РЕШЕНИЕ
Номер VІ-71 04.09.2017
г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД шести въззивен граждански състав
На: двадесет
и шести юни две хиляди и седемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Таня Михова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 603 по описа за 2017 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на С.Д.Г. ***, против
решение № 91/01.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 218/2014 г. по описа на
РС-Карнобат.
С
първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от С.Д.Г. иск с правно
основание чл.53, ал.2 ЗКИР (редакцията пред изм. от 2014 г.), против Д.С.Л., Ж.С.С.,
С.Х.С., А.Д.Т., Е.П.Д., Й.Ж.Т., М.И.С., К.И.П., С.А.В., Х.И.В. ***, представлявана
от кмета на общината, за приемане за установено по отношение на страните, че
към момента на одобряване на кадастралния план и кадастралната карта на
с.Дъбовица със Заповед № РД-02-14-2275/29.12.2000 г. ищцата е собственик на 2/3
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 83137.501.32 (УПИ V-32 в кв.2 по
действащия регулационен план на с.Дъбовица от 2007 г., при граници: изток –
улица, запад – УПИ ІХ-28 и УПИ Х-27, север – УПИ ІІІ-33 и юг – УПИ VІ-31),
който имот е неправилно заснет с площ от 2082 кв.м., КАТО: 35.502 кв.м. са неправилно заснети в УПИ VІ-31 – собственост
на Д.Л., Ж.С., С.С., А.Д.Т. и Е.П.Д.; 62.033
кв.м. са неправилно заснети в УПИ Х-27 – собственост на Й.Ж.Т., М.И.С. и К.И.П.; 181.680
кв.м. са неправилно заснети в УПИ ІІІ-33 – собственост на С.В. и Х.В., и 350.821 кв.м. са неправилно заснети като
общински за улична регулация. Със същото решение е разпределена от съда и
отговорността за разноските в тежест на ищцата.
Въззивницата изразява недоволство от
първоинстанционното решение, като на първо място счита същото за недопустимо,
тъй като районният съд се е произнесъл по недопустим иск с правно основание чл.53,
ал.2 ЗКИР. В тази връзка се посочва, че към 2000 г. и понастоящем за
територията на с.Дъбовица, общ.Сунгурларе няма одобрена и влязла в сила по реда
на ЗКИР кадастрална карта и кадастрални регистри, а само кадастрален план,
който е приет и влязъл в сила на 29.12.2000 г. по реда на отменения Закон за
единния кадастър. При това, според въззивницата, когато за съответния район
няма влязла в сила кадастрална карта по реда ЗКИР, споровете за граници на
поземлените имоти се решават с иск по чл.43, ал.3 ЗКИР, т.е. основанията на
двата иска са различни макар и насочени към идентичен правен ефект, като
определянето на правната квалификация на иска е от изключително правомощие на
съда и задължаването в случая на ищцата да определи квалификацията на иска е
нарушение на процесуалните правила на ГПК. На второ място, първоинстанционното
решение се оспорва като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
установените по делото факти и при неправилно приложение на материалните и
процесуални норми. Оспорва се като неправилен извода на районния съд, че
претендираното от ищцата право е върху поземлен имот в територия с режим на
действаща КК по смисъла на ЗКИР, тъй като за района на с.Дъбовица е в сила
кадастрален план, одобрен през 2000 г. по реда на отменения Закон за единния
кадастър и в този план са налице грешки, които са довели до погрешно
регулационно отреждане в последващия РП на селото от 2007 г. В тази връзка се
посочва, че съдът неправилно е възприел заснетите и отразени в плана оградни
заграждения или остатъци от такива като действителни правнозначими граници на
поземления имот № 32, тъй като фактическите огради или остатъци от такива
(например част от т.нар.ограда от северната страна на имота е всъщност остатък
от зида на някогашния дюкян) не могат да бъдат доказателство за правото на
собственост. Съдът неправилно е приел също, че липсата на отразени графично в
плана източна и северна кадастрална граница на имота означавало липса въобще на
имотна граница. Според въззивницата, претендираното от нея право е
недвусмислено определено в документа й за собственост, като за горните си
изводи съдът не е отчел факта, че наличието на регулационна граница, определена
с влезлия в сила РП от 1936 г. е имотообразуваща, както и е пренебрегнат факта,
че действителните имотни граници на процесния имот са посочени и в приложената
скица-виза за проектиране от 20.09.1996 г., издадена по плана от 1936 г. На
следващо място се счита, че обжалваното решение е в противоречие с фактите и
изводите на вещото лице по неоспорената техническа експертиза, че наличните на
място огради не са граници на имота, не са провеждани регламентирани процедури
по отчуждаване и обезщетяване по отношение на процесния имот и липсва основание
за завземане на части от северната и западната част на УПИ ІV-99 по РП от 1936
г., както и че уличната регулация по РП от 2007 г. откъм югоизточната страна на
имота не е реализирана на място и общината не е станала собственик на тази
площ. Оспорва се като неправилен и извода на
КРС, че владението на ищцата било само в границите на наличните на място
огради, като се излагат и съображения за невъзможност да се придобиват реални
части от парцели по давност до влизане в сила на ЗУТ. Посочва се също така, че
при постановяване на решението съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност, като е налице избирателно позоваване на
определени доказателства, без да са обсъдени други съществени доказателства. В
заключение, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като
недопустимо, съответно като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да
се уважи предявения установителен иск. Претендират се направените съдебни
разноски и пред двете инстанции.
Във въззивната жалба е направено
искане за приемане на писмени доказателства, което не е уважено от настоящата
инстанция, тъй като искането е преклудирано и не са налице предпоставките за
уважаването му по чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемите М.И.С., К.И.П. и Й.Ж.Т., чрез пълномощника им адв.Снежана Енчева, в който са
изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Оспорват се изложените
в жалбата твърдения за недопустимост на решението, тъй като същото е съобразено
с търсената от ищцата защита, като от страна на ищцата не е имало възражения и
оспорвания по доклада на делото, с който е установена правната квалификация.
Оспорват се и възраженията в жалбата за неправилност на първоинстанционното
решение, като се посочва, че съдът правилно е определил какъв е предмета на
предявения иск, обсъдил е всички събрани доказателства, включително и
неоспорената СТЕ и е констатирал, че липсват данни за неправилно графично отразяване
в кадастралните граници, поради което е отхвърлил иска. В тази връзка, според въззиваемите,
действителните съществуващи ограждения са правнозначимите граници на имотите и
по делото е категорично установено, че не е имало преместване на огради и не е
нарушаван начина на владеене на имотите в последните повече от 20 години, като
ищцата не е доказала да има някъде грешка в резултат на неправилно очертаване.
Оспорват се и заявените в жалбата възражения за неправилно приложение от
районния съд на материалните и процесуални норми, като обжалваното решение се
счита за мотивирано и обосновано, като съдът е обсъдил представените
доказателства и е формирал правилни правни изводи. По тези съображения,
въззиваемите молят съда да остави без уважение въззивната жалба като
неоснователна и да потвърди решението на КРС като правилно и законосъобразно.
Не са направени нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на
разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори от останалите въззиваеми Д.С.Л., Ж.С.С., С.Х.С.,
А.Д.Т., Е.П.Д., С.А.В., Х.И.В. ***, не са взети становища по жалбата.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от
обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът я
намира за допустими и следва да я разгледа по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба оплаквания и
становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и
предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира жалбата за
основателна.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба, уточнена с допълнителни молби, подадена от С.Д.Г.
(качеството й на един от наследниците на Д.А.и Мата А.) против Д.С.Л., Ж.С.С., С.Х.С., А.Д.Т., Е.П.Д.,
Й.Ж.Т., М.И.С., К.И.П., С.А.В., Х.И.В. ***.
По делото са били конституирани
като ответници и Г.М.и съпругата му Диана Мутарова, но производството по отношение
на тях е прекратено с влязло в сила определение от 03.07.2015 г. на РС-Карнобат.
В исковата молба са изложени
твърдения, че с нотариален акт № 52, том І, дело № 94/1978 г. наследодателите на ищцата
Д.Т.А.и Мата И. А.са били признати за собственици по
давност на дворно място от 2685 кв.м., съставляващо парцел ІV, в кв.6 по плана
на с.Дъбовица от 1936 г., като тя е собственик по наследство на 2/3 ид.ч. от
описания имот. Посочено е, че за имота не са извършвани отчуждавания в полза на
държавата или общината, нито е имало спорове със собствениците на съседните
имоти, като границите между имотите не са били променяни, нито са уреждани
регулационни сметки. Но при изготвянето и одобряването на
кадастралния план на с.Дъбовица през 2000 г. собственият
й имот фигуриращ
като поземлен имот с идентификатор 83137.501.32 погрешно е нанесен с площ 2082 кв.м., като
съществува голяма и необяснима разлика между площта на имота по регулационния
план от 1936 г. и площта му по кадастралния план от 2000 г., като има разлика и
по местоположение на имотните граници. Твърди се, че вместо имотът й да
бъде записан в кадастралната карта както
сe притежава по нотариален акт, част от него е неправилно заснета не като
прилежаща на имота й, а като част от имотите на
ответниците. Поради констатираната разлика,
наследниците, вкл. и ищцата, поискали да бъде изпълнена
процедурата за поправка на кадастралния план на с.Дъбовица, но актовете
за непълноти и грешки не били подписани от заинтересованите собственици-съседи
и поправката на плана била отказана от страна на Общината, поради наличието на
имуществен спор. Предвид това, ищцата иска от съда да приеме за установено по
отношение на ответниците, че към момента на одобряване на кадастралния план и
кадастралната карта на с.Дъбовица през
2000 г. тя е била собственик
на 2/3 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор
83137.501.32, с площ от 2685 кв.м., представляващ УПИ
V-32 в кв.2 по действащия регулационен план на с.Дъбовица от
2007 г., при граници на имота: изток – улица, запад – УПИ IX-28 и
УПИ Х-27, север – УПИ III-33 и юг – УПИ
VI-31),
който неправилно е заснет с площ от 2082 кв.м.,
КАТО: 35.502 кв.м. са неправилно заснети в УПИ
VI-31 – собственост на Д.Л.,
Ж.С., С.С., А.Д.Т. и Е.П.Д.; 62.033 кв.м.
са неправилно заснети в УПИ Х-27 – собственост на Й.Ж.Т., М.И.С. и К.И.П.; 181.680
кв.м. са неправилно заснети в УПИ ІІІ-33 – собственост на С.В. и Х.В., и 350.821 кв.м. са неправилно заснети като
общински за улична регулация.
Така предявеният иск е с правно
основание чл.53, ал.2 ЗКИР (в редакцията му преди изменението с ДВ-бр.49/2014
г., тъй като искът е заведен на 21.03.2014 г.), респ. нов чл.54, ал.2 ЗКИР.
Ответницата
Ж.С. в писмения си отговор е оспорила предявения иск като неоснователен. Посочила
е,
че с кадастралния план на с.Дъбовица от 2000 г. за
имота на ответницата е отреден имот с идентификатор
83137.501.31, който на север граничи с имота на ищцата,
като границата между двата имота никога не е била
променяна и между тях не е имало спорове. По стария
кадастрален план на селото имота й съответствал на
имот с пл.№ 98, за който бил отреден парцел VI-98 в кв.6 по
плана от 1936 г., като част от имот
пл.98 се
е придавала към парцел IV-99 в кв.6, отреден за ищцата, но това
придаваемо място не е било заплатено и завзето, поради което новия кадастрален
план го е заснел
като част от нейния имот, като в тази
връзка се позовава на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ. Отделно от
това, ответницата твърди, че е придобила спорната част
от 35.502 кв.м. по силата на давностно
владение и правна сделка.
В отговора
по чл.131 ГПК, подаден от Община Сунгурларе,
представлявана от Кмета на общината, искът е оспорен като неоснователен.
Посочено е,
че по отменения план на с.Дъбовица имотът на наследодателите на ищцата не е
затворен – няма
отразена имотна граница на север и на изток откъм
улицата, поради което на практика е имало грешка в този
план, като нотариалния акт на
наследодателите й е неправомерно издаден, тъй като същите
са
се сдобили с документ за собствености за УПИ,
без да са владели имота по регулационните граници. В тази
връзка се твърди, че границите на ПИ 32 са материализирани на място преди много
години, още при действието на отменения регулационен план и имотът
винаги се е владеел съобразно тези граници, поради което не е налице промяна на
границите откъм уличната регулация и липсва грешка в кадастралния план, тъй
като същият отразява материализираните на място граници на ПИ 32. Посочено още,
че понастоящем има влязъл в сила ПУП, приет през 2007 г., съгласно който
имотът на наследодателите на ищцата е УПИ V-32
в кв.2, с площ от 2060 кв.м., като с плана
е предвидено отчуждаване на 22 кв.м. от имот № 32 откъм
уличната регулация, което до настоящия момент не е реализирано и
тачи част се владее от собствениците. Твърди се също,
че процесната част от 350.821 кв.м. е собственост на Община Сунгурларе,
тъй като попада в улица, реализирана при действието на
отменения регулационен план на с.Дъбовица, тази
част не се намира в площта на поземления
имот, нито в площта на отредения за него УПИ и никога
не е владяна от ищцата, респ. от наследодателите й.
Ответниците
С.В. и Х.В. също са оспорили иска като неоснователен. Посочили са, че ½
ид.ч от имота им е
придобит по
наследство от В., а другата ½ ид.ч. е
придобита от двамата съпрузи чрез покупко-продажба и те го владеят в същите граници от 1955 г. Считат
иска за неоснователен, тъй като границите между имотите никога не са били
променяни и не е имало спорове.
Ответниците
Й.Т., М.С. и К.П. са оспорили иска като недопустим, поради липса на правен
интерес, както и като неоснователен с твърдението, че няма промяна на
регулацията по плана.
Ответниците
А.Д. и Е.П. са подали отговор,
който не съдържа реквизитите по чл.131, ал.2 ГПК, като
са посочили единствено, че са продали своята наследствена част
от имота на ответницата Ж.С. на
23.05.2013 г.
Ответниците
Д.Л. и С.С. не са депозирали отговори.
След събиране на доказателствата
по делото, районния съд е приел, че ищцата се
легитимира като собственик на процесния имот на база издадения в полза на
нейните наследодатели нотариален акт от 1978 г., с който същите са признати на
основание давностно владение за собственици на недвижим имот, находящ се в
с.Шехово (сега с.Дъбовица), а именно дворно място от 2585 кв.м., като този нотариален
акт е бил съставен при действието на стария кадастрален и регулационен план на
с.Дъбовица от 1936г. От приетото експертно заключение по СТЕ съдът е установил,
че в плана от 1936 г. за имота на наследодателите на ищцата липсва отразяване
на две имотни граници – на запад и на север, което прави невъзможно
определянето на неговата площ. Освен това, съдът е приел, че отново по време на
действие на плана от 1936г., но и преди издаването на нотариалния акт по
обстоятелствена проверка, наследодателят на ищцата Д.А.сам е оградил имота,
издигайки каменен зид, като разпитаните по делото свидетели установяват, че тази
ограда никога не е била местена, т.е. владението на имота от страна на ищцата и
нейните наследодатели е било именно в тези граници. Съгласно експертното
заключение, съдът е приел също, че действащият кадастрален план на с.Дъбовица от
2000 г. отразява вярно съществуващите на място граници, поради което не е
налице грешка в кадастралния план. По тези съображения КРС е счел предявения иск по чл.53, ал.2 ЗКИР (първоначална редакция) за неоснователен и го е
отхвърлил.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалвана част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валиден и
допустим съдебен акт. Настоящата инстанция намира обаче, че обжалваното решение
е неправилно.
Събраните по делото
доказателства установяват следното от фактическа страна:
С нотариален
акт за собственост № 52, том I, дело№ 94/06.03.1978г.
Д.Т.А.и Мата И. А.са признати за собственици на основание давностно владение на
недвижим имот, находящ се в с.Шехово (сега с.Дъбовица), а именно – дворно място
от 2585 кв.м. заедно с построените в него жилищна сграда и плевник, образуващо парцел IV в кв.6 по
плана на селото при граници: улица, А.А., К.Т., Т.Д.и Д.В... Този нотариален
акт е издаден при действието на регулационния план на с.Дъбовица от 1936 г.
По
делото не се спори, че ищцата С.Г. е дъщеря и един от наследниците на Д.Т.А.,
починал на 13.01.1985 г. и Мата И. А., починала на 31.05.1982 г. Видно от
представените удостоверения за наследници, след смъртта на наследодателите,
техни законни наследници освен ищцата са К.Д.Б.– дъщеря, починала на 22.01.2012
г., без низходящи, и Т.Д.А.– син, починал на 12.05.2007 г., с наследници
съпруга Рада А.и син Диман Аданов. Тук следва да се отбележи относно дяловете
на наследниците следното: Съгласно чл.5, ал.1 ЗН, дъщерите на наследодателите С.Г.
и К.Б.и синът им Тодор Аданов са придобили по наследство по 1/3 ид.ч. от
имуществото. След смъртта на дъщерята К.Б.и тъй като тя не е оставила
низходящи, съгласно чл.8, ал.1 ЗН нейният дял се наследява от брат й Тодор и
сестра й С. по равни части, като съгласно чл.10, ал.2 ЗН починалия преди нея
брат Тодор се замества само от своя син Диман Аданов, т.е. от дела на К.Б.сестра
й С. получава 1/6 ид.ч. и племенника й Диман също получава 1/6 ид.ч. Следователно,
ищцата притежава по наследство общо ½ ид.ч. от описания по-горе недвижим
имот, а не както твърди в исковата молба – 2/3 ид.ч., като другата ½ е
придобита по наследство и по заместване от племенника Диман Аданов.
Не се
спори, че част
от парцел
IV-99 в кв.6 по плана 1936 г. е идентичен с УПИ № V-32 в кв.2 по плана от 2007 г. на
с.Дъбовица, който е действащ и понастоящем, видно и от представената скица на
имота от 30.06.2015 г., изд. от Община Сунгурларе.
Не се
спори също така, че с решение по протокол № 15/28.10.2015 г. на ОЕСУТ на Община
Сунгурларе е отказана поправка на имотната граница на ПИ № 32 към прилежащата
улица, както и на имотните граници между ПИ № 32 и имоти № 31, № 27, № 28 и №
33, тъй като актовете не са подписани от заинтересованите собственици.
С
нотариален акт за собственост № 115, том IV,
рег.№ 2260, дело № 402/23.05.2013 г. на нотариус Т.Великов – рег.№ 323, ответниците
Ж.С., Д.Л., Е.Д. и А.Д. са признати за собственици на основание давностно
владение и наследство на дворно място с площ от 1149 кв.м., съставляващо УПИ № VI-31 в
кв.2 по действащия ЗРП на с.Дъбовица, при граници: от изток – улица, запад –
УПИ ІХ-28, север – УПИ V-32 и юг – УПИ VІІ-30, ведно с построената в имота
паянтова двуетажна жилищна сграда. С
нотариален акт за продажба № 116, том ІV, рег.№ 2261, дело №
403/23.05.2013 г. на нотариус Т.Великов – рег.№ 323, Е.Д. и А.Д. са продали на Ж.С.
своите 2/4 ид.ч. от гореописания имот. С договор за покупко-продажба на
недвижим имот-частна общинска собственост № 25/27.01.2013 г. община Сунгурларе
е продала на Ж.С. правото си на собственост върху недвижим имот-частна общинска
собственост с площ 21 кв.м., представляващ придаваемо място при действието на
ЗТСУ към парцел VI в кв.2 на с.Дъбовица. Горните придобивни сделки са извършени
по време на брака на ответницата Ж.С. с ответника С.С., сключен на 28.08.1972 г.
Следователно, към момента на образуване на настоящото дело (2014 г.) за
собственици на УПИ
VІ-31, в кв.2 по действащия план на с.Дъбовица се легитимират само
ответниците Ж.С., съпругът й С.С. и Д.Л.. Към този момент ответниците Е.Д. и А.Д.
не са собственици на имота, поради което предявеният иск против тях иск е
неоснователен. Не се спори, че УПИ VІ-31 в кв.2 по плана от 2007 г. е идентичен с част
от парцел ІХ-98 и парцел VІ-98 в кв.6 по плана от 1936 г.,
видно от скиците, представени по делото и към преписките по актовете за
непълноти и грешки.
С
нотариален акт за собственост № 89, том І, дело № 509/23.11.1976 г., А.А.
Аданов и съпругата му С.С. А.са признати за собственици по давност на дворно
място с площ от 2105 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда със
салма, образуващо парцел
III в кв.6 по
плана на с.Шехово (Дъбовица), при граници: улица, Д.Т., К.Т.и Тодор И.. С
нотариален акт за покупко-продажба № 27, том ХХІІІ, рег.№ 11112, дело №
2571/13.12.2005 г. на нотариус Т.Великов – рег.№ 323, З.П.и З. С. са продали на
ответницата С.С. собствените си ½ ид.ч. от дворно място с площ от 2119
кв.м., съставляващо ПИ
№ 33 по кадастралния план на с.Дъбовица, ведно с построените в
имота сгради. По делото не се спори, че страните по сделката са наследници на А.Д.и
С. А.. Договорът е сключен по време на брака на ответниците С. и Х. В., сключен
на 29.07.1957 г., поради което е придобит от двамата съпрузи. Не се спори, че
ПИ № 33 по кадастралния план на с.Дъбовица, отреден за УПИ ІІІ-33 в кв.2 по
плана от 2007 г. е идентичен с парцел ІІІ-101 в кв.6 по плана от 1936 г.,
видно от скиците, представени по делото и към преписките по актовете за
непълноти и грешки.
С
нотариален акт за собственост № 5, том ІІ, дело № 325/02.06.1981 г. И.К.Т.е
признат за собственик по давност, наследство и делба на дворно място с площ от
1170 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, образуващо парцел II в кв.6 по
плана на с.Дъбовица. По делото няма спор, че ответниците Й.Т., М.С. и К.П. се явяват
наследници на Иван Колев Тодоров, който пък е бил наследник на К.Т.. Не се
спори също, че парцел
ІІ-103 в кв.6 по плана от 1936 г. е идентичен с УПИ Х-27 в кв.2 по плана от
2007 г., действащ и понастоящем, видно и от представените към
отговора на ответниците скици на имота. Съгласно представената справка от
Служба по вписванията посочените ответници са прехвърлили имота на Г.М.и Д.М.на
15.10.2014 г., т.е. след завеждане на делото, поради което производството по
отношение на конституираните приобретатели е прекратено от КРС, като делото е
продължило своя ход между първоначалните страни на основание чл.226, ал.1 ГПК.
От
заключението на приетата пред районния съд съдебно-техническа експертиза и от
приложените по делото скици на процесния имот, издадени от Община Сунгурларе се
установява, че за с.Дъбовица има приети два кадастрални и регулационни плана. Първият
дворищно-регулационен план на селото е от 1936 г., одобрен със Заповед № 1 и
2/18.05.1936 г. (видно от скица № 455/20.09.1996г., л.126). Вторият регулационен
план – ПУП е от 2007 г., действащ и сега, одобрен с решение № 36.1/16.05.2007
г. на Общински съвет – Сунгурларе, като преди това със заповед №
РД-02-14-2275/29.12.2000 г. е одобрен нов кадастрален план на с.Дъбовица (видно
от скица № 122/25.03.2010 г., л.563). От заключението и от представената скица
№ 569/09.12.2004 г. (л.127), издадена от Община Сунгурларе се установява, че първата
регулация за процесния имот е извършена с плана от 1936 г., като до този момент
същият не е бил урегулиран. По този план имотът на ищцата попада в имот № 99,
за който е отреден парцел ІV-99 в кв.2, с площ от 2685 кв.м., от които
собствено място 2585 кв.м., а 100 кв.м. са придадени по регулация от съседни имоти,
както следва: от имот № 98 – 70 кв.м. (по южната граница) и от имот № 104 – 30
кв.м. (в югозападния ъгъл), като регулационните отношения не са уредени. От същата
скица, както и от експертното заключение е видно, че това са единствените
придадени по регулация части към процесния имот, като по източната, северната и
западната граница на имота липсва отразяване в плана за придадени части от
съседните имоти. Местоположението и границите на парцел ІV-99 в кв.6 съобразно
урегулирането му през 1936 г. са очертани със син цвят на скица-1 (л.667) и със
зелен цвят на комбинираната скица (л.669) от експертното заключение, като е
видно, че границите му по дворищно-регулационния план от 1936 г. и съответно по
ПУП от 2007 г. са следните: от север – парцел ІІІ-101 (сега УПИ ІІІ-33), от
изток – улица, от запад – парцел ІІ-103 (сега УПИ Х-27) и парцел VІІІ-104 (сега
УПИ ІХ-28), от юг – парцел ІХ-98 и парцел VІ-98 (сега по цялата южна граница е
УПИ V-31). Безспорно е, че при действието на плана от 1936 г. наследодателите
на ищцата се снабдяват с нотариален акт за собственост № 52/1978 г., с който са
признати за собственици на основание давностно владение на дворно място от 2585
кв.м., образуващо парцел ІV-99 в кв.6. Следователно, същите са придобили по
давност парцел ІV-99 в регулационните му граници по плана от 1936 г., но без
придаваемите към имота 100 кв.м. откъм южната му граница. По делото липсват
твърдения, както и доказателства след урегулирането на имота с плана от 1936 г.
да са извършвани промени на дворищнорегулационните граници на парцел ІV-99 в
кв.6 до приемането на новия план от 2007 г.
Основа
за изработването на втория регулационния план от 2007 г., действащ и сега, е
новия кадастрален план, одобрен със заповед № РД-02-14-2275/29.12.2000 г. По
този кадастрален план част от процесния парцел ІV-99 в кв.6 по плана от 1936 г.
е отразен като ПИ 83137.501.32 с площ 2080 кв.м., за който е отреден УПИ V-32 с
площ 2060 кв.м., като 20 кв.м. са предвидени за улица, видно от скица-2 (л.669) от експертното
заключение и от представените по делото скици на имота, издадени от общината.
Съгласно заключението, за парцел IV-99 в кв.6 по стария план, респ. УПИ V-32 в
кв.2 по действащия план на с.Дъбовица няма извършени процедури по отчуждаване и
обезщетения, като вещото лице е констатирало също, че предвидената с плана от
2007 г. улична регулация по о.т.40-41-42 източно от УПИ V-32 не е реализирана
на място. В съдебно заседание, вещото лице е посочило, че между ПИ № 32 (УПИ
V-32) и ПИ № 33 (УПИ ІІІ-33) по КП от 2000 г., съответно имот № 99 (парцел
ІV-99) и имот № 101 (парцел ІІІ-101) по плана от 1936 г., няма заснета кадастрална
граница в плана, като има само парцелна граница между двата имота. В плана от
1936 г. има отразени кадастрални граници между имот № 99 и съседните му имот №
98 (сега УПИ VІ-98) и имот № 104 (сега УПИ VІІІ-104), а в имот № 103 (сега УПИ
Х-27) има постройки, по които минава регулационната линия. При огледа си на
място експерта е установил и отразил в заключението си, че оградата на процесния
ПИ № 32 откъм запад, север и юг е каменна с дебелина 55см., която на места е
съборена, но основата й стои, като допълнителния дувар между ПИ № 32 и ПИ № 33
не следва регулационната линия по плана от 1936 г. Според експертизата, материализираните
на място граници (огради) на процесния ПИ № 32 съответстват на отразените
имотни граници в действащия кадастрален план от 2000 г., но не съответстват на
регулационните граници по плана от 1936 г. Следователно, изводът, който се налага е, че с
кадастралния план от 2000 г. и с ПУП от 2007 г. вътрешните регулационни линии
между имотите не са поставени в съответствие със съществуващите граници на
урегулираните имоти по действалите до този момент кадастрален и регулационен
план от 1936 г., а са поставени в съответствие с материализираните на място ограждения.
Така, от комбинираната скица към експертното заключение е видно, че при
съпоставяне на границите на имотите по ДРП от 1936 и по КП от 2000 г. и ПУП от
2007 г. се установява, че с влизане в сила на новия ПУП от собствения на ищцата
парцел ІV-99 в кв.6 по плана от 1936 г. (сега УПИ V-32 в кв.2) се отнемат общо
598 кв.м., както следва: 350 кв.м. попадат в улична регулация (предвидената
улица не е реализирана), 180 кв.м. попадат в УПИ ІІІ-33 в кв.2 по плана от 2007
г. и 68 кв.м. попадат в УПИ Х-27 в кв.2 по плана от 2007 г., като южната
граница на имота с УПИ VІ-31 в кв.2 по плана от 2007 г. съвпада с отразената в
плана от 1936 г. кадастралната граница между тези имоти. Посочените части от
имота, които попадат в съседните имоти са повдигнати в жълт цвят в
комбинираната скица на вещото лице (л.669).
По
делото са събрани и гласни доказателства, но същите установяват от кого и кога
са били поставени загражденията между процесния УПИ V-32 и съседните му имоти,
като въззивният съдът счита изнесените от свидетелите данни за неотносими към
спора и няма да ги обсъжда, за което съображения ще бъдат изложени по-долу.
От горната
фактическа обстановка, за съда се налагат следните правни изводи:
На
първо място следва да се посочи, че възприетата от районния съд правна
квалификация на предявения иск – по чл.53, ал.2 ЗКИР (в първоначалната му
редакция) кореспондира с твърденията в исковата молба и отправеното до съда
искане за правна защита, поради което възраженията във въззивната жалба за
неправилна квалификация на иска и за недопустимост на обжалваното решение като
постановено по непредявен иск са неоснователни. В тази връзка, следва да се
отбележи, че нормата на чл.43, ал.3 ЗКИР, на която се позовава въззивницата,
касае хипотезите на грешно първоначално заснемане и нанасяне на ПИ в кадастъра,
т.е. за неурегулирани до този момент имоти, какъвто не е настоящия случай, като
съгласно посочената разпоредба наличието при това заснемане на спор за
материално право следва да бъде разрешен по съдебен ред, който пак е реда по
чл.53, ал.2 ЗКИР (първоначална редакция), съответно нов чл.54, ал.2 ЗКИР.
В
конкретния случай се касае за вече урегулиран с дворищно-регулационен план
недвижим имот, за който се твърди, че при одобряването на новия кадастрален и
регулационен план е допусната грешка в отразяването на границите на имота, като
площи от същия неправилно попадат и са отразени като част от съседни имоти. В
този смисъл, правната квалификация на иска е по чл.53, ал.2 ЗКИР в първоначалната му редакцията
преди изменението с ДВ-бр.49/13.06.2014 г., тъй като исковата молба е подадена
на 21.03.2014 г.). Тук следва да се отбележи, че действително към момента за
с.Дъбовица не е изработена кадастрална карта по смисъла на ЗКИР, но е налице
кадастрален план, поради което и липсата на КК не е пречка за провеждане на
иска по чл.53, ал.2 ЗКИР.
Искът с по чл.53, ал.2 ЗКИР (първоначална редакция) за установяване на
грешка или непълнота в кадастралната основа има за предмет принадлежността на
правото на собственост към момента на влизане в сила на кадастралната карта.
Ищецът следва да установи, че към този момент е бил собственик на даден имот
или на част от него, който въобще не е заснет в кадастъра или границите му са
нанесени неправилно и не отговарят на действителните граници на имота,
съобразно обема на притежаваното право на собственост. Предмет на иска може да
бъде грешка в действащ кадастрален план или кадастрална карта, като при
разглеждане на спора е необходимо съдът да изследва в рамките на предмета на
доказване на твърдените от ищеца права начина на заснемане на имота по
предходните планове, за да установи дали е допусната грешка в действащата
кадастрална карта (в т.см. – Решение № 934/07.11.2008 г. по гр.д.№ 3142/2007 г.
на ВКС, I г.о., Определение № 506/19.06.2009 г. по гр.д.№ 375/2009 г. на ВКС, I
г.о. и др.).
В настоящия казус, спорният между страните въпрос се
свежда до това как следва да се установят и отразят границите на процесния урегулиран недвижим имот в новия кадастрален
план от 2000 г. – по материализираните на място граници или съгласно
регулационните му граници по плана от 1936 г. Съгласно §
5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР,
регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в
кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Ето защо, в
производството по иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР, респ. чл.54, ал.2 ЗКИР
на изследване подлежи положението на имота по плановете, предхождащи
одобряването на кадастралната карта (план), като се съобрази дали има прилагане
на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните
граници в имотни, за да се направи извод дали има несъответствия между
отразеното в одобрената кадастралната карта (план) и действително притежаваното
от ищеца право на собственост. Поради това, предмет на доказване по делото са
всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на
дворищнорегулационните планове, съответно прекратяване на отчуждителното им
действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3/15.07.1993
г. на ВС, ОСГК и Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. на ВКС, ОСГК, както и
всички други факти, водещи до промяна на границите на урегулирания имот. В този
смисъл е и задължителната за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК, изразена
в Решение № 196/06.02.2017 г. по гр.д.№
2151/2016 г. на ВКС, І г.о., в
което е прието следното – „При действието на ЗТСУ дворищната регулация
има непосредствено отчуждително действие и с влизането й в сила се променят
пространствените предели на правото на собственост върху придадените по дворищната
регулация части от съседни парцели, за които не е заплатено дължимото
обезщетение – чл.110 ЗТСУ (отм.). Съгласно чл.43, ал.1, т.5 ЗКИР, границите на
поземлените имоти като основна кадастрална единица, се установяват от данните
за означеното на място състояние в съответствие с документите за собственост,
плановете и картите по чл.41, ал.1, т.1 и т.3 от същия закон, а при приложена
регулация – от регулационните планове. Следователно, при приложена регулация,
границите на имотите в кадастралната карта следва да съвпадат с регулационните,
освен ако след одобряване на регулацията са възникнали основания за промяна в
собствеността (ТР № 8/2014
г. на ВКС, ОСГК). За да се установи дали кадастралният план, одобрен след
първоначална регулация по ЗТСУ
(отм.), отразява вярно собствеността, следва да бъде изяснено дали при първата
регулация регулационните граници съответстват на документите за собственост или
в урегулирания парцел са включени и части от други имоти. Ако няма придаваеми
части, кадастралният план след регулацията следва да отразява регулационните
граници поради невъзможността да се придобиват по давност реални части от
урегулирани поземлени имоти (решение № 102/гр.д.№ 5728/2015 г. на ВКС, I г.
о.). Ако регулацията предвижда придаваеми части, то за прилагането й важат
разясненията в ТР № 3/1993
г. на ВС, ОСГК– тя ще се счита приложена, ако дължимото обезщетение
за придаваемите части е платено или тези части са били заети и от заемането им
са изтекли повече от 10 години. Ако регулацията е приложена при влизане в сила
на ЗУТ,
тя запазва действието си, в противен случай важат разясненията в ТР № 3/2011 г. на
ВКС, ОСГК. С това тълкувателно решение е прието, че с изтичането на сроковете,
посочени в § 8, ал.1 от
ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила неприложени
дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части
от тях, се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на
административна процедура по § 8, ал.2 от
ПР на ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план“. Тези разяснения важат и в настоящия случай, тъй като
новият кадастрален план от 2000 г. е приет при действието на ЗТСУ (отм.), а
дворищнорегулационния план от 1936 г. е заварен от ЗУТ.
Предвид
горните разяснения и доказателствата по делото, БОС приема следното:
При изготвянето и одобряването на първия
дворищнорегулационен план на с.Дъбовица от 1936 г. е действал Закона за
благоустройството на населените места в Княжество България от 1905 г. (действал
до 1941 г.), съобразно който регулацията е имала пряко отчуждително действие и
с дворищната регулация на имота са били придобити и придадените към него части
от съседни имоти, като заплащането на обезщетение на собственика за отчуждения
му имот не е било елемент от фактическия състав на придобиването на
собствеността. В случая е установено по делото, че до 1936 г. процесният УПИ
V-32 в кв.2 по плана от 2007 г. (бивш парцел ІV-99 в кв.6) е представлявал имот
№ 99 и не е бил урегулиран до този момент. Съседните му УПИ ІІІ-33 (бивш парцел
ІІІ-101), УПИ Х-27 (бивш парцел ІІ-103), УПИ ІХ-28 (бивш парцел VІІІ-104) и УПИ
VІ-31 (бивш парцел ІХ-98 и VІ-98) в кв.2 по действащия план са представлявали съответно
имоти с №№ 101, 103, 104 и 98, които също не са били урегулирани до 1936 г.
Първата регулация на имотите е с дворищнорегулационния план от 1936 г., одобрен
със Заповед № 1 и 2/18.05.1936 г. Установено е от доказателствата по делото, че
при това първоначалното урегулиране на имот № 99 същият е бил с площ от 2585
кв.м. и към него са придадени 30 кв.м. от имот № 104 и 70 кв.м. от имот № 98,
т.е. общо придадените части са 100 кв.м. и по този начин урегулирания парцел
ІV-99 в кв.6 е станал с площ 2685 кв.м. По силата на отчуждителното действие на
дворищната регулация по ЗБНМКБ (отм.), така придадените части се считат
отчуждени по силата на самия регулационен план от 1936 г. Установено е също, че
освен посочените придаваеми части, с първата регулация от 1936 г. не са придадени
части от други съседни имоти към имот № 99.
Наследодателите на ищцата са придобили парцел ІV-99 в
кв.6 според границите му в плана от 1936 г., като северната
му граница с парцел ІІІ-101 (сега УПИ ІІІ-33, собственост на ответниците В.) се
явява именно регулационната такава от 1936 г., предвид началното й определяне с
първия дворищнорегулационен план при урегулирането на имота, която за него е
имотообразуваща. За този извод съдът взе предвид, че в плана от 1936 г. няма
заснета материализирана имотна граница между двата имота, но е налице регулационна
граница, която по скица-1 на вещото лице е означена със синя регулационна
линия. По същия начин, в източната част на парцел
ІV-99 в кв.6 по плана от 1936 г., източната граница на имота откъм улицата е
регулационната такава от 1936 г., предвид началното й определяне с плана, като
такава е й западната граница с парцел ІІ-103 (сега УПИ Х-27), при която
регулационната линия минава по съществуващите постройки. Безспорно е, че с
плана от 1936 г. липсват придадени части към процесния имот от съседните му
имоти от север, запад и изток. Ето защо, релевантните граници на парцел
ІV-99 в кв.6, понастоящем УПИ V-32 в кв.2, се явяват границите му по
регулационните линии съобразно плана от 1936 г., които се явяват и имотни
такива, макар и да не са материализирани на терена. Индиция в насока, че
имотната и регулационната граница в плана от 1936 г. съвпадат, се явява и безспорното
по делото обстоятелство, че площта на имота към 1978 г. по нотариалния акт, с
който наследодателите на ищцата са придобили парцел ІV-99 в кв.2, съответства
на площта, определена за този парцел от дворищнорегулационния план от 1936 г. –
2685 кв.м., респ. 2585 кв.м. без придадените 100 кв.м. по южната граница. Предвид горното, въззивният съд намира, че одобрената с
плана от 1936 г. регулация на процесния парцел ІV-99 в кв.2 е приложена, съобразно
първоначалното положение на имота по този план.
Безспорно е, че след първоначалната регулация на
имотите с плана от 1936 г. дворищнорегулационните граници между процесния
парцел ІV-99 и съседните му парцели не са били променяни до изработването на
новия план. От експертното заключение и приложените скици на
имота, издадени от общината, се установява, че придаваеми части от парцели също
няма – няма промени на границите на процесния имот от първоначалната регулация
от 1936 г. В този смисъл, събраните по делото гласни доказателства са
неотносими и БОС няма да обсъжда показанията на разпитаните свидетели пред първата
инстанция, тъй като те биха имали значение за разрешаване на въпроса за
прилагането на плана при предвиждането на придаваеми части по регулация, а
настоящият случай безспорно не е такъв. Установеното от свидетелите обстоятелство
къде е била изградена ограда между имотите, няма за последица вещно-правни
трансформации, тъй като завземането на реална част от урегулиран парцел и
упражняването на фактическа власт върху нея не може да доведе до придобиване по
давност на тази част от парцела, съгласно действащите в периода благоустройствени
закони.
Горните обстоятелства налагат
извода, че при изработването на кадастралната карта от 2000 г. като граници на
процесния УПИ V-32 в кв.2 със съседните му имоти – от север УПИ ІІІ-33, от
запад УПИ Х-27 и от изток улица, са заснети само съществуващите на място фактически
граници между имотите, а дворищнорегулационните граници по плана от 1936 г. не са
зачетени. Безспорно, първата регулация на имота от 1936 г. е приложена, последваща
промяна на регулационните граници между парцелите няма и в този си вид регулацията
е заварена при влизането в сила на ЗУТ, поради което е запазила действието си
(§ 6 ПЗР на ЗУТ). Следователно към момента на заснемането на кадастралната
карта на с.Дъбовица, одобрена през 2000 г., е била налице регулационна граница
между процесния имот и съседните му имоти от север, запад и изток, съгласно
дворищнорегулационния план от 1936 г., която е меродавната такава, макар и да
не съвпада с материализираните на място огради. При това положение, неправилно
вместо границите между тези имоти да бъде отразена по наличната регулационна
линия, с КП от 2000 г. границите са очертани по оградите на терена. В този
смисъл е допусната грешка в кадастралния план, одобрен със заповед № РД-02-14-2275/29.12.2000
г., пренесена и в новия ПУП от 2007 г., която се изразява в несъответствие
между отразените по КП от 2000 г. граници на процесния УПИ V-32 (парцел ІV-99) със
съседните му УПИ ІІІ-33 (парцел ІІІ-101), УПИ Х-27
(парцел ІІ-103) и улица, и заварените към този момент релевантни
регулационни граници на имота по действащия към този момент
дворищнорегулационен план от 1936 г. В случая, както бе посочено, първоначалната
регулация от 1936 г. не предвижда придаваеми части между посочените имоти и няма
никакви последващи изменения в регулацията, нито в пространствените предели на
собствеността, поради което същата е приложена. При това положение, след като няма
придаваеми части, кадастралния план от 2000 г., изготвен след приложената регулация,
следва да отразява регулационните граници на процесния имот по плана от 1936
г., тъй като е съществувала невъзможност да се придобиват по давност реални
части от урегулирани поземлени имоти, предвид изричната забрана за периода 1973
г. – 2001 г., а преди и след това предвид необходимостта частта да отговаря на
изискванията за самостоятелно урегулиране. С изработването на КП от 2000 г. горните
изисквания не са спазени, като при нанасянето на процесния имот не са
съобразени регулационните му граници по плана от 1936 г. с имотите от север,
запад и изток, които са меродавни в случая, а границите с тези имоти неправилно
са отразени съобразно фактическото им местоположение на място (по наличните
огради), което е довело и до неоснователна промяна на вътрешните регулационни
граници на имотите с новия ПУП от 2007 г.
Ето защо, съдът намира, че при изготвянето на действащия кадастрален план
от 2000 г. е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на имотната
граница между собствения на ищцата ПИ № 32 (УПИ V-32 в кв.2) и съседните му
имоти от север, запад и изток – ПИ № 33 (УПИ ІІІ-33), ПИ № 27 (УПИ Х-27) и
улица от изток, тъй като процесните граници по кадастралния план не са отразени
по регулационната граница между тези имоти, съгласно приложения ДРП от 1936 г. Налице
е грешка по смисъла на чл.53 ал.2 ЗКИР (първоначална редакция), поради което
иска в тази част е основателен и доказан. Постановеното в обратния смисъл решение
на КРС следва да бъде отменено в тази част като неправилно и незаконосъобразно,
като се постанови решение, с което се приеме за установено, че е налице грешка
в кадастралния план от 2000 г., изразяваща се в неправилно заснемане на ПИ № 33
(УПИ V-32 в кв.2). Предявеният иск следва да бъде уважен в посочената част,
като площите, попадащи в съседните имоти се посочат съобразно изчисленията на
вещото лице, а диспозитивът на решението се съобрази с разясненията в ТР №
8/23.02.2016 г. на ВКС, ОСГК.
Що се отнася до спорната южна граница на процесния УПИ V-32 с УПИ V-31 в кв.2 по плана от 2007 г., настоящата
инстанция намира, че в тази част искът по чл.53, ал.2 ЗКИР е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. От доказателствата по делото не се констатира грешка
в кадастралния план от 2000 г. при нанасянето на южната граница на собствения
на ищцата имот, тъй като същата е проведена по отразената кадастрална граница
по плана от 1936 г. В случая, както бе посочено по-горе, при първоначалната
регулация на парцел ІV-99 с плана от 1936 г. към същия са придадени 70 кв.м. от
парцели ІХ-98 и VІ-98 (двата парцела сега представляват УПИ V-31 в кв.2), както
и 30 кв.м. от парцел VІІІ-104 (сега УПИ ІХ-28). По отношение на последния имот
искова претенция не е заявена, поради което съдът не следва да се произнася за
него. Безспорно е, че нотариалния акт на наследодателите на ищцата не е
включвал придаваемите към парцела части по южната граница. Съгласно нотариалния
акт № 52/1978 г., наследодателите са признати за собственици на основание
давностно владение на дворно място от 2585 кв.м., образуващо парцел ІV-99 в
кв.6, т.е. те са придобили по давност парцел ІV-99 в регулационните му граници
по плана от 1936 г., но без придаваемите към имота 100 кв.м. откъм южната му
граница (в които се включват 70 кв.м. от имот № 98). Именно по тази причина,
регулационните сметки за придадените части не са били уредени, защото тези
части въобще не са били придобити от родителите на ищцата. При това положение,
следва да се приеме, че границата на собственост на парцела на ищцата от южната
страна върви не по регулационната линия, а по отразената в плана от 1936 г.
кадастрална имотна граница, в съответствие с която в кадастралния план от 2000
г. е нанесена границата между УПИ V-32 и УПИ V-31. Ето защо, относно
отразяването на южната граница на процесния имот не е налице грешка в КП от
2000 г. и същата е отразена съобразно границите на вещното право по документа
за собственост на ищцата, поради което иска по чл.53, ал.2 ЗКИР е неоснователен
в тази част и следва да бъде отхвърлен.
Поради частично несъвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която иска по чл.53, ал.2 ЗКИР е отхвърлен по отношение на
ответниците Й.Т., М.С., К.П., С. ***, като
вместо отменената част се постанови друго за уважаване на претенцията за
установяване на грешка в КП от 2000 г., касаеща границите между ПИ № 32 (УПИ V-32 в кв.2) и ПИ № 33
(УПИ ІІІ-33), ПИ № 27 (УПИ Х-27) и улица от изток, които са нанесени погрешно в кадастралния план от 2000
г., като 180 кв.м. погрешно са заснети в УПИ ІІІ-33 в кв.2, 68 кв.м. погрешно
са заснети в УПИ Х-27 в кв.2 и 350 кв.м. неправилно са заснети в улична
регулация от изток, както и за установяване правата
на ищцата към момента на одобряване на кадастралния план от 2000 г., но в
установения от съда размер на наследствения й дял от ½ ид.ч. Решението
следва да се отмени и в частите, с които ищцата е осъдена да заплати разноски
на ответниците, по отношение на които иска се уважава. В останалата обжалвана част
и по отношение на другите ответници-собственици на УПИ V-31 в кв.2, исковата
претенция е неоснователна и в тази част първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Предвид частичната
основателност на въззивната жалба на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
въззивницата Г. следва да бъдат присъдени направените от същата разноски по
делото във двете инстанции, както следва: за производството пред първата
инстанция – сумата от 1000 лв., съразмерно с уважената част от иска и за
въззивното производство пред БОС – сумата от 1000 лв., съразмерно с уважената
част от иска. На основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид неоснователността на
въззивната жалба и на иска против въззиваемата Ж.С., на същата се дължат
разноски в размер на 300 лв. за настоящото производство, които следва да се
възложат в тежест на въззивницата Г..
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.53, ал.2 ЗКИР (първоначална редакция),
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 91/01.07.2016
г., постановено по гр.д.№ 218/2014 г. по описа на РС-Карнобат, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на С.Д.Г.
***, с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР (първоначална редакция), предявен против Й.Ж.Т. ***, М.И.С. ***,
К.И. ***, С.А.В. и Х.И.В.,***, представлявана от Кмета на общината, за приемане
за установено по отношение на страните, че към момента на одобряване на
кадастралния план на с.Дъбовица със Заповед № РД-02-14-2275/29.12.2000 г.
ищцата е собственик на 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 83137.501.32
(УПИ V-32 в кв.2 по действащия регулационен план на с.Дъбовица от 2007 г., при
граници: изток – улица, запад – УПИ ІХ-28 и УПИ Х-27, север – УПИ ІІІ-33 и юг –
УПИ VІ-31), който имот е неправилно заснет с площ от 2082 кв.м., КАТО: 62.033 кв.м. са неправилно заснети
в УПИ Х-27 – собственост на Й.Ж.Т., М.И.С. и К.И.П.; 181.680
кв.м. са неправилно заснети в УПИ ІІІ-33 – собственост на С.В. и Х.В., и 350.821 кв.м. са неправилно заснети като
общински за улична регулация, както и В
ЧАСТТА, с която ищцата
С.Д.Г. е осъдена да заплати разноски по делото на Община Сунгурларе – 470 лв. и
на Х.В. и С.В. – 1200 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.53, ал.2 ЗКИР (първоначална
редакцията) по отношение на ищцата
С.Д.Г. ***, и по отношение на ответниците Й.Ж.Т. ***, М.И.С. ***, К.И. ***, С.А.В. и Х.И.В.,***, представлявана от Кмета на общината, че е налице грешка при изготвянето и към
момента на одобряването на кадастралния
план на с.Дъбовица,
одобрен със Заповед № РД-02-14-2275/29.12.2000 г., в частта му касаеща поземлен
имот с идентификатор 83137.501.32, представляваш УПИ V-32 в кв.2 по действащия ПУП
на с.Дъбовица от 2007 г., при граници: от изток – улица, запад – УПИ ІХ-28 и
УПИ Х-27, север – УПИ ІІІ-33 и юг – УПИ VІ-31, който неправилно е заснет с площ
2082 кв.м., КАТО: 68 кв.м. са погрешно
заснети в УПИ Х-27 – собственост на Й.Ж.Т., М.И.С. и К.И.П.; 180
кв.м. са погрешно заснети в УПИ ІІІ-33 – собственост на С.В. и Х.В., и 350 кв.м. са погрешно заснети като
общинска собственост – за улична регулация, като описаните погрешно заснети
части са оцветени в жълт цвят на комбинираната скица от заключението на вещото
лице С.Петкова – л.669 от делото на КРС, КАКТО и че към момента на изготвяне и одобряване на
кадастралния план на с.Дъбовица със Заповед № РД-02-14-2275/29.12.2000 г., ищцата С.Д.Г. е
била
собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
83137.501.32, представляваш УПИ V-32 в кв.2 по действащия ПУП на с.Дъбовица от
2007 г., с площ от 2585 кв.м. по Нотариален акт за собственост
№ 52, том I, дело№
94/06.03.1978г., при граници: изток
– улица, запад – УПИ ІХ-28 и УПИ Х-27, север – УПИ ІІІ-33 и юг – УПИ VІ-31, като
действителните граници между имота и УПИ ІІІ-33 от север, УПИ Х-27 от запад и
улица от изток са границите, очертани в зелен цвят на комбинираната скица от
заключението на вещото лице С.Петкова – л.669 от делото на КРС.
ОБЯВЯВА комбинирана скица
към заключението на вещото лице С.Петкова, находяща се на л.669 от делото на
КРС, приподписана от съда, за неразделна част от настоящото решение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91/01.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 218/2014 г. по
описа на РС-Карнобат, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Й.Ж.Т. ***, М.И.С. ***, К.И. ***, С.А.В. и Х.И.В.,***, представлявана от Кмета на общината, на основание чл.78, ал.1 ГПК ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Д.Г.
***, сумата от 1000 лв. (хиляда лева) – направени
разноски за производството пред първата инстанция, както и сумата от 1000 лв. (хиляда лева) – направени разноски за въззивното
производство пред БОС, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.Д.Г. ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Ж.С. ***, сумата от 300 лв. (триста лева)
за направените разноски във въззивното производство пред БОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.