Мотиви
към присъда по НОХД 1383 /19.
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.
Обвинението е против А.Б.Д. ***, след
като е осъден със съдебна спогодба по гр. д. 1779/2016 г., на PC- Пазарджик,
влязла в законна сила на 27.11.2006 г., да издържа свой низходящ-
непълнолетната си дъщеря А.А.Д., родена на *** г., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно сто и
петдесет месечни вноски по 40.00 лева, за периода от месец ноември 2006 г. до
месец май 2019 г. включително, общо в размер на 6 000.00 лева- престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК.
Като частен обвинител по делото се конституира
непълнолетният пострадал, действащ лично и със съгласието на майката и законна
представителка.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда и налагане на
наказание при отчитане на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Подсъдимият
признава вината си и настоя за възможност за заплатил дължимото, което не
изпълни до приключване на делото пред първоинстанционния съд.
Районният
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята
съвкупност, предвид чл. 301 от НК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се
от закона, установи:
От
лятото на 2001 г. подсъдимият А.Б.Д. *** и св. М.Х. *** заживели съвместно в дома
на обв. Д. ***.
По
време на съвместното им съжителство, на 21.05.2002 г., се родила дъщеря им А.А.Д..
След раждането на детето, отношенията между родителите се влошили и двамата се
разделили, като Х. заживяла с детето им в къщата на родителите си.
По-късно
св. подала искова молба до PC- Пазарджик срещу Д. за присъждане на издръжка за
детето. Било образувано гр. д. 1779/2006 г. по описа на PC- гр. Пазарджик.
На
27.11.2019 г., било проведено заседание по горното дело, на което съда одобрил
постигната спогодба между страните, по силата на която Д. щял да заплаща на
малолетното си дете А.Д., чрез нейната майка и законна представителка св. М.Х.
ежемесечна издръжка, в размер на 40.00 лв., считано от 27.11.2006 г. до
настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение и прекратяване, ведно
със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска, както и издръжка за
минало време за периода месец октомври 2005 г. до месец октомври 2006 г. по
25.00 лв. месечно или общо сумата в размер на 300.00 лв., платима в срок от три
месеца, считано от 27.11.2006 г.
Решението
влязло в законна сила веднага.
След
като определението влязло в сила, обв. Д. заплатил на св. Х. сумата от 160.00
лв. Тъй като не заплатил повече никаква сума за издръжка, св. Х. подала молба
до съдия изпълнител при PC- Пазарджик. На 14.02.2007 г. бил издаден
изпълнителен лист, с който се осъждал А.Д., по силата на постигнатата спогодба
да заплаща на малолетното си дете А.Д., чрез нейната майка М.Х. ежемесечна
издръжка, в размер на 40.00 лв., считано от 27.11.2006 г.
На
14.01. 2019 г. св. Х. *** и в последствие било образувано настоящото разследване.
При горните
данни по делото прокурорът е приел, че след като е осъден със съдебна спогодба по гр. д.
1779/2016 г., на PC- Пазарджик, влязла в законна сила на 27.11.2006 г., да
издържа свой низходящ- непълнолетната си дъщеря А.А.Д., подсъдимият съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно сто и петдесет месечни вноски по 40.00 лева, за периода от месец ноември
2006 г. до месец май 2019 г. включително, общо в размер на 6 000.00 лева и го е
предал на съд за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Подсъдимият
не отрича вината си, признава, че не
плаща поради твърдяна обективна невъзможност, дължаща се на липсата на регулярни
доходи от трудова дейност и конкретно. Признава инцидентни плащания, които не са спорни и които са за период,
извън инкриминирания. Установено е от
собствените му признания и твърденията на свидетелката, че действително не е
изпълнявал точно и срочно задължението си за издръжка.
Не
изпълни и поетият ангажимент по време на съдебното следствие да заплати
дължимата инкриминирана сума, или част от нея.
Факт е,
че в рамките на инкриминирания период подсъдимият не е плащал точно и срочно
задължението си по бракоразводното решение. Този факт е напълно изводим от
доказателствената съвкупност. Без значение за настоящия коментар, необходим за
обосноваване на обективната съставомерност, са обективни причини относно
невъзможността ( липсата на регулярни доходи по трудовото правоотношение и
евентуална необходимост да заплаща свои разходи ) - те имат своето място само и
единствено при индивидуализацията на наказанието. Така, както и факта на изплащане при забава на
всички дължими и определящи общия размер на неразплатеното парично задължение,
вноски.
Подсъдимият
е бил наясно със задължението си - неговият размер, срок на плащане, начин -
чрез майката и законна представителка на децата.
Неизпълнението
на задължението е напълно съзнателно. Подсъдимият е съзнавал противоправния
характер на деянието си и е предвиждал последиците от бездействието си.
Изолираните
горе факти в обективно и субективно отношение дадоха основание на Съда за
постановяване на присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване
на приписаното му престъпление.
При
определяне на вида и размера на наказанието се съобразиха разпоредбите за
неговата индивидуализация по чл. 54 от НК и заложените цели по чл. 36 от НК.
Определянето на наказанието следваше да стане от алтернативно предвидените: пробация и
лишаване от свобода. Налагането на по-тежкото наказание не можеше да се
разглежда в случая като съответно на извършеното престъпление, дори и да е в
минимално възможния срок, тъй като би довело и до едно неоправдана за децата
(като субекти на правото на издръжка )невъзможност длъжникът да изпълнява паричното
си задължение към него.
Необходимо
бе от една страна да се определи наказание, което да бъде съответно на
престъплението, но от друга то да има и онзи поправителен ефект и да внесе
такива промени в съзнанието на подсъдимия, че да предотврати ново престъпно
поведение. Съблюдавайки фиксираните законови критерии и цели, както и фактът,че
наказанието в съвсем житейски аспект намира своето негативно отражение в крайна сметка и върху получаващия
издръжка, както и предвид срока и размера на неплатената и преди всичко
необходимостта да се осигури възможност за реалното плащане на дължимата
инкриминирана сума, Съдът определи наказание пробация при следните мерки за въздействие и контрол – задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от една година с честота на
явяване за подпис два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок също от една
година.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си, която обяви на страните като
разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: