ***г., а това по настоящото дело е от ***г., при доста по- малка разлика
например в използвания от съда критерий минимална работна заплата за страната в
годината на птп и в тази на приключване на устните състезания по делото
/съответно 340лв./мес за 2015г., 650лв./мес за 2021г. и 560лв./мес за 2019г.
В тази връзка, вярно е и изтъкнатото
от ответника, че считаната от ищеца като справедлива да го обезщети сума от
50000лв. е 7.658пъти по-висока от сумата от 6529лв., съставляваща реално
отчетен от НСИ годишен паричен доход средно на лице в домакинство, а при
определяне на справедливия размер на обезщетението, следва неизменно да се
спазва и принципа на недопускане на неоснователно обогатяване, каквото би било
според съда налично, ако се съпостави сумата, която се търси за болки,
страдания и неудобства, търпени от ищеца в рамките на период от около половин
година през ***г., с дохода, който е статистически отчетен като годишен средно
на лице за цялата ***г.
Поради това съдът намери, че искът
на ищеца за разликата от изплатената му от ответника сума от 18500лв., като
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от претърпяното при птп от ***г.
телесно увреждане, и считаното за справедливо от ищеца обезщетение за същите
вреди от 50000лв., в размер на 31500лв., следва да се отхвърли като изцяло
неоснователен.
4.С отхвърляне на иска за главницата,
като акцесорно и в зависимост от изхода на спора за търсеното обезщетение,
следва да се отхвърли и искането на ищеца да му се присъди законна лихва върху
нея от датата на постъпване на претенцията му пред застрахователя-***г., макар тази
дата да е установена с приложеното по делото известие за доставяне /виж л.17/ и
за самата нея да е нямало спор между страните, с оглед релевантността и,
съгласно чл.429,ал.3 от КЗ.
Що се касае до оспорването на
ответника ищецът да има право да получи законна лихва от датата на претенцията,
основано на чл.497 от КЗ, съгласно който застрахователят дължи лихва след
датата, на която е изтекъл срока за произнасяне по предявената пред него
претенция, в случая- 15 работни дни след представяне от ищеца на банкова
сметка, по претенцията, в производството се установи, че:
Претенцията на ищеца е постъпила
пред застрахователя на ***г., като в нея е посочена банкова сметка ***,
претендирана за плащане, която е такава на адвокатско дружество „М. и Д.“ /виж.
претенцията на л.16 и известието за доставяне на л.17/.
След получаването и, ответникът е
изискал от ищеца да представи нотариално заверено пълномощно за получаване на
търсеното от ищеца обезщетение по банковата сметка на посоченото адвокатско
дружество, каквото е представено от ищеца с писмо, постъпило пред
застрахователя на ***г. /виж: писмото на л.18, писмото на л.19, известието за
доставяне на л.20/;
С писмо от ***г. ответникът е
съобщил на ищеца, че за обезщетяване на неимуществени вреди по претенцията му е
определено обезщетение от 18500лв., което му е изплатено чрез банков превод на ***г.
/виж л.21 и л.22/.
Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3,
А съгласно чл.106,ал.3 от КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
В конкретния случай, от изисканите от ответника с писмото от ***г. за представяне допълнително документи, единствено оригиналите на разходооправдателните документи, свързани с претенцията му за обезщетяване на имуществени вреди, могат да се определят като документи по смисъл ана чл.106,ал.3 от КЗ, имащи значение за установяване на размера на тази претенция и няма такива, които попадат в хипотезата на чл.106,ал.3 от КЗ, що се касае до претенцията му за обезщетяване на неимуществени вреди, тъй че няма как да се търси по-ранната от двете визирани в чл.497,ал.1 от КЗ дата, а отделно от това, същата разпоредба касае законната лихва, която застрахователят дължи, когато не определи и не изплати обезщетението в посочените срокове- в случая- за времето от ***г., след изтичане на ***г. на тримесечния срок по чл.496,ал.1 от КЗ, до ***г. включително, тъй като, макар да е определил обезщетението, следващо се на ищеца за претърпените неимуществени вреди, не го е изплатил в тримесечния срок, а едва на ***г.
В тази връзка не следва да се пропуска, че разпоредбата на чл.497,ал.1 от КЗ не изключва приложението на чл.429,ал.2,т.2 от КЗ, тъй като лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, съгласно чл.429,ал.2 от КЗ, се включват в обезщетението по ал.1 на същата разпоредба, и когато чл.497,ал.1 от КЗ говори за обезщетението, както личи и от чл.493,ал.1, т.1 и т.5 от КЗ, има предвид не само покритите от застрахователя неимуществени вреди, но и лихвите по чл.429,ал.2,т.2 от КЗ.
Затова, ако в случая главното искане беше основателно, щеше да е основателно и искането на ищеца за присъждане на законна лихва от датата ***г., а възражението на ответника, че такава не се дължи от него на основание чл.497 от КЗ, щеше да е неоснователно.
В частта за разноските.
Разноски претендират и двете страни в производството, като такива, с отхвърляне на предявения иск, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, се следват само на ответника и не се следват на ищеца.
Ответникът не представя списък на разноските си, но търси присъждане на такива, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. /виж отговора на исковата молба на л.30-л.31 и молбите на л.93, съща на л.101/.
Защитата на ответника по делото е била осъществена от упълномощени от дружеството юрисконсулти /виж л.32, л.93гръб/ и съгласно чл.78,ал.8 от ГПК, ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение, присъждане на каквото претендира, като неговият размер, съгласно цитираната разпоредба, не може да превишава максималния за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Доколкото чл.37,ал.1 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, а нейният чл.25,ал.1, приложим в случая, защото наредбата не урежда нарочно търговски дела, а само наказателни, граждански и административни, като най-близък за целта е случая с гражданските дела, постановява, че при дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 300лв., съдът счита, че на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв., а не в максимилания претендиран от него размер от 300лв., тъй като спорът между страните е бил съсредоточен единствено върху справедливия в случая размер на обезщетението и му липсва правна и фактическа сложност.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на И.Т.Т., ЕГН **********,***, ***, адв.М., адв.М., срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, бул.“Княз Ал.Дондуков“№68, за осъждане на ответното дружество да му заплати по банкова сметка *** „***“ АД, с титуляр Адвокатско дружество „М. и Д.“, обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, в размер на 31 500лв., съставляващо разлика между обезщетението от 50 000лв., което той счита за справедливо във връзка с неимуществените вреди, които е претърпял от телесните увреждания, причинени му при птп ***г., състояло се в гр.***, причинено от З.Б.К. при управление на мпс с рег.№***, застраховано за риска задължителна гражданска отговорност на автомобилистите към датата на птп при ответното дружество, и обезщетението за неимуществени вреди от 18 500лв., което ответникът му е определил и изплатил при предявяване на претенция пред него, с което не е съгласен.
Осъжда И.Т.Т., ЕГН **********,***, ***, адв.М., адв.М., да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, бул.“Княз Ал.Дондуков“№68, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100-сто лева, като за разликата до търсеното от ответника възнаграждение в размер на 300лв. отхвърля искането за присъждането му.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: