Присъда по дело №663/2018 на Районен съд - Дупница

  

МОТИВИ по ПРИСЪДА № 10/11.02.2019г.  по  НЧХД № 663/18 г. по описа на Дупнишки районен съд

 

 

            Производството по делото е образувано по Тъжба с вх. № 6151/15.05.2018 г. по описа на РС Дупница, депозирана от И.И.Я., с ЕГН **********, с която е повдигнато обвинение против С.И.К., с ЕГН **********, за това, че:

            На 14.05.2018 г. в град Дупница, чрез печатно произведение или по друг начин е разпространила статия със заглавие: „С помощта на сестра ми ***Я. и срещу 300 лв. на месец съдията от гр. Сандански И.Я. прехвърли на баща ми 3 фирми за милиони“ в печатното издание и в интернет сайта на в-к. „Вяра“, като в нея е приписано престъпление на тъжителя по чл. 309, ал. 1 от НК, а именно съставяне на неистински частен документ, протокол за общо събрание на съдружници. Тъжителят И.Я. счита, че му е нанесена клевета по чл. 148, ал. 2 във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК от подсъдимата С.К. чрез израза: „ След като помолих моя позната да разбере как е станало, се оказа, че Я. е фалшифицирал документ, чрез който на общо събрание между мен и сестра ми на деня, в който направихме 40 дни помен на татко в град Варна съм прехвърлила на сестра ми правомощията тя да управлява фирмите“.

            Повереникът на частния тъжител – адв. И.С., изразява становище, че престъплението, предмет на обвинението е безспорно доказано, поради което моли съда да признае подсъдимата за виновна.

            От своя страна, повереникът на подсъдимата – адв. Р.Н., оспорва обвинението и моли за оправдателна присъда и присъждане на направените разноски по делото.

            Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

            Подсъдимата С.И.К. е родена на *** г., с ЕГН **********, с адрес ***, българка, неосъждана, живуща и работеща в САЩ от близо 15 години.

            Частният тъжител е бивш съдия в РС Сандански, към момента адвокат. През 2016 г. той прехвърля фирмите „Уни Инвест Груп“ ЕООД, „Трим Инвест“ ЕООД и „Уни Груп Инвест“ ЕООД на името на бащата на подсъдимата ***. През месец март 2017 г. подсъдимата С.К. за първи път разбрала, че баща й се е съгласил доброволно да стане собственик на фирмите срещу 300 лв. на месец.

Тъй като тя и сестра й били законни наследници на ***, след смъртта му подсъдимата С.К. направила връзка със сестра си ***Я. и поискала този „бизнес“ да бъде прекратен веднага. Здравословните проблеми на баща им започнали през септември – октомври 2016 г.

            Подсъдимата пристигнала в България на 02.05.2017 г. с единствената цел да заведе баща си *** на лекар в София. На 04.05.2017 г. състоянието му се влошило и на 12.05.2017 г. той починал. От този момент собственици на фирмите „Уни Инвест Груп“ ЕООД, „ Трим Инвест“ ЕООД и „Уни Груп Инвест“ ЕООД станали законните му наследници ***Я. и С. Которкова. В този момент на траур подсъдимата не мислела за фирмите и считала, че проблемът с тях бил решен.

Към края на май 2017 г., докато гостувала на своя приятелка в София, С.К. разбрала, че фирмите все още се водят на името на баща й. Веднага се свързала със сестра си, която, след като разговаряла с ***Я., съдружничка на И.Я., я уверила, че фирмите ще бъдат прехвърлени до две седмици.

На 25.06.2017 г. подсъдимата С.К. се върнала в САЩ, като редовно следила сайта на Търговския регистър, за това, дали името на баща й е изчистено. През ноември 2017 г. тя разбрала, че сестра й ***Я. е станала ликвидатор на фирмите, като това нямало как да стане без нейното разрешение, тъй като и двете били законни наследници на покойния ***. Подсъдимата опитала да разбере как се е случило това без нейното разрешение и открила, че има протокол от проведено събрание между нея и сестра й съставен на 20.06.2017 в к.к. „Златни пясъци“. В този протокол се посочва, че С.К. прехвърля на сестра си ***Я. правомощията да управлява фирмите. Денят на проведеното събрание съвпадал с денят, в който е направен 40 дни помен на баща им ***. На 12.10.2017 г. И.Я., чрез пълномощни подписани от ***Я., получил право да управлява фирмите си.

На 27.03.2018 г. подсъдимата разбрала, че през ноември 2017 г. срещу нея има заведено дело в РС Сандански от сестра й, с искането да заяви дали приема или се отказва от наследството на баща им. В този процес са използвани два документа – първият, че С.К. е редовно призована и че се отказва от наследството на баща си и вторият, че иска цялата кореспонденция да се насочва към лицето Марио Караджов. Това лице подсъдимата не познавала, а и самият Марио Караджов не бил наясно защо получава кореспонденцията по това дело. Подсъдимата С.К. ***, в която посочила, че документите изпратени до РС Сандански не са подписани от нея и тя не е техен автор. Образувано е ДП № 74/2018 г. по описа на ОСлС при окръжна прокуратура гр. Благоевград, вх. № 1105/2018 г. по описа на РП гр. Сандански за пестъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

На 28.03.2018 г. подсъдимата С.К., подала жалба и до Специализираната прокуратура затова, че са съставяни и използвани множество неистински документи и удостоверителни документи с невярно съдържание. На 21.08. 2018 г. получила писмо от разледващ полицай от ГДНП, че е започнато досъдебно производство по сигнала й подаден до Специализираната прокуратура.

На 13.05.2018 г. в сайта на в-к. „Вяра“ и в броя от 14.05.2018 г. на печатното издание на в-к. „Вяра“ е публикувана статия със заглавие: „С помощта на сестра ми ***Я. и срещу 300 лв. на месец съдията от Сандански И.Я. прехвърли на баща ми 3 фирми за милиони“. В тази статия тъжителят И.Я. счита, че му нанесена клевета по чл. 148, ал. 2 във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК от подсъдимата С.К. чрез израза: „ След като помолих моя позната да разбере как е станало, се оказа, че Я. е фалшифицирал документ, чрез който на общо събрание между мен и сестра ми на деня, в който направихме 40 дни помен на татко в град Варна съм прехвърлила на сестра ми правомощията тя да управлява фирмите“. На това основание тъжителят подал частна тъжба до РС Дупница.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена на базата на събраните по делото гладсни  и писмени  доказателства.

Що се касае до гласните доказателства, съдът кредитира показанията на свидетелите ***и ***като логични, последователни и в съответствие с останалите доказателства по делото.

Съдът при постановяване на присъдата си взе предвид и приложените писмени доказателства, които се събраха в хода на следствието – копие от титулната страница на в-к. „Вяра“ от 14.05.2018 г. бр. 87; копие от страница на в-к. „Вяра“, на която е поместено интервюто със С.К.; справка за съдимост на С. Которкова; пълномощни за предоставяне на адвокатска помощ; справка за напускане/връщане в пределите на страната; писмо на С.К., в което сочи адрес извън страната и начин за кореспонденция с нея; обяснения във вр. с НЧХД № 663/2018 с вх. № 11536/17.09.2018 г.; Определение № 1072/17.04.2018 по описа на РС Сандански; Жалба до Специализираната прокуратура; Учредителен акт на „Уни Инвест Груп“ ЕООД; пълномощни от 12.10.2018 г.; Протокол № 1/20.06.2017 г. за събрание на наследниците; копия от интернет страницата на Търговския регистър; удостоверения от Агенцията по вписванията; удостоверение за наследници; извлечение от Акт за смърт; жалба с вх. № 1105/2018 г. до РП Сандански; молба с вх. № 15344/29.11.2018 г.

Относно справката за напускане/връщане в пределите на страната на С.К., съдът не може да я кредитира изцяло, тъй като тя е непълна. В нея е посочена датата на напускане на страната, която е 08.08.2014 г., но не е посочена датата на връщане в България, която е 02.05.2017 г., видно от писменото обяснение дадено от К. и последващото заминаване на подсъдимата на 25.06.2017 г. Този факт става известен на съда от свидетелските показания и показанията на подсъдимата.

На базата на така посочените доказателства, съдът намери за установено по категоричен начин, че с поведението си от 14.05.2018 г. подсъдимата не е консумирала от субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, а именно, че е нанесла клевета на тъжителя И.Я. с израза: „След като помолих моя позната да разбере как е станало, се оказа, че Янец е фалшифицирал документ, чрез който на общо събрание между мен и сестра ми на деня, в който направихме 40 дни помен на татко в град Варна съм прехвърлила на сестра ми правомощията тя да управлява фирмите“.

Съставът на чл. 147, ал. 1 от НК е основен текст за престъплението клевета и изисква деецът да е разгласил позорно обстоятелство за другиго или да му  е приписал престъпление. Неистинността на разгласеното позорно обстоятелство  или приписаното престъпление е елемент от състава на това престъпление, без наличието на който, не е налице престъплението клевета. Отделно от това, за да е налице съставомерност от субективна страна, е необходимо деецът да съзнава, че изнесените от него данни са неверни. В конкретния случай деянието е несъставомерно от субективна страна.

По делото се установи, че изнесените от подсъдимата С.К. факти и обстоятелства в статията във в-к „Вяра“ от 14.05.2018 г. съвпадат с изнесените факти и обстоятелства в подадената жалба до Специализираната прокуратура, която предхожда много във времето, около два месеца, статията. Тези факти и обстоятелства са довели до образуване на досъдебно производство срещу тъжителя И.Я.. Наред с това, везависимо от обстоятелството, че липсват данни дали жалбата депозирана в РП гр. Сандански предхожда или не публикуваната във в. „Вяра“ статия, е видно, че в жалбата отново се сочат същите факти и обстоятелства,  с които К. цели да защити засегнатите й права. Тъй като подсъдимата е депозирала жалби пред надлежните разследващи органи, в които е посочила фактическата обстановка, с приложени писмени доказателства, респ. изразила е съмнение за извършено криминално деяние, изрично посочвайки, че са съставяни  и ползвани множество неистински документи и удостоверителни документи с невярно съдържание, съдът прие, че чрез даденото интервю във вестник „Вяра“, тя не е действала със съзнанието, че извършва престъпление, тъй като изнесените в жалбите до  двете прокуратури фактически обстоятелства, напълно съвпадат  с тези публикувани във в. „Вяра“. Именно последователността на извършените от нея действия и неотстъпчивостта от възприетата от нея позиция, сочат за убеденост в истинността на обстоятелствата, за които е сигнализирала, а не така както е обвинена в депозираната тъжба, че изнесените от нея факти в статията, публикувана във в. „Вяра“, е приписала на тъжителя Я., че е извършил престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК. Подсъдимата е описала фактите и обстоятелствата, на които е станала свидетел и които са ѝ известни, като единственото, което е целяла е същите да бъдат проверени от надлежните органи, по предвидения от закона ред. Самият факт, че подсъдимата е подала жалба до Специализираната прокуратура, със същите факти и обстоятелства посочени във в-к „Вяра“, е обстоятелство, което се тълкува от констатната съдебна практика като такова, изключващо умисъла за клеветене.

Подаденият от подсъдимата сигнал е израз на една активна гражданска позиция. Гражданите имат право и са обществено задължени от закона да уведомят органите на досъдебното прозиводство или друг държавен орган, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер. В този случай подсъдимата се усъмнила в истинността на Протокол №1/20.06.2017 г. За проведено събрание на собствениците на посочените юридически лица, състояло се наа 20.06.2017 г. в к.к. „Златни пясъци“, на който е имитиран нейн подпис. На това събрание подсъдимата С.К. не е присъствала. Действително същата е била в България, но в гр. Сандански, а не в гр. Варна, тъй като на този ден е била извършена панахида 40 дни помен от смъртта на баща й, от една страна, от друга страна- тя не е имала намерение да улеснява учредителите на фирмите на името на баща ѝ, след неговата смърт да прехвърлят фирмите на друго лице, за което изрично навеждат на извода не само депозираните жалби до съответните прокуратури, но и образуваните граждански дела, приложени като доказателство по настоящето дело, респ. приложените извлечения от търговския регистър, проверката на който я провокирало да се усъмни, че е извършено документно престъпление.

В този ред на мисли подсъдимата не може да бъде упрекната за това, че случилото се й се е сторило съмнително и нередно, а още по-малко, че е сигнализирала за установеното от нея. В конкретния случай подсъдимата е изпълнила именно своя граждански дълг и обстоятелството, че все още тече проверка в Специализираната пркуратура означава, че има основателни съмнения за извършването на документни престъпления.

В тази връзка следва да се има предвид и последната практика на Европейския съд по правата на човека, третирала сходни тематики в делата Маринова и други срещу България и Здравко Станев срещу България, където се настоява за това жалбите на гражданите да не бъдат “задушавани”, дори и когато тяхната основателност остане недоказана, защото това е основно човешко право.

В този смисъл е и Решение № 356 от 26.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 368/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова, което макар да касае престъплението „набеждаване“, изложените в него доводи касаят в най-пълна степен и субективната страна на престъплението „клевета“. Според същото:  „Упражняването на правото на жалба с описание на обективно възприети действия на другиго със субективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени, не е набедяване. В противен случай, всяко обръщане на гражданите към органите на властта за установяване или изясняване на престъпни, или позорни обстоятелства, или за обстоятелства сочещи на деликвентно поведение, би се оказало престъпление, ако се установи след проверка, че тези данни не сочат на неправомерно поведение на трети лица.”

Предвид гореизложеното и доколкото съдът прие, че обвинението остава недоказано от субективна страна, съдът призна подсъдимата С.И.К. за невинна в това, че е извършила престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК, поради което на основание чл. 304 НПК я оправдана по така повдигнатото обвинение.

Съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът осъди тъжителя И.И.Я., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.И.К., с ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на  1 215.02 лв. /хиляда двеста и петнадесет  лева и две стотинки/, представляващи деловодни разноски.

            По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: