Р Е Ш Е Н И Е
№260721
гр.Варна,
16.10.2020год..
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ –
ти състав, в публично заседание проведено на шестнадесета септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 8641
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба е предявена от „У.Б."
АД, *** и адрес на управление:***, ***, с ЕИК № ***, чрез адв.
И.Ч.А., преупълномощен от Адвокатско дружество „П., А.
и П.", peг. по ф.д. № 15924/2007 по описа СГС, с
ЕИК № *, със съдебен адрес:***, **, тел.: *** и Факс: *** срещу С.Д.А. с ЕГН **********.
Заявените с исковата молба претенции,
намират своето правно основание в разпоредбите на чл.415,ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК, чл.430 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът претендира от съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца, суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
22.01.2019 г. по ч.гр.д. № 3308 по описа на Районен съд Варна за 2019 г.,както
следва: 4 270.31 евро (четири хиляди двеста и седемдесет евро и тридесет и едно евроцента) - главница по Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице № 1265 от 06.06.2011 г. от 24.04.2014
г.; 278.25 евро (двеста седемдесет и осем
евро и двадесет и пет евроцента) - дължими лихви и неустойки по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № 1265 от 06.06.2011
г. от 24.04.2014 г., представляващи: 58.01
евро (петдесет и осем евро и един евроцент) -договорна/възнаградителна
лихва по договора за кредит за периода от 18.10.2018 г. до 21.11.2018 г.; 220.24 евро (двеста и двадесет евро и
двадесет и четири евроцента) - лихва върху просрочена главница по договора за
кредит за периода от 18.07.2018 г. до 27.02.2019 г.;ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявление от 28.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира да му бъдат присъдени
разноски сторени в настоящото производство, както и разноските сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 3308 по описа на Районен съд Варна за
2019 г.
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право:
„У.Б." АД е упражнил
предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като на
28.02.2019 г. е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК. С оглед постъпилото заявление и
приложените към него доказателства е образувано ч.гр.д. № 3308 по описа на
Районен съд Варна за 2019 г. В резултат на производството, съдът е издал
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М. А. Л. -
кредитополучател и С.Д.А. ответник в настоящото производство, като поръчител,
като ги е осъдил да заплатят на кредитора следните суми: 4 270.31 ЕВРО -
главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 1265 от
06.06.2011 г.; 58.01 ЕВРО - договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от
18.10.2018 г. до 21.11.2018 г.; 220.24 ЕВРО - лихва върху просрочена главница
по договора за кредит за периода от 18.07.2018 г. до 27.02.2019 г.; лихва:
законна върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането; 827.56 лева - разноски в заповедното производство.
Въз основа на постановените съдебни
актове е образувано изпълнително дело № 452 по описа на ЧСИ И. – Л. К. Е. за
2019 г., с per. № 894.
В хода на изпълнително дело № 452 по
описа на ЧСИ И. – Л. К. Е. за 2019 г., с peг. № 894
заповедите за изпълнение са връчени на длъжниците на
15.04.2019 г. на ответника С.Д. А. и на 17.04.2019 г. на М. А. Л.
В рамките на преклузивния
срок по чл. 414 от ГПК, от страна на длъжника С.Д. А., е подадено възражение
срещу издаденото изпълнително основание.
Предвид неизпълнението на изискуемото и
ликвидно парично вземане, удостоверено с издадения от банката документ по чл.
417, т. 2 ГПК и постъпилото възражение от длъжника С.Д. А. срещу заповедта за
незабавно изпълнение, „У.Б." АД, в качеството си на заявител, разполага с
правен интерес и основание да предяви установителен
иск.
По отношение основателността на
вземането на „У.Б." АД, удостоверено с Извлечение от счетоводни книги от
28.02.2019 г., въз основа на което са издадени заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист:
На 06.06.2011
г. между „У.Б." АД (кредитор), от една страна, и, от друга, М. А. Л.
-кредитополучател, и С.Д.А. - поръчител, е подписан Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № 1265 (по-долу за краткост договора).
Страните са постигнали споразумение ищецът да предостави потребителски кредит в
размер на 11 000.00 евро, който да бъде усвоен не по-късно от 06.07.2011 г.
така, както е уговорено в чл. 6.2. от договора. В изпълнение на основното си
задължение по договора, ищецът е превел
паричната сума в уговорения размер по откритата за целта и посочена в чл. 6. от
договора банкова сметка ***. Последният от своя страна се е задължил да
погасява кредита на месечни анюитетни вноски (главница,
ведно с дължимата договорна лихва) по посочената в чл. 7.1. от договора банкова
сметка. ***, размера и начина на изчисляване на лихвите и таксите, които се
дължат върху предоставената сума (чл. 4 и чл. 5). Определен е и крайният срок
за погасяване на кредита -18.06.2021 г. Освен основните права и задължения на
договарящите, банковата сделка регламентира и допълнителни условия, както и
правните последици, настъпващи при неизпълнение на поетите от страните
задължения, в т.ч. чл. 17 от договора, в които кредитът става предсрочно
изискуем.
Видно от гореизложеното, договорът за
банков кредит и сключеният към същия анекс съдържат всички задължителни
реквизити за действителност, установени в чл. 430 от Търговския закон и разпоредбите
на ЗЗД и Закона за потребителския кредит. Следователно, съглашението е породило
валидно правоотношение, обвързващо страните с произтичащите от него
облигационни последици.
В изпълнение на задълженията, поети със
сключения договор за банков кредит, ищецът е предоставил на кредитополучателя
парична сума в уговорения размер, като същата е преведена по откритата за целта
банкова сметка (***. 6 от договора). Видно от приложената към настоящата
справка „Информация за сметка за период от 06.06.2011
г. - 03.06.2019 г", индикираща входящи и
изходящи трансакции по сметката, кредитополучателят изцяло е усвоил отпуснатия
кредит на 23.06.2011 г. От друга страна, кредитополучателят /респ. солидарно
задълженото лице/ не е изпълнил надлежно основното си задължение по договора -
да заплаща изцяло и в срок месечните анюитетни
вноски. Считано от 18.07.2018 г. същият е изпаднал в забава при плащане на
месечните анюитетни вноски, поради което е начислена
лихва върху просрочена главница, както е видно от стр. 2 на Извлечението от
счетоводните книги.
Броят на вноските за главница, които не
са изцяло издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, е
пет и техният общ размер е 455.45 евро, за периода от 18.07.2018 г. до
18.11.2018 г., формирани, както следва:
Броят на вноските за договорна/възнаградителна лихва, които не са изцяло издължени на
договорените дати за плащане, е три и техният общ размер е 58.01 евро, за
периода от 18.10.2018 г. до 21.11.2018 г., формирани както следва:
Начислена лихва върху просрочена
главница, която не е изцяло издължена, както е видно от стр.2 на Извлечението
от счетоводните книги, е в общ размер на 220.40 евро, за периода от
18.07.2018г. до 27.02.2019г., формирани, както следва:предсрочна изискуемост
подаване на иска (заявление за издаване на заповед за изпълнение).
С оглед неизпълнението, ищецът се е възползвал от правото си, съгласно чл.
17 от договора, във връзка с чл. 29.3 от Общи условия (неплащане на парично
задължение по кредита), да обяви цялата останала непогасена част от кредита за
предсрочно изцяло изискуема на 21.11.2018 г. (датата е посочена в приложения
документ по чл. 417 ГПК), в т.ч. да пристъпи към незабавно събиране на
изискуемите суми - главница, лихви и неустойки. Към тази дата размерът на
предсрочно изискуемата главница е 3 814.86 евро. Ищецът е упражнил правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на настоящото заявление,
за което е уведомил длъжниците чрез Покани за
доброволно изпълнение (същите, ведно с придружаващите я документи, са приложени
към настоящата искова молба), връчени чрез частен съдебен изпълнител на
22.01.2019 г. на ответника С.Д.А. и на 23.01.2019 г. на М. А. Л.
В
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба. Счита исковете за
неоснователни и изцяло недоказани.
Оспорва факта на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочна изискуемост по кредита не е
настъпила, поради липса на представителна власт у лицата, които са направили
едностранното потестативно изявление до
ответника (пък и до кредитополучателя)
за предсрочната изискуемост. По делото няма представени доказателства за
направеното изявление, за достигането му до адресатите, за узнаването от тях на
това изявление и за наличието на такава представителна власт у лицата,
направили изявлението.
Оспорва изцяло надлежното упражняване
на правото на ищеца да направи задължението предсрочно изискуемо. Счита, че за
ищеца такова право няма, оспорва упражняването на това право (да обяви кредита
за предсрочно изискуем) като незаконосъобразно упражнено и противоречащо на
материалния закон и твърди, че като такова то не е променило съществуващите
между облигационните страни в кредитното правоотношение задължения. В тази
връзка посочва на съда практиката на Съда на ЕС, по специално по дело С-415/11
(Catalunyacaixa) и в решението си от 26.01.2017 г. по
дело С-421/14 (Banco Primus SA), съобразно които се
въвеждат четири задължения за националните съдилища при преценката им дали
даден кредит е обявен за предсрочно изискуем законосъобразно, независимо от
свободата на договаряне на клаузи за предсрочна изискуемост в договора за
кредит според съответното национално законодателство. В тази връзка, също така,
моли съдът да укаже доказателствената тежест на
страните в настоящия процес, ако факти и обстоятелства по настоящото дело са от
значение за правилното решаване на спора по същество.
Представеният в заповедното
производство документ по чл. 417 от ГПК - Извлечение от счетоводни книги на У.
Б., изготвено на 28.02.2019 г., сочи като поръчител ответницата С.Д.А., с посочено в документа
ЕГН. Т.е., както в документа по чл. 417 ГПК, така и в исковата молба се твърди,
че същата е поръчител по вземането, за което е заявено искането до съда за
издаване на заповед за незабавно изпълнение. Оспорва възникването и
съществуването на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение и отрича
ответника да има качеството на поръчител. Представен е към заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и към настоящата молба договор за банков
кредит №1265/06.06.2011 г., сключен между банката,
кредитополучателя М. А. Л. и поръчителя С.Д.А.. В представения договор, обаче,
въпреки че са изписани имената на сключващите го и въпреки това, че същият носи
подписи на всяка страница от него, не съдържа поемане на задължение за
поръчителство от лицето посочено като поръчител. Приложеният към заявлението
договор за кредит не съдържа в себе си инкорпориран договор за поръчителство,
като в представения липсва изрично волеизявление от лицето, сочено като
поръчител за поемане на задължението за поръчителство по този кредитен дълг за
връщане на определена сума при уговорените в договора условия. Известно е, че
договора за поръчителство е вид лично обезпечение на дълг, с който едно лице -
поръчител, се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнение на неговото задължение, като този договор трябва да бъде извършен в
писмена форма Последната е форма както за действителност, така и за доказване
на възникване и съществуване на такава облигационна връзка между страните,
както и всички условия, между страните по тази обезпечителна сделка.
В допълнение към гореизложеното: в
представения договор за кредит, в т. 8, озаглавена „Обезпечение", са
уговорени следните обезпечения по договора, а именно -т. 8.1. залог на вземания
и т. 8.2. други - няма (т.е. между кредитора и кредитополучателя не са
уговорени други обезпечения). Видно от договора, страните кредитор и кредитополучател
не са се съгласили да учредяват поръчителство за обезпечение на получените
суми, а договор за залог, който е със сигурност различна обезпечителна сделка.
Възразява, че са налице
недействителност на отделни клаузи от договора, вкл. задължението на ответника
за заплащане на неустойки.
Ето защо счита, че е изведено спорното
право в предмета на спора, което въвежда ищеца - да му бъдат върнати от
ответника отпуснати в кредит суми, ведно с наказателна лихва за забава - е
неоснователно.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание , ищецът , чрез проц.представител адв. И.Ч.А., поддържа
предявения иск. Моли за уважаване на
иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител.
По допустимостта на иска: От приложеното по настоящото дело ч.гр.дело №3308/19год.
по описа на ВРС се установява ,че заявлението на ищеца по чл.417 от ГПК с
вх.рег.№15544 от 28.02.2019год. е уважено , като е постановена
заповед за незабавно изпълнение и
издаден изпълнителен лист, по силата на която заповед длъжниците М. А. Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и С.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на кредитора „У.Б.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Л. Х. и Е. М.,
чрез пълномощник адв. В. Б. – САК, съдебен адрес:***,
***,сумата от 4270.31евро (четири хиляди двеста и седемдесет евро и тридесет и
един евроцента), представляваща главница по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице №1265/06.06.2011г.,сумата от
58.01евро (петдесет и осем евро и един евроцент), представляваща договорна (възнаградителна) лихва, за периода от 18.10.2018г. до
21.11.2018г.,сумата от 220.24евро (двеста и двадесет евро и двадесет и четири
евроцента), представляваща лихва върху просрочена главница, за периода от
18.07.2018г. до 27.02.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, на основание
чл. 417, т. 2 ГПК, както и направените съдебно – деловодни разноски, от които:
177.92лв. (сто седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки), заплатена
държавна такса и 649.64лв. (шестстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и
четири стотинки) с начислен ДДС, адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
В срок е подадено възражение от
длъжника С.Д.А., предвид на което, заповедният съд с разпореждане №18461 от
25.04.2019год. указва на заявителя за възможността да предяви иск за
установяването на оспорените с възражението на длъжника вземания, предмет на заповедта за изпълнение.
Разпореждането на заповедния съд , заявителят - ищец в настоящото производство
е получил на 12.05.2019год. Видно от датата на входиране
на исковата молба, същата е предявена на 05.06.2019год. в законоустановения
едномесечен срок. Налице е допустима
претенция по която съдът дължи произнасяне по същество.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От
приетия по делото договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№1265/06.06.2011год. се установява , че ищецът е предоставила на лицето М. А. Л. кредитен лимит в размер на 11 000 EUR (единадесет
хиляди евро), а кредитополучателят се е
задължил да ползва кредитния лимит, съгласно уговореното в договора, и да върне
предоставените средства, ведно с уговорените лихви и в договорените срокове. Крайният
срок за погасяване на кредита е 18.06.2021год.
Съгласно чл.17 от договора,
страните приемат, че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателя
по договора или по ОУ и/или при неплащане на което и да е парично задължение по
кредита,правото за ползване на неусвоени суми по кредита и /или по всеки
кредитен инструмент между кредитора и кредитополучателя се погасява, а
ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие, по
преценка на Банката стават предсрочно изискуеми. При неизпълнение, кредиторът
има право да обяви едностранно без предизвестие част или целия дълг за
предсрочно изискуем.
Договорът за кредит е съчетан с
договор за поръчителство, по силата на който ответницата Св.А. е поела да
отговаря солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му по този
договор в пълен размер/главници, комисионни и разноски/. Тази отговорност е
уредена в разпоредбите на чл.16 от договора. Договорът за поръчителство е
подписан от ответницата.
Поради преустановяване на
плащанията на месечните погасителни вноски, Банката обявява дългът изцяло за
предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост е
обявена на кредитополучателя със съобщение редовно връчено на 23.01.2019год.
чрез ЧСИ. Предсрочната изискуемост е обявена на поръчителя на 22.01.2019год.със
съобщение редовно връчено на 22.01.2019год. чрез ЧСИ. Това се установява от
приетите по делото съобщение
№676/11.01.2019г.,ведно с покана за доброволно
изпълнение; съобщение №666/11.01.2019г.,ведно с покана за доброволно
изпълнение;
Към доказателствата по делото са
приети и следните писемени документи: изпълнителен
лист №1699 от 01.03.2019г. по ЧГД №3308/2019г. по описа на ВРС, 9 състав; заповед
№1761/01.03.2019г. по ЧГД №3308/2019г. по описа на ВРС, 9 състав; извлечение от
счетоводни книги, покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20198940400452
изх.№8531/12.04.2019г.; покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20198940400452
изх.№8526/12.04.2019г.; данни за вашите транзакции за периода 06.06.2011г. – 03.06.2016г.
С относимост
в настоящото производството са приетите
в производството по ч.гр.дело №3308/2019год. на ВРС общи условия , при които У.К.Б.
предоставя потребителски кредити на физически лица.
По делото е приета съдебно-счетоводна
експертиза , заключението по която съдът цени , като обективно и компетентно
дадено.
Гореизложеното
мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Безспорно
от събраните в хода на производството доказателства се установява, че между и
ищеца и лицето М. А. Л. е налице облигационно правоотношение, по силата на
което банката отпуска кредит на кредитополучателя, който е обезпечен със
солидарната отговорност на лицето С.Д.А.-ответник в настоящото производство.
Възраженията
на ответницата,че липсва валидно сключен договор за поръчителство са
безпочвени, тъй като от приетия по делото договор за кредит се установява, че в
него е инкорпониран и договора за поръчителство. Солидарната
отговорност на поръчителя, които е вписан като трето-задължено лице с
направената уговорка, че в договора поръчителя ще е записан с това наименование
е уговорена в чл.16 от договора.С подписването на договора ответницата се е
съгласила да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя, съобразно
клаузите на договори и общите условия към него.
Позовавайки
се на чл.17 от Договора и т.29.3 от Общите условия към него банката твърди, че
се е възползвала да обяви кредита за предсрочно изискуем и след осъществяване
на тази си възможност се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изп.лист срещу ответницата и кредитополучателя.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 ТЗ банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита,
когато: той не се ползва за целта, за която е получен; заемателят
представя неверни сведения; обезпечението стане недостатъчно и след покана не
бъде допълнено в срок; заемателят не връща други
заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.
Основанията за предсрочна изискуемост обаче не са изчерпателно изброени в тази
разпоредба, тъй като тя признава правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем и в „предвидените в договора случаи”.
Освен
в търговския закон законодателят е уредил още едно основание за предсрочна
изискуемост в чл. 60, ал. 2, изр. 1 от
Закона за кредитните институции /ЗКИ/ – неплащане в срок на една или повече
вноски по кредита.
В
настоящият случай твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост се основава именно
на чл.60,ал.2,изр.1 от ЗКИ и разпоредби на договора за кредит и общите условия
към него.
При
обсъждане на въпроса, относно предпоставките за настъпване на предсрочната
изискуемост и направеното от страна на ответника възражение с оглед практика
на съда на ЕС и по-специално решение от 14.03.2013 г. по дело
C-415/11 (Catalunyacaixa) и решението от 26.01.2017 г. по дело C-421/14 (Banco Primus SA) , настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай, не се установи посоченото от страна на ищеца неизпълнение да е достатъчно тежко с оглед на
срока на кредита и размера на задължението по него. В мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д.
№ 3/2017 г., ОСГТК на ВКС се посочва, че кредиторът не може да откаже да приеме
изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на
задължението. В този смисъл забавеното плащане на вноски по кредита по начало
не би могло да бъде основание за обявяване на предсрочната му изискуемост, тъй
като банката все пак получава плащане и легитимният ѝ кредиторов
интерес по договора е удоволетворен. До предсрочна
изискуемост би могло да доведе единствено неизпълнение, което е съществено с
оглед интереса на кредитора (арг. от чл. 87, ал. 4 ЗЗД), каквото например би могло да бъде трайното и пълно неплащане на вноски по
кредита в продължение на значителен период от време. Посочената задължителна
практика на Съда на ЕС и на ВКС ограничава приложното поле на чл. 60, ал. 2,
изр. 1 ЗКИ, тъй като неплащането в срок на една или повече вноски по кредита
невинаги представлява значително неизпълнение както е в конкретния случай.
Ищецът твърди неизпълнение в срок и частично неизпълнение по пет вноски за
главница в общ размер от 455.45евро за периода от 18.07.2018год. до
18.11.2018год.,58.01.евро неизплатени в
срок три вноски за договорна лихва в периода от 18.10.2018год. до
21.11.2018год. Позовавайки се на това неизпълнение обоснована предсрочна
изискуемост от 21.11.2018год. Видно от заключението на ВЛ по ССч.Е в периода от 19.03.2012год. до 28.02.2019год. е било
налице забавяне при погасяване на главницата, като в повечето случаи се е
касаело за малки по размер суми, които впоследствие са били погасявани.Предвид
на това и отчитайки срока на договора, платената част от кредита и остатъка от
сумата, настоящият съдебен състав намира, че не е било налице съществено
неизпълнение, което да бъде основание за предсрочна изискуемост.
Освен
горното съдът споделя и доводите на ответника ,че предсрочната изискуемост не е
приложена правилно. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. От този момент целият или неплатеният остатък
по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по
отношение на поръчителя./В тази насока е и Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай до кредитополучателя волеизявлението на
банката е стигнало на 23.01.2019год. Срокът за доброволно изпълнение е седем
дни и след този срок, съобразно съобщението банката ще счита кредита за
предсрочно изискуем. По отношение на поръчителя поканата за доброволно
изпълнение със същия срок е връчена на 22.01.2019год. В извлечението от сметка
и постановената заповед за незабавно изпълнение е посочена предсрочна
изискуемост несъобразно осъществения момент на настъпването й, с оглед уведомяването на кредитополучателя и изтичане
срока за изпълнение, а 21.11.2018год.,която дата не е ясно по-какъв начин
обосновава настъпването на предсрочната изискуемост .
С
оглед горното настоящият съдебен състав, счита ,че в процесния
случай не са били налице предпоставките от обективна страна за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем. Предвид на това, макар и длъжниците
да са били формално уведомени, не следва да бъдат обвързани с отговорност по
издадената заповед за незабавно изпълнение, тъй като предсрочната изискуемост в
процесния случай не е налице, като обективен факт и с
посочената начална дата.
Предвид горното съдът постановява решение с което
отхвърля исковете.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на „У.Б." АД, *** и адрес
на управление:***, ***, с ЕИК № ***, чрез адв. И.Ч.А.,
преупълномощен от Адвокатско дружество „П., А. и П.",
peг. по ф.д. № 15924/2007 по описа СГС, с ЕИК № ***,
със съдебен адрес:***, *, тел.: * и Факс: * срещу С.Д.А. с ЕГН **********, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца, суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
22.01.2019 г. по ч.гр.д. № 3308 по описа на Районен съд Варна за 2019 г.,както
следва: 4 270.31 евро (четири хиляди
двеста и седемдесет евро и тридесет и
едно евроцента) - главница по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 1265 от 06.06.2011 г. от 24.04.2014 г.; 278.25 евро (двеста
седемдесет и осем евро и двадесет и пет евроцента) - дължими лихви и неустойки
по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 1265 от 06.06.2011 г. от 24.04.2014 г., представляващи:58.01 евро (петдесет и осем евро и един
евроцент) -договорна/възнаградителна лихва по
договора за кредит за периода от 18.10.2018 г. до 21.11.2018 г.; 220.24
евро (двеста и двадесет евро и двадесет и четири евроцента) - лихва върху
просрочена главница по договора за кредит за периода от 18.07.2018 г. до
27.02.2019 г.;ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявление от 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.415,ал.4 във
вр. с чл.422 от ГПК, чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. ХРИСТОВА/