Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 25.05.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 27.04.2023г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Надежда Масова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №995 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н.Л.З., с ЕГН:********** и адрес: гр. Благоевград, ж. к“*****, срещу Агенция „П.и.“, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1606, бул. „*****, с която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 907,79 (двадесет и пет хиляди деветстотин и седем лева и седемдесет и девет стотинки) лева, представляваща левовата равностойност на 16 105,00 (шестнадесет хиляди сто и пет) щатски долара, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи на ищеца за лечение на травматичните увреждания получени от ПТП на 25.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба- 25.01.2021г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ищецът твърди, че на 25.01.2016 г., около 10.30 ч. на моста на автомагистрала Хемус, в участъка на пътен възел с. Яна, в посока гр. София е настъпило пътнотранспортно произшествие, като вследствие на падане на бетонов къс от моста върху движещият се лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с peг. № КН *****ВВ, управляван от Й.С.И., е пострадал пътникът на предна дясна седалка Н.Л.З.. Същият е получил фрактури на лицевите и челюстни кости и е изпаднал в тежко стресово състояние и шок, което е наложило търсенето на спешна медицинска и впоследствие специализирана - психиатрична помощ.
Във връзка с процесното ПТП и настъпилите травматични увреждания на ищеца е имало образувано гр. д. №746/2019г. по описа на СГС, 1 ГО, 21 състав, което има за предмет искане за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди. С решение на СГС, съдът е уважил сумата от 13 807,30 (тринадесет хиляди осемстотин и седем лева и тридесет стотинки) лева за имуществени вреди изразяващи се в стойността на заплатеното от Н.З. лечение за получените от ПТП травми на територията на Р. България.
Твърди, че лечебният и възстановителен период на ищеца не е приключил, като извън претендираните по гр. д. № 746/2019 г. по описа на СГС, 1 ГО, 21 състав имуществени вреди, ищецът е направил и допълнителни разходи за лечение в общ размер на 25 907,79 (двадесет и пет хиляди деветстотин и седем лева и седемдесет и девет стотинки) лева, представляваща левовата равностойност на 16 105,00 (шестнадесет хиляди сто и пет) щатски долара. Тези разходи са в причинна връзка с травмите и провежданото лечение вследствие на пътнотранспортното произшествие на 25.01.2016 г., като същите са подробно индивидуализирани в исковата молба.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът Агенция „П.и.“ е оспорил иска по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът твърди, че не следва да отговаря за процесните вреди, тъй като видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.03.2017г. на Софийска градска прокуратура (СГП), че в процесния случай е налице хипотезата на чл.15 от НК, а именно - „случайно събитие”. Ответникът твърди, че ищецът вече е обезщетен за имуществените си вреди по гр. д. № 746/2019г. по описа на СГС, като с настоящето дело се цели неоснователно обогатяване но ищеца. По изготвените експертизи по предходното дело няма обективиран извод за „стабилизиращо лечение в Р.България”, както се твърди в настоящата искова молба. Поставянето на коронки; импланти и др., не представлява „стабилизиращо лечение”, а „лечение на зъби”, както е обективирано в изготвените експертизи. В случай, че лечението в Република България е неправилно или др., то настоящата искова претенция следва да се насочи към страната /денталния лекар/, която е извършила същото.
По
допустимостта:
Няма спор между страните, а и от приложените по делото доказателства, е видно, че по повод процесното ПТП и настъпилите травматични увреждания на ищеца е имало образувано гр. д. №746/2019г. по описа на СГС, 1 ГО, 21 състав, което има за предмет искане за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди. С решение на СГС, съдът е уважил сумата от 13 807,30 (тринадесет хиляди осемстотин и седем лева и тридесет стотинки) лева за имуществени вреди изразяващи се в стойността на заплатеното от Н.З. лечение за получените от ПТП травми на територията на Р. България. Същото решение е влязло в сила на 06.10.2022г.
Няма спор в съдебната практика, че увреденото лице може да претендира обезщетение за други вреди, които са останали неудовлетворени в предходното дело, както и новонастъпили вреди. Съдът намира, че настоящето производство е допустимо, доколкото в него се претендират обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, които не са били предмет на гр. д. №746/2019г. по описа на СГС, 1 ГО, 21 състав, част от които са и новонастъпили.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обзпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1. Осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложената работа; 2.Вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълняват задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работа, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС № 9/1966 г.).
Когато отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай, следва да се установи дали ответника е имал задължение да поддържа пътя и дали процесиите вреди са в причинна връзка с това изпълнение
По аргумент от постоянната съдебна практика, намерила израз и в Решение № 106 от 11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60381/2016 г., I г. о., ГК, влязлото в сила решение между същите страни, с което ответникът е осъден да плати обезщетение на увреденото лице за имуществени вреди, настъпили от пътно транспортно произшествие, са ползва със СПН. Затова при последващ процес, който има за предмет обезщетяване на неимуществени и други имуществени вреди от същото пътно транспортно произшествие, влязлото в сила решение по предходното дело следва да бъде зачетено на основание чл. 297 ГПК и е недопустимо съдът да пререшава въпроса за отговорността на ответника.
Предвид гореизложеното съдът намира, че с влязло в сила решение по гр. д. №746/2019г. по описа на СГС, 1 ГО, 21 състав, е прието за установено:
1.че на 25.01.2016г., около 10.30ч. на моста на автомагистрала Хемус, в участъка на пътен възел с. Яна, в посока гр. София е настъпило пътнотранспортно произшествие, като вследствие на падане на бетонов къс от моста върху движещият се лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с peг. № КН *****ВВ, управляван от Й.С.И., е пострадал пътникът на предна дясна седалка Н.Л.З..
2.че процесното ПТП е настъпило на участък от автомагистрала „Хемус“, част от републиканската пътна мрежа /чл.3 ЗП/, която е изключителна държавна собственост /чл.8 ЗП/, като се управлява от ответната АПИ. Ответникът има задължението да извършва дейности по изграждане, поддържане и ремонт на републиканските пътища- чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 ЗП. Възлагането на работата произтича пряко от закона.
Видно от заключението по СМЕ на д-р Д. М., вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания в лицево-челюстната област: Счупване на долната челюст на две места - в областта на брадата в дясно и на възходящия клон /ставен израстък/ на долната челюст в ляво.
Проведено е хирургично лечение по спешност във връзка с травматичното счупване на долната челюст. При изписването е установено наличие на девиация /изместване/ на долната челюст на ляво, което е довело до нарушаване на оклузията между зъбите на горна и долна челюст, вследствие на двустранното счупване на долната челюст при претърпяното ПТП в България.
От приложените документи от САЩ е видно, че от 25.09.2017г. до 16.10.2019г. на ищеца е проведено ортодонтско лечение с оглед възстановяване на оклузията на зъбите, което е във връзка със счупването на долната челюст при претърпяното ПТП. Описаните други стоматологични манипулации отразени в документацията от САЩ, не са пряко свързани с получената лицево-челюстна травма от процесното ПТП.
Видно от заключението по допълнителната СМЕ на д-р Д. М. от 25.09.2017г. до 16.10.2019г. на ищеца е проведено ортодонтско лечение с оглед възстановяване на оклузията /контакта/ на зъбните редици на горна и долна челюсти, което съгласно приложените документи от Д.У., Доктор по дентална хирургия ОРТОДОНТ, е в размер на 4940,00 щатски долара и е във връзка със счупването на долната челюст при претърпяното ПТП. Поставени са ретейнери /ортодонски средства/ за фиксиране на позицията на зъбните редици.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал имуществени вреди във връзка с ортодонтско лечение от процесното ПТП в размер на 4940,00 щатски долара. Фиксингът на БНБ за обмяна на щатския долар към българския лев към датата на депозиране на исковата молба 21.01.2021г. е 1,60947. Или левовата равностойност на сумата от 4940,00 щатски долара е 7950,78лв. За тази сума искът е основателен и следва да бъде уважен.
За разликата до пълния предявен размер на иска за имуществени вреди от 25 907,79 (двадесет и пет хиляди деветстотин и седем лева и седемдесет и девет стотинки) лева, представляваща левовата равностойност на 16 105,00 (шестнадесет хиляди сто и пет) щатски долара, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Направените разноски за лечение не са във връзка с вреди от процесното ПТП.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законна лихва върху уважения размер на главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба- 25.01.2021г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
По
разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което са представили списъци по чл.80 от ГПК.
Ищецът е бил представляван безплатно от адв. Г.В.на основание чл.38, ал.1 от ЗА, въз основа на договор за правна помощ от 01.02.2016г. С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. В.следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
При определяне на отговорността за разноски съдът взе предвид минималния размер на адвокатското възнаграждение по НМРАВ, преди актуализацията на минималните размери, обнародвано в ДВ бр. 88 от 4.11.2022г. Съгласно константната съдебна практика приложимият за страните материален закон към договора за правна помощ е материалния закон към момента на сключване на договора за правна помощ. Същият материален закон е релевантен и за отговорността за разноски за насрещната страна. Дължимото се минимално възнаграждение е в размер на 1307,23лв.
В съответствие с уважената част от иска в полза на адв. В.следва да бъде присъдена сумата от 653,62лв. за оказаната безплатна адвокатска помощ в полза на ищеца.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски. Същият е бил представляван по делото от юрисконсулт, поради което и съобразно чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00лв. В съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 277,24лв.
Ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса и разноски.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 318,03лв. и разноски за експертизи в размер на 214,82лв., съразмерно с уважената част от иска.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1606, бул. „*****, да заплати на Н.Л.З., с ЕГН:********** и адрес: гр. Благоевград, ж. к“*****, на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, сумата от 7950,78лв., представляваща левовата равностойност на 4940,00 щатски долара, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи на ищеца за лечение на травматичните увреждания получени от ПТП на 25.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба- 25.01.2021г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до пълния предявен размер от 25 907,79 (двадесет и пет хиляди деветстотин и седем лева и седемдесет и девет стотинки) лева, представляваща левовата равностойност на 16 105,00 (шестнадесет хиляди сто и пет) щатски долара.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1606, бул. „*****, да заплати на адв. Г.В., САК, сумата от 653,62лв. за оказаната безплатна адвокатска помощ в полза на ищеца.
ОСЪЖДА Н.Л.З., с ЕГН:********** и адрес: гр. Благоевград, ж. к“*****, да заплати на Агенция „П.и.“, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1606, бул. „*****, сумата от 277,24лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1606, бул. „*****, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 318,03лв., представляваща дължимата се държавна такса и сумата от 214,82лв., представляваща разноски за експертизи съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: