Р Е Ш Е Н И Е
№................./16.12.2019 г., гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 11 състав, в публичното заседание на осми октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на
секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
10270 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Г.И.М. срещу ”О.З.” АД иск с правно
основание чл. 432 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
100 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на пътно-транспортно произшествие/ПТП/ на 18.12.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 08.11.2017г. – датата на представяне на банкова
сметка *** № 0411-180-0018-2017, до окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба се твърди, че на 18.12.2016 г., около 03,45 в гр. София, на ул.
„Каменоделска“, на около 150 метра след кръстовището с ул. „Малашевска“ е
настъпило ПТП. При управление на л. а. марка „Киа“, модел „Сеед“, с per. № ******* по ул.
„Каменоделска“ с посока на движение от бул. „История Славянобългарская“ към ул.
„Първа Българска армия“, водачът В.Т.С., поради движение с несъобразена скорост
с пътните условия, самокатастрофира в метален стълб за осветление отдясно на
пътя. Вследствие на удара тежко пострадала ищцата, която пътувала на задната
седалка. Твърди се, че виновен за пътния инцидент е водачът на л. а. марка
„Киа“, модел „Сеед“, с peг. №
*******, В.Т.С., който управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост с
характера и интензивността на движението, релефа на пътя и конкретните условия
на видимостта, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 и ал.2
от ЗДвП. Вследствие настъпилото произшествие, на ищцата е причинена тежка
контузия, изразяваща се в контузия на главата и тялото, контузия и подкожен
кръвоизлив на носа, разкъсно-контузна рана на горен тренлум и фрактура на
коронките на първи зъб горе вляво и първи зъб горе вдясно, травма на дясна
предмишница, дясна гръдна и коремна половина. След инцидента ищцата е откарана
в Спешна помощ на УМБАЛ „Н. И. Пирогов“ АД, където са й извършени множество
изследвания и рентгенографии на дясна ръка, дясна гръдна и коремна половини,
както и консултации с ортопед и лицево-челюстен хирург, поради усещането на
силни болки в дясна ръка, дясна гръдна и коремна половина, болки в областта на
лицето и главата.
В
медицинското заведение са й извършени редица прегледи, контролни ренгенографии
и ехографии. В Клиниката по Ортопедия и травматология е хоспитализирана за
периода от 18.12.2016г. до 23.12.2016г., като й е поставена диагноза: „Закрити
счупване на тялото/диафазата/ на дясна раменна кост“.
На
21.12.2016г. ищцата е оперирана: костна пластика хумерус. Извършена е
оперативна процедура в областта на раменния пояс и горния крайник с много голям
обем и сложност. Направена е мануална репозиция на фрактурата, като през
типичен достъп се прониква в дълбочина по тъп и остър начин и се достига до
дясна раменна кост, с фрим се тепанира костно-мозъчния канал, фрактурата се
стабилизира чрез титаниев хумерален пирон, който се заключва проксимално с три
винта и дистално с два винта. Извършена е щателна хемостаза, шев на тъкани по
слоеве, суха стерилна превръзка и е поставена имобилизираща превръзка тип
Митела.
След
изписване на пострадалата от болничното заведение, същата е продължила
лечението си в домашни условия. Назначен й е домашен постелен режим на лечение.
Предписано й е медикаментозно лечение в домашни условия Издадени са й
последователни болнични листове за период от 120 дни. През този период от време
ищцата е търпяла интензивни и продължителни болки и страдания, търпи ги в
настоящия момент и ще ги изпитва и в бъдеще. Извършената операция е последвана
от смяна на превръзки, отстраняване на конци, следоперативна медикаментозна
терапия, контролни прегледи и рехабилитация, както и ще се наложи повторна операция - за премахване на
остиосинтезния материал.
В
исковата молба се излага, че през първия месец след операцията Г.М. не трябвало
да натоварва десния си горен крайник и да заема определена поза по време на
сън, за да избегне болката и натиска в раменната става. След операцията не е
можела да се обслужва самостоятелно и да извършва елементарни битови дейности,
поради което и при нея винаги е трябвало да има човек, който да й помага в
ежедневния тоалет и приготвянето на храната. Ищцата продължава да изпитва
дискомфорт и болки в областта на рамото, особено при натоварване на дясната
ръка и при промяна на времето.
Непосредствено
след произшествието и в първата една седмица от същото, ищцата търпяла
интензивни и продължителни болки и страдания по цялото тяло, имала множество
болезнени натъртвания, последвани от отоци и посиняване. Изпитвала силно
главоболие, имала световъртеж, чувствала се отпаднала и изпитвала дискомфорт.
Близо половин година бил нарушен нормалния й начин на живот на ищцата, поради
невъзможността й да се обслужва сама, да се грижи за своето дете, семейство и
домакинство, невъзможността й да упражнява професията си на зъболекар, свързана
основно с работа с дясната ръка, не можела да извършва нормални активни и
пълноценни движения, както и да спортува. Затруднен бил нормалния й начин на
живот, поради счупването на коронките на горните фронтални зъби, което
възпрепятствало възможността й да се храни пълноценно и повече от половин
година същата поемала само пасирани храни. Поради настъпилата травма на зъбите
бил затруднен и говора на ищцата, която не можела да произнася много от
звуковете и фъфлела.
Почти
година след настъпване на произшествието, тя изпитвала силен стрес и страх,
вследствие на изживяния инцидент. Същата се чувствала тревожна и изнервена,
като била нарушена способността й да спи и често се събуждала от кошмарни
сънища. И към настоящия момент ищцата избягвала да пътува с кола и се
притеснявала да пресича на натоварени кръстовища. Катастрофата се отразила изключително
негативно на физическото и психическото здраве на ищцата.
Излага
се, че отговорността на виновния водач, управлявал л.а. марка „Киа“, модел „Сеед“,
с peг. № *******, е
застрахована в „О.З.“ АД, със застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №
BG/23/31**********,
валидна от 01.06.2016г. до 31.05.2017г. Настъпилото произшествие е удостоверено
с констативен протокол за ПТП № К-1166/18.12.2016г. Във връзка с него е
образувано досъдебно производство/ДП/ № 11572/2016г. по описа на СДВР, както и НАХД
№ 4070/2017г. по описа на СРС, 22 състав, приключило с постановяване на
решение, с което виновния водач е признат за виновен за извършване на
престъпление по чл.343 ал.1 б.„б“ пр. 2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
На 02.02.2017г. ищцата завела пред „О.З.“ АД щета за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди от процесното ПТП, като при ответника била образувана ликвидационна преписка № 0411-180- 0018-2017. Въпреки представянето с писмо от 08.11.2017г. на Решение № 115716/11.05.2017г., с което се установява по безспорен начин вината на водача на л.а. марка „Киа“, модел „Сеед“, с peг. № ******* и на банкова сметка, ***ие.
В
срока за отговор е постъпил такъв от ответната страна, като предявения иск се
оспорва по основание и размер. Твърди се съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, предвид нарушаване разпоредбата на чл.137а ал.1 от
Закона за движение по пътищата – непоставяне на обезопасителен колан от ищцата.
Оспорва се механизма на ПТП, както и че всички вреди, за които се претендира обезщетение,
са вследствие на процесното ПТП, размерът на претендираните лихви и началния
момент, от който същите се претендират, поради неоснователност на главния иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
С решение от 11.05.2017г., постановено
по НАХД № 4070/2017г. по описа на СРС, НО, 22 състав, влязло в сила на 27.05.2017г.,
В.Т.С. е признат за виновен в това, че на 18.12.2016г. около 03,30 часа в гр.
София по ул.”Каменоделска” с посока на движение от бул.”История
Славянобългарска” към бул.”Първа Българска Армия” и на около 150 метра след
кръстовището с ул.”Малашевска”, при управление на МПС – л.а.”Киа Сеед” с рег.№ *******,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.2 от ЗДвП:
„Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”, като в конкретния случай при избиране на скорост от 50 км/ч на управлявания
от него автомобил не се е съобразил със състоянието на пътя – заледено и
хлъзгаво пътно платно, вследствие на което загубил контрол над автомобила и
самокатастрофирал в метален стълб на улично осветление вдясно на пътното
платно, и по непредпазливост причинил на пътничката Г.И.М. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост, което довело до трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник за срок от 1,5 – 2 месеца, и
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронките на първи горен
вляво и първи горен вдясно резци до нивото на венеца, което довело до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето – престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2
вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000лв.
Представени са доказателства, а и не се спори между страните, че
автомобилът, управляван от В.Т.С., е имал задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", съгласно застрахователна полица № BG/23/316001128637,
валидна към датата на ПТП, като застраховката е сключена в ответното застрахователно дружество.
С писмо изх.№ ЦУ 99-12059/13.10.2017г. от ЗАД
„ОЗК – З.” АД, във връзка с настъпило застрахователно събитие по горепосочената застрахователна
полица и заведена щета № 0411-180-0018-2017г.,
вследствие на ПТП от на 18.12.2016г., ответникът е поискала да бъдат
представени всички документи по образуваното досъдебно производство, адвокатско
пълномощно и банкова сметка ***. С молба вх.№ ЦУ 99-12508/08.11.2017г.,
наименована искане, подадена от пълномощника на пострадалата, на ответното
дружество са предоставени изисканите документи и е посочена банкова сметка ***.
От заключението на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза/КСМАТЕ /, неоспорено от страните и прието от съда,
като обективно и компетентно дадено, е видно, че същото е изготвено въз основа материалите
по делото, включително медицинската документация и приложеното НАХД. Съгласно
същото, на 18.12.2016г.
около 03:30ч. л.а.„Киа Сиид” с рег.№ ******* се е движил по ул. „Каменоделска”
в посока от бул. „История Славянобългарска” към бул. „Първа Българска Армия” .
По неизвестни причини на около 150м. след кръстовището с ул. „Малашевска” л.а.
„Киа“ се насочва на дясно спрямо първоначалната си посока на движение и
автомобилът се удря с предната си част в метален стълб, находящ се върху десния
тротоар. При удара на автомобила в стълба са причинени травмите на пътничката Г.М..
Произшествието е станало в тъмната част на денонощието, при добра видимост и
мокро пътно платно.
Възможните
причини за настъпване на процесното ПТП са много, като според експерта, всички
се свеждат до субективни действия с органите за управление, от страна на водача
на лекия автомобил. В материалите по воденото ДП се споменава, че пред
автомобила се появило куче, като водачът за избягване на удара е отклонил
автомобила вдясно. Според вещото лице, това е възможно, но ако водачът е
предприел аварийно спиране, без да се отклонява вдясно, удар в стълба не би
настъпил.
Процесният лек
автомобил Киа Сиид, per.
№ *******
е оборудван с триточкови инерционни колани на всичките места в купето на
автомобила.
Функцията
на предпазния автомобилен колан е да фиксира тялото на водача и пътниците към
облегалката и седалката на автомобила, да ограничи движението им напред при
рязко спиране и да предотврати контакт с детайли от вътрешността на купето на
автомобила - арматурното табло, волана, страничните колони, предното и
страничните стъкла и други детайли. По този начин се намаляват възможностите за
получаване на тежки телесни наранявания при автомобилната травма в салона на
автомобила. За максимален ефект от предпазния колан и неговия обтегач, същият е
необходимо да бъде поставен по указания от производителя начин, като този колан
обхваща оптимално плътно гърдите и таза. Коланите на предните и на задните
седалки се прибират и блокират посредством автоматичен механизъм. Поставен в
нормалния си режим на аварийно заключване, триточковият колан не изисква
специално нагласяне по дължината и позволява свобода на движението, когато
автомобилът се движи с постоянна скорост и не се налага рязко придвижване на
тялото напред - при аварийно спиране. Коланите са конструирани и изработени
така, че да издържат човешката маса /тегло/ при моментно ускорение на тялото
напред, за да се предотврати нараняване главата, лицето, гръдния кош, таза и
долните крайници в: предното стъкло, арматурното табло, волана, облегалките на
задните седалки или други разположени пред водача и пътниците части от
автомобилния салон. Обезопасителните колани, монтирани в автомобилите, задържат
тялото на шофьора и пътниците към облегалката при наличие на отрицателно
ускорение по направлението на движение - при челни сблъсъци /удари/.
За
по-голяма сигурност пасивната безопасност се комбинира с въздушни възглавници /предните
възглавници са се отворили и водачът и пътникът не са пострадали/. В настоящия
случай, ударът е челен с неголяма скорост /от порядъка на около 45 - 50 км/ч/ и
поставеният предпазен колан е имал превантивно действие.
В
приложената в ДП „Докладна записка”, съставена от дежурните полицаи, изпратени
на местопроизшествието, е отразено, че пострадалата е била на задната седалка и
е текло кръв от носа й.
Съобразно
механизма на настъпване на процесното ПТП, лекият автомобил първо с предните
колела се е ударил в бордюра, преодолял го е, след което с предната част се е
ударил в металния стълб. Вследствие на тези удари тялото на пострадалата полита
напред и нагоре, като след приключване на удара, се връща назад и пада на
мястото си.
В
отговор на въпроса - в случай, че ищцата е била с правилно поставен предпазен
колан би ли се ограничило движението на тялото и непосредствено след удара и
биха ли се ограничили ударите на тялото и в предмети от купето на МПС, вещите
лица са посочили, че при правилно поставен предпазен колан, тялото на пътника
се задържа към седалката на автомобила и не би се осъществило свободно движение
на тялото, вътре в купето на автомобила и съответно, ударите на тялото в части
от интериора на автомобила биха се ограничили или биха били с друг характер.
В
приложените документи по делото, не са описани увреждания по тялото на ищцата,
които биха могли да се приемат за специфични от поставен предпазен колан.
От
анализа на механизма на процесното ПТП и
получените увреждания от ищцата, експертите са заключили, че ищцата е била без
поставен предпазен колан в момента на инцидента.
При
правилно поставен предпазен колан, тялото на пътника остава фиксирано от косата
част на колана към облегалката на седалката и главата не би могла да достигне
до облегалката на предната седалка.
При
процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: счупване на дясна
мишнична кост, контузия на дясна гръдна половина, контузия и подкожен
кръвоизлив на носа и горната устна, разкъсно-контузна рана на горен френулум,
счупване на коронките на първи горен ляв и първи горен десен зъби, контузия на
главата, сътресение на мозъка.
Получените
увреждания са установени при приемането й в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД и описани в Епикриза по ИЗ № 42523/г. от
УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов"ЕАД на Г.И.М., дата постьпил/а 18.12.2016г.,
дата изписан/а 23.12.2016г.
При
правилно поставен предпазен колан, при ищцата нямаше да се получат уврежданията
в областта на лицето и главата. Горните крайници не са фиксирани от предпазния
колан и биха могли да се травмират, независимо от поставения колан. Вероятно
биха се получили увреждания в областта на гръдния кош и корема от поставения
колан.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/,
неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, е
видно, че същото е изготвено въз основа на представените по делото документи,
сред които: констативен протокол к-166/18.12.2016г., Епикриза ИЗ №
42523/11.09.2017г. от УМБАЛСМ
"Н. И. Пирогов" ЕАД, 4 броя
болнични листове за временна нетрудоспособност на Г.М. общо 126 дни с диагноза
– счупване на раменната кост. Съгласно същото, че при процесното ПТП, ищцата е
получила следните увреждания: счупване на дясна мишнична кост, контузия на
дясна гръдна половина, контузия и подкожен кръвоизлив на носа и горната устна,
разкъсно-контузна рана на горен френулум, счупване на коронките на първи горен
ляв и първи горен десен зъби, контузия на главата, сътресение на мозъка.
Получените
увреждания от ищцата, са в причинна връзка с процесното ПТП.
През
периода на лечение, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите три
месеца, болките са били с по-голям интензитет.
При
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срока на възстановяване
при такъв вид увреждания е около 4- 6 месеца.
При
прегледа, извършен от експерта на 19.09.2019г., ищцата се оплакала от болки в
дясна раменна става и гърба, ограничени и болезнени движения в дясна раменна
става. Вещото лице е установило наличието на оперативен белег в горновъншната
страна на дясна мишница с надлъжен ход и дължина 5 см от достъпа до
костта, наличие на два белега с дължина
около 1см в горната част и два белега в долната част на дясна мишница с дължина
по около 1см с надлъжен ход, от входните отвърстия на фиксиращите винтове, като
тези белези са с траен характер. При прегледа е установено и ограничение в
обема на движение на дясна ръка в раменната става при повдигане на ръката
настрани от тялото от 105 градуса, при норма 180 градуса.
При
ищцата е проведено оперативно лечение на счупването на дясна мишнична кост,
изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
интрамедуларен пирон и винтове. Евентуално, на ищцата предстои още една
операция за отстраняване на металната остеосинтеза, като по принцип, металната
остеосинтеза се отстранява по две причини - едната е по медицински показания,
другата - по желание на пациента.
От показанията на свид. М.– съпруг на ищцата, които съдът взема предвид при
условията на чл.172 от ГПК, се установява, че през месец декември 2016г., след
фирмено парти, се обадили на техен приятел – таксиметров шофьор, за да ги
откара вкъщи. В близост до дома им, колата поднесла, по неизвестни за свидетеля
причинили, след което се блъснали почти централно в уличен стълб, като
свидетелят бил на предната седалка до шофьора, а съпругата му пътувала на
задната седалка. Веднага след произшествието свидетелят слязъл от автомобила и
отишъл да я види, а тя била в безсъзнание, навсякъде имало кръв, видял, че
предните й зъби са избити и носът й бил
много подут. Озовали се в „Пирогов“, където веднага я отвели да й
направят снимки, за да установят дали има вътрешни кръвоизливи и дали има
засегнати органи. Докато свидетелят слагал съпругата си на рентгена дясната й
ръка увиснала и още тогава разбрал, че тя е счупена в горната област на две
места. В болницата били повече от седмица, като свидетелят оставал да спи там и
през нощта, налагало се да помага на съпругата си ежедневно, тъй като тя не
можела да използва дясната си ръка и да обслужва елементарните си физиологични
нужди. Шест месеца съпругата му по никакъв начин не можела да използва ръката
си, била почти изцяло обездвижена, тъй като й сложили интрамедуларен имплант. Дори с намеса на
други специалисти за рехабилитация и т.н., до шестия месец тя не успяла да се
възстанови и да се върне на работа, като зъболекар. Наложило се да си оправи и
счупените зъби, заради външния си вид. Чувствала се зле, че не може да се грижи
за детето им и за домакинството, била съкрушена, а цели шест месеца избягвала
контактите с други хора, не искала да излиза никъде. И досега импланта, който й
били поставили, не бил изваден и възможността за движение на дясната й ръка
била ограничена. Специалистите в България не се наемали да махнат импланта, тъй
като в близост до него се намирал нерв, при засягането на който имало опасност
ръката й да бъде обездвижена завинаги, а тя била зъболекар и работела предимно
с дясната си ръка. Случилото се засегнало и професионалния й живот. На работа
се върнала след около година след катастрофата, когато вече била пълноценна, но
големият пациентопоток изчезнал. Това също й се отразило зле. В момента
упражнявала професионалната си дейност, но не можела да движи докрай дясната си
ръка, като до днес не се била възстановила от травмата и стреса, както и че
няма специалист, който да се наеме да възстанови ръката й и да махне импланта.
Видно
от показанията на свид. С. –
шофьора, управлявал таксиметровия автомобил, е че през месец декември 2016г.
Митко и Г. му се обадили да ги прибере от заведение. На връщане, около 3,00 ч.
– 3,30 ч. , на пътя изскочило куче, свидетелят се стреснал от силуета му и
набил спирачки. Колата се поднесла и се ударила в един стълб. Не бил сигурен
какво точно е направил, но си спомня, че рязко набил спирачки и предполага, че
е завъртял кормилото. Управлявал автомобила с около 50 км/ч. Г., която седяла
на задната седалка, според свидетеля, била с предпазен колан, защото ако такъв
не бил поставен трябвало да има звуков сигнал.
С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо когото застрахованият
по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т.е. да е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя.
