ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 736
гр. Русе,
28.02.2024 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, IX – ти състав, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: ГАЛЕНА
ДЯКОВА
като
разгледа докладваното от съдия
ДЯКОВА адм. дело № 165 по описа
за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба, подадена от „Заложна къща Монарх Кредит Груп“ ЕООД, със
седалище: гр. Русе срещу ОД на МВР – Русе. Предявен е иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени
вреди, произлизащи oт незаконосъобразни действия на полицейски служител при ОД
на МВР - Русе, а именно: предаването с разписка от 22.03.2022 г., изготвена от полицейския
служител Д. Г. – полицейски инспектор в РУ – Две могили при ОД на МВР - Русе,
на снегорин, черен на цвят, модел „Premium“, 6,5 к.с., с размери 60-90-110 см.,
на лицето В.С. ***, в размер на
972, 89 лева за периода от връщане на вещта от полицейския орган на В.С.В., а
именно от 22.03.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 03.04.2023 г. Претендираната сума представлява: 250,
00 лева главница по паричен заем, обективиран в Заложен билет № 106446 от 26.02.2022
г.; 86, 75 лева договорна лихва, считано от 22.03.2022 г. до 03.04.2023 г.
/датата на подаване на исковата молба/ и 636, 14 лева такса за ползване на
заема, считано от 22.03.2022 г. до 03.04.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането.
На основание чл. 204, ал. 4, вр. с
ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 212 от ГПК е предявен инцидентен установителен
иск (ИУИ) за установяване от съда със сила на пресъдено нещо
незаконосъобразността на извършеното действие по връщане на вещта от
полицейския орган и неговата отмяна в условията на обективно съединяване към
иска за обезщетение за настъпилите вреди (л. 46 от делото).
По така предявения ИУИ е постъпил
отговор от ответната страна, с който се оспорва основателността му (л. л. 56 и
57 от делото).
Съдът, в настоящия си състав, намира
предявения ИУИ за недопустим по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи
и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове.
Редът и условията за ангажиране на
отговорността на държавата и общините за настъпили в резултат на
административната дейност вреди, е този установен в Глава единадесета на АПК
„Производства за обезщетения“, чл. 203 – чл.207. В чл.204 от АПК изрично са
регламентирани условията за допустимост на иска. Незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е
предявен искът за обезщетението (арг. от чл.204, ал.4 от АПК). Анализът и
тълкуването на цитираната разпоредба обосновава извод, че по въпроса за незаконосъобразността на действията на
администрацията съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на съдебното решение
дори и когато не е изрично сезиран с инцидентен установителен иск, поради
преюдициалния му характер по отношение на спорното право на обезщетение.
Наличието, както се твърди в случая от ищеца, на незаконосъобразно действие на
длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност е
първият елемент от фактическия състав на увреждането.
Именно правилото, регламентирано с
разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК, прави излишно предявяването на ИУИ.
В образуваното исково производство по
реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, допустимостта на главния иск за обезщетение е
обусловена от наведени от ищеца доводи за незаконосъобразност на действие на
длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, като в
това производство съдът е длъжен да извърши преценка на първо място дали същото
представлява фактическо действие при или по повод изпълнение на административна
дейност и съответно да установи дали същото се основава на закона или не.
Незаконосъобразността на фактическите
действия се установява от съда по обезщетението като част от фактическия състав
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а не като условие за допустимост на иска.
Напълно достатъчно е съдът инцидентно да
констатира в мотивите на решението (т.е. без сила на пресъдено нещо) по иска за
обезщетение незаконосъобразността на твърдяните фактически действия, ако те са
преюдициални за правния спор. Такова установяване е имал предвид законодателят
в разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК. То прави излишно предявяването на
инцидентен установителен иск.
Всичко гореизложено обезсмисля изричното
предявяване на инцидентен установителен иск, за да се установи със сила на
пресъдено нещо, че действия
на полицейски служител Диян Д.Г. – полицейски инспектор в РУ – Две могили при
ОД на МВР – Русе, изразяващи се във връщане на снегорин, черен на цвят,
модел „Premium“, 6,5 к.с., с размери 60-90-110 см. на неговия собственик В.С.В.,
за което е издадена и разписка от 22.03.2022 г., са незаконосъобразни.
Така мотивиран Административен съд - Русе
О
П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ инцидентен установителен иск, предявен от „Заложна
къща Монарх Кредит Груп“ ЕООД, със седалище: гр. Русе срещу ОД на МВР – Русе, да се установи със сила
на пресъдено нещо, че действия
на полицейски служител Д. Д.Г. – полицейски инспектор в РУ – Две могили при ОД
на МВР – Русе, изразяващи се във връщане на снегорин, черен на цвят,
модел „Premium“, 6,5 к.с., с размери 60-90-110 см. на неговия собственик В.С.В.,
за което е издадена и разписка от 22.03.2022 г., са незаконосъобразни.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд на Р България, в 7-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия: