Решение по дело №281/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 октомври 2020 г.
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20207200700281
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Русе, 20 октомври 2020 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски административен съд, в публичното заседание на 14 октомври 2020 год. в състав:

 

  Председател:   ДИАН ВАСИЛЕВ

Членове:   РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

                                                                            ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора  ………   Пламен Петков като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията  Василев  ………    к.н.а.х.д. 281…… по   описа   на съда за  2020   година,   за да    се    произнесе, взе предвид:

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба от И.Т.И. ***, първоначално подадена лично, а в последствие допълнена и от С. С., АК Русе.

Жалбата е против решение №66/04.06.2020год. на Районен съд гр. Бяла, постановено по а.н.д №71/2020г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-4569-000071 от 25.03.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР гр. Русе, РУ Две Могили за наложеното с него административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

В лично написаната жалба касаторът възразява срещу установената още в административно-наказателното производство обстановка, която намира за невярна и неточна-както по отношение на самото пътно-транспортно произшествие, така и досежно всички съпътстващи факти. Тези оплаквания се допълват от процесуалния му представител, който вече сочи и касационни основания за оспорване на въззивното решение-нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила и норми. Твърди се в молбата-допълнение, че районният съд не е събрал в цялост административно-наказателната преписка, не е изяснил фактическата обстановка и това прави съдебния му акт неправилен.

Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното постановление, алтернативно-връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът по касационната жалба не се явява и не ангажира становище.

Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С решение №№66/04.06.2020год.  Беленският районен съд e потвърдил наказателно постановление № 20-4569-000071 от 25.03.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР гр. Русе, РУ Две Могили. Със санкционния акт на касатора било наложено на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на И. И. е свързано с неспазване задължението, което въвежда за водачите на МПС разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Тази норма изисква „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“.

За да изведе правните си изводи за законосъобразност  на наказателното постановление и да потвърди наложеното наказание, Районният съд е установил от фактическа страна следната обстановка:

И. И., в качеството си на водач на лек автомобил, Рено Клио с рег. №В6993РК, на 07.02.2020г., около 15.20 часа, в с. Острица, на кръстовището на ул. Георги Димитров и ул. Димитър Благоев, предприемайки маневра за завиване на наляво по ул. „Димитър Благоев“, не се убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, вследствие на което причинил ПТП. Според актосъставителя, издал АУАН, дал началото на воденото административно-наказателно производство, И., управлявайки лекия автомобил, при своята маневра не пропуснал изпреварващия го товарен автомобил „Дачия Дъстер“. В резултат на това автомобилите се сблъскали и се стигнало до материални щети и леко пострадало лице-наказаният И.. За деянието бил съставен АУАН от същата дата, в който актосъставителят приел, че поведението на водача на лекия автомобил нарушава правилата за предимство при извършване на маневри, разписани в чл.25, ал.1 от Закон за движение по пътищата. Както в съставения АУАН, така и в НП, издадено независимо от депозираните срещу акта възражения е описана идентична фактическа обстановка. В тях е казано, че ПТП се е случило в условията на ясно време и суха пътна настилка. Липсват други съставени документи, свързани със станалото ПТП-протоколи, заснемане и т.н.

За процесното нарушение АНО наложил на И. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП.

Приемайки, че всички факти и обстоятелства са правилно установени и доказани, и че анализът на доказателствата, събрани пред него водят на извода за безспорност на извършеното административно нарушение, на неговия извършител и вината му, съдът счел оспореното наказателно постановление за законосъобразно, отхвърлил жалбата и потвърдил санкционния акт.

При извършената проверка на съдебното решение на БРС, касационната инстанция на Административен съд Русе го намира за неправилно.

За да е налице съставомерност на едно деяние, представляващо административно нарушение, в случая това, за което на И. И. е ангажирана отговорността, то следва да бъде установено по безспорен начин, съобразно събраните и приети  доказателства, че водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП. А в случая, и че вината за станалото ПТП е именно на И..

Анализът на всички събрани по въззивното производство доказателства, гласни и писмени, не доказват, че И. И. с поведението си е нарушил правилата на ЗДвП, свързани с извършената от него маневра за завиване на наляво по ул. „Димитър Благоев“ в с. Острица, при която е станало ПТП-то с другия водач на товарен автомобил „Дачия Дъстер“. Произшествие, довело до материални щети и леко пострадало лице. При липсата на категоричност относно вината на водача, пред районния съд е бил възможен само един изход - да отмени оспореното пред него наказателно постановление като необосновано, което обаче не било сторено.

Какви са съображенията на настоящия съдебен състав за извод за неправилност на проверяваното решение:

Видно от материалите, събрани в административно-наказателното производство, станали и част от доказателствата по въззивното дело е, че сред тях липсват задължителните за такива случаи-на ПТП : 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети; 3. двустранен констативен протокол за ПТП. На следващо място, според чл.2, ал. 2 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд „Органите на "Пътна полиция" - МВР, при посещение на ПТП заснемат разположението на пътните превозни средства (ППС) и причинените щети в електронен формат“, нещо което също не е сторено. А според чл.3, ал.1 от същата Наредба „При ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол за ПТП - приложение № 1, и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на "Пътна полиция" - МВР“, такива също липсват. Самата Наредба е издадена съгласно разпоредбата на чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и във връзка с чл. 487, ал. 4 и чл. 574, ал. 3, т. 3 и ал. 5 от Кодекса за застраховането. Всички тези нейни изисквания не са спазени от органите на РУ Две Могили при ОД на МВР Русе, а въззивната инстанция не е и направила опит да поиска или да провери има ли съставени документи по Наредбата. Указания за представяне на задължителните по Наредбата документи, които се съставят при ПТП е изпратено от касационната инстанция(л.22) на АНО, но до датата на съдебното заседание такива не са постъпили в АС Русе. Това води на извода, че такива няма.

 Разпитът на актосъставителя, който не е свидетел на самото ПТП, а е пристигнал по сигнал, не може да компенсира липсата на тези документи, които служителите на РУ Две Могили при ОД на МВР Русе е следвало да съставят. Защото от тях щяха да са видни схемата на ПТП-то, щяха да послужат при една бъдеща техническа експертиза и да дадат повече яснота за механизма на произшествието между дете МПС-та.

Снимките, предоставени на касационната инстанция от И. не са приети като доказателство, но пък са индиция  и показват, че записаното в АУАН и НП не отразява и действителната пътна обстановка. Няма как, при този сняг, който се намира около автомобила, да се приеме, че е налице суха пътна настилка.

Всички тези пропуски, извършени още в административно-наказателното производство, не са намерили отражение във въззивното такова. Това е станало причина съдебният акт да бъде постановен при неизяснена обстановка. Тази обстановка обаче, с оглед пропуските, направените още в производството по издаване на НП, е нямало и как да бъде по-добре изяснена. При такова положение, БРС е следвало да отмени санкционния акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон.

Приемайки обратното, с потвърждаване на НП, решаващият съдебен състав е постановил неправилно съдебно решение, което по изложените тук мотиви следва да се отмени.

Наказателното постановление като незаконосъобразно по съображенията, описани по-горе също подлежи на отмяна.

Предвид на изложеното, Административният съд намира атакуваното решение за допустимо и валидно, но неправилно.

Налице са касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяната на съдебния акт и за уважаване на жалбата.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя, съгласно чл.143, ал.1 от АПК, вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН се дължат направените от него разноски в размер на 300 лева - за адвокатско възнаграждение, за които следва да бъде осъдена ОД на МВР Русе/в чиято структура е РУ Две Могили/.

  Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

Отменя решение №66/04.06.2020год. на Районен съд гр. Бяла, постановено по а.н.д №71/2020г. по описа на съда и вместо него

ПОСТАНОВЯВА : Отменя наказателно постановление № 20-4569-000071 от 25.03.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР гр. Русе, РУ Две Могили с наложеното в него на И.Т.И. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе, да заплати на  И.Т.И. ***, ЕГН ********** сумата от 300(Триста) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

                                                                                        

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: