№ 146
гр. Перник, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720105791 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на СВ. К. Н., с ЕГН: **********,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. А. Страхилова, срещу
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо
737.02 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – ******, за периода от 01.11.2008 г.
до 30.04.2009 г. вкл, поради погасяването на вземанията по давност.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил титуляр на партида за
процесния имот и имал качеството потребител на топлинна енергия през
процесния период т.е. между страните е била налице облигационна връзка. По
тези съображения ответникът начислил следните суми: 737.02 лева за
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия.
Посочва се, че макар процесните вземания да са начислени за период
много отдалечен във времето спрямо настоящия, ответното дружество
продължава да претендира същите от ищеца, доколкото те фигурират по
партидата му като дължими и незаплатени /суми по блокирана сметка/.
Уточнява се, че ищецът отдавна се бил разпоредил с имота, но през есента на
2021 г. поискал да се възползва от преференциални условия на ответника.
Поради висящите задължения обаче това му било отказано. В тази връзка се
твърди, че ищецът има интерес от настоящия иск.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните
1
вземания са погасени по давност, доколкото ответникът не е предприел
действия по принудителното му събиране – не е образувал граждански или
изпълнителни дела в продължение на повече от три години. С тези аргументи
се иска предявеният иск да бъде уважен. С исковата молба е представен
нотариален акт от 2016 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск изрично се
признава. Твърди се, че срещу ищеца не са предприемани никакви
принудителни действия, още повече че същият вече не бил и собственик на
имота. В тази връзка се твърди, че действително правото на принудително
изпълнение е погасено като вземането съществува единствено в естествено
състояние, което не е пречка за доброволно плащане.
Прави се искане за постановяване на решение при признание на иска и
приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В съдебно заседание по делото, проведено на 17.01.2022 г.,
процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на
съдебно решение при признание на иска, което съдът с протоколно
определение е приел за основателно. Излага доводи, че на ищцовата страна се
дължат разноски, доколкото ответникът бил дал повод за завеждане на
делото. В тази връзка се твърди, че при посещение в дружеството ищецът бил
уведомен „че свети в червено“ по стари задължения, поради което не може да
сключи договор за разсрочено плащане на суми за друг имот, нито да се
възползва от търговски отстъпки.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. Изразява
писмено становище, с което поддържа направеното признание.
Съдът, след като съобрази предмета на делото и изивленията на
страните, намира че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, като
съображенията за това са следните:
В подадения отговор на исковата молба процесуалният представител на
ответника, надлежно упълномощен, е направил признание на иска, като е
посочил и че ответната страна не е дала повод за образуване на делото.
От своя страна в проведеното по делото открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца прави нарочно искане за
постановяване на решение при признание на иска.
В тази връзка и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил
съдебното дирене, като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение
при признание на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска спрямо ответника без да бъдат обсъждани по
същество ангажираните от страните доказателства.
В този смисъл настоящият състав намира за основателна исковата
претенция на СВ. К. Н. срещу „Топлофикация Перник“ АД за признаване за
2
установено, че ищецът не дължи на ответника: сумата от общо 737.02 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – ******, за периода от 01.11.2008 г. до 30.04.2009 г. вкл,
поради погасяването на вземанията по давност.
Горното налага предявеният иск да бъде уважен без съдът да излага
мотиви за това, доколкото е налице признание на иска.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направил ищецът като именно отговорността за
разноски е единственият спорен въпрос по делото.
В тази връзка ответникът счита, че не дължи разноски на ищеца,
доколкото били спазени условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК. От своя страна
ищецът поддържа, че му се дължат разноски, доколкото му било отказано
сключване на договор за разсрочено плащане, а старите задължения не били
премахнати от партидата му. Поради това ищецът претендира сумата от общо
350 лева – 50 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Искането на ищеца за разноски е неоснователно, доколкото по делото
не се представят никакви доказателства, че ответното дружеството
продължава да претендира процесните суми към датата на исковата молба
или в хода на делото. Следва да се отбележи и че на ищеца още на 28.11.2021
г. е издадено съдебно удостоверение за снабдяване с такава информация от
ответното дружество, но това съдебно удостоверение така и не е взето от
ищеца, нито са ангажирани документи въз основа на него, като за същото не е
внесена и държавна такса.
Страните не спорят, че за процесното вземане никога не са били
образувани заповедни, искови или изпълнителни дела. Не се твърди от никоя
от страните ответникът да разполага с изпълнителен титул за процесната
сума. Освен това искът е признат с отговора на исковата молба в срока по чл.
131 от ГПК. В тази връзка настоящият състав намира, че единствено
твърденията на ищеца, че не можел да сключи договор с ответника за
разсрочено плащане на задължения за друг имот, не е повод за предявяването
на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски
при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба,
като изложените от процесуалния представител на ищеца възражения за
дължимост на разноски са неоснователни /така Определение № 95/22.02.2018
г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, 4-то г.о., Определение №
420/16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3300/2018 г. по описа на ВКС, 3-то г.о. и др/. По
тези съображения и доколкото са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от
ГПК – признание на иска в срока за отговор на исковата молба и липса на
поведение на ответника, което да е дало повод за завеждане на иска, то
разноските, направени от ищеца следва да останат в негова тежест.
Ответникът не претендира разноски, не представя доказателства да е
извършил такива и не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съгласно трайната съдебна практика изричен диспозитив за отхвърляне
на претенциите за разноски при излагане на мотиви за тяхната
неоснователност не се дължи.
3
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че СВ. К. Н., с ЕГН: ********** и
адрес: ***** и съдебен адрес: *****, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо 737.02 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – ******, за периода от 01.11.2008 г. до 30.04.2009 г. вкл,
поради погасяването на вземанията по давност.
Решението е постановено при условията на признание на иска по
реда на чл. 237 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4