Решение по дело №702/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.76, ал.1 от Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ – загл. изм. ДВ, бр.84 от 2023г., в сила от 06.10.2023г.) във вр. с §5, ал.1 от ПЗР на Закон за противодействие на корупцията (ЗПК).

Административното дело е образувано по жалба на Н. Й. Б. с [ЕГН] и адрес гр. Плевен, [жк], [адрес], подадена против Решение № РС-117-23-065 от 02.08.2023г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), с което за жалбоподателката е установен конфликт на интереси, наложена й е глоба в размер на 5000 лева и е постановено отнемане в полза на държавата на сумата от 106,37 лева, представляваща средно дневно възнаграждение за датата 23.01.2023г., на която е извършено деянието, породило конфликт на интереси.

Жалбоподателката твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно поради издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби. В тази връзка излага, че не е упражнявала правомощия по служба, като не е участвала по никакъв начин в процеса по вземане на решение за внасяне на предложение по чл.226, ал.1 от ЗИНЗС за разглеждане от Пробационния съвет, т.е. в процеса на „подготовка” на бъдещото решение на съвета. По отношение на положения от нея подпис в предложението сочи, че същият е поставен с оглед задълженията й по длъжностна характеристика и само удостоверява запознаването й с документа, но не и изготвянето, одобряването или съгласуването му. Твърди, че в случая не е имало основания за самоотвод, за което излага подробни доводи. Иска отмяна на атакуваното решение.

В съдебно заседание оспорващият лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените съображения в нея и в представените по делото писмени становища, претендира присъждане на направените в производството разноски по приложен списък. Представя писмено възражение по писмените бележки на ответника.

Ответната страна Комисия за противодействие на корупцията (преди КПКОНПИ – §7, ал.2 от ПЗР на ЗПК) чрез упълномощен юрисконсулт в съдебно заседание и в представени писмени бележки ангажира становище за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от оспорващия. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е било образувано с Решение за образуване на производство за конфликт на интереси № КИ-064 от 29.03.2023г. на КПКОНПИ срещу Н. Й. Б. в качеството й на заместващ началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията” (ОСИН) гр. Плевен и като такава лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.23 от ЗПКОНПИ (л.443). Производството е било образувано във връзка с постъпил сигнал вх. № ЦУ 01/С-117/22.02.2023г. (л.452) и изготвен доклад (л.444) от директор Дирекция „Конфликт на интереси” към КПКОНПИ. В сигнала е изложено, че Б. докато е изпълнявала временно длъжността началник на ОСИН Плевен със своя заповед е облекчила наложеното наказание на сина си – осъден за извършено престъпление.

Във връзка с твърденията в сигнала Комисията е изискала и събрала като доказателства длъжностните характеристики за длъжностите Началник на ОСИН (л.406), Младши юрисконсулт-старши юрисконсулт (л.411) и Инспектор VІІ-ІV степен (л.162), заповедите за назначаване на Началника на ОСИН Плевен С. М. (л.384) и на юрисконсулт Н. Б. (л.449), Заповед № Л-32 от 13.01.2023г. на Началника на ОСИН Плевен за заместване и документите, послужили за издаването й (л.354-356), Заповед № Л-2298/06.06.2022г. на главния директор на ГДИН за назначаване на Пробационния съвет в района на действие на РС Плевен (л.414), пробационната преписка във връзка с изпълнение на наложеното наказание „пробация” на Й. П. Б. по Присъда № 74/01.06.2022г., постановена по НОХД № 265/2022г. на РС Плевен (л.237-353), Методически насоки за дейността на пробационните съвети, утвърдени от главния директор на ГДИН (л.140), покана за заседание на Пробационен съвет Плевен рег.№ 119/18.01.2023г. (л.54), Предложение рег.№ 136/23.01.2023г. (л.435) от пробационен инспектор Р. Х. до Пробационен съвет Плевен за облекчаване на мярката за изтърпяване на наказанието на Й. П. Б., протокол от заседанието на Пробационен съвет Плевен от 25.01.2023г. с взетите на него решения (л.426).

Пред КПКОНПИ оспорващата е представила доказателства за образувано срещу нея дисциплинарно производство от ГДИН (л.76-128), Правила за преназначаване на държавните служители в ГДИН, ГДО и БЗЗЛ към Министъра на правосъдието и заповедта за утвърждаването им (л.474-480), доказателства за подадена от нея жалба до РП Плевен и за образувана там преписка по жалбата (л.481-485).

КПКОНПИ служебно е извършила справки в НБД „Население” относно наличието на родствени връзки между Н. Й. Б. и Й. П. Б. (л.441-442), от които справки е видно, че Б. е син на Б.. С цел необходимостта от събиране на допълнителни доказателства, Комисията с Решение от 23.05.2023г. (л.167) е продължила срока за приключване на производството по сигнал вх. № ЦУ 01/С-117/22.02.2023г. с 30 дни – до 28.06.2023г. включително.

С покана изх.№ ЦУ01-1599#8/09.06.2023г. (л.135) председателят на КПКОНПИ на основание чл.72, ал.5 от ЗПКОНПИ е поканил Н. Б. на 21.06.2023г. да бъде изслушана от Комисията по образуваното производство за установяване на конфликт на интереси, като изрично й е указал възможността да се запознае със събраните в хода на производството материали и да направи възражение. В отговор Б. е депозирала пред Комисията становище (л.69), в което е изразила доводи по същество на спора и е поискала подадения срещу нея сигнал да бъде отхвърлен. На 21.06.2023г. Б. е била изслушана от Комисията, обективирано в Протокол № 1134 от същата дата (л.61), като е изложила доводите си за неоснователност на сигнала и за липса на нарушение. На 27.06.2023г. Б. е депозирала пред Комисията и допълнително становище (л.49), в което е изложила допълнителни факти и обстоятелства във връзка със сигнала, приложила е и доказателства към становището.

При така събраните доказателства, на свое заседание на 02.08.2023г. (протокол № 1145 от същата дата – л.499) Комисията е приела следното: Н. Б. е майка на Й. П. Б.; последният с влязла в сила Присъда № 74/01.06.2022г., постановена по НОХД № 265/2022г. на РС Плевен, е осъден на наказание „Пробация” с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца при периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи пробационен служител за същия срок. Във връзка с ползване на платен годишен отпуск от Началника на ОСИН Плевен С. М., със Заповед № Л-32 от 13.01.2023г. комисар Мънева е възложила на инспектор Н. Б. да изпълнява функциите на Началник на ОСИН Плевен от 16.01.2023г. до 27.01.2023г. включително, като при изготвяне на документите да се подписва „За началник на ОСИН – Плевен”.

С предложение от 23.01.2023г. от инспектор Р. Х. – пробационен служител в РСИН Плевен, е направено предложение за Й. П. Б., изтърпяващ пробационна мярка, на основание чл.226, ал.1, т.1 от ЗИНЗС поради изтърпяно най-малко една четвърт от определения размер на наложената пробационна мярка и показано примерно поведение да бъде намален режимът от два пъти седмично в задължение за регистриране – на веднъж месечно. Предложението е подписано от Христова като изготвил, и от Б. в качеството й „За Началник ОСИН Плевен” като запознат. Предложението е включено в дневния ред на заседанието на Пробационен съвет Плевен на 25.01.2023г., и е прието с 5 гласа „за” и 3 гласа „против”. Протокол № 1/25.01.2023г. от заседанието на съвета е подписан от присъствалите 8 члена, както и от присъствалите прокурор при РП Плевен и от Н. Б. в двете й качества – председател на Пробационния съвет и За Началник ОСИН Плевен.

Комисията е направила извод, че Б. при заместването на началника на ОСИН Плевен е изпълнявала в пълен обем функциите на замествания, поради което е имала качеството на лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.23 от ЗПКОНПИ. Като такова лице тя е подписала предложението на пробационния инспектор, което е част от подготовката за издаване на крайния акт – решението на пробационния съвет, с което е нарушила чл.58, изр. първо, предл. първо от ЗПКОНПИ – при наличие на частен интерес е участвала в подготовката на акт по отношение на свързано с нея лице. Този частен интерес е довел до нематериална облага, изразяваща се в помощ и подкрепа за свързаното с нея лице – нейният син Й. Б.. При тези си изводи Комисията е предложила да се приеме решение за установяване на конфликт на интереси по отношение на Б. в качеството й на заместващ началника на ОСИН Плевен и лице, заемащо висша публична длъжност в този период по чл.6, ал.1, т.23 от ЗПКОНПИ, за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр. първо, предл. първо от ЗПКОНПИ, за налагане на глоба в размер на 5000 лв. и отнемане в полза на държавата на дневното й възнаграждение за 23.01.2023г.

Административното производство е приключило с издаването на обжалваното решение № РС-117-23-065/02.08.2023г. на КПКОНПИ (л.26), с което е установен конфликт на интереси по отношение на Н. Й. Б., в качеството й на заместваща началника на ОСИН Плевен и като такава лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.23 от ЗПКОНПИ, за това, че е подписала Предложение с рег.№ 136/23.01.2023г. изготвено на основание чл.226, ал.1, т.1 от ЗИНЗС от пробационен служител в РСИН Плевен, звено към ОСИН Плевен, в частен интерес на свързано с нея по смисъла на §1, т.15, б.”а” от ДР на ЗПКОНПИ лице, в нарушение на разпоредбата на чл.58, изр. първо, предл. първо от ЗПКОНПИ. С атакуваното решение й е наложена и глоба в размер на 5000 лева, на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ, за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ, извършено в качеството й на заместваща началника на ОСИН Плевен, и е постановено отнемане в полза на държавата на сумата от 106,37 лева, представляваща средно дневно възнаграждение за датата 23.01.2023г., на която е извършено деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ.

По искане на оспорващата по делото са разпитани двама свидетели. Началникът на ОСИН Плевен С. М. излага, че предложението до председателя на Пробационния съвет за облекчаване на режима се изготвя и внася от инспектор „Пробация“, който води случая с осъдените лица, началникът на ОСИН няма роля и участие във вземането на решение за облекчаване на режима на пробационните мерки, в изготвяне на предложението, в мотивирането и внасянето му в Пробационния съвет. Сочи, че подписът за „запознат“ се полага от началника като контролиращ орган, че все пак някакъв документ е изготвен, но последният нито потвърждава, нито съгласува предложението на пробационния инспектор, просто се запознава, че има такова изготвено предложение. Потвърждава, че и без този подпис процедурата може да бъде доведена до Пробационния съвет, т.е. и без съгласувателен подпис преписката може да продължи на следващ етап и предложението да стигне до разглеждане в Пробационния съвет.

Пробационният инспектор Р. Х. излага, че решението за изготвяне и внасяне на предложение по чл.226, ал.1 от ЗИНЗС в Пробационния съвет се взема от пробационния служител, водещ случая, като началникът на РСИН, респ. ОСИН няма участие във вземането на това решение, в подготовката му, в мотивировката му, не го съгласува предварително. Отметката „запознат“ е съгласно акцидентните материали на ГДИН, в бланката-приложение, като трябва началникът да подпише предложението, за да може да се въведе в пощата с входящ номер. Сочи, че за Б. условията по чл.226 от ЗИНЗС са настъпили на 09.12.2022г., но е внесла предложението за заседанието на 25.01.2023г., за да може да придобие представа за лицето и да му въздейства пробационно. Потвърждава, че Пробационният съвет заседава веднъж месечно, като датата на следващото заседание се определя от самия съвет в предходното заседание.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е от лице с правен интерес като адресат на разпоредените с акта правни последици и в срока по чл.149, ал.1 от АПК – обжалваният акт е връчен на оспорващата на 16.08.2023г. (видно от приложеното известие за доставяне на л.42), а жалбата е подадена в Административен съд Плевен на 25.08.2023г., вх.№5013.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

За яснота съдът следва да отбележи, че по-нататък в решението ще цитира нормите на ЗПКОНПИ, които са приложими в редакцията преди изменението на закона (тъй като производството е започнало при действието на ЗПКОНПИ и не е приключило – §5, ал.1 от ПЗР на Закон за противодействие на корупцията), но ще именува закона със сегашното му име и абревиатура ЗОНПИ.

Оспореното решение е постановено от материално компетентен орган. Съгласно разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗОНПИ в приложимата редакция, Комисията е независим специализиран постоянно действащ държавен орган и орган за противодействие на корупцията по смисъла на този закон за лицата, заемащи висши публични длъжности. Съгласно чл.13, ал.1, т.4 и чл.74, ал.1 от ЗОНПИ в приложимата редакция, в правомощията на Комисията е да установява конфликт на интереси на лица, заемащи висши публични длъжности и да се произнася с писмено решение в производството по Глава осма, Раздел V от ЗОНПИ. Според чл.8, ал.1 от ЗОНПИ в приложимата редакция, Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове: председател, заместник-председател и трима други членове. С решение на Народното събрание от 02.02.2022г. предсрочно е прекратила правоотношението на С. Ц. като председател на КПКОНПИ, считано от 01.03.2022г., и Комисията е останала да функционира с четирима членове. Разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗОНПИ в приложимата редакция изисква решенията на Комисията да се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове, което изискване в случая е изпълнено, доколкото решението е взето с кворум три на един гласа, т.е. с мнозинство повече от половината членове.

Съдът приема, че атакуваното решение представлява валиден акт, приет от компетентен орган, при наличието на изискуемите кворум и мнозинство. Постановено е в законоустановената писмена форма, подписано е от всеки от приелите го членове на Комисията, и съдържа всички реквизити, изброени в чл.74, ал.2 от ЗОНПИ, което го прави мотивирано по смисъла на чл.74, ал.1 от ЗОНПИ. В съответствие с изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в него са посочени както правните основания за упражнените административни правомощия, така и съответните факти и обстоятелства, които обосновават установеното от органа наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл.52 от ЗОНПИ.

В случая не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при образуването и провеждането на административното производство, такива не се твърдят и в жалбата. Производството е образувано при спазване на предвидения в чл.73 от ЗОНПИ срок: до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението, доколкото деянието е извършено на 23.01.2023г., а сигналът, по който е образувано, е постъпил в Комисията на 22.02.2023г.

Действително при произнасянето на Комисията не е спазен предвиденият в чл.74, ал.1 от ЗОНПИ (в приложимата редакция) двумесечен, респективно тримесечен срок. Съдът намира, че това обстоятелство не се отразява на законосъобразността на постановения акт. Производството е образувано на 29.03.2023г. и съобразно възможността по чл.74, ал.1, изр. второ е продължен до 28.06.2023г., а оспореното решение е издадено на 02.08.2023г. Срокът за произнасяне по преписката действително е изтекъл, но той е инструктивен по своята същност и е въведен от законодателя в съответствие с принципа за бързина и процесуална икономия по смисъла на чл.11 от АПК и неспазването му не представлява съществено процесуално нарушение. В тази насока е постоянната практика на ВАС, материализирана в редица решения. Правото на защита на лицето, по отношение на което се е развило производството по установяване на конфликт на интереси, не е ограничено в хода на административното производство, като му е осигурена възможност да организира пълноценно своята защита. Спазени са и изискванията по чл.72, ал.5 и ал.6 от ЗОНПИ (в приложимата редакция) за изслушване на лицето, срещу което е образувано производството, предоставяне на същото за запознаване на всички събрани доказателства, и даване на възможност да направи възражения в 7-дневен срок от предоставянето им.

В хода на административното производство ответникът е проявил необходимата процесуална активност, като е положил усилия да събере относимите към случая доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. При извършената проверка на приетите за установени от административния орган факти, въз основа на приложените по делото доказателства, съдът намира, че правните изводи, направени от органа, напълно съответстват на установените обстоятелства. В този смисъл съдът намира, че решението е постановено в съответствие с приложимите по време материалноправни разпоредби на ЗОНПИ и не е налице основание за отмяната му по смисъла на чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146, т.4 от АПК.

По делото е безспорно наличието на обстоятелство по §1, т.15, б.“а“ от ДР на ЗОНПИ, тъй като жалбоподателката Н. Й. Б. е майка на осъдения Й. П. Б.. Безспорно е и обстоятелството, че през периода от 16.01.2023г. до 27.01.2023г. Б. е изпълнявала функциите на Началник ОСИН Плевен. Установени по категоричен начин са и внасянето на предложение до Пробационен съвет Плевен за промяна на режима на регистриране на Б. през същия период от време, както и обстоятелството, че предложението е подписано от Б. за „запознат“ в качеството й на За Началник ОСИН Плевен съгласно заповедта за заместване на титуляра.

Относимият по спора ЗОНПИ (в редакцията към датата на издаване на оспорения акт) определя общите правила, осигуряващи безпристрастното и в обществен интерес изпълнение на правомощията на лица, заемащи публична длъжност по смисъла на закона, реда за деклариране на несъвместимости и частни интереси, процедурите за установяване на конфликт на интереси, както и последиците по отношение на лицата, които попадат в ситуация на конфликт на интереси.

Фактическият състав на конфликта на интереси по чл.52 от ЗОНПИ предполага кумулативно наличие на три предпоставки: 1) лице, което заема висша публична длъжност; 2) наличие на частен интерес и 3) възможност този частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията по служба на лицето, заемащо публичната длъжност.

Легалните дефиниции на понятията частен интерес и облага се съдържат в чл.53 и чл.54 от ЗОНПИ. Частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо висша публична длъжност или за свързаното с него лице, т.е. за да е налице частен интерес, следва да има реална възможност за настъпване на облага. Облага е всеки доход в пари или имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Законодателят е обособил двете понятия частен интерес и облага и ги е поставил в съотношение причина-следствие. Интересът е субективната предпоставка по смисъла на чл.52 от ЗОНПИ, като законът не изисква облагата да е постигната или да е реализирана. Конфликтът на интереси е преди всичко деяние, което е в отклонение и противоречие на публичния интерес. Той предполага наличието на частен интерес на задълженото лице, без да е задължително този частен интерес да е реализиран. Постигането на резултат не е необходимо, достатъчно е частният интерес да съществува като възможност. При тази ситуация той би могъл да повлияе на упражняването на правомощията на съответното лице. Целта, която преследва законодателят, е да се ограничи възможността за получаване на облага, когато тя е незаконна или следствие от заеманата публична длъжност и/или връзката със свързано лице. Законът не поставя изискване към облагата да е незаконна или да е в резултат на неправомерно упражняване на правомощия или задължения от страна на лицето, заемащо публична длъжност. Облагата по смисъла на чл.54 от ЗОНПИ дори може да не е настъпила, но трябва да е възможна и да е свързана с поведението на лицето, по отношение на което е установен конфликт на интереси. Достатъчно е само предположение за допуснато отклонение от принципите безпристрастност и обективност, за да се приеме за съществуваща причинно-следствената връзка между частния интерес и субективното поведение на проверяваното от Комисията лице.

Конфликт на интереси е налице и тогава, когато лицето, заемащо висша публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице частен интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата (придобита облага), а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията.

Съобразно константната съдебната практика на ВАС, частният интерес се възприема като мотив, движеща сила, цел на действията или бездействията на овластеното лице. С оглед елиминирането на съмненията в безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, нормата на чл.58 от ЗОНПИ въвежда забрана лице, заемащо публична длъжност, да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. За осъществяване състава на чл.58, изр.1 от ЗОНПИ е без значение дали лицето, заемащо публична длъжност, действа в условията на оперативна самостоятелност или при условията на обвързана компетентност. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство.

В качеството си на Началник на ОСИН Плевен в периода от 16.01.2023г. до 27.01.2023г. Н. Й. Б. е лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.23 от ЗОНПИ – противно на възраженията на оспорващата. Сред лицата по тази разпоредба изрично са включени ръководителите на териториални служби към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, какъвто е началникът на ОСИН Плевен. За времето, в които е изпълнява в пълен обем функциите на тази длъжност, Б. е попадала в дефиницията за лице, заемащо висша публична длъжност, независимо от срока, за който е изпълнявала тези функции. В тази връзка следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 4/22.04.2004г. на ВАС по тълк.д. № ТР-2/2002г., според което при заместване за определен период от време заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В цитираното тълкувателно решение е разграничено заместването от делегирането на права, като при заповед за заместване поради отсъствие на титуляра не е необходимо заместващият да бъде преназначаван на заместваната длъжност, т.е. той изпълнява както своята длъжност, така и тази на замествания в пълен обем, поради което в случая придобива за този период и качеството на лице на чл.6, ал.1, т.23 от ЗОНПИ заради длъжността, която изпълнява по заместване. В тази връзка е неоснователно позоваването от страна на оспорващата на Правила за преназначаване на държавните служители в ГДИН, ГДО и БЗЗЛ към Министъра на правосъдието, които са неприложими в случая.

В хода на производството е установено, че Н. Й. Б. и Й. П. Б. са свързани лица по смисъла на §1, т.15, б.“а“ от ДР на ЗОНПИ. Наличието на свързани лица само по себе си не представлява конфликт на интереси. Свързаността създава риск в случаите, при които лицето, заемащо публична длъжност, упражнява правомощия или изпълнява задължения по служба, повлияно от частен интерес.

Действията на Н. Й. Б. в качеството й на лице, осъществяващо функциите на Началник ОСИН Плевен по силата на горепосочената заповед на Началника на ОСИН Плевен С. М., по подписване на Предложение рег.№ 136/23.01.2023г. от пробационен инспектор Р. Х. до Пробационен съвет Плевен за облекчаване на мярката за изтърпяване на наказанието на сина й Й. П. Б., са довели до реализиране на нематериална облага по смисъла на чл.54 от ЗОНПИ, изразяваща се в помощ и подкрепа за свързаното с нея лице Й. П. Б..

Размерът на наложената глоба на оспорващата в размер на 5000 лева кореспондира на извършеното нарушение и е в минималния законоустановен размер. Правилно е определен и размерът на сумата, която се отнема по реда на чл.81, ал.1 от ЗОНПИ, за което няма спор и са представени съответните счетоводни документи.

Пълното и всестранно разследване, което Комисията е провела, за да установи, че е налице конфликт на интереси по смисъла на приложимия закон, съответства на целта на ЗОНПИ, упомената в чл.2, т.2 от него. Съгласно цитираната норма, ЗОНПИ има за цел да се защитят интересите на обществото чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите, което включва и правомощието на Комисията да провери всички факти във връзка със сигнала. Самият текст на чл.47, ал.4 от ЗОНПИ препраща към принципите в чл.4 от закона при разглеждане на сигналите, а той от своя страна в ал.2 съответно към целта по чл.2 от ЗОНПИ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че не е упражнявала правомощия по служба с подписването на предложението, като не е участвала по никакъв начин в процеса по вземане на решение за внасяне на предложение по чл.226, ал.1 от ЗИНЗС за разглеждане от Пробационния съвет, т.е. в процеса на „подготовка” на бъдещото решение на съвета. От доказателствата по делото и от свидетелските показания безспорно се установява, че Б. е имала възможност да не подпише предложението и то все пак да бъде внесено за разглеждане от съвета, като подписът за „запознат“ се полага от началника като контролиращ орган (свид. Мънева), и без подпис на началника предложението не може да се въведе в пощата с входящ номер (свид. Христова), т.е. подписът е положен в изпълнение на правомощията й като Началник на ОСИН Плевен – правомощия по служба. В длъжностната характеристика за последната длъжност като една от основните цели е посочено да осъществява контрол на ОСИН и на служителите, и изрично е вменено като пряко задължение да контролира изпълнението на различни функционални задачи от отделните екипи и служители по изпълнението на пробационните присъди и да подписва изходящата кореспонденция, свързана с изпълнението на присъдите на осъдените на пробация. Следователно подписването на предложението, независимо от текста на бланката „Запознат“, е в изпълнение на правомощията (контролни функции по смисъла на чл.58 от ЗОНПИ) на Началник ОСИН Плевен, каквато длъжност е изпълнявала Б. на 23.01.2023г., т.е. в изпълнение на правомощия по служба. Предложението до Пробационния съвет е част от процедурата по издаването на крайния акт – решението на съвета, следователно е част от „подготовката“ на този краен акт в изпълнение на контролните функции на лицето, и с подписването му дори като запозната оспорващата е взела участие в подготовката на акта по смисъла на приложимото законодателство.

Възраженията на оспорващата, че нормата на чл.226, ал.1, т.1 от ЗИНЗС не представлява облекчаване на наложеното наказание, а единствено цели да стимулира показаното добро поведение на осъденото лице, не съответства на смисъла и целта на мярката. Действително едно от условията за прилагане на разпоредбата е показано добро поведение от осъдения на пробация, но безспорно с промяната на задължението на осъдения за регистрация по настоящ адрес от два пъти седмично в задължение за регистриране веднъж месечно, се облекчава наложеното му наказание, т.е. това е облага за него по смисъла на ЗОНПИ.

Оплакванията на жалбоподателката, свързани с датите на предложението до Пробационния съвет и заседанието му на 25.01.2023г., съответно за неспазване на 7-дневния срок до заседанието, са неотносими към спора, тъй като касаят приемането на решение от Пробационния съвет, което не е предмет на настоящото производство. По същия начин са неотносими и възраженията във второто депозирано становище относно участието на Б. в заседанието на Пробационния съвет и подписването от нея на протокола от това заседание. В оспореното решение не е установен конфликт на интереси спрямо жалбоподателката във връзка с участието й в заседанието на Пробационния съвет, а единствено спрямо подписаното от нея предложение до съвета.

На последно място, неоснователно е посоченото в жалбата и в писмените становища, че няма основания за самоотвод, тъй като Б. е подписала предложението до Пробационния съвет само като запозната, а предложението съдържа самостоятелно формирано волеизявление на пробационния инспектор по повод облекчаване пробационната мярка на Б.. Както е посочил и ответникът в атакуваното решение, ЗПКОНПИ съдържа всеобхватни ограничения към лицата, заемащи висша публична длъжност, да осъществяват каквито и да било функции и действия в частен интерес, каквито безспорно Б. е извършила, макар и чисто формално. В тази връзка правилно и обосновано са цитирани и разпоредбите на чл.63 във вр. с чл.65 от ЗОНПИ, съдържащи задължение за самоотвод при констатиране наличието на данни за възможен частен интерес. При положение, че самата Н. Б. е била наясно, че предложението се отнася до нейния син, очевидно е, че тя отлично е знаела и разбирала възможността за получаване на нематериална облага от свързаното с нея лице Й. Б. чрез облекчаване на наложеното му наказание, в качеството му на осъден на пробационни мерки.

Основателно е възражението на оспорващата, че датата на заседанието на Пробационния съвет на 25.01.2023г. е определена не от нея, а от самия съвет на предходното си заседание. Последното обаче не променя крайния извод за законосъобразност на решението на Комисията.

С оглед изложените мотиви съдът намира, че жалбата на Н. Й. Б. против Решение № РС-117-23-065 от 02.08.2023г. на Комисията е неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена. Решението е валиден административен акт, постановен в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Предвид изхода на спора, сравнително невисоката му правна сложност и като съобрази разпоредбите на чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Й. Б. с [ЕГН] и адрес гр. Плевен, [жк], [адрес], против Решение № РС-117-23-065 от 02.08.2023г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (сега Комисия за противодействие на корупцията).

ОСЪЖДА Н. Й. Б. с [ЕГН] и адрес гр. Плевен, [жк], [адрес], да заплати на Комисия за противодействие на корупцията разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена чрез Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.