№ 186
гр. Варна, 02.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900485 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът С. А. Д., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат С. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, редовно призован, представлява се от
адвокат Д. Н., преупълномощен от адвокат М. Г. и приет от съда от днес.
Свидетелят И. И. Х., нередовно призован, не се явява.
Вещото лице Й. Л. М., редовно уведомен по телефона, явява се лично.
Вещото лице В. Н. С., редовно уведомен по телефона, явява се лично.
Вещото лице Т. К. А., редовно призована, явява се лично.
Адв. С.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Н.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора, като приканва страните да изразят
становище по проекта за доклад на делото.
Адв. С.: Поддържам исковата молба. Запознат съм с проекта за доклад.
Нямам възражения и моля да го приемете за окончателен.
1
Адв. Н.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата.
Поддържам направените възражения. Запознат съм с проекта за доклад.
Нямам възражения по него и моля да го приемете за окончателен. Поддържам
и направените искания с отогвора.
СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.
Адв. С.: Не можем да постигнем спогодба.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, на основание чл. 146 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на
предявените искове, съобразно Определение № 53 от 13.01.2025 година и го
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, в следния смисъл:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 22448/10.09.2024
г., уточнена с молба с вх. № 23269/19.09.2024 г. на С. А. Д., ЕГН **********,
срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове за осъждането на ответното дружество да
заплати на ищцата сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 1550 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, претърпени вследствие на виновно причинено на 26.07.2023 г. на
кръстовището между бул. „Васил Левски“ и ул. „Царевец“ в гр. Варна от И. И.
Х. като водач на лек автомобил с марка „Ауди“, модел Кю 7 с рег. №
********* ПТП, застрахован от ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна до 16.01.2024 г.,
ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от датата на
отправяне на извънсъдебната застрахователна претенция – 17.08.2023 г. до
окончателното им заплащане.
В исковата молба ищцата излага следните фактически твърдения:
На 26.07.2023 г., около 10:50 ч., при пресичане на кръстовището на ул.
„Царевец“ и бул. „Васил Левски“ в гр. Варна ищцата е била блъсната от
отклоняващия се от движението си по бул. „Васил Левски“ надясно и
продължаващ придвижването си по ул. „Царевец“ лек автомобил с марка
„Ауди“, модел Кю 7 с рег. № *********, управляван от И. И. Х.. Последният,
движейки се с малко над 50 км/ч. и следейки навигацията на автомобила
поради непознаване на района, я е забелязал в последния момент, натиснал
рязко спирачката и извил волана наляво. Пояснява, се че при
съприкосновението, ищцата вече е била пресякла дясната лента на платното за
2
движение.
Излага се, че вследствие на удара, тя е получила триглезенно счупване
на лявата подбедрица, изразяващо се в счупване на големия пищял на лявата
подбедрица в областта на глезенния израстък и задния ръб на ставната
повърхност, счупване на малкия пищял на лявата подбедрица в областта на
глезенния израстък. В тази връзка, на 27.07.2023 г. й е била направена
операция, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, тибия и фабула.
Ищцата твърди, че вследствие получените увреждания е изпитвала
продължителни силни физически болки, като към момента на депозиране на
исковата молба не е била напълно възстановена от увреждането. Болките са
били съпроводени с нарушение на ежедневния й ритъм на живот в битов и
хигиенен план, неспокоен сън, кошмари от преживяното, страх да пресича,
тревожност, потиснатост, понякога и липса на апетит. Твърди се, че за
лечението си е сторила имуществени разходи от общо 1550 лв., подробно
конкретизирани в исковата молба.
Сочи се, че по случая е било образувано ДП № 292/2023 г. по описа на
СПП при ОД на МВР- гр. Варна, като в хода му е било установено, че ПТП е
било причинено по вина на водача на автомобила. Въпреки че той е бил
привлечен като обвиняем, ДП е било прекратено по искане на пострадалата
ищца на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК вр. чл. 343, ал.
2, т. 2 НК.
Ищцата излага и че на основание чл. 380 КЗ е отправила до
застрахователя извънсъдебна покана с вх. № 587395/17.08.2023 г. за заплащане
на дължимото й се обезщетение, по която обаче, към момента на депозиране
на исковата молба, липсва произнасяне.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответното дружество е постъпил
отговор на исковата молба, с който се отправя искане за отхвърляне на
заявените претенции като недоказани по основание и размер, в евентуалност –
за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди.
Оспорва се наличието на всеки един от елементите на деликтната
отговорност на водача на застрахования автомобил. Възразява се, че не е
доказан механизмът на произшествието. Посочва се и че без той да бъде
установен, не може да бъде направен извод за това кой от участниците е
3
действал противоправно, а без наличието на противоправно поведение не
може да бъде приложена и презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Поддържа се, че за водача, ПТП е случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК.
Твърди се, че водачът на застрахования автомобил не е допуснал нарушение
на правилата за движение по пътищата.
Като недоказано се оспорва и твърдението, че в резултат на процесното
ПТП ищцата е претърпяла посочените в исковата молба телесни повреди по
вид и степен, като се поддържа, че същите се дължат на заболявания, от които
тя е страдала преди ПТП. Оспорва се, че оздравителният процес не е бил
продължителен.
В евентуалност се възразява, че уврежданията не са довели до заявените
болки и страдания, а оздравителният процес е продължил по-дълго от
обичайното поради неспазването на дадените на ищцата лекарски
предписания и нейни предходни заболявания. В евентуалност, се релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
предприемайки внезапно пресичане на пътното платно, без да съобрази
разстоянието до приближаващото се МПС и неговата скорост, и ненужно
удължаване на времето си за пресичане – чл. 113, т. 1 и 2 и чл. 114, т. 1 ЗДвП.
Ответникът възразява и срещу размера на претенцията за
неимуществени вреди като завишен и несъответстващ на критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че сумите, претендирани като
имуществени вреди, не са били сторени във връзка с проведеното лечение и че
разходите за тях не са били необходими за пълното възстановяване на
уврежданията. Ответникът счита и че те също са завишени.
Застрахователят счита, че не дължи лихва за забава върху
обезщетенията. Алтернативно счита, че началната дата следва да бъде
определена при съблюдаване на разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ,
доколкото е изискал представянето на допълнителни документи по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ, които обаче не са му били представени.
Правна квалификация: чл. 432, ал. 1 КЗ; чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, съдът ПРИЕМА ЗА
БЕЗСПОРНО, че:
към 26.07.2023 г. лек автомобил с марка „Ауди“, модел Кю 7 с рег. №
4
********* е бил застрахован от ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите;
на основание чл. 380 КЗ от ищцата е била отправена до ответника
извънсъдебна покана с вх. № 587395/17.08.2023 г. за заплащане на
дължимото й обезщетение.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищцата, че НЕ
СОЧИ доказателства за реалното заплащане на сумата от 1320 лв. във връзка
с оперативното й лечение и видът на изделието, съгласно посочения във
фактурата талон.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ответника, че НЕ
СОЧИ доказателства, че е изискал представянето на допълнителни
документи от ищцата във връзка с отправената от последната до него
извънсъдебна застрахователна претенция, както и за получаването на това
уведомление от същата.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ: Всяка страна следва да установи
фактите, на които основава твърденията си и черпи изгодни правни
последици, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА НА ИЩЦАТА, че носи тежестта да докаже: наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
процесния автомобил, застраховател по която е ответникът; наличието на
противоправно, поведение на водача на автомобила, произтекли от него
неимуществени и имуществени вреди, вкл. размера на последните и тяхната
връзка с деянието на водача; вида и характера на претърпените болки и
страдания, продължителността на оздравителния процес, сторените
имуществени разходи за възстановяването на ищцата и връзката им с
настъпилото увреждане.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че носи тежестта да докаже, че за
управлявалото автомобила лице ПТП е случайно деяние, евентуално, да
обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД; твърдените вреди са в
резултат на заболявания, от които ищцата е страдала преди ПТП; удължаване
на възстановителния период, както поради неспазване на дадени на ищцата от
лекуващ лекар предписания, така и поради наличието на нейни предходни
заболявания; обстоятелствата относими към отправеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат; завишеността на размера на
5
имуществените разходи; отправяне на искане към ищцата за предоставяне на
допълнителни документи по отправената извънсъдебна застрахователна
претенция и получаването на искането от нея.
СЪДЪТ, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя възможност на
страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия.
Адв. С.: Да се приемат доказателствата.
Адв. Н.: Да се приемат доказателствата.
СЪДЪТ намира, че следва да се приемат по делото представените от
ищеца в хода на размяната на книжа заверени преписи на писмени
доказателства, както и да се приложи за послужване по делото постъпилото
досъдебно производство № 292/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР-Варна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
исковата молба заверени преписи на: Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 03.06.2023 г.; Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 947 от 27.07.2023 г.; застрахователна претенция от
17.08.2023 г.; Епикриза на С. Д.; фактура № ********** от 31.07.2023 г.;
Фактура № ********** от 26.07.2023 г.; справка за актуално състояние на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД към 19.09.2023 г.
ПРИЛАГА за послужване по делото досъдебно производство №
292/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Варна.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 8165 от 20.03.2025 г. по
допуснатата съдебна психилого-психиатрична експертиза и констатира, че
същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. С.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
Адв. Н.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебната психилого-психиатрична експертиза, с оглед на което
снема самоличността му:
Т. К. А. – 62 години, български гражданин, неосъждана, без родство,
6
дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. А.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
Адв. С.: Аз нямам въпроси към вещото лице.
В.л. А. на въпроси от адв. Н.: Симптомите на разстройство в
адаптацията са част от симптомите, че са всъщност проява на реакция на
тежък стрес, тоест реакция на стресогенно събитие и обичайно те отзвучават
ако събитието може да бъде премахнато или последиците от него да отзвучат.
Да, работа с психолог би ускорило възстановяването, но най-вече самото
психическо възстановяване, аз съм го и написала на няколко места, зависи от
степента и бързината на физическото и възстановяване. Може би, е било добре
́
да работи с психолог относно фобията, която обичайно се развива при такива
инциденти, в случая при пресичане, тъй като това е ситуацията, при която са
настъпили травмите и инцидента, тъй като фобийните изживявания са много
неприятни, но тя е успяла да се справи и въпреки че към момента съществува
една тревожност, тя все пак не е до степен на изразена фобия, тоест тя излиза,
но всъщност е по-внимателна при пресичането. Накратко, работата с психолог
би ускорило психическото възстановяване, но не е определящо.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Да се приеме заключението.
Адв. Н.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебна психилого-психиатрична експертиза следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с
представената от вещото лице справка – декларация, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с
вх.№ 8165 от 20.03.2025 г. по допуснатата съдебна психилого-психиатрична
експертиза, ведно със справка – декларация на вещо лице Т. К. А..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Т. К. А. в
размер на 500.00 /петстотин/ лева, съгласно представената от нея справка-
7
декларация.
ИЗПЛАЩА възнаграждение на вещото лице лице Т. К. А. в размер на
400.00 /четиристотин/ лева от внесените от страните депозити.
(Издаден РКО за 400 лв по вносни бележки от 16.01.2025 г. и от
20.01.2025 г.)
ЗАДЪЛЖАВА страните в едноседмичен срок от днес да внесат по
сметка „Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително по
50.00 /петдесет/ лева всяка от тях за изготвената съдебна психилого-
психиатрична експертиза, като остатъкът от дължимото възнаграждение ще
бъде изплатено на вещото лице, след представяне на доказателства за
допълнително внесени депозити от страните.
УКАЗВА на страните, че при непредставяне на доказателства за внесен
депозит в указания срок, ще бъде приложена разпоредбата на чл.77 от ГПК.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 8192 от 20.03.2025 г. по
допуснатата съдебномедицинска експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. С.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
Адв. Н.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебномедицинската експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
В. Н. С. – 50 години, български гражданин, неосъждан, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за отговорността
по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и
безпристрастно заключение.
В. л. С.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
Адв. С.: Аз нямам въпроси към вещото лице.
В.л. С. на въпроси от адв. Н.: Това, което е посочено в експертизата на
стр.5 при отговор на въпрос 5, че понякога може да оказват влияние
метеорологичните условия, е хипотетично. Няма медицинска обосновка,
която да обясни защо е така, но действително има хора, които се оплакват от
преживени травми при промяна на метеорологичните условия. При прегледа
не си спомням какви бяха метеорологичните условия.
8
Няма представени данни по делото за загуба на съзнание. Загубата на
съзнание се определя чрез свидетелски показания или ако медицинският екип
е дошъл на място и е установил загуба на съзнание в момента на
пристигането, тоест ако е още в безсъзнателно състояние.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Да се приеме заключението.
Адв. Н.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебномедицинска експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената
от вещото лице справка – декларация, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с
вх.№ 8192 от 20.03.2025 г. по допуснатата съдебномедицинска експертиза,
ведно със справка декларация на вещо лице В. Н. С..
ИЗПЛАЩА възнаграждение на вещото лице В. Н. С. в размер на 500.00
/петстотин/ лева от внесените от страните депозити.
(Издаден РКО за 500 лв по вносни бележки от 16.01.2025 г. и от
20.01.2025 г.)
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 8025 от 19.03.2025 г. по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. С.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
Адв. Н.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-автотехническа експертиза, с оглед на което снема
самоличността му:
Й. Л. М. – 43 години, български гражданин, неосъждан, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за отговорността
по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и
безпристрастно заключение.
В. л. М.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
Адв. С.: Аз нямам въпроси към вещото лице.
В.л. М. на въпроси от адв. Н. : Нямаме първоначален удар между лекия
автомобил и пешеходката. Считам, че има първоначално прегазване на левия
крак от автомобилното колело. След това има последващ удар на тялото
9
спрямо автомобила. Предно дясно колело на автомобила застъпва лявата
външна част на ляв крак. На второ място настъпва удар с тялото и то е под
давление на скоростта на движение на пешеходката, тъй като тя е била в ход
към момента на удара. Тогава във втория момент тялото на пешеходката се
удря спрямо задната част на десен калник преди началото на предна дясна
врата, за което съдим не само по отриването по автомобила, тоест
зачистването на праха, а съответно и затварянето на дясното странично
огледало за обратно виждане.
Запознат съм с материалите от досъдебното производство. Има снимки
от албум и огледен протокол, които са извършени по възстановка чрез водача
на процесния автомобил, тъй като произшествието не е било запазено.
Няма технически данни дали водачът е използвал навигация към
момента на събитието. Автомобилът е производство след 2010 г. Фабрично
има такава, но тя дали е работила към настоящия момента на процесното
събитие, не мога да кажа.
Формулата за опасна зона се състои от две части. Първата част това е
времето за реакция на водача, сработването на спирачния механизъм и
обиране на хлабините до момента, в който започне процесът на спиране.
Втората част от формулата разглежда именно процеса на спиране, който
бележи само самото спиране и затова конкретно във формулата има
попълнено, че в рамките на приготовления да кажем на автомобила да започне
спиране и реакция на водача, автомобилът при движение с 50 км/ч е изминал
приблизително 21 метра, а съответно в процес на спиране ще измине 12
метра. 1,5 секунди е общото сумарно време за реакция на водача от около 0,8
до 1 секунда, конкретно събрано с времето за нарастване на спирачното
закъснение от 0,2 секунди и съответно време от 0,2 до 0,4 секунди за обиране
на спирачните хлабини и сработване на системата, защото тя преди да настъпи
фактическото спиране на автомобила, системата трябва да сработи, след което
имаме прилепване на накладките към спирачния диск, за да осъществят
спирането. Това са средни времена, които съм обобщил в рамките на 1,5
секунди, като съм имал предвид, че трафикът е натоварен в конкретната зона.
Водачът би следвало да реагира дори с по-ниско време, което да бъде от
порядъка на средно 0,8 секунди, тоест от 0,7 до 0,9 0,8 е един среден
коефициент, който би трябвало да покрива дори и субективни качества на
недостатъчна съсредоточеност върху пътното платно.
Ако въпросът предполага субективната реакция – възприемане на обекта
на пътното платно, след което водачът изготвя реакция да премести крака си
от педала на газта към педала на спирачката, нямаме конкретно
разграничаване, но моето обективно мнение е, че човешката реакция е от
порядъка на 0,2 до 0,3 секунди. Разликата от по-голямото време от 0,5 секунди
10
това е за механичното преместване на крака от единия орган за управление
към другия.
Не са установени данни за наличие на автомобил пред процесното
„Ауди“. Огледният протокол установява конкретните данни на пътното платно
към момента на обслужване на произшествието от разследващия полицай. Той
няма преки наблюдения и не записва такива в огледния протокол. Зоната на
ПТП е относително натоварена. В експертизата са разгледани материали,
които съм обобщил след оглед на пътното платно, тъй като, както казах, там е
натоварен пътен възел. Характеристика на преплитане на няколко движения,
тоест автомобили, които се включват към булеварда и съответно автомобили,
които се движат по булеварда от точката, която съм указал при около 52 метра,
там настъпва реалното разграничение кога автомобилът ще се включи по тази
лента към булеварда или от булеварда ще навлезе в процесната за отклонение
към ул. „Царевец“. Категорично не съм срещал данни за наличие на друг
автомобил.
В.л. М. на въпроси от съда: Както е изложено в експертизата,
видимостта от и към пешеходката, точката и на слизане от тротоара за
́
навлизане по пътното платно е била с голяма видимост. Тази видимост се
ограничава само от точката, в която пешеходката може да разграничи, че
автомобилът ще се отклони към улица „Царевец“, затова и възприемам, че
минималната видимост, на която тя може да представлява опасност за
движението на автомобила, отново в около 50 до 51 метра, но както казах,
това са данни, които съм свалил след оглед на пътното платно, тъй като в
огледния протокол има едно бегло описване на ситуацията, тъй като не е
запазено пътното транспортно произшествие. Считам, че нямаме характер на
внезапна поява на пешеходката на пътното платно. Минималното разстояние,
на което тя е можела да бъде забелязана, преди да започне хода си по пътното
платно, е 50 метра. Именно въз основа на тези 50 до 51 метра, които съм
коментирал в експертизата, всеки един автомобил, който се движи със скорост
до позволената, е имал възможност, дори без да извърши аварийно спиране,
да премине спрямо разстоянието, което вече е изминала пешеходката.
Технически погледнато само около 20 до 30 см не са достигали до този
възприет среден ход на пешеходката, тя да се качи на бордюра, тоест да
премине зад нея. Считам, че 20 до 30 см това е в рамките на безопасно
разминаване, тъй като пътното платно на мястото на пътното транспортно
произшествие е широко 7 метра. Автомобилът се отклонява вляво, което
съвкупно с липсата на спирачни следи говори или за късна реакция, или за
доста висока скорост на движение. Именно поради наличието на средна
приета скорост за движение на пешеходката, тъй като правя анализ на
нанесените травми по тялото и, където считам, че тя не се е движила с бърз
́
11
ход или бягане, а един среден стегнат ход за пресичане на пътното платно.
Именно на база това нейно време за пресичане, правя аналогия каква е
скоростта, която трябва да е предизвикала настъпването на произшествието и
възможността, водачът да използва аварийно спиране или да я види
своевременно и да намали скоростта, за да мине зад нея.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Да се приеме заключението.
Адв. Н.: Оспорвам заключението. Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената
от вещото лице справка – декларация, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с
вх. № 8025 от 19.03.2025 г. по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, ведно със справка – декларация на вещо лице Й. Л. М..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Й. Л. М. в
размер на 700.00 /седемстотин/ лева, съгласно представената от него справка-
декларация.
ИЗПЛАЩА възнаграждение на вещото лице Й. Л. М. в размер на
500.00 /петстотин/ лева от внесените от страните депозити.
(Издаден РКО за 500 лв по вносни бележки от 16.01.2025 г. и от
20.01.2025 г.)
ЗАДЪЛЖАВА страните в едноседмичен срок от днес да внесат по
сметка „Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително по
100.00 /сто/ лева всяка от тях за изготвената съдебно-автотехническа
експертиза, като остатъкът от дължимото възнаграждение ще бъде изплатено
на вещото лице, след представяне на доказателства за допълнително внесени
депозити от страните.
УКАЗВА на страните, че при непредставяне на доказателства за внесен
депозит в указания срок, ще бъде приложена разпоредбата на чл.77 от ГПК.
Адв. Н.: Оспорвам заключението в две части като напълно
необосновано. Първо – в приобщеното досъдебно производство има данни,
които са обективирани в две експертизи за наличие на автомобил, който се
движи пред процесния лек автомобил „Ауди Кю7“. В същото нито е
споменато, нито е обсъдено, нито са дадени потенциални възможности за
прекратяване на произшествието от водача на лекия автомобил. На второ
място считам, че при изчислението на опасната зона на лекия автомобил е
12
неправилно и не са взети адекватни стойности. Какво имам предвид? Според
техническата литература при неочаквана опасност в полезрението на водача
има обекти, които могат да създават опасност, но пътната обстановка не
предполага това. Времето за реакция се определя като 1,25 секунди, от които
1,05 е време за възприемане и 0,9 време за движение. Комбинирайки ги с
времето за сработване на спирачния механизъм, времето за нарастване на
спирачното закъснение и факта, че лицето от данните в досъдебното
производство не е от град Варна, смятам, че съвсем различно време в рамките
на 1,9 до 2 секунди са му необходими и тези параметри следва да бъдат взети
предвид при определяне на опасната зона, поради което моля да бъде
назначена повторна експертиза с два въпроса. Първият е: При съобразяване на
посочените стойности, които преди малко изредих каква следва да е опасната
зона за водача на лек автомобил „Ауди“ и попада ли пешеходката в нея? И
вторият въпрос е: В случай че пред водача се е движил друг автомобил, имал
ли е възможност да реагира на време и да предотврати удара? Оспорвам
заключението в точка 2.
Адв. С.: Аз считам, че така направеното искане е неоснователно.
Вещото лице ясно и точно посочи параметрите и формулата и обясни какво
включва формулата и какви данни е използвал, за да се получи тази формула и
тези изчисления. Считам, че същите са коректно изчислени и не разбирам
какво точно се оспорва от тази формула и кое не е правилно изчислено,
защото вещото лице обясни какви са коефициентите и времето за реакция на
водача в конкретната пътна ситуация. Още повече, с оглед установения
механизъм в досъдебното производство, липсват абсолютно всякакви
спирачни следи от страна на водача на моторното превозно средство, което
говори единствено и само за това, че същият и преди, и към момента на
настъпване на пътния инцидент, не е следял пътната обстановка, защото ако
това беше така, отиваме на заключението на вещото лице, което беше
категорично, че ако при скорост, равна на 50, която е разрешена за градски
условия или по-малка, която е съобразена, нямаше да настъпи пътно
транспортно произшествие и автомобилът безпрепятствено е щял да премине.
Още повече, тука нямаме внезапно навлизане на пешеходката и това е
установено, с оглед мястото, където е настъпил ударът, травматичните
увреждания, както и движението на автомобила, което доколкото си спомням,
в експертизата е описано, че се е движил с едната си част по бордюра. Това
говори единствено и само, че същият не е следил пътната обстановка и аз не
виждам какво би променило едно допълнително заключение или повторно от
друго вещо лице, защото материалите са едни и същи.
СЪДЪТ по направеното искане намира, че не се налага възлагане на
допълнително или повторно заключение дотолкова, доколкото представената
13
и изслушана съдебно-автотехническа експертиза е достатъчно ясна и не се
поражда съмнение в нейната правилност, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на
повторна съдебно-автотехническа експертиза по въпрос номер 2 от
първоначално допуснатата такава.
Адв. С.: Ние водим един свидетел. Отказваме се от разпита на втори
свидетел.
СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на ищцовата страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Определение № 53 от 13.01.2025 г. в частта, в която са
допуснати на ищеца двама свидетели при условия на довеждане, като вместо
двама, съдът ДОПУСКА един свидетел на ищцовата страна при режим на
довеждане за установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди и
механизма на ПТП.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, воден от процесуалния
представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността му:
И. С.С. С., ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Свид. С. на въпроси от адв. С.: Аз съм партньор на С. Д..
На 26.07.2023 г. около 11.00 ч на ул. „Царевец“ по време на пресичане С.
беше блъсната от автомобил, който по спомен беше „Ауди Кю7“. Аз лично не
съм присъствал на ПТП-то, но веднага след случая тя ми се обади по телефона
и ми каза, че е блъсната от кола. По това време аз бях на работа, при което се
свързах с шефа, той ме освободи и поех към нея. През това време шофьорът е
качил С. и я е закарал към Окръжна болница. Отидох там, но с него аз не се
видях лично. С нея заедно влязохме в Спешното отделение, където ни приеха
и се започна процедурата по откриване на проблема. Не мога да се сетя точно
как беше, но долната част на глезена беше счупена на 3 места и след като
установиха щетата, казаха, че трябва да и се направи операция и да и се
́́
поставят импланти в крака, за да се заздрави глезенът и. Нямахме много време
́
да реагираме за отговор да или не и направо си реагирахме с да. На следващия
ден беше насрочена дата за операцията в Окръжна болница и тя се наложи да
отседне там. В периода на седмица беше престоят и там. Аз и ходих на
́́
свиждания. През това време трябваше да закупя патерици и шина за крака и.
́
След като я изписаха, понеже живеем заедно, възстановяването и беше
́
изцяло в домашни условя, като аз бях човекът, който през цялото време се
14
грижеше за нея, обслужваше я, понеже тя имаше огромна нужда от това. Беше
неподвижна с патерици, трудно ходеше до тоалетна, баня и като цяло всички
нужди бяха, посредством моето присъствие. Около година може би се
възстановява в домашни условия. Два месеца, след като я изписаха, се прибра
вкъщи и започна да ходи на физиотерапии. Първо ходихме във
„Физиомоушън“. Това е в център „Ян Палах“. Там имахме посещения един
месец, а след това ходихме на второ място, на което не се сещам как беше
името.
Преди самия инцидент тя беше редовно спортуващ човек, ходеше на
фитнес, на бягане и беше доста активна. След като се случи инцидентът и
остана неподвижна, прекрати всички спортни дейности и дори храната също
понамали. Отслабна около 5-6 килограма. Беше много странна и различна
психически и смея да твърдя, че до ден днешен не спортува със сигурност,
понеже има проблеми при по-голямо натоварване на самия крак и глезена и
психическото и състояние, може би, не се е възстановило в голям процент. Не
́
може да се престраши да започне да спортува отново и не се чувства добре
поради тази причина.
Свид. С. на въпроси от адв. Н.: С. нямаше гипс. Беше с шина изцяло.
Придвижваше се с патерици повече от 6-7 месеца. След това имаше един
период, в който лекарите споменаха, че трябва да започне да се мъчи да стъпва
на крака си с шината и с една патерица. Към момента на инцидента тя
работеше. Сега също работи.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 8979 от 27.03.2025 г. от ответната
страна, в която във връзка с дадени указания посочват друг адрес за
призоваване на свидетеля И. И. Х., а именно ********. Също така молят да
бъде извършена справка за постоянен и настоящ адрес на свидетеля или
евентуално да се издаде съдебно удостоверение.
СЪДЪТ докладва извършена служебна справка от НБД на РБългария
относно лицето И. И. Х. за постоянен и настоящ адрес, от която съдът
констатира, че същите съвпадат и адресът е ********, тоест това е същият
адрес, на който е направен опит, лицето да бъде призовано за днешното
съдебно заседание, но длъжностното лице по призоваването е констатирало,
че свидетелят не живее вече на този адрес.
Адв. Н.: Поддържаме искането за разпит на свидетеля.
Адв. С.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Н.: Нямам други доказателствени искания.
15
СЪДЪТ, с оглед заявеното от процесуалния представител на ответника
искане за призоваване на допуснатия свидетел, намира, че следва да бъде
дадена възможност за събиране на това доказателствено средство, поради
което производството по делото следва да бъде отложено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 25.04.2025 г. от
10:30 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля И. И. Х. на адрес: ******** за следващото
съдебно заседание.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:50
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16