Застрахователят по задължинтелна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане/чл.477
ал.1 и чл.278 ал.1 от КЗ/. Основателността на предявения иск е предпоставена от
това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в
резултат на ПТП/противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени
неимуществени и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да
се установи, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото доказателства се установи, че на посочената в исковата
молба дата – 18.12.2016г., е настъпило ПТП, при което ищцата е получила
следните увреждания: счупване
на дясна мишнична кост, контузия на дясна гръдна половина, контузия и подкожен
кръвоизлив на носа и горната устна, разкъсно-контузна рана на горен френулум,
счупване на коронките на първи горен ляв и първи горен десен зъби, контузия на
главата, сътресение на мозъка.
Установи се, че вина за настъпилото
ПТП има водачът на Киа
Сиид, per. № ******* - В.Т.С..
Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установиха, както
от приетите по делото писмени доказателства, така и от заключенията на вещите
лица по допуснатите КСМАТЕ и СМЕ.
В случая е налице и влязло в сила на
27.05.2017г. решение 11.05.2017г., постановено по НАХД № 4070/2017г. по описа
на СРС, НО, 22 състав, с което водачът на л.а. Киа Сиид с рег.№ *******
- В.Т.С. е признат за виновен за настъпването на ПТП и причиняването на телесни
увреждания на ищцата – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
дясна раменна кост, което довело до трайно затрудняване движенията на десния
горен крайник за срок от 1,5 – 2 месеца, и средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на коронките на първи горен вляво и първи горен вдясно резци до
нивото на венеца, което довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето,
като с решението, на основание чл.78а ал.1 от НК, е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.
С решението по горепосоченото наказателно дело са
установени авторството, противоправността и вината в поведението на водача на л.а. л.а. Киа Сиид
с рег.№ ******* - В.Т.С., който е нарушил правилата за движение по пътищата и
от това са настъпили вредните последици за ищцата. Влязлата в сила присъда на
наказателния съд и приравненото на него решение по чл.78а ал.1 от НК са
задължителни за гражданския съд в пределите на чл.300
от ГПК, поради което съдът намира за доказано наличието на всички
предпоставки по чл.45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо ищцата за обезщетяване на причинените й неимуществени
вреди, както и че възраженията относно друг механизъм на уврежданията са
неоснователни.
Безспорно е между страните по делото, а и са налице писмени доказателства,
че към момента на увреждането е съществувало валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", за автомобила, управляван от прекия причинител на вредата и ответното
застрахователно дружество, като по силата на застрахователния договор
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Предвид изложеното, съдът намира, че
предявеният главен иск е доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост, като при определяне на размера на
обезщетението следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането,
възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По делото се
установи, че ищцата е получила следните увреждания: счупване на дясна мишнична
кост, контузия на дясна гръдна половина, контузия и подкожен кръвоизлив на носа
и горната устна, разкъсно-контузна рана на горен френулум, счупване на
коронките на първи горен ляв и първи горен десен зъби, контузия на главата,
сътресение на мозъка. През периода на лечение, ищцата търпяла болки и
страдания, като първите три месеца, болките били с по-голям интензитет. Тя не
можела да използва дясната си ръка и да обслужва елементарните си физиологични
нужди, чувствала се непълноценна за семейството си. Проведено било оперативно
лечение на счупването на дясна мишнична кост, изразяващо се в открито
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и
винтове, като все още имала ограничения в обема на движение на дясната ръка в
раменната става при повдигане на ръката настрани от тялото от 105 градуса, при
норма 180 градуса. И към момента ищцата изпитвала болки в дясна раменна става и
гърба, а движенията в дясната й раменна става били не само ограничени, но и
болезнени. Около
една година след пътно-транспортното произшествие не била в състояние да се
върне на работа заради счупените зъби, които лекувала и поради необходимостта
да щади дясната си ръка, с която основно работела, като зъболекар. Установи се
посредством свидетелските показания и че до днес не се била възстановила от
травмата и стреса, била притеснена и заради съществуващия висок риск, при
изваждане на импланта от ръката й да бъде засегнат намиращ се в близост до него
нерв, както и че ръката й можело да се обездвижи.
Съдът, като взе предвид вида на уврежданията, времетраенето на
оздравителния процес, протичането на самия оздравителен процес, възрастта на
пострадалата, по справедливост, при съобразяване на чл.52 от ЗЗД намира, че
справедливото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди възлиза
на 40 000лв.
В случая обаче, от неоспореното заключение на вещите лица по допуснатата
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установи, че са
налице предпоставките по чл.51 ал.2 от ЗЗД за намаляване на размера на
определеното на ищцата обезщетение, тъй като е налице съпричиняване на вредоносния
резултат по отношение на част от уврежданията - в областта на лицето и главата, доколкото с действията
си ищцата е създала предпоставки за настъпване на вредите. От анализа на
механизма на процесното ПТП и получените
увреждания експертите са заключили, че ищцата е била без поставен предпазен
колан в момента на инцидента, а показанията на свид. С. – водачът на лекия
автомобил, по чиято вина е настъпило произшествието, не опровергават горния
извод, тъй като не се установи по делото свидетелят постоянно да е наблюдавал
дали ищцата е била с поставен предпазен колан, а и същата е пътувала на задната
седалка на автомобила, поради което и с оглед обстоятелството, че свидетелят е
шофирал, не е било възможно да следи дали по време на цялото пътуване ищцата е
била с поставен предпазен колан. Вещите лица са категорични, че при правилно
поставен предпазен колан, тялото на пътника остава фиксирано от косата част на
колана към облегалката на седалката и главата не би могла да достигне до
облегалката на предната седалка, както и че при правилно поставен предпазен
колан, при ищцата нямаше да се получат уврежданията в областта на лицето и
главата, които в случая са: контузия и подкожен кръвоизлив на носа и горната
устна, разкъсно-контузна рана на горен френулум, счупване на коронките на първи
горен ляв и първи горен десен зъби, контузия на главата, сътресение на мозъка.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че съпричиняването на общия
вредоносен резултат е в размер на ¼, поради което и посочената по-горе
сума, необходима за обезщетяване на причинените вреди на ищцата, след отчитане
на съпричиняването, следва да бъде намалена на 30 000лв., в какъвто размер
следва да бъде присъдена на ищцата за обезщетяване на причинените й в резултат
на процесното ПТП неимуществени вреди, за които по делото се събраха
доказателства, че са в причинно-следствена връзка с произшествието. За
разликата над тази сума до претендираната от ищцата сума в размер на
100 000лв. искът се явява неоснователен, като недоказан по размер, поради
което и следва да бъде отхвърлен в посочената част.
Като законна последица от частичната основателност на главния иск и
доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и законна лихва
върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД
деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността
му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва в случая е
дължима от по-късен момент, тъй като съгласно разпоредбата на чл.497 от КЗ
застрахователят изпада в забава от датата на уведомяването му и изтичане на
определения в кодекса срок по чл.496 ал.1 от КЗ на произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес и с оглед
съдържащите се по делото данни относно предявената пред застрахователя
претенция, съдът намира, че сумата от 30 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е дължима, ведно със
законната лихва, считано от от 08.11.2017г. – датата на представяне на банкова
сметка *** № 0411-180-0018-2017.
С
оглед изхода на спора и направените от страните искания за присъждане на
сторените по делото разноски, като съобрази и обстоятелството, че ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса и разноски, съдът намира, че ответникът
следва да заплати в полза на ищцата сумата от 1080лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от иска, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, както и в полза на Софийски
градски съд - сумата в размер на 1500лв., от които държавна такса в размер на 1200лв.
и 300лв. – за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице,
изготвило СМЕ, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, а ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответника сумата в размер общо на 597лв., от които 100лв. –
юрисконсултско възнаграждение и 497лв., представляваща направени по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от иска - за възнаграждения на вещите
лица по допуснатата КСМАТЕ, на основание чл.78 ал.8 вр.ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Г.И.М., ЕГН **********,***, на основание чл.432
ал.1 от КЗ, сумата от 30 000лв./тридесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП на 18.12.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 08.11.2017г. – датата на представяне на банкова
сметка *** № 0411-180-0018-2017, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 30 000лв. до 100 000лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата в размер на
1500лв./хиляда и петстотин лева/, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК – З.” АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Г.И.М., ЕГН **********,***, сумата от 1080лв./хиляда
и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.И.М., ЕГН **********,***,
да заплати на „ЗАД ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 597лв./петстотин деветдесет и
седем лева/, на основание чл.78 ал.8 вр.ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: