Р Е Ш Е Н И Е № ......
гр. Враца, 10 ноември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 27.10.2016
г. в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря М.Б.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 3405 по описа за 2016 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството представлява спорна съдебна администрация и се развива по
реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК/.
Образувано е по искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2, чл.
143, ал. 2 и чл. 149 от Семейния кодекс СК/ и чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/, подадена от М.Н.Н. с ЕГН ********** ***, срещу А.Л.Ж. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че страните са живели на съпружески начала от 2009 г. до 2015 г., през
което време от съжителството е родено детето М. М.Н. родена на *** г. През
месец септември 2015 г. страните се разделили фактически, като детето останало
да живее с ищеца, който поел непосредствените грижи и издръжката за детето. При
обгрижването на детето помагала и майката на ищеца, която живеела в същото
жилище. За детето се полагали добри грижи от бащата и бабата по бащина линия,
докато при майката детето не би могло да получи същите грижи, тъй като майката
живее в друг град и работи на смени, т.е. работния й режим не съвпада напълно с
посещенията на детето на детска градина.
Искането на ищеца към
съда е да предостави на него родителските права по отношение на малолетното
дете на страните М. М.Н. с ЕГН **********, като бъде определен конкретно
посочен режим на лични отношения на ответницата с детето, да определи
местоживеенето на детето при ищеца, както и да осъди ответницата да заплаща на
детето М., чрез нейния баща и законен представител М.Н.Н., месечна издръжка в
размер на 150 лв., считано от датата на завеждането на исковата
молба-08.08.2016 г. до настъпването на обстоятелства за изменяване или
прекратяване на издръжките, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А.Ж. е подала писмен отговор, с
който е оспорена основателността на исковата претенция. Поддържа се с отговора,
че съвместното съжителство на страните е продължило от 2009 г. до 2015 г. и е
протекло в двустайния апартамент на родителите на ищеца, като страните живеели
в едната стая, а родителите на ищеца-в другата. След раждането на общото им дете
М. през 2011 г. ответницата е поела непосредствените грижи за детето. Когато
детето М. навършило тригодишна възраст, ответницата започнала работа, като
получавала помощ за отглеждането на детето от бабата по бащина линия.
Постепенно отношенията между страните се влошили както поради недобрите битови
условия, в които живеели страните и детето, така и поради нежеланието на ищеца
да поеме отговорности във връзка с грижите за детето и липсата у него на
възпитателски качества. При споровете между ответницата и родителите на ищеца
последният винаги подкрепял родителите си. След пореден скандал между страните
през месец септември 2015 г. ищецът изгонил ответницата от съвместно
обитаваното жилище. Ответницата първоначално отседнала в дома на племенницата на
ищеца и нейната майка, а впоследствие наела жилище в същия квартал, за да
запази емоционалната си връзка и да е близо до детето М., за която полагала
постоянни грижи и след фактическата раздяла, включително помагала и във
финансовата издръжка. Твърди се, че към настоящия момент ответницата се е
устроила в гр. Р. в жилище под наем, има нов съжител, има постоянни доходи от
трудово правоотношение и може да разчита на помощ при отглеждането на детето от
своя приятел, от своята майка и от майката на приятеля си.
С отговора по чл. 131 от ГПК изрично е заявена и самостоятелна претенция
на ответницата А.Ж. да бъде възложено на нея упражняването на родителските
права по отношение на детето М. и да бъде определено местоживеенето на детето
при нея, на ищеца да бъда определен конкретно посочен режим на лични отношения
с детето и ищецът да бъда осъден да заплаща за детето месечна издръжка в размер
на 120,00 лв. от влизане в сила на решението по делото, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
С протоколно определение от 25.08.2016 г. съдът на основание чл. 234 от ГПК е одобрил постигнатото от страните споразумение за определяне на
привременни мерки по чл. 127, ал. 3 от СК относно упражняването на родителските
права по отношение на детето М., местоживеенето на детето, режима на лични
отношения и издръжката, до приключване на спора за упражняване на родителски
права с влязъл в сила съдебен акт.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от
фактическа страна:
От удостоверение, издадено въз основа на акт за
раждане № 0375 от 01.08.2011 г. на Община Враца се установява, че от
съжителството на страните е родено детето М. М.Н. с ЕГН **********.
Не се спори по делото
и се установява от социалния доклад на дирекция „Социално подпомагане” гр.
Враца, че детето М. живее заедно с баща си М.Н. и баба си по бащина линия Р.
Николова в ап. № 104, находящ се в гр. Враца, ж.к. „Дъбника”, бл. 8, вх. Д,
който апартамент е собственост на родителите на ищеца М.Н..
Видно от служебна
бележка от 01.08.2016 г., издадена на името на ищеца Н., детето М. посещава
редовно детска градина „Зора” гр. Враца. Представени са и квитанции за заплатени
от ищеца такси за детска градина.
Установява се от
служебна бележка от 07.09.2016 г. на същото учебно заведение, че ответницата Ж.
редовно е посещавала и вземала участие в различни родителски срещи за учебната
2015/2016 г., провеждани в детска градина „Зора” гр. Враца, относно детето М..
Ищецът Н. е
представил удостоверение от 29.08.2016 г., видно от което същият работи в
„Телекон България” ООД по два трудови договора и получава месечно нетно трудово
възнаграждение около 420 лв.
Представени са карти
за предварителен медицински преглед на ищеца Н., в които няма данни за
заболявания на същия.
Видно от допълнително
споразумение от 01.08.2016 г към трудов договор от 27.11.2014 г. и
удостоверение от 22.08.2016 г. е видно, че ответницата Ж. работи в търговска
верига „Кауфланд”, като от датата на допълнителното споразумение мястото й на
работа е променено във филиала на работодателя в гр. Р., а нетното й месечно
трудово възнаграждение е променено на около 700 лв.
Видно от двата представени
по делото социални доклада на дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца,
страните са съжителствали на семейни начала в гр. Враца от 2009 г. до края на
2015 г., когато между тях е настъпила фактическа раздяла. След раздялата
ответницата Ж. е заживяла на квартира в гр. Враца, а детето М. е останала да
живее при ищеца Н. и за нея са се грижили Н. и неговата майка. М. се отглежда в
двустаен апартамент, като в едната стая са ищецът Н. и М., а в другата стая спи
бабата. Има необходимите вещи за водене на домакинство. В стаята, в която спи М.
има обособен кът за игра и много играчки, както и детско легло, бюро и аквариум
с рибки, за които се грижи. М. се развива нормално за възрастта си, посещава
детска градина и е игриво и контактно дете. След завеждането на настоящото
дело, двамата родители са взели общо решение до приключването на делото с
влязъл в сила съдебен акт детето М. да живее при баща си. Ищецът е съобщил, че
ответницата многократно е идвала и е вземала детето при себе си. Ищецът Н. се
стреми да гарантира сигурна и спокойна среда за детето М., привързан е към нея
и е подпомаган в грижите за детето от бабата по бащина линия. Ищецът Н. не
страда от заболявания, а бабата по бащина линия страда от астма, като обаче към
момента няма симптоми на това заболяване.
Установява се от
социалния доклад на дирекция „Социално подпомагане” гр. Р., че след
фактическата раздяла между страните ответницата Ж. се е установила в гр. Р.,
където е новото й работно място и че от около 6 месеца живее на семейни начала
с Р., който познава детето и двамата се разбират добре. Ответницата комуникира
с детето по телефона, а последният й контакт с детето е бил през месец
септември тази година. Ответницата и нейния съжител живеят в апартамент под
наем на адрес гр. Р., ул. „Х.А.” № 45. Апартаментът е двустаен с кухненски
бокс, изцяло ремонтиран. Има много добри жилищно-битови условия. Ответницата Ж.
активно сътрудничи на социалните работници на О”ЗД” гр. Р. и има желание за
активна родителска грижа спрямо дъщеря си.
По делото са събрани
гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Р.Н.-майка на ищеца, Г.С.,
Д.Й.-живущ на семейни начала с ответницата и А.Ж.-брат на ответницата.
Свидетелката Р.Н.
дава показания, че живее в гр. Враца заедно със сина си и детето М.. Съпругът й
преди е живеел в същото жилище, но от известно време живее на село и рядко идва
до гр. Враца. М. редовно ходи на детска градина и когато ищецът не е на смяна,
именно той води и взема детето от детска градина и плаща таксите. Когато ищецът
си е вкъщи, основно той се грижи за М., рисуват, играят, а когато него го няма,
свидетелката се грижи за детето. Ищецът къпе детето и помага в домакинската
работа, малката М. също се включва в домакинстването. М. е много привързана към
баща и баба си по бащина линия. Тримата заедно посещават с. В. през лятото. Ответницата
контактува с детето по телефона, а рядко идва да го вижда. Веднъж се скарала на
детето, когато било болно.
Свидетелят Г.С. дава
показания, че с ищеца са колеги, и двамата работят в телекомуникационен
оператор „Виваком”. За детето М. се грижи майката на ищеца, както и самия той.
Детето е обгрижвано и поддържано. Ищецът преди е работил по втори трудов
договор при същия работодател, но същият вече на действа и работното време на
ищеца е от 8 до 17 часа. Рядко и за кратко на ищеца се налагат командировки
извън града.
Свидетелят Д.Й. дава
показания, че живее от няколко месеца с ответницата на семейни начала. Тримата
с детето са ходили няколко пъти на почивка и са в добри и близки отношения. Й. работи
и има достатъчни финансови възможности за задоволяване на неговите нужди, тези
на ответницата и детето и заявява желание да помага в отглеждането на детето по
всякакъв начин. Майката на Й. живее и работи в гр. Разград, на около 40 минути
път с кола от Р. и е заявила готовност да помага с отглеждането на детето. Ответницата
редовно се чува с детето М. и два пъти в месеца се среща с нея. Според него е
налице промяна в поведението на детето, като тя се държи обвинително спрямо
майка си, след което ответницата плаче.
Свидетелят Ж. дава
показания, че често общува с ответницата, която му е сестра и понякога взема
детето М. при себе си в с. К., където живее. Обикновено взема детето от с. В.,
а не от гр. Враца. Ответницата му е споделяла, че с ищеца често са се карали
относно това, че ищецът не е искал той, ответницата и детето да живеят отделно
от родителите на ищеца, като свидетелят
е възприемал и лично тези спорове. Има промяна в поведението на детето
след раздялата на родителите й, която според свидетеля се изразява в това, че М.
е станала по-разглезена и се налага, като понякога плаче без причина, например
за това, че баба й по бащина линия е поздравила първо гостите си, а не детето.
Съдът възприема
показанията и на четиримата разпитани по делото свидетели като последователни,
подробни и кореспондиращи помежду си и останалия доказателствен материал, с
изключение на частта от показанията на свидетелката Р.Н., че ответницата рядко
идва да взема детето и че се е карала на детето, когато било болно. В тази част
показанията на Н. противоречат на социалния доклад на Д”СП” гр. Р., показанията
на свидетеля Й. и представените медицински документи за водене на детето М. от
майка й на лекар и не се възприемат от съда.
Изслушани са по реда
на чл. 59 от СК и двамата родители.
Бащата М.Н. заявява,
че спогодбата относно привременните мерки се изпълнява и от двамата родители.
Често си играе с детето М. и я води на места около гр. Враца. Може и в работно
време да се отбие до вкъщи, тъй като работата му е свързана с постоянно
движение. Домакинските дейности ги върши основно майка му, но и той помага.
Майката А.Ж. заявява,
че се е изнесла на квартира поради споровете с ищеца заради нежеланието му да
живеят отделно от неговите родители. От раждането на М. докато е започнала
работа, само майката се е грижила за детето, а после започнала да помага и
бабата по бащина линия. Докато била на квартира, водила и прибирала детето от
детска градина, готвела й, играела с нея, в зависимост от работния си график,
купувала й дрехи, обувки и други. Бащата ограничава контактите й с детето, като
заминава на село и апартаментът е заключен. Въпреки това връзката й с М. е
запазена, но поведението на детето се е променило. М. упреква майка си, че я е
напуснала.
При така установеното се налагат следните правни
изводи:
По отношение както на първоначалния иск на М.Н. срещу А.Ж.,
така и на насрещната претенция на А.Ж. срещу М.Н. по чл. 127 от СК за
упражняването на родителски права, за местоживеенето на детето М., за
издръжката и режима на лични отношения:
При решаване на
въпроса за предоставяне на родителските права съдът следва да изхожда от
най-добрия интерес на детето, като вземе предвид родителските качества на всеки
от родителите, полагането на грижи и уменията за възпитание на децата,
подпомагането на подготовката за придобиване на знания, трудови навици и пр.,
моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия,
възрастта и пола на децата, привързаност между деца и родители и между децата,
помощ от трети лица и други обстоятелства, имащи значение за осигуряването на
нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В този смисъл
са и разясненията, дадени с Постановление № 1 от 12.12.1974 г. на Пленума на
Върховния съд.
Въз основа на
събраните по делото данни съдът намира, че с поведението си до настоящия момент
майката А.Ж. е показала наличието на значително по-добри родителски качества по
отношение на детето М., отколкото е показал бащата М.Н.. Категорично е
установено от всички доказателства, включително при изслушването на бащата, че
именно майката А. е полагала непрекъснати и непосредствени грижи за детето М.
от раждането му до около 3-годишната възраст на детето, като в този период не е
била значително подпомагана в грижите от бащата или от бабата по бащина линия. След
като М. навършила 3 години, започнали споровете между страните и настъпила фактическата
раздяла между тях. Установено е също от гласните доказателства по делото, че бащата
М. полага грижи за М. в смисъл на осигуряване на финансови средства, игри и
занимания с детето, но не и с участие в учителско-родителските инициативи в детската
градина, посещавана от детето, оказване на грижи когато детето боледува,
участие в домакинските задължения, което ползва също и детето. По отношение на
преките грижи за детето и домакинските задължения по-голям принос има бабата по
бащина линия, отколкото бащата, като в тази насока са дори и показанията на
свидетеля С., посочен от ищеца.
От друга страна,
майката А. и след раздялата между страните е показала заинтересованост от
състоянието и бъдещото развитие на детето М., в която връзка са както гласните
доказателства, така и представеното удостоверение от детската градина.
Категорично е установено от доклада на Д”СП” гр. Р., че майката А. активно
сътрудничи на социалните работници и има желание за активна родителска грижа
спрямо дъщеря си.
Установено е също,
отново от гласните доказателства по делото и предимно тези на свидетеля А.Ж. и
от изслушването на А., че постепенно между страните по делото са се появили
спорове и скандали поради различията на двамата дали трябва да живеят в едно
жилище и в едно домакинство с родителите на ищеца Н. или да живеят отделно.
Съдът намира, че поради недостатъчната жилищна площ на жилището на апартамента
на родителите на ищеца отделното живеене на страните по делото и детето би било
в интерес и на детето М., като не са установени конкретни финансови или други
пречки за това. Въпреки това ищецът М. не е положил усилия и е предпочел да
бъде в едно домакинство с майка си, която е помагала в гледането на детето.
Обратното, ответницата
А. след фактическата раздяла е заживяла на квартира и е била близо до М., което
е в интерес на детето. Изпълнявала е привременните мерки, определени от съда, като
обаче е имало случаи, в които достъпът й
до детето М. е бил ограничен от бащата М. и неговата майка. В тази насока са показанията
на свидетеля Ж., който заявява, че най-често е вземал М. от с. В., а не от гр.
Враца, където детето живее. Тези доказателства опровергават твърденията на
бащата М. и неговата майка, че не биха ограничавали контактите на детето с
майка му. Такова ограничаване в никакъв случай не е в интерес на детето М.,
която следва да има пълноценна възможност да общува и с двамата си родители.
При анализа на
поведението на страните по делото съдът намира, че докато поведението на А.
показва, че осъзнава какво изисква най-добрия интерес на детето, а именно взаимни
усилия и взаимни отстъпки-както нейни, така и от страна на бащата М., за
укрепване на връзката им и укрепване на възможностите им да гледат заедно
детето М., то от поведението на бащата М. личи, че той се отнася враждебно към
майката А., към нейния съжител и роднините на последния, прави опити да
ограничи контактите на детето с майката и да внуши това враждебно отношение и
на детето М.. В тази насока са и показанията на свидетеля Ж., който има
непосредствени и преки впечатления, относно промененото отношение на М. към
майка й.
Жилищните и битовите
условия при бащата М. са добри-собствено жилище и обзавеждане, позволяващи
отглеждането на детето М., финансовите възможности на М. и майка му също
позволяват това. Жилищните и битовите условия при майката А. също са добри и
напълно покриват стандартите за отглеждане на дете, а финансовите възможности
на А. и нейния съжител са достатъчни за задоволяване на потребностите на детето
М. и превишават тези при бащата М.. И М., и А. имат подкрепяща среда в лицето
на близките и роднините си.
Жилищните, битовите и
финансовите условия обаче не са единствените и не са най-важните фактори, които
следва да се вземат предвид от съда при решаване на спора, така че решението да
бъде в интерес на детето.
Установено е по
делото, че майката А. е по-инициативният и активен родител по отношение на
учебната дейност на детето М.. По отношение на възпитателските качества съдът
намира, че по-добри такива е проявила майката А., предвид и показанията на
свидетеля Ж. относно поведението на М. в периода, в който за нея се е грижила майка
й и периода след фактическата раздяла на страните. Не може да възприето становището на ищеца, че
по-строгият родителски контрол, упражняван от ответницата сочи на по-лоши нейни
родителски и възпитателски качества. Такъв контрол, макар поначало да не се
харесва на детето, е в негов интерес, с оглед изграждането му като личност.
Не на последно място,
предвид пола и ниската възраст на М.-5 години, съдът счита, че майката А. е
биологически по-пригодна да се грижи за малкото дете М., което и фактически майката
е правила през значителна част от живота на детето.
Установено е, че
детето М. се отнася с упрек към майка си и че е привързано към роднините и
близките на баща си, но това не е по вина на майката А. и може лесно да се
промени, с оглед ниската възраст на детето и почти неограничените й възможности
за адаптация на този етап от живота й.
Поначало не е в
интерес на детето да се отглежда преимуществено от роднини на единия родител-бабата
по бащина линия, както е в настоящия случай, при положение че има възможност да
се отглежда активно и преимуществено от единия си родител, например майката А..
При преценката на
всички доказателства, свързани с обстоятелствата, обуславящи интереса на детето,
съдът приема, че в най-добър интерес на детето М. е упражняването на
родителските права по отношение на нея да бъде предоставено на майката А.Ж..
При определяне на
режим на лични отношения съдът следва в достатъчна степен да осигури възможност
на родителя да поддържа връзка с децата си и да общува с тях, поради което
настоящият състав намира, че на бащата М. следва да се предостави възможност да
взема детето М. всяка втора и четвърта седмица от месеца от 19.00 часа в петъчния
ден до 19.00 часа в неделния ден с преспиване; един месец през летните месеци – юли и август, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката; през коледните и великденските празници –
на нечетна година, новогодишните празници и рождения ден на детето – на четна
година. Такъв режим на лични
отношения несъмнено би запазил наличната емоционална привързаност между детето М.
и бащата М..
По местоживеенето на
детето М.:
Предвид разрешението
на съда по спора за упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето М. следва да се определи при майката, на нейния адрес.
По издръжката:
Претенцията на
ответницата Ж. за издръжка е в размер на 120,00 лв. месечно.
Всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето му-чл. 143, ал. 1 СК. Размерът на
тази издръжка се определя съобразно правилото на чл. 142 СК-според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи,
но не по-малко от една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Като съобрази
възрастта, социалното обкръжение и условията на живот на детето М., съдът
приема, че нуждата на М. от издръжка възлиза на 300 лв., като сумата следва да
бъде поделена поравно между бащата и майката. По делото обаче се събраха
доказателства, че доходите на бащата М. са около минималната работна заплата за
страната-420 лв.и същият към момента не би могъл да заплаща издръжка, по-висока
от 120,00 лв. Ето защо претенцията на ответницата за издръжка е изцяло основателна.
Издръжката, която бащата М. следва да заплаща месечно на детето Мартин, считано
от датата на влизане на решението в сила /тъй като преди тази дата спогодбата
между страните относно привременните мерки запазва действието си/, съдът
определя в размер на 120,00 лв.
Поради основателността
на насрещното искане на А. срещу М. за
издръжка, основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на законната
лихва от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
На отхвърляне като
неоснователни, поради всички гореизложени съображения, подлежат всички
първоначални искове на М. срещу А..
Ето защо
първоначалните искове на М. срещу А. са неоснователни, а насрещните претенции
на А. срещу М. са изцяло основателни, съобразно горепосочените мотиви.
По разноските:
При този изход на
делото ответницата А.Ж. има право на основание чл. 78, ал. 1 от СК да й бъдат
присъдени направените разноски в общ размер на 630,00 лв., от които заплатен /видно
от отбелязването в договора за правна помощ/ адвокатски хонорар в размер на
600,00 лв. и внесена държавна такса от 30,00 лв. За ищеца не се поражда право
на разноски.
М.Н. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Врачански
районен съд държавна такса върху детската издръжка, в размер на 172,80 лева.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от М.Н.Н. с ЕГН ********** ***, срещу А.Л.Ж.
с ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 127, ал. 2, чл. 143, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД.
ПРЕДОСТАВЯ по реда на чл. 127, ал. 2 от СК упражняването
на родителските права по отношение на детето М. М.Н. с ЕГН ********** на
майката А.Л.Ж. с ЕГН ********** *** и ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето М. М.Н. с ЕГН ********** при майката А.Л.Ж. с ЕГН **********
на адреса на същата, който към момента на приключване на съдебното дирене по
делото е гр. Р., ул. „Х.А.” № 45, вх. А, ап. 13.
ОПРЕДЕЛЯ по реда на чл. 127, ал. 2 от СК режим
на лични отношения на детето М. М.Н. с ЕГН ********** с бащата М.Н.Н. с ЕГН **********,
като бащата има право да взема, вижда и връща детето от и на адреса, където то
живее и който към момента на приключване на съдебното дирене по делото е гр. Р.,
ул. „Х.А.” № 45, вх. А, ап. 13, всяка втора и четвърта седмица от месеца от 19.00
часа в петъчния ден до 19.00 часа в неделния ден с преспиване; един месец през летните месеци – юли и август, който
да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; през коледните и
великденските празници – на нечетна година, новогодишните празници и рождения
ден на детето – на четна година.
ОСЪЖДА по реда на чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 143 от СК М.Н.Н. с ЕГН ********** ***, да
заплаща на малолетната си дъщеря М. М.Н. с ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител А.Л.Ж. с ЕГН ********** ***, месечна издръжка в
размер на 120,00 лева /сто и двадесет лева/ месечно, считано
от датата на влизане на настоящото решение в законна сила, до настъпването на
обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от момента на просрочието до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.Н.Н. с ЕГН ********** ***, да заплати на А.Л.Ж. с ЕГН ********** ***, сумата 630,00 лева-деловодни разноски за
заплатен адвокатски хонорар и внесена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК М.Н.Н. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд държавна такса върху
присъдената детска издръжка в размер на 172,80
лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
В ЧАСТТА за присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Районен съдия: