Р Е Ш Е Н И Е №3545
23.10.2018, гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 26.09.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13107 по описа за 2017г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР.
Ищецът Г.Т.Б. чрез а. Г.И. иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците Й. М. Б., Т.П.Б. и П.П.У., че към датата на влизане в сила на заповед № 335/1992, с която се одобрява плана на гр. С. е собственик на 168 кв.м. погрешно заснети към собствениния на ответниците съседен УПИ XVII-1718 вместо към неговия УПИ XVII-1719, кв.77. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на поземления имот по силата на покупко-продажба оформена в нот.акт №.., дело ..., който имот е с площ от 1 200 кв.м. като погрешно в плана от 1992г. за били заснети 168 кв.м от неговия имот към имота на ответниците. Ето и защо се предявява настоящия иск. Аангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Т.П.Б. единствен от всички ответници взема становище по предявения иск. Оспорва, на първо място, фактът, че ищецът е собственик на имот УПИ XVII-1719, твърди, че бащата на ищеца е поставил телена мрежа между двата имота, която не е местена от 1960г. до ден днешен, както и стопанска сграда изградена върху спорните 168 кв.м. Твърди, се че тези процесни 168 кв.м. са владени от ответника и неговия праводател – П. Б. от 1960г. насам и че не е налице грешка в кадастралния план. Липсвал протокол за трасиране между двата спорни имота. Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Ищец Г.Т.Б. е придобил дворно място – УПИ XVII-1719, кв.77 по плана на гр. С. с площ от 1 200 кв.м. по силата на договор за покупко-продажба сключен с праводателите му Т.Г.Б. и П. А. Б., а ответниците придобиват чрез наследяване от П. Т.Б. съседния имот УПИ XVII-1718, който пък е признат за собственик по обстоятелствена проверка с нот.акт №..., а с нотариален акт №..Й.М.Б. и П.П.У. продават на ответник Т.П.Б. процесния УПИ XVII-1718. Следователно, Й.М.Б. и П.П.У. имат пасивна процесуална легитимация да отговарят по така предявения иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР тъй като с него се установява правото на собственост към минал момент, т.е ищецът цели да установи, че към 1992г. същите не са могли и не са били собственици на 168 кв.м от собствения на ищеца имот УПИ XVII-1719, при което същите и не са могли да прехвърлят тези 168 кв.м на ответник Т.П.Б.. Искът срещу тези ответниците би бил недопустим ако се целеше установяване правото на собственост след 2005г. когато имотът е вече изцяло придобит от Т.П.Б..
Видно от заключението на вещото лице Б.Г., което съдът възприема като компетентно и професионално изготвено, имотът придобит от праводателя на ответниците П. Т.Б. не е с нанесен кадастрален номер в действащия кадастрален план до 1992г. Вещото лице констатира, че имотните граници на дворното място съвпадат с регулационните предвиждания на плана, следователно за този имот регулацията е приложена, но границата е нематериализирана, тъй като не е нанесена с черни линии, аналогично за имота на ищеца – границите на парцела съвпадат с регулационните предвиждания, регулацията е приложена, но не е нанесен последен кадастрален номер в действащия кадастрален план до 1992г. Вещото лице посочва още, че в резултат на неправилно поддържане на кадастралния план от 1966г. в последния кадастрален план от 1992г. неправилно са нанесени имотните граници за двата имота, в резултат на което имотът на праводателя на ответниците отнема 168 кв.м от имота на Г.Т.Б., което е изобразено на комбинираната скица № 4 на л. 109 от делото за имот XVIII-1719 точки 3,4, и 5 колорирани в синьо и т.6-т.9 колорирани в червено – площ от 168 кв.м. Следователно, последният е собственик както към 1992г. на тези 168 кв.м. така е бил собственик на 154 кв.м. и към действието на плана от 1966г. Вещото лице посочва, че за точното отлагане на границите на двата имота на терена се ползват данните от дворищно-трасировъчните карнети към плана за регулация одобрен от 1966г.
Не се споделят възраженията на отв. Т.П.Б., че ищецът не е бил собственик на имота от който се отнемат 154 кв.м. към 1966г. тъй като предмет на делото е собствеността не към 1966г., а към 1992г., към който момент ищецът е вече бил собственик, респ. същият е получил това което праводателите са му прехвърлили съгласно данните от дворищно-трасировъчните карнети към плана за регулация одобрен от 1966г.
Поставянето не телена ограда между двата имота няма отношение към правото на собственост и респ. към процесните 168 кв.м които погрешно са заснети към имота на ответник Т.П.Б..
Категорично по делото се установи, че е налице грешка в кадастралния план, която грешка е пренесена от грешка в регулационния план.
По делото не се установи от ответник Т.П.Б. да е завладял процесните 168 кв.м. най-малкото защото същият изобщо не е носил съзнанието, че това са реални части от чужд имот, поради което и няма как да започнал да го свои.
Вещото лице не е наложило механично плановете от 1966г. и 1992г. така както посочва ответник Т.Б. – като обстоятелствената част на заключението опровергава това твърдение, поради което и съдът не намира за необходимо да преповтаря констатациите на вещото лице.
Вещото лице не е записало голословно, че регулацията е приложена, макар това да е правен извод. Регулацията е приложена защото имотните граници съвпадат с регулационните предвиждания, но не са нанесени в кадастралната основа на КРП последните кадастрални номера за процесните парцели XVI-1719 и XV-1718 – като последния факт няма никакво правно отношение към фактическия състав за приложената регулация.
С наличието на нотариалния акт се удостоверява факта на приложената регулация, а не че с този документ се прилага регулацията.
Ето защо предвид на гореизложеното предявеният иск се явява доказан по основание и размер.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от страната разноски съгласно представения списък – сума в размер на 854 лв.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, спрямо Й. М. Б. с ЕГН ********** ***, Т.П.Б. с ЕГН ********** *** и П.П.У. с ЕГН ********** ***, че Г.Т.Б. с ЕГН ********** *** е бил собственик на 168 кв.м от имот XVIII-1719 по плана на гр. С. одобрен със заповед № 335/1992г. заключен между точки 3,4, и 5 колорирани в синьо и т.6-т.9 колорирани в червено от комбинирана скица № 4 на л. 109 от делото на вещото лице Б.Г., които погрешно са били заснети към собствения на ответниците имот XVIII-1718 по плана на гр. С. одобрен със заповед № 335/1992г.
ОСЪЖДА Й. М. Б. с ЕГН ********** ***, Т.П.Б. с ЕГН ********** *** и П.П.У. с ЕГН ********** *** да заплатят в полза на Г.Т.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 854 лева, която представлява разноски по делото за настоящата инстанция.
Комбинирана скица № 4 на л. 109 от делото на вещото лице Б.Г. е неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.