Р Е Ш Е Н И Е
№ 5739/13.12.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 14.11.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6611 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото
е образувано по повод предявени от ищеца "П.К.Б." ЕООД ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника А.Г.К.
ЕГН ********** , с адрес: ***
съединени в условията на първоначално обективно съединяване искове, както
следва:
-
положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА ,
както следва:
- сума в размер на
1159.28 лв. , представляваща
дължима главница по Договор за кредит №***********;
-сума в размер на 2630.99 лв.,
представляваща дължимо по договора договорно възнаграждение;
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в съда – 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението
, за
която сума е издадена Заповед № 1334/19.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1194/2019 г. по
описа на Варненски районен съд-21 състав;
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните
фактически твърдения:
Твърди се ,че на
09.01.2013г. е сключен Договор за револвиращ заем
(ДРЗ) №***********, между „П.К.Б." ЕООД като кредитор от
една страна и А.Г.К. като длъжник от друга страна.
Договорът е сключен при
посочени от ответника параметри, посочени от същия в раздел V на ДРЗ „Параметри
на искания револвиращ заем". Съгласно т.2 от ОУ това е молба от
клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до по-нисък
размер, одобрен от кредитора.
Параметрите на сключения Договор за
револвиращ заем са както следва: I. Общо задължение по договора: 4890.27
лева, включващо:
■ Сума
за изплащане на заема: 1200 лв.;
■ Срок
на заема: 48 месеца;
■ Размер
на вноска: 100лв.;
■ Дата
на погасяване: 7-ми ден от месеца;
■ Годишен
процент на разходите (ГПР %): 140.89%;
■ Годишен
лихвен процент 97.88%
■ Лихвен
процент на ден: 0,27%
Договорът е подписан при
Общи условия /по-нататък наричани за краткост „ОУ7. ОУ са неразделна част от договора,
предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат
със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги
спазва /Буква „Б" от ДЗР/.
Твърди се, че „П.К.Б." ЕООД изпълнява точно и в
срок задълженията си по договора, като превежда на 10.01.201 Зг. парична сума в
общ размер на 1200.00лв. по посочената от
длъжника А.Г.К. банкова сметка, ***водно нареждане (документ за кредитен превод
с Референция: 270PBWU130100084 от 10.01.201 Зг.
От своя страна длъжникът
поема задължение да погасяват предоставения заем с равни месечни вноски, в
размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора
за револвиращ заем.
Изготвен е погасителен план с определени 48 равни месечни вноски в размер на
100 лв., с падежна дата - всяко 7-мо число на месеца.
Основание на вземането:
Предвид обстоятелството, че длъжникът не е
изпълнявал поетите договорни задължения и е направил 11 пълни погасителни
вноски, виДно от приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ №***********, след
изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.10.3.1
от Общите условия към Договора за револвиращ заем:" В случай, че клиентът
просрочи 1 месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни настъпва
автоматично прекратяване на ДРЗ." На 09.09.2014г.
договорът е прекратен от страна на „П.К.Б." ЕООД. Крайният срок за погасяване на
кредита съгласно погасителния план към процесния договор е изтекъл на дата
07.02.2017г. с изтичането на който срок е
настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.
В съответствие с
изложеното, се счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да
бъде уважен. От представеният по делото ДРЗ е видно, че същият е сключен в
рамките на исканите от ответника параметри, посочени от същия в раздел V на ДРЗ
„Параметри на искания револвиращ заем". Съгласно ОУ, попълнената до
точка V и подписана бланка на проектодоговор за ДРЗ е искане от клиента за
отпускане на заем , одобрен от кредитора. След извършена преценка съгласно вътрешни правила, попълненият и
подписан от КЛ проектодоговор на ДРЗ е подписан и от страна на кредитора,
съответно влиза в сила. „П.К.Б." ЕООД изпълнява точно, съгласно ОУ към Договор за револвиращ заем №***********,
задължението си като превежда по посочена от КЛ в ДРЗ банкова сметка ***.
По силата на сключения Договор клиентът се задължава да върне на кредитора така
поредосравените парични средства , заедно с
договорното възнаграждение.
В т.2 от ОУ е описан начинът на попълване
образеца за договора за револвиращ заем, като е посочено, че същият се попълва
съвместно от потребителя с кредитния експерт до раздел V. Попълненият образец
проекто - договор не представлява договор за кредит , а съгласно ОУ това е
искане от клиента за отпускане на заем до размер на посочения или по-малък. При кандидатстване потребителят попълва желаните от него финансови
параметри в T.V, като подписаният от длъжниците проектодоговор има роля на
молба за отпускане на заем, т.е. за предоставяне на парични средства по заема в
размер до искания или по-нисък.
По преценка на клиента,
той може да се откаже от сключения ДРЗ най-късно в 14 дневен срок въз основа на
връчено писмено известие за отказ от ДРЗ на адреса на кредитора. Длъжникът не се е
отказал от сключения договор, усвоил е паричните средства, които са отпуснати
първоначално. Също така е изпълнявал задълженията си
по договора, като до един определен момент са погасявали вноските си. Този факт ясно свидетелства, че клиентът е запознат с условията на
договора.
Поради неизпълнението на
договорното задължение, „П.К.Б." ЕООД подава заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, входирано в Районен съд- гр. Варна. По
заявлението е образувано ч.гр.дело № 1194/2019г.
На дружеството е
изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1,
т.2, че може да предяви иск за установяване на вземането, получено от заявителя
на 26.03.2019г.
В съответствие с
изложеното, се счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
Вследствие на изложеното
се моли да бъде уважена предявената искова претенция, като се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът А.Г.К., ЕГН ********** с адрес ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба, в който се излага , че предявеният иск
е допустим, но е неоснователен.
Оспорва се изцяло иска по основание и по размер.
Оспорва се
изцяло изложеното от ищцовата страна, като се счита, че не дължа сумата от 3790,27 лв. включваща главница в размер
на 1159,28 лв и договорено възнаграждение в размер на 2630, 99 лв. ,представляващи неизплатено парично задължение. Твърди се, че не са налице процесуалните предпоставки за завеждане
на делото.
Излага се, че ответницата никога не е била съгласна с договора за
револвиращ заем в окончателния му вариант.
До подписването му се стигнало при неизяснени за ответницата
обстоятелства. Предложен й бил заем, като
служител на фирмата й съдействал и попълнил документа. Предвид, че имала
към момента и други финансови задължения, един вид щели да проверят, дали ще бъде
одобрена за заем и при какви условия. Служител на „Профи
Кредит" попълнил данните й и й дал документа с указание къде да подпише.
След няколко дни разбрала, че е одобрена, видях договора, но сумата която трябвало да върне по
него била в пъти по-голяма от сумата, която й била предоставена по сметка в
ДСК, която обслужва друг кредит. Договорът бил допълнен в
срок на заема, ГПР и ГЛП и в поле VI, но вече бил подписан от нея
предварително. Веднага след като се запознала със
съдържанието му поискала да бъде прекратен договора, служител на фирмата обаче
й отговорил, че договорът вече е факт и че ще се прекрати като върне цялата
сума по него.
Имали са множество разговори и ясно е изразявала несъгласието си
договора. Сумата от 1200 лв. я е върнала на дружеството ищец , чрез ежемесечни плащания.
Излага се, че клаузата в договора за кредит, касаеща договорната лихва,
противоречи на добрите нрави и добросъвестността, поради което същата е нищожна
на основание чл. 26 от ЗЗД.
Счита се,
че начинът, по който ми е поднесена информацията, е заблуждаващ
, а допълването на подписан вече от нея документ с допълнителни
параметри и суми е абсолютно недопустимо.
Прави
възражение с правно основание чл.146 ЗЗП- за нищожност на договора
, поради наличие на неравноправни клаузи; Уговорената възнаградителна
лихва да бъде счетена за нищожна, а клаузата в която е уговорена като
неравноправна.
Чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ повелява, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Според ал.2 на същата разпоредба: „не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия."
Договорът
е нищожен , поради липса на съгласие от нейна страна
за сключването му, нищожен поради противоречие със закона при условията на чл. 21 и чл. 22 от ЗПК и поради наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 146 ал. 1 от ЗЗП в същия, както и
нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД и поради
противоречие на договора с добрите нрави.
Ответницата излага, че не е била предварително запозната с условията по
договора и ако е била запозната със същите не бих го сключила. Не е била
запозната с Общите условия , които ищецът твърди , че
са неразделна част от договора. Клаузите на договора са
неясни, объркващи и от същите не се установява как се начислява дължимата сума,
каква е крайната сума, която трябва да бъде върната, поради което договорът е
сключен в противоречие с чл. 21 и чл. 22 от ЗПК.
Прави се
възражение за нищожност на договора , поради уговаряне
на годишен лихвен процент /97,88%/ в противоречие на добросъвестността и
добрите нрави. Клаузата в договора за кредит, касаеща договорната лихва,
противоречи на добрите нрави и добросъвестността, поради което същата е нищожна , на основание чл. 26 от ЗЗД.
Лихвата не може да бъде по-висока от три пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България действаща към 2013г.
Оспорва се
като нищожна клаузата
, определяща годишният процент на разходите /ГПР/ , посочен като
140,89 % .
На осн. чл.ЗЗ ЗЗД- се прави
възражение за унищожаемост на договора за револвиращ заем , поради сключването
им при крайна нужда и явно неизгодни условия.
Възразява
се срещу общото задължение по кредита в размер на 4890,27
лв.
Прави се възражение за погасяване на задължението по давност.
Излага се, че договорът за револвиращ заем, сключен между страните на
09.01.2013 г. е нищожен при условията на чл. 22
от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 от ЗПК и не е породил валидно правно действие
между страните.
Договорът за кредит, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по
смисъла на дадената легална дифиниция в т.12 от ДР на Закона за защита на
потребителите Ищцовото дружество няма качеството и статута на Банка по смисъла
на чл. 2 от ЗКИ, а представлява финансова
институция, която по смисъла начл. 3 от ЗКИ е
регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Съгласно правната теория револвиращият кредит/заем/ е вид
банков кредит, който представлява възобновяем банков кредит в рамките на
предварително уговорена кредитна линия. Следователно
договорът за револвиращ заем е вид банков кредит, т.е. банкова сделка, а по
силата на чл. 1 ал. 1 т. 7 от
ТЗ банковите сделки са абсолютни търговски сделки. Регламентацията
на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, в Закона за кредитните
институции /ЗКИ/ и в специалния Закон за потребителския кредит, поради което
разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени. Договорът
за револвиращ кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден,
консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита
е релевантна за съществуването на самия договор. Договорът за револвиращ
кредит както и останалите търговски сделки се подчинява на общите правила за
сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с
разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон за потребителския
кредит не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК в
редакцията на същата, действала през периода 12.05.2010 г. - 23.07.2014 г., когато не са спазени изискванията начл. 10, ал. 1,чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20ичл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. С разпоредбата на чл. 11 ал. 1 от ЗПК законодателят е определил
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че
визираните в същата реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се
приеме, че договорът е недействителен. Съгласно
разпоредбите начл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 от
ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
т. 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 8 стоката или
услугата и нейната цена в брой -когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; т. 9 лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10 годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин, т. 11 условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания;
планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит, т. 20 - наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6,
както и за размера на лихвения процент на ден.
В т. VI от процесния договор за раволвиращ заем №*********** сключен на
09.01.2013г. са отразени голяма част от
съществените реквизити на договора, а именно: общия размер на кредита съгласно
чл. 11 ал. 1 т. 7 от ЗПК, лихвеният
процент на кредита съгласно чл. 11 ал. 1 т. 8 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1 т. 4 от ДР
към ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно
чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК,
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, но не съдържа
останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11 ал.
1 т. 11-12 и т. 20 ЗПК реквизити, тъй като липсват липсва клауза относно
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, липсва информация за правото на потребителя при погасяване на главницата
по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; липсва клауза относно
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване. Действително, в представените по делото Общи условия версия
15.11.2012 г. съществуват клаузи, които, ако същите са неразделна част от
договора между страните, биха дали основание да се приеме, че между страните е
постигнато съгласие и относно посочените по-горе като липсващи съществени
елементи на договора. В случая Общи условия не съставляват
неразделна част от договора и следва да се приеме, че по делото не е доказано
наличието на съществени елементи от съдържанието на договора, имащи отношение
към неговата действителност. Налице е липса на съгласие
между страните и относно елементите на договора, визирани в разпоредбата на чл.
11 ал. 1 т. 7 - т. 10 вкл. от ЗПК, описани в раздел VI от договора, които законодателят
приема също за съществени елементи от договора. Безспорно се
установява от съвпадащите становища на страните, респ. признаването на
неизгодни обстоятелства от дружеството ищец в исковата молба, че ми е
предоставена от служител на дружеството бланка напроекто- договор, която е
подписала, която е попълнена с кредитен експерт до раздел V от договора само по
отношение сумата, която искам да получи в заем, максималния срок, в който ще
върне заетата сума, максималния размер на месечната вноска и дата на погасяване
на вноската по заема. Признава се от дружеството, че съобразно действащите за
дружеството към момента на сключване на договора Общи условия служител на
дружеството е вписал в договора приблизителен ГПР в т. V на договора след
подписването му от ответницата, както и че всички реквизити в т. VI на договора
са вписани в договора от друг служител на дружеството след одобряване на
кредита, като според ищеца договорът се счита сключен при допълненото
съдържание на договора, считано от датата на подписването му от служителя на
дружеството след одобряването му. Следователно, между страните не е налице
постигнато предварително съгласие относно вписаните в договора съществени
елементи на договора, посочени в същия, а именно: общо дължимо - 4890,27, като
е посочен ГПР - 140,89 %, годишен лихвен процент 97,88 %, лихвен процент на ден
- 0,27 %, сума на всеки револвинг-100, договорно задължение при револвинг -
2664, общо дължимо по револвинга - 3600, тъй като тези клаузи на договора са
нанесени в същия от служител на дружество след като е подписан проекто -
договора от мен. За да се приеме, че е направила писмено
предложение за сключване на договор, с което да е обвързана, следва
предложението ми към дружеството, в случая проекто - договорът да е съдържал
всички съществени елементи на договора преди да е подписан от мен.
Ищците признават , че след извършена преценка съгласно
вътрешните правила , попълнения и подписан от КЛ проектодоговор на ДРЗ е
подписан от страна на кредитора и съответно влиза в сила. Ищецът твърди в
исковата молба , че попълнения образец проекто
-договор не представлява договор за кредит, а съгласно общите условия е искане
за отпускане на заем до посочения размер или по малък. След като е подписала
само искане за отпускане на заем, Моля да се приеме, че не е подписвала договор
за револвиращ заем в представения пред съда вид оформен с дописан в поле VI
параметри и подписан от дружеството Кредитор. „При кандидатстване потребителят
попълва желаните от него финансови параметри в т. V, като подписания от
длъжниците проекто - договор има роля на молба за. отпускане
на заем...." Т.е. има признание от страна на ищеца, че договорът е дописан
след подписването от мен, при липса на вписани данни в същия относно посочените
по - горе съществени елементи от съдържанието на договора и не може да се
приеме, че е налице съвпадане на насрещни волеизявления на страните относно
съществените елементи на договора, посочени в разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 от ЗПК.
Към
момента на подписване на искането , а и въобще не е
била запозната с Общите условия, които съдържат клаузи относно
възнаграждението, което е предвидено да се дължи на „П.К.Б." ЕООД, както и условия по предоставения заем. Общите условия не са подписани от нея и не е изразила воля за
приемането им.
Оспорва се, че представени като доказателство по делото Общи условия са
неразделна част от процесния договор за револвиращ заем.
Договорът е нищожен на
основание - противоречие със закона, тъй като клаузите в договора за кредит
касаещи уговорките за договорна лихва и неустойка са неравноправни, поради
което съгласно чЛ. 143 от ЗЗП са нищожни. Процесният договор за кредит е сключен при общи условия,
предварително определени от едната страна - кредитора - клаузи на договора,
като представеният бланков договор не е бил предмет на предварително договаряне
между двете страни и не е имала възможност да влияя върху съдържанието му.
Клауза на договора, разписана в т.4.4 от Общите условия не е
индивидуално договорена. При съобразяване на
разпоредбите на чл. 147а, ал. 5 и чл. 146 ал. 1
от ЗЗП, Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР
на ЗЗП, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. С оглед начина на попълване на проекто - договора
между страните, а именно, че полетата се попълват от представител на ищеца
-търговец, включително и поле VI от бланката - договор, което съдържа лихвените
проценти на ден, годишния лихвен процент и годишния процент на разходите по
кредита, то аз не е имала възможност да изразя воля и съгласие по отношение на
възнаградителната лихва и общите параметри на договора за потребителски кредит,
каквито са годишния процент на разходите, годишния лихвен процент и общо
дължимата в края на периода сума за връщане. В случая не е
налице индивидуално договаряне на разпоредбите по т. VI от договора и т.4.4.
от Общите условия от 15.11.2012 г.. и
след като не е била запозната с основните параметри на договора преди
сключването му, то не е изразила информирано съгласие за сключването му. Начинът на сключване на процесния договор ме е поставил в
изключително неблагоприятно положение като потребителят спрямо търговеца, което
противоречи на добросъвестността и запълва изцяло диспозицията на разпоредбата
начл.143 от ЗЗП, приложима с оглед препращането начл.24 от ЗПК.
Клаузата
на т. 4.4 от Общите условия към договора относно определяне на възнаградителната
лихва по договора е нищожна, тъй като накърнява договорното равноправие между
страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето като ограничителят на свободата на волята
между страните са добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се житейски
правила, непосредствено свързани със справедливостта и цивилизованото развитие
на обществените отношения. Годишният лихвен процент е в размер на 97.88 %,
надвишава повече от 10 пъти законната лихва, при максимален размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително е, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава и според практика на ВКС.
С оглед всичко гореизложено, се моли да се
отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от «П.К.Б. ЕООД иск с правно
основание чл.422 ГПК, за установяване съществуване на вземане по договор за
раволвиращ заем №*********** сключен на 09.01.2013г. ,
за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1194/2019
год. по описа на Районен съд Варна. Вземането
не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Претендира се присъждане на разноски.
Досежно
допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№
1194/2019 г. по описа на Варненски районен съд-21 състав, се установява, че
същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в
качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството
му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
депозирано в деловодството на съда на 25.01.2019 г. Въз основа на депозираното
заявление е издадена Заповед № 1334/19.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по силата
на която е разпоредено длъжникът А.Г.К.,
ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
Кредитор „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ирина Харалампиева Г., Светослав
Николаев Николов, Ондрей Локевенц и Ярослав Ян Чечински – Управители сумата от
1159,28 лева /хиляда сто петдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща главница за неизпълнено задължение по Договор за потребителски
кредит №*********** от 10.01.2013г. с краен срок за погасяване на задължението
– 07.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 25.01.2019г., до окончателно изплащане на
вземането, сумата от 2630,99 лева /две
хиляди шестстотин и тридесет лева и деветдесет и девет стотинки, представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 07.12.2014г. (дата
на изпадане в забава) до 07.02.2017г. (последната
погасителна вноска по погасителен план), сумата от 41,24 лева /четиридесет и
един лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 08.05.2013г. до 09.09.2014г., както и сумата от 73,63 лева /седемдесет и
три лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща заплатена държавна такса
за заповедното производство, както и сумата от 50 лева /петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от НЗПП.
Посочено е , че вземането
произтича от следните обстоятелства: Неизпълнено
задължение по Договор за потребителски
кредит №*********** от 10.01.2013г. с краен срок за
погасяване на задължението – 07.02.2017г.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е
постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в
настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя
сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото
възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния
срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства
за заведената искова молба по ч.гр.д.№ 1194/2019 г. по описа на Варненски
районен съд-21 състав.
В депозираното заявление не е посочен
период, за който се претендира договорно възнаграждение по процесния договор за
кредит.
Вследствие на изложеното, с оглед предмета на настоящото
производство и издадената заповед , съдът намира,че е
налице идентитет по отношение на предмета на установителния иск и заповедта,
поради което производството по делото е
допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи
произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Представена по делото е Декларация във връзка с
обработка на личните данни от ответницата А.Г.К., в която последната се е
подписала лично на 08.01.2013г.
Приета по делото е Карта на клиента при „П.К.Б."
ЕООД, попълнена за клиент А.Г.К. , в която са посочени данните на ответницата –
име , настоящ адрес, мобилен телефон за контакт, данни на трети лица за контакт с ответницата,
местоработата й, актуално финансово състояние на клиента- от което е видно, че
ответницата има сключени още 4 договора за кредит с други банки - „БАНКА ДСК” ЕАД и „Райфайзен Банк България“ АД,
като ответницата е посочила, че получава дохода си по сметка в „БАНКА ДСК” ЕАД.
Видно от приетата по делото карта, ответницата А.Г.К. се е подписала лично в
същата на 08.01.2013г.
Видно от приобщения по делото Договор за револвиращ заем
№***********, , същият е сключен между А.Г.К., в качеството й на
кредитополучател и „П.К.Б." ЕООД в качеството на кредитодател, за сумата от 1200,00 лв. Договорът е сключен
при следните параметри: Сума на кредита: 1200,00 лв.; Срок на кредита: 48
месеца; Размер на вноската: 100,00 лв.; Падеж на вноската: седми ден от месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР): 140.89 %;
Годишен лихвен процент: 97,88 %; Лихвен процент на ден: 0,27%; Общо задължение по кредита: 3600,00 лв.
Представени и
приети по делото са Общи условия на „П.К.Б." ЕООД към Договор за револвиращ
заем за физически лица.
Автентичността на
подписите на кредитополучателя, положени в цитираните документи не е оспорена
от ответната страна.
Представено е
платежно нареждане от 19.04.2019г. за извършено плащане от страна на „П.К.Б."
ЕООД по процесния договор за кредит в размер на 1200,00 лв. в полза на
потребителя.
Прието по делото е
Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №***********,
удостоверяващо извършените погасителни вноски от страна на ответницата. Видно
от извлечението от сметка, ответницата е 11 вноски , всяка в размер на по
100,00 лв. , за периода от 21.02.2013г. – дата на първото плащане до
05.02.2014г.- дата на последното плащане. От извлечението е видно, че с
изплатените вноски ищцовото дружество е погасило част от дължимата главница и
част от лихвата по договора.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За
успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.422 от ГПК , както и на иска с правно основание чл.79 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата
страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова
молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание , както
и по размер, длъжник и падеж; настъпилата изискуемост на претендираната сума. От
своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от
него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да
установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението си за плащане процесната сума, в случай, че ищецът докаже нейната
дължимост.
Видно от приобщения
по делото Договор за кредит №*********** ,
„П.К.Б." АД е предоставило паричен заем на ответницата в размер на 1200,00 лева. Договорът е подписан
от ответницата А.Г.К. в качеството й на заемополучател, като не е оспорен
подписа на заемополучателя в процесния договор. Представеният договор
представлява частен документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат с него са направени именно от
ответника, което от своя страна установява
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем и
изразяване на съгласието на заемополучателя с всички конкретни условия по
заема в договора.
Видно от представеното
по делото преводно нареждане, в полза на ответницата А.Г.К. е преведена сумата
в размер на 1200,00 лв. от „П.К.Б."
АД, по банковата й сметка в банка „БАНКА ДСК” ЕАД.
Вследствие на
изложеното съдът намира, че кредиторът е изпълнил задължението си за
предоставяне на сумата по кредита.
Вследствие на изложеното съдът
намира, че е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР от ЗЗП.
Същият се явява потребител и по смисъла на чл.7, ал.2 ЗПФУР. Съгласно чл. 9,
ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена
по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на
заемателя не отпада изцяло.
Ответната страна е направила
изрично възражение за нищожност на процесния договор за кредит , като е
цитирала разпоредбата на чл.22 от ЗПК от Закона за потребителския кредит ,
която сочи, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1
т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9 Договорът за потребителски кредит е
недействителен.
При така наведеното от ответната
страна възражение за нищожност на процесния договор за кредит, съдът е длъжен
да обсъди , дали са спазени императивно
посочените законови изисквания.
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора.
Видно от представения по делото
Договор за кредит №***********, същият е
изготвен във формат и размер на шрифта, който е в по-малък размер от
законоворегламентирания размер на щрифта от 12. Съдът констатира , че Общите
условия към договора също са с шрифт на текста е по – малък от 12, като наред с
изложеното , същите не са подписани от ответницата. Предвид изложеното , с
оглед на обстоятелството, че текстовата част на процесния договор е с шрифт
по-малък от 12, съдът намира,че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
поради което процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във
вр. с чл. 26, ал. 1,предл. 1 ЗЗД.
В разпоредбата на
чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени
задължителни реквизити, които то следва да включва като условия за усвояване на
кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване,
съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т.н. От
съдържанието на процесния договор потребителят не може да прецени
икономическите последици от договора, а на същия като по- слабата страна в това
правоотношение законодателят е предоставил съответни стандарти за защита. На
първо място, изисква се информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, а
от посочените числа в раздел VI не се разбира какво точно се включва в размера
на месечната вноска като части от главницата и лихвата и оттук потребителят е
поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за
конкретните условия по кредита. На следващо място, потребителят трябва да е
изразил и съгласие да са му предоставени задължителните реквизити на договор за
кредит, с които той да се е запознал преди сключването му. Така по начина, по който
е бил сключен въпросният договор за потребителски кредит, следва, че същият е
поставил в неблагоприятно положение потребителя спрямо финансовата институция,
отпускаща му заема и предвидила неравноправни договорки за възнаградителната
лихва, поради което договорът се явява недействителен на основание чл. 143 от
ЗЗП, вр. чл. чл. 24 от ЗПК. Като такъв, по смисъла на чл. 23 от ЗПК,
потребителят по този договор е длъжен да върне само чистата стойност на кредита
(или в случая получената сума от 1200,00 лева), без да дължи лихва.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Следователно по процесния договор ответникът дължи единствено
главницата в размер на 1200,00 лева.
Няма спор по това,
че страните по един договор по смисъла на чл. 9 от ЗЗД могат свободно да
определят неговите условия, но свободната им воля е ограничена както от
повелителните разпоредби на закона, така и от добрите нрави.
Добрите нрави са
неписани правила и норми, но в определени случаи законодателят може да включи
същите в действащото законодателство. Това е възможно и в случаите, когато с
действията си определени субекти накърняват добрите нрави. В тази връзка след
сключването на процесния договор са приети изменения в ЗПК, обнародвани в ДВ,
бр. 35/22.04.2014 г. Със същите е въведена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на РБ. Видно от мотивите за това изменение (изявени при
пленарно парламентарно обсъждане на 06.03.2014 г. на законопроекта за изменение
и допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г.,
42-то НС) законодателят е целил постигане именно на справедлив баланс между
интересите на потребители на „бързи” небанкови кредити, изолирани от банковите
услуги поради ниска кредитоспособност (влошено имуществено състояние,
нестабилни или неустановими доходи, налична вече задлъжнялост) или
ниска информираност и на професионалните заемодатели, опериращи на същия
този рисков пазар, понасящи загуби от неплатежоспособност на висок брой свои
клиенти.
За пълнота на изложението ,
съдът намира, че следва да обсъди и претенцията на ищцовото дружество за
договорно възнаграждение. Видно от клаузите на договора е, че е договорено заплащането на годишна възнаградителна лихва
в размер на 97,88 %, респективно ГПР възлиза на 156,17 %. Според правната доктрина и съдебна практика
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице,
когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен
чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй
като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този
принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД и по конкретно чл.8, ал.2,
чл.9 от ЗЗД, също намират приложение. За да се даде отговор на въпроса дали
уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД, преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи,
се прави съобразно обстоятелствата за всеки конкретен случай. В разглежданият казус, както вече се посочи,
с процесния договор за потребителски кредит на ищеца е предоставена в заем сума
от 1200,00лв., при уговорен ГЛП в размер на 97,88 % и ГПР в размер на 156,17 %.
Характерът на лихвата по договора е възнаградителен, тъй като тя е уговорената
за ползване на дадената парична сума. Действително към датата на сключване на
процесния договор за кредит липсват императивни разпоредби на ЗПК по отношение
размера на възнаградителната лихва, тъй като ал.4 и ал.5 от чл.19 от ЗПК,
според които ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер,
се считат нищожни, са влезли в сила от 23.07.2014г. Приемането обаче на тези
норми, макар и в по късен момент и факта, че се касае за потребителски договор,
при който едната страна е по-слаба икономически, респективно се ползва със
засилената защита на ЗЗП и ЗПК, налага извода, че максималният размер на
лихвата /възнаградителна или за забава/ е ограничен. Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в гражданският оборот да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Наред с това трайната съдебната практика
приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за
обезпечени кредити-двукратния размер на законната лихва/. Ето защо в случая при
преценка на съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва
да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен
като към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта, като
конкретно към сключване на договора размерът на законната лихва е 10.03 % на
годишна база. Следователно, уговорената с процесния договор годишна
възнаградителна лихва от 97,88 % е повече от деветкратно по-висока от размера
на законната лихва. С оглед, на което съдът намира, че уговорката определяща
размера на възнаградителната лихва, съответно на ГПР, противоречи на добрите
нрави и се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат
никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните
по процесния договор и такова задължение не е възникнало за длъжника-ответник.
Както бе посочено
по-горе, съдът намира, че заемната сума е преведена от ищцовото дружество по
банкова сметка ***, с което е изпълнило задължението си по договора кредит.
Този извод се подкрепя от представеното с исковата молба платежно нареждане,
както и от справката представена от ищеца, в която е посочено както
превеждането на сумата по сметка на ответника, така също и направените от
ответника вноски за погасяване на задълженията по договора за кредит.
Както бе посочено
по-горе съгласно чл.22 ЗПК процесния договор за кредит се явява недействителен
и на основание чл.23 ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на
кредита в размер на 1200,00 лева. Направените от ответника плащания са в размер
на 11 вноски , всяка в размер на 100,00 лв., или общо сумата от 1100,00 лв., като съдът намира, че не следва
да съобразява извършеното от ищцовото дружество съотнасяне на платените от
ответницата суми за лихва, доколкото , както бе посочено по-горе, уговорката
определяща размера на възнаградителната лихва, съответно на ГПР, противоречи на
добрите нрави и се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена
между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за
длъжника-ответник. Вследствие на изложеното , като се съобрази представеното от
ищцовото дружество извлечение от сметка, съдът формира извод, че ответницата е
погасила сумата в общ размер от 1100,00 лв., представляваща главница по
кредита. Ответницата не е представила доказателства за извършено плащане на
сумата от 59,28 лв., представляващ остатъка до целия претендиран размер на главницата
от 1159,28 лв.
С оглед гореизложените мотиви
следва изводът, че единствено основателна и то частично се явява претенцията
относно дължимата главница в размер на 59,28 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда. За горницата над тази сума до пълно
претендирания размер искът за главница подлежи на отхвърляне. На основание
гореизложените мотиви следва да бъде отхвърлен и искът, с който се претендира
признаването за установено, че ответницата дължи на ищеца претендираното договорно
възнаграждение.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото и в заповедното
производство разноски съответно на уважената част от исковете, съгласно
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , представен по делото
и доказателствата за реализирани разходи. По настоящото производство ищецът
претендира следните разноски: държавна такса в размер на 79,44 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. Съдът намира, че юрисконсултско възнаграждение
на ищцовото дружество следва да бъде в определено в размер на 100,00лв., на
основание чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ. Предвид изложеното ,
ответникът следва да заплати на ищеца, съразмерно на уважената част от исковете, сума в размер на 2,80 лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с
настоящото решение и разноските в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете, в общ размер от 1,91 лв.
От своя страна , предвид направеното искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата има право на разноски, като
на основание чл.38 от ЗА , на процесуалния представител на ответницата следва
да бъдат присъдени разноски за настоящото исково производство в размер от 487,57
лв., на основание чл.7 ал.2 т.2 и чл.10 т.2 от Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца
„П.К.Б.“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление:*** , от една страна и
ответника А.Г.К. ЕГН ********** , с адрес: ***, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , както
следва:
- сума в размер на 59,28 лв. , представляваща главница по Договор за кредит №***********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 25.01.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението , за която сума е издадена Заповед
№ 1334/19.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 1194/2019 г. по описа на Варненски районен съд-21 състав, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения до пълния претендиран
размер от 1159,28 лв, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК *********
, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника А.Г.К.
ЕГН ********** , с адрес: *** иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА ,
както следва:
-сума в размер на 2630.99 лв., представляваща договорно възнаграждение по
Договор за кредит №***********, за която сума е издадена
Заповед № 1334/19.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1194/2019 г. по описа на Варненски районен съд-21 състав, на
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Г.К. ЕГН ********** , с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер
на 1,91 лв. , представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 1194/2019 г. по описа на Варненски районен съд-21 състав,
както и сумата от 2,80 лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, съразмерно на уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Елеонора Димитрова Г. ЕГН ********** от Адвокатска
колегия-гр.Варна, с адрес : гр.Варна , ул. Оборище № 6
сумата от 487,57 лв., за осъществено безплатно представителство на А.Г.К.
ЕГН ********** , с адрес: ***, съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция , на основание чл. 78 ал.3 от ГПК вр. чл.38 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: