Р Е Ш Е Н И Е
№ 443
гр. Горна Оряховица, 06.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември
две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 190 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Установителен иск с правно
основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД,
чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Производството е образувано по молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ"
ЕООД, ЕИК202527341, със
седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" 29, етаж
3, представлявано от И.Ц.К. и Я. Б. Я. чрез
процесуален представител: юк. И.Т. срещу Н.А.Н..
Ищецът твърди, че е подал
Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение. Същата е връчена на Н.А.Н. при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД възниква правен интерес
от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея/него. Обстоятелството,
въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем №
5446365 от 11 юни 2018 г. между „Вива Кредит" ООД
като Заемодател и Н.А.Н. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем,
Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем. Основанието, на което Заявлението и настоящата искова
молба се подават от името на доверителя ми е сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения [цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 юли 2019 г. г. между „Вива Кредит" ООД, ЕИК *********
и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят
се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 500 лева, под формата на паричен
заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ"
АД. С подписването на договора, Н.А.Н. удостоверява, че е получил от
Заемодателя заемната сума от 500 лева,
като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 823,86 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 91.54
лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане]. Следва да се има предвид следното - ако Заемателят не изпълни
задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има
право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето
вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на
размера на дължимите суми от Заемателя. В настоящия договор страните се
съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на
ответника по Договор за паричен заем № 5402399 в размер на 179.12 лева.
Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След
извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а
Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора.
По договора за паричен заем, Н.А.Н. е
извършвал/а плащания в общ размер на 128 лв.
Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 451.49 лв. За ползването
на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем №
5446365 от 11 юни 2018 г. между страните, ответникът дължи договорна
лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна
лихва е в размер на 70.83 лева
за периода от 11 юли 2018 г. г. - датата на първата вноска до 08 март 2019 г.
г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Разпоредбите на договора предвиждат и че
Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по
експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена
от Заемодателя. Ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на
209.79 лева.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител
физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна
банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя,
съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 236.25 лева, която е дължима на падежната дата на
погасителната вноска. Така, погасителната вноска, която следва да заплати
Заемателя е в размер на 210.00 лева.
Претентидараната неустойка представлява такава
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не
мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата
на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка е инкорпорирана в
договора още при самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълни
посочените условия, неустойка не се начислява. Следва да се подчертае, че
неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на допускане на
неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й. Дължимата към
настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение е в размер на 210 лв.
Разпоредбите на договора предвиждат, че
кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива кредит ООД, която е актуална
към датата на сключване на договора и се намира, както във всеки търговски
обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет
страницата - www.vivacredit.bg. Тарифата представлява неразделна част от
договора. В последната е посочено, че при забава на плащане на погасителна
вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени
разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и
електронни съобщения за събиране на просроено вземане, както и разходи за
събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. В настоящия случай Н.А.Н. дължи разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер на 235лв.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 08 март 2019 г. г. -
последната падежна дата, като оттогава до подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова
молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли,
а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си,
поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 17.6
лева от 09 март 2019 г. -датата, следваща деня на последната погасителна вноска
на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 05 ноември 2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Като вземете предвид
гореизложеното, моля с ответника да бъдем призовани в съдебно заседание и след
като се уверите в основателността на предявения иск, да постановите съдебно
решение, с което:
1. Отправя се искане да
бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД има следните вземания срещу Н.А.Н.: 451.49 лв. главница; 70.83 лева за периода от 11 юли 2018
г. до 08 март 2019 г.; 210 лв.
неустойка, 209.79 лв. такса за
експресно разглеждане на документите;
235 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране; 17.6 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, от 09 март 2019 г. -датата, следваща деня на последната погасителна
вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 05 ноември 2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Претендират се разноски
В законноустановения срок е депозиран отговор на искова молба,
депозирана от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов" № 29, ет. 3, чрез юрисконсулт И.Т.
от Н.А.Н., с ЕГН: **********
***, чрез особен предтсавител.
Оспорва се предявения иск по основание и размер по следните
съображения:
С отговора се правивъзражение за
нищожност на ДПЗ поради накърняване на добрите нрави, поради липсата на
съгласие и основание /чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД/, както и поради това, че
при сключването му не са били съобразени императивни разпоредби на Закона за
потребителския кредит. Не са били спазени изискванията за форма и съдържание на
договора за потребителски кредит. Вписаната в договора информация е неясна,
неразбираема, съдържаща редица съкращения с цел да въведат ответникът в заблуждение.
Прави се възражение за нищожност на
Договора и поради наличието на неравноправни клаузи в него по смисъла на Закона
за защита на потребителите. Такива са тектовете, касаещи определянето на
лихвения процент и ГПР за заема, плащането на неустойка поради неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение по заема от страна на заемателя,
начисляването на допълнителни такси и разходи за извънсъдебно събиране на
задължението. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор с
потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, посочени в
цитираната разпоредба, между които: т. 9 - при налагане на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. Съгласно чл. 146, an. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В чл. 146, ал. 2 от ЗЗП са дефинирани
клаузите, които не са договорени индивидуално, а именно; клаузи, които са били
изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова
разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в
българското законодателство - чл. 1 За, т. 9 от ДР на ЗЗП. В настоящия случай е
безспорно, че ДПЗ е бланков, сключен при Общи условия, т.е. доверителят ми не е
имал възможност да влияе върху съдържанието му. Клаузите от договора, касаещи
определянето на лихвения процент и ГПР за заема, плащането на неустойка поради
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение по заема от страна на
заемателя, начисляването на допълнителни такси и разходи за извънсъдебно
събиране на задължението не са били индивидуално уговорени и са сключени във
вреда на потребителя. Не е посочена ясна методика досежно начина на формиране
на ГПР. Посочените клаузи не отговарят на изискванията за добросъвестност и
дават неконтролируеми права на ищцовото дружество. Нещо повече, ищцовото
дружество нарушава и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която ГПР
не може да бъде по - голям от петкратния размер на законната лихва. Изложените
по - горе аргументи обуславят недействителността на процесния ДПЗ, поради което
същите не са породили съответните правни последици. Твърди се, че не е
настъпила предсрочната изискуемост на цялата сума по кредита, тъй като
ответникът не е бил уведомен надлежно за това обстоятелство. Ответникът не е бил надлежно уведомен и за
извършената цесия, тъй като нито предишният кредитор, както изисква закона,
нито настоящият в случай на изричното му упълномощаване за това от страна на
„Вива кредит" ООД са успели да връчат на Н. уведомление съгласно чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД. И в заповедното производство, и в исковото ответникът е бил
уведомяван по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление,
поради което цесията ие може да породи своите правни последици.
Предвид
изложеното, моли да се отхвърли предявения иск изцяло като
неоснователен и недоказан.
Видно от представените
доказателства между страните е сключен договор за паричен заем „Вивакредит
ПЛАН“№5446365-11.06.2018г. като вземането
е прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД
и Приложение № 1 към него от 01 юлии 2019 г. между „„
Вивакредит и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК
*********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
за което е издадена ЗАПОВЕД за
изпълнение № 2507/13.11.2019г.. по ч. гр. д. 2072/2019 на ГРС, на
основание чл. 422 от ГПК.
Според представения писмен договор е възникнало
задължение за кредитополучателя да върне получените от заемодателя пари на ЦЕСИОНЕРА /ищец/–срокът за изпълнение на договора е
изтекъл.
Тъй като съдът
следи СЛУЖЕБНО и СЛЕДВА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ НЕЗАВИСИМО ДАЛИ
СТРАНИТЕ СА НАВЕЛИ ТАКИВА ВЪЗРАЖЕНИЯ ИЛИ НЕ, в случая е имвокирано
възражение от особения представител, като служебното начало следва
да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3
от Тълкувателно решение 1/9.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от
значение е дали сключеният между страните договор, който по своята
правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски
кредит, е валиден и дали клаузите му са съобразени с изискванията на
специалния закон- ЗПК, какъв е уговорения ГЛП и ГПР, дали посочените
клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават
условия за неоснователно обогатяване на ответника, дали е налице явна
нееквивалентност и нищожност на договора, дали уговорената неустойка и разходи
за събиране на вземането не са нищожни, поради накърняване на добрите
нрави, изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д. №
1/2009г. на ОСТК на ВКС.
Съдът, като взе предвид
горното и и представените доказателства, искът за
главница от 451, 49 лева
и лихва за забава е основателен.
В останалата част искът е неоснователен по
следните съображения:
Установената съдебна практика по чл. 290 ГПК /р.№
23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./
приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т.
1 и т. 3 от Тълкувателно
решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния
закон- ЗПК в релевантната за периода редакция (така в определение № 351 от
22.04.2016 г. на ВКС по търг. дело № 3026/2015 г., І т. о.).
По процесния договор за потребителски кредит на ответника е предоставена в
заем сума от 500 лев, от които се претендират 451,49 лева, при уговорен
ГЛП -40,28% и ГПР-49,44 %. Лихвата по договора е възнаградителна – за
ползване на дадената парична сума. Посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за
неоснователно обогатяване на ответника. Налице е явна нееквивалентност между
двете престации, като данните по делото не установяват
обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по
процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на
насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на
значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на
договора, които да оправдават договорянето на такива високи проценти.
За да е налице
нищожност е необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на
насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който
чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели
обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки
отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен
субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави",
злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази
конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които да правят
договора нищожен поради накърняване на добрите нрави. Принципно,
възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата
сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие
в облигационните отношения. Както е прието в решение № 452/25.06.2010 г. по гр.
д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о., "понятието добри нрави предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност....".
В допълнение съдът счита, че Клаузата за НЕУСТОЙКА ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА
ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПОРЧИТЕЛ в 3- дневен срок от
подписване на ДПК също е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави. От член 8,
параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно,
че преди сключването на договор за
кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в
съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да
не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността,
а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя,
доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48,
която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в
областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в
редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на
всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните
интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на
четвърти състав на СЕС. В този смисъл клауза, която предвижда, че
се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение става изискуемо след 3
дни от подписване на ДПК е
в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността
на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да
отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на
Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от
Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува
изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson). На
следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и
единствено да постигане неоснователно обогатяване. На последно
място, по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда,
че при забава се дължи само
обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се
добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено
вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да
бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава,
компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. При
това още веднъж следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй
като, ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се
отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави
обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това
задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи
права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната
неустойка.
Съдът счита, че претенцията за ТАКСА РАЗХОДИ противоречи
на ЗПК, на добрите нрави и е нищожна по следните съображения: Съгласно императивната разпоредба на чл.
33, ал.1 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава. По изложените съображения процесната
клауза преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за
забава. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е и в
пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността
си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, поради
което се явява нищожна.
В резултат на
изложеното съдът стига до извода, че процесният договор за кредит е нищожен като сключен в нарушение на добрите
нрави.
Исковете за 70, 83 лева ДОГОВОРНА ЛИХВА за
периода 11 юли 2018 г. до 08 март 2019
г.; 210 лв. НЕУСТОЙКА за неизпълнение на договорно задължение; 235,75 лв. РАЗХОДИ И ТАКСИ за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, следва да се отхвърлят като неснователни.
Връщането на получената сума като главница
по договора за кредит категорично се дължи от лицето, което я е получило- в
случая не е налице дарение или друго обстоятелство, което да изключва дължимост
на главницата. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по същия / чл.23 ЗПК/., ведно с претендираната
законна лихва. Дължима остава и лихва за
забава от 17,60 лева за периода 09.03.2019г.-05.11.2019г., предвид неизпълнение
на задълженията по договора след падежиране.
РАЗНОСКИ
Ищецът е поискал да
му се присъдят направените разноски и е представил списък на същите, поради
което и съобразно изхода на
спора следва му се присъдят-84,72 лв.- в заповедното
производство;307,22 лв.- по исковото производство
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Н.А.Н. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи
на „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. София ул.„Панайот Волов” №29, ет.3, п.к.1527, представлявано
от Управител И.Ц.К. сумата 451.49лв.(четиристотин петдесет и един лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща неиздължена главница по
Договор№5446365/11.06.2018г. за паричен заем, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.11.2019г.
до окончателно и изплащане; сумата 17.60лв.(седемнадесет лева и шестдесет стотинки),
представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за периода:
09.03.2019г.–05.11.2019г, за
което е издадена ЗАПОВЕД за
изпълнение № 2507/13.11.2019г.. по ч. гр. д. 2072/2019 на ГОРС, на основание чл. 422 от ГПК и ОТХВЪРЛЯ за сумата 70.83лв.(седемдесет
лева и осемдесет и три стотинки), представляваща договорна лихва за периода:
11.07.2018г.–08.03.2019г.; сумата 209.79лв.(двеста и
девет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща такса за експресно
разглеждане на документи; сумата 210.00лв.(двеста и десет лева), представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 235.00лв.(двеста тридесет и пет
лева), представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението, КАТО НЕСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н.А.Н. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на„Агенция
за контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. София ул.„Панайот Волов” №29, ет.3, п.к.1527, представлявано
от Управител И.Ц. К. сумата от 307,22 лв.- разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и 84,72лв.- разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: