№ 192
гр. Пловдив, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20245001000125 по описа за 2024 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 513 от 21.12.2023г., постановено по т.д. № 361
по описа за 2023г. на Окръжен съд Пловдив, с коeто e признато за установено
по отношение на „К.-К.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Р., ул. Р.С. №**, че публичните вземания
в общ размер на 145 035.03 лв., от които 122 221.23 лв. – главници и 22 813.80
лв. – лихви, начислени до 08.02.2023г., включени в списъка, обявен в
ТРРЮЛНЦ на 18.04.2023г. по партидата на „К.-К.“ ЕООД – в
несъстоятелност на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по
чл.722, ал.1, т.6 и т.9 ТЗ са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1,
т.1 ТЗ като обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, вписан в ЦРОЗ.
Решението е обжалвано от В. И. Г., синдик на „К.-К.“ ЕООД – в
несъстоятелност, ЕИК ********* с твърдения за неправилност и
1
необоснованост на съдебния акт. Изложени са твърдения за това, че запора по
ЗОЗ не осигурява превилегия и право на предпочитително удовлетворяване, а
разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно.
Настоява оспорения съдебен акт да бъде отменен изцяло, а предявения иск
отхвърлен.
Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск предявен от
Н.а.п. с адрес гр.С., бул. Д. №** против „К.-К.“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Р.С.“ №** с правно основание
чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното:
вземането на Н.**, предявено с молба изх. № М-24-15-999/21/26 от
27.02.2023г. е включено в списъка на приетите вземания от синдика на „К.-К.“
ЕООД - в несъстоятелност с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1,
т.6 и т.9 ТЗ, срещу който списък е постъпило възражение от кредитора Н.**.
В производството по чл. 690 ТЗ, съдът по несъстоятелността с определение №
635 от 02.06.2023г., постановено по т.д. № 798/2021г. по описа на ПОС,
обявено в ТРРЮЛНЦ под №*************** е оставил без уважение
направеното от Н.** възражение. Ищецът оспорва като неправилно
извършеното от съда по несъстоятелността на „К.-К.“ ЕООД корективно
тълкуване на разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ, като твърди, че публичните
държавни вземания, които са обезпечени с наложени запори, вписани в ЦРОЗ
се ползват с право на предпочитително удовлетворяване при разпределение
на суми, получени при реализацията на обезпеченото имущество, след като
кредиторът е представил писмени доказателства за привилегиите и
обезпеченията на своите вземания и предявява иск с правно основание чл.
694, ал.2 ТЗ. Настоява съда да постанови съдебно решение, с което да признае
за установено, че вземането на Н.**, предявено с молба вх. № М-24-15-
999/21/26 от 27.02.2023г. и включено в списъка на приетите вземания от
синдика на „К.-К.“ ЕООД - в несъстоятелност с поредност на удовлетворяване
по чл. 722, ал.1, т.6 и т.9 ТЗ е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1,
т.1 ТЗ.
Ответникът - „К.-К.“ ЕООД - в несъстоятелност не е подал отговор на
исковата молба.
2
Синдикът – В. И. Г. не е взел становище по иска.
Няма спор между страните, а и след извършена справка в ТРРЮЛНЦ се
установява, че по отношение на „К.-К.“ ЕООД - в несъстоятелност е открито
производство по несъстоятелност с решение № 25 от 26.01.2023г., дело №
798/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, обявено по партидата на
дружеството в ТР на 26.01.2023г.. Със същото решение и дружеството е
обявено в несъстоятелност.
Н.** в качеството си на кредитор е предявил в производството по
несъстоятелност на „К.-К.“ ЕООД с молба изх. № М-24-15-999/21/26 от
27.02.2023г. публични вземания в общ размер на 145 035.03 лв., от които
122 221.23 лв., главница и лихви до 08.02.2023г. в размер на 22 813.80 лв.,
установени с РА № Р-16001621005435 – 091 – 001 от 04.04.2022г., издаден от
ТД на Н.**, справки декларации, годишна декларация по чл. 92, ал.1 ЗКПО и
декларации, обр. 6. Вземанията са предявени като обезпечени с издадени по
реда на ДОПК постановления за налагане на обезпечителни мерки –
постановления за запори, които са вписани в ЦРОЗ и са заявени с поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ.
Предявените вземания са включени в списъка на приетите вземания,
обявен в ТРРЮЛНЦ на 18.04.2023г. с поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал.1, т.6 и т.9 ТЗ, срещу който списък и конкретно срещу определената
поредност на удовлетворяване на вземанията кредитора Н.** е подал
възражение в срока по чл. 692, ал.1 вр. с чл.690, ал.1 ТЗ, което с определение
№ 635 от 02.06.2023г. е оставено без уважение. С оглед констатираното, за
възразилия кредитор е налице правен интерес от предявяване на иска с прано
основание чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване поредността на
удовлетворяване на процесните публични вземания по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ.
Спорът между страните е концентриран досежно това дали процесните
публични вземания са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.6 и
т.9 ТЗ, така както са включения в списъка на приетите вземания от синдика
или с поредност на удовлетворяване по чл. 799, ал.1, т.1, така както са
предявени от кредитора Н.**.
Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ по този ред се
удовлетворяват вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или
възбрана, вписани по ЗОЗ. Наред с типичните вещни обезпечения в първия
3
ред за удовлетворение по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ са включени права, възникнали
на основания, по отношение на които закона не е предвидил право на
предпочитително удовлетворение, а единствено предимство при конкуренция
на различните форми на принудително изпълнение по ГПК и ДОПК.
Изводът, че вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по
ЗОЗ не са привилегировани следва пряко от разпоредбата на чл. 12, ал.2 ЗОЗ,
която урежда противопоставимостта на правата на обезпечения кредитор по
отношение на кредитор, в чийто полза е учреден по - късно особен залог
върху запорираното имущество, без да предвижда превилегия при
удовлетворяване на кредитора с вписан обезпечителен запор от стойността на
запорираните вещи т.е. кредитора е хирографарен, а не обезпечен. От
значение за отговор на спорния въпрос е и разпоредбата на чл. 32а ЗОЗ, която
урежда конкуренцията между различните способи на принудително
изпълнение по ГПК и ДОПК при реализация на заложното право и прави
невъзможно пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор,
ако то не е вписано преди това.
След като от вписания по ЗОЗ запор не възниква превилегия за
удовлетворяване на вземането на кредитора, в чиято полза е вписан, то това
право не възниква и за кредитора в несъстоятелността.
Липсата на привилегия за вземанията, обезпечени със запор или
възбрана, вписани по ЗОЗ се подкрепя и от разпоредбата на чл. 636, ал.6 ТЗ,
съгласно която в производството по несъстоятелност наложен в
изпълнителното производство по ГПК и ДОПК запор, без значение дали е
вписан по реда на ЗОЗ, не е противопоставим на кредиторите на
несъстоятелността, а по аргумент на по – силното основание, вписването му
също не може да се противопостави, съответно да породи за кредитора, за
чийто вземания е наложена обезпечителна мярка „запор“ привилегия.
Подобен извод следва и от прочита на чл. 724 ТЗ, която предвижда
правото на предпочитително удовлетворяване само за обезпечен с ипотека и
залог кредитор от цената на веща до размера на обезпечните вземания, но не
и за кредитор с вписан запор, за чийто вземания разграничения относно реда
за удовлетворяването им не е направено, тъй като той е хирографарен
кредитор.
Следва да се имат предвид и общите правила, уреждащи действието на
4
запора и възбраната по чл. 459, ал.1 вр. чл.457, ал.1 и чл. 460 ГПК, съответно
чл. 217, ал.1 и ал.3 и чл. 194, ал.5 ДОПК, съгласно които обезпечения
взискател не се ползва с привилегия при удовлетворяването си, спрямо други
конкуриращи се кредитори.
Не до същият правен извод е достигнал и първостепенния съд, поради
което и неговия съдебен акт, като несъобразен с материалния и процесуалния
закон следва да бъде отменен, а предявения иск отхвърлен.
Държавна такса при условията на чл. 694, ал. 7 ТЗ не се дължи, предвид
публично правния характер на вземанията и на основание чл. 84 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 513 от 21.12.2023г., постановено по т.д. № 361
по описа за 2023г. на Окръжен съд Пловдив, с коeто e признато за установено
по отношение на „К.-К.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Р., ул. Р.С. №**, че публичните вземания
в общ размер на 145 035.03 лв., от които 122 221.23 лв. – главници и 22 813.80
лв. – лихви, начислени до 08.02.2023г., включени в списъка, обявен в
ТРРЮЛНЦ на 18.04.2023г. по партидата на „К.-К.“ ЕООД – в
несъстоятелност на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по
чл.722, ал.1, т.6 и т.9 ТЗ са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1,
т.1 ТЗ като обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, вписан в ЦРОЗ,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.а.п. с адрес гр. С., бул. К. Д. №**
срещу „К.-К.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Р., ул. Р.С. №** и синдика В. И. Г. с адрес гр. С., бул.
В. №**, ет.* иск да бъде признато за установено, че публичните вземания в
общ размер на 145 035.03 лв., от които 122 221.23 лв. – главници и 22 813.80
лв. – лихви, начислени до 08.02.2023г., включени в списъка, обявен в
ТРРЮЛНЦ на 18.04.2023г. по партидата на „К.-К.“ ЕООД – в
несъстоятелност на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по
5
чл.722, ал.1, т.6 и т.9 ТЗ са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1,
т.1 ТЗ като обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, вписан в
ЦРОЗ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6