Р Е
Ш Е Н
И Е № 260002
гр.Пловдив, 21.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети юли две хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА
ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
при секретаря Ина Зяпкова и прокурора Димитър Махмудиев,
след като разгледа докладваното от съдия Бозева ВНОХД № 978 по описа на ПОС за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда № 45/10.02.2020г. по НОХД № 6569/2019г. по описа на ПРС, 18 н.с., съдът
е признал Ф.П.К., ЕГН:********** за виновен в това, че на 03/04.08.2017г. в гр.
П., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с
неустановени в хода на разследването лица - като извършители, повторно в
немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот и чрез използване на моторно превозно средство –
лек автомобил «Опел», модел «Астра», с рег. № ****, е
отнел чужди движими вещи, както следва:
-
На 03/04.08.2017г. в гр. Пловдив, чрез повреждане на прегради, здраво направени
за защита на имот и чрез използване на моторно превозно средство – лек
автомобил «Опел», модел «Астра», с рег. № ****,
е отнел чужди движими вещи: 17 бр.
пакети по 1 кг. всеки от тях с млечен протеин на прах “Gianmarko “ на
стойност 5.26 лева, на обща стойност
89.42 лева, 1 пакет с 1 кг. кафе “CULT cofe espresso premium“
на стойност 12.75 лева, 30 броя пакети по 1 кг. всеки от тях с кафе “CULT cofe espresso star“
на стойност 8.90 лева, на обща стойност 267.00 лева и 3 бр. пакети по 1
кг. всеки от тях с кафе “CULT cofe espresso star“ на стойност
7.95 лева, на обща стойност 23.85
лева, всичко на обща стойност 393.02
лева, собственост на “К.К.” ЕООД, ЕИК **, от владението на В.А.М., ЕГН **********;
-
На 03/04.08.2017г. в гр. П., чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот и чрез използване на моторно превозно средство –
лек автомобил «Опел», модел «Астра», с рег. № ****, е
отнел чужди движими вещи: куфар с комплект ръчни инструменти тип “гедоре” на стойност 120.00 лева и GPS навигация “Garmin” на стойност 100.00 лева, всичко на обща стойност
220.00 лева, от владението на Д.И.А., ЕГН **********,
като
всички отнети вещи са на обща стойност 613.02 лева, от владението на посочените
лица, без тяхно съгласие, с намерение за противозаконното им присвояване,
поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 и пр. 2, т. 4 пр. 1 и т.
7, вр. чл. 194 ал.1, вр.
чл. 28 ал.1, вр. чл. 26 ал. 1, вр.
чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 , вр.
чл. ** от НК го е осъдил на една година и шест месеца
лишаване от свобода.
Със
същата присъда Ф.П.К. е признат за виновен и в това, че на 04.08.2017г. в гр.
П., на бул. “О.“, като водач на моторно превозно средство – лек автомобил
“Опел” модел “Астра
“ с рег № ****, противозаконно е пречил на орган на
властта – полицейски служители – И.С.К.и М.К.З.– младши автоконтрольори
в Сектор “Пътна полиция“ към отдел “Охранителна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив,
да изпълнят задълженията си – да извършат проверка относно редовността на
документите на водача и на лекия
автомобил и да осъществят контрол по спазване правилата за движение, поради
което и на основание чл.270, ал.1, вр. чл. ** от НК
го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия едно общо най-тежко
наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на същото с изпитателен
срок от три години. Приспаднал е на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК времето, през което К. е бил задържан,
произнесъл се е по веществените доказателства и по отношение на разноските,
които в размер на 140 лв. на основание чл.189, ал.3 от НПК е възложил в тежест
на подсъдимия.
Против
така постановената присъда е подадена въззивна жалба
от защитника на К. – адв. В.А., в която се сочи, че присъдата е
незаконосъобразна, а наложеното наказание – явно несправедливо. Моли се да бъде
отменена от въззивната инстанция и постановена нова,
с която подсъдимият да бъде признат за невинен. Алтернативно се отправя искане
за редуциране на наказанието до възможния минимум. В допълнението към въззивната жалба от защитника се излагат подробни
съображения за неправилност на първоинстанционния акт
– за липса на преки доказателства и недостатъчно косвени за авторството на
престъплението по чл. 195 от НК в лицето на подсъдимия; а за престъплението по
чл. 270 от НК се претендира да осъществява състав на административно нарушение.
В съдебно заседание представителят
на ОП Пловдив пледира към съда да остави жалбата без уважение, като сочи, че
събраните доказателства коректно са били анализирани от страна на районния съд
и същият е достигнал до правилния извод за доказаност
и авторство на всяко едно от двете престъпления, за които К. е предаден на
съд. Сочи, че правилно районният съд не
е приел осъщественото от подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 270
от НК да изпълва признаците на административно нарушение. Поради това моли съда
да потвърди първоинстанционната присъда.
Защитникът
на жалбоподателя – адв. А. – поддържа подадената въззивна
жалба и допълнението към нея, като моли съда да отмени присъдата на районния
съд, като постанови нова, с която признае подсъдимия за невинен по повдигнатите
му обвинения. Сочи, че от събраните доказателства не се установява по несъмнен
начин подсъдимият да е участвал в отнемането на вещите от владението на М., както и в повреждането и разбиването на
лекия автомобил „Дачия“, като сочи, че подобни твърдения
се съдържат само в показания на полицейски свидетели от оперативна беседа, а
към този момент вече е било образувано досъдебно производство по делото, като
неправилно същите са били ценени от районния съд. Акцентира на доказателствен дефицит касателно
второто вменено деяние по обвинението за кражба. Сочи, че възприетата от
районния съд фактическа обстановка не почива на категорични доказателства.
Излага и доводи, че стореното от К. по второто обвинение е административно
нарушение, но не и престъпление, поради което моли да бъде оправдан изцяло.
Алтернативно пледира за намаляване на наказанията, които е наложил първият съд,
до възможния минимум.
Жалбоподателят
К. поддържа становището на защитника си, като сочи, че само е шофирал
автомобила и няма общо с разбиването на колите.
Съдът в настоящия състав, след
като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба и съображенията на страните в съдебно
заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл.
314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА
– подадена е в срок, при наличие на правен интерес от правоимащо
по смисъла на чл. 318 от НПК лице.
Производството пред районния
съд е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т.1 от НПК,
като подсъдимият и неговият защитник са дали съгласие да не се провежда разпит
на свидетелите В.М., Е.Б., Д.А., П.Л., К.И., Е.И.и Х.Р., а така и на вещото
лице К.И., като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието
на протоколите от тези разпити от досъдебното производство и на експертните
заключения.
За да постанови съдебния си
акт, районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ф.П.К. е роден на
***г***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
работещ, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН:**********.
Свид. В.А.М. работел в „К.К.“ ЕООД, ЕИК:***, като пласьор на стоки. Във връзка със
служебните задължения на свидетеля от дружеството – работодател му бил
предоставен за ползване служебен лекотоварен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № ***, собственост на „К.К.“ ЕООД. В посоченото превозно средство се съхранявали
различни продукти, собственост на „К.К.“ ЕООД,
предназначени за продажба. Обичайно, след работно време свид.
М. паркирал лекотоварния автомобил на обособен паркинг между бл…и бл…в ЖК „Т.“ в гр. П.. На
***2017г. след приключване на работния ден свид. М.
паркирал моторното превозно средство „Д.Д.“ с рег. №
***на посочения обособен паркинг между бл.** и бл.** в ЖК „Т.“ в гр. П.. Към
онзи момент в товарния отсек на автомобила, се
съхранявали различни продукти, собственост на „К.К.“
ЕООД.
На 03/04.08.2017г. подсъдимият
Ф.П.К., придружен от две неустановени в хода на разследването лица, се
придвижвали в гр. П.с моторно превозно средство – лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ****, който автомобил бил управляван от
подсъдимия. Последният спрял автомобила в ЖК „Т.“ в гр. П.и напуснал същия
заедно с лицата, които го придружавали. Преминавайки по паркинга между бл.** и
бл.** в ЖК „Т.“ в гр. П., забелязали лекотоварен автомобил „Дачия“
с рег. № ***и решили да проникнат в него и да отнемат вещи, каквито намерят. В
изпълнение на това решение подс. К. и двете
придружаващите го неустановени лица повредили задните две врати на лекотоварния
автомобил „Дачия“, като изкривили навън ламарината на
вратите и след като влезли вътре взели със себе си намиращите се в него 17 бр.
пакети по 1 кг. всеки от тях с млечен протеин на прах „Gianmarko“, 1 пакет
с 1 кг. кафе „CULT cofe espresso
premium“, 30 броя пакети по 1 кг. всеки от тях с кафе
„CULT cofe espresso star“ и 3 бр. пакети по 1 кг. всеки от тях с кафе „CULT cofe espresso star“. Посочените вещи поставили в лекия автомобил, с който
се придвижвали – „Опел Астра“ с рег. № ****, след
което се качили в същия и се отдалечили от мястото.
Свид. Д.И.А. бил управител на
„А.Т.БГ“ ООД. На 03.08.2017г. около 20.30 часа свид.
А. паркирал микробус „Ивеко“ с рег. № **, собственост
на „А.“ ООД, на паркинг, находящ се в ЖК „Т.“ в гр.
П., от източната страна на детска градина „С.“. На 03/04.08.2017г. подс. К., придружен от двете неустановени в хода на
разследването лица, се придвижвали в гр. Пловдив с моторно превозно средство –
лек автомобил „Опел“, модел «Астра», с рег. № ****,
като автомобилът бил управляван от подсъдимия. Последният спрял автомобила в ЖК
„Т.“ в гр. П., в близост до детската градина и напуснал същия заедно с лицата,
които го придружавали. Всички забелязали паркирания микробус „Ивеко“ с рег. № ** и решили да проникнат в него, за да
отнемат намиращи се вътре вещи. Подсъдимият К. и придружаващите го две
неустановени лица счупили триъгълното стъкло на предната дясна врата на
микробуса и изкривили ламарината навън и навътре на предната дясна врата на товарния
автомобил. Успели да проникнат вътре и оттам взели със себе си куфар с комплект
ръчни инструменти тип „гедоре” и GPS навигация „Garmin”. Посочените вещи поставили в лекия автомобил, с
който се придвижвали – „Опел Астра“ с рег. № ****,
след което се качили в същия и се отдалечили от мястото.
Около 04,00 часа на
04.08.2017г. подс. К. ***, в близост до комплекс
„Г.“. По това време на посоченото място се намирал свидетелят М.А.И.– автопатрул към „П.“ ООД – гр. Пловдив. Последният се
намирал там поради получен по – рано сигнал за разбита кафе – машина. Свид. А. забелязал двамата придружители на подсъдимия извън
автомобила, в близост до кафе – машината, като поведението им му се сторило
съмнително. Двете неустановени по делото лица също го забелязали, като се
отдалечили тичайки от мястото. Успели да се приближат до паркирания автомобил,
управляван от подсъдимия, който в този момент отново се намирал на шофьорското
място. Двете лица успели да се качат в лекия автомобил, на задните седалки,
след което подсъдимият К. привел автомобила в движение и започнал да го
управлява. Свид. М.А. със служебен автомобил на „П.“
ООД, с отличителни знаци по него, започнал да ги следва неотлъчно. Последният
ясно възприел, че водач на лекия автомобил бил подсъдимият. Когато преминали в
близост до бл.7 в ЖК „Т.“ подс. К. намалил скоростта
на движение на лекия автомобил и двамата му спътници слезли и тичайки се
отдалечили в различни посоки. Това било възприето от свид.
М. А.. След това подс. К. увеличил скоростта на
движение на автомобила и продължил да го управлява в посока хотел „SPS“, а свид. М. А. продължил да го следва.
Свидетелите И.С.К.и М.К.З.-
полицейски служители, младши автоконтрольори в Сектор
„Пътна полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, за времето
от 19,00 часа на 03.08.2017г. до 07,00 часа на 04.08.2017г. изпълнявали
служебните си задължения, изразяващи се в контрол на движението на пътни
превозни средства съобразно разпоредбите на Закон за движението по пътищата и
проверка редовността на документите на водачите на пътни превозни средства и
документите за техническата изправност на моторните превозни средства. На
04.08.2017г. около 4,30 часа свидетелите К.и З.се били установили като патрулен
пост на бул. „О.“ в гр. П., в близост до заведението „Г.“. И двамата полицейски
служители видели, че към тях по булеварда с висока скорост, в посока хотел
„С.“, се приближавал лек автомобил „Опел Астра“ с
рег. № ****, управляван от подс. Ф.К.. Последният,
въпреки, че забелязал полицейския автомобил и униформените служители, не
променил скоростта си и не я намалил. Това било причината свидетелят К.да
подаде ясен сигнал с полицейска стоп – палка на водача, за да може да спре
лекия автомобил. Въпреки, че забелязал подадения му от полицейски служител
сигнал за спиране на автомобила и знаейки, че след него се движи с автомобил свид. М. А., подс. Ф.К. решил да
не изпълни даденото му полицейско разпореждане, като продължил да управлява
автомобила си с висока скорост в посока хотел „С.“ и ЖК „И.“ в гр. П.. След
като подс. К. подминал полицейския патрул, до свид. К. и свид. З. спрял свид. М. А., който за няколко секунди им обяснил, че се
движи след автомобила, управляван от подсъдимия от известно време, тъй като
поведението му му се сторило подозрително. Веднага след това свид. А. продължил да следва с автомобила си този,
управляван от подсъдимия. Предвид заявеното от свид.
А. и предвид неизпълненото от подс. К. полицейско
разпореждане за спиране на управлявания автомобил, което от своя страна
възпрепятствало полицейските служители да изпълнят своите служебни задължения,
свидетелите З. и К. се качили в служебния си автомобил и последвали посоката,
по която се отдалечил подс. К..*** автомобилите,
управлявани от подсъдимия и свид. А. завили надясно
по локалното платно за хипермаркет „Кауфланд“. На
паркинга на магазина свид. М. А. забелязал лекия
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****, с отворени
врати. Възприел също как неговият водач – подс. Ф.К.,
е напуснал автомобила и как бяга в посока ЖК „И.“. На мястото пристигнали и свидетелите
З. и К., но същите дошли откъм бул. „Ц.“. Към този момент подсъдимият вече бил
избягал, поради което и напускането на МПС – то и бягството му в посока ЖК „И.“
не било възприето от двамата полицейски служители. На място се отзовал и екип
на V РУ на МВР гр. Пловдив. Бил извършен оглед на лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****, при което действие по разследването
били иззети намиращите се в него вещи, имащи значение за разследването /част от
инкриминираните вещи и други/. Бил иззет и лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****.
В хода на досъдебното
производство били извършени огледи и на лекотоварен автомобил „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № *** и на микробус „Ивеко“, с рег. № ***.
В хода на досъдебното
производство било извършено разпознаване на лице, като свид.
М. А. разпознал подс. Ф.П.К. като лицето, което е
управлявало лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****
на 04.08.2017г.
С Постановление на Районна
прокуратура гр. Пловдив от 07.06.2019г. били разделени материали от
образуваното досъдебно производство в друго досъдебно производство, отнасящи се
до неустановените в хода на разследването лица, извършили при условията на
съучастие заедно с подс. К. престъплението по
чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1
от НК, осъществено на 03/04.08.2017г., ведно с част от приобщените при огледа
веществени доказателства – монети на обща стойност 83,90 лева, установени в лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****.
В хода на досъдебното
производство били назначени и изготвени две
стоково-оценъчни експертизи, от чийто заключения се установява
стойността на отнетите вещи, както следва: 17 бр. пакети по 1 кг. всеки от тях
с млечен протеин на прах “Gianmarko “ на стойност
5.26 лева, на обща стойност 89.42 лева, 1 пакет с 1 кг. кафе “CULT cofe espresso premium“ на стойност
12.75 лева, 30 броя пакети по 1 кг. всеки от тях с кафе “CULT cofe espresso star“
на стойност 8.90 лева, на обща стойност 267.00 лева, 3 бр. пакети по 1
кг. всеки от тях с кафе “CULT cofe espresso star“ на стойност
7.95 лева, на обща стойност 23.85
лева, като стойността на всички отнети
от владението на свид. В.М. вещи е 393.02 лева; куфар
с комплект ръчни инструменти тип “гедоре” е на
стойност 120.00 лева и GPS навигация “Garmin” на
стойност 100.00 лева, като стойността на всички отнети от владението на свид. Д.А. вещи е 220.00 лева, а общата стойността на
отнетите вещи от двете лица е 613,02 лв.
В хода на досъдебното
производство е бил извършен оглед на приобщените веществени доказателства, като
инкриминираните вещи били върнати на лицата, от чието владение били отнети, с
разписки за връщане на веществени доказателства.
За да приеме изложената
фактическа обстановка, районният съд е посочил, че същата се установява
посредством показанията на свидетелите от досъдебното производство, за които е
било одобрено съгласие за приобщаване на протоколите от техните разпити, от
показанията на разпитаните пред съда при условията на устност
и непосредственост свидетели, а така и частично от показанията им досъдебното
производство, които са били приобщени по съответния ред, като конкретно е
посочил по кои обстоятелства кои свидетелски показания е кредитирал. Посочил е
също така и че установената фактология се подкрепя от
писмените доказателства по делото /изброени подробно в мотивите на съда/, а
така и от изготвените експертни изследвания и веществени доказателства.
Настоящият състав намира като
цяло за правилно установена фактологията от районния
съд, но точно на база кредитираната доказателствена
съвкупност, въззивният съд счита, че се налага една
корекция в същата. Уточненията касаят детайли от събитията, свързани с
участието на подсъдимия в увреждането на автомобилите. От показанията на
свидетелите М. и А. несъмнено се установява, че посегателствата са били
извършени именно в нощта на 03/04.08.2017г., когато са били отнети вещите от
автомобилите. Начинът на проникване се установява и от обективните находки,
отразени в протоколите за оглед. Кореспондиращи на така посочените
доказателства е и протоколът за оглед на лекия автомобил „Опел“, видно от който
в същия са открити веществените доказателства, които по естеството си са годни
да способстват за взломяването на автомобилите.
Несъмнено предвид изложените доказателства подсъдимият е взел участие и в двете
инкриминирани деяния по отнемане на вещите на лицата, но преки или косвени
доказателства лично той да е участвал при взломяването
на автомобилите няма. Подобна възможност не е съвсем изключена, въпреки това, в
конкретния казус то си остава хипотеза, но дори и твърде вероятна, неподкрепена
от несъмнени доказателства за съпричастност към увреждането на автомобилите,
както изисква НПК. Всъщност, макар за разисквания фактологичен
елемент районният съд да си послужил с предположение, това съвсем не означава,
че цялата фактическа обстановка в мотивите на съда е презумирана,
както превратно се поддържа от защитата. Напротив, в останалата част
обстоятелствата по делото са изнесени съвсем коректно и са доказателствено
подкрепени.
Настоящият състав намира, че
правилно районният съд е дал вяра на показанията на свидетелите В.М., Е.Б.,
Д.А., П.Л., К.А., както и на Е.А. и Х.РА. /на последните двама проведен и
допълнителен разпит пред съдебния състав/, като и настоящата инстанция споделя
виждането за безпротиворечивост и последователност в
твърденията им, за логичност на същите.
Съдът е акцентирал на
показанията на свид. М. А., дадени пред този съдебен
състав, като е посочил, че кредитира същите изцяло, а само по отношение на
конкретни обстоятелства – за времето и регистрационния номер на автомобила,
съдът е посочил, че приема за верни показанията му от досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т. 2
от НПК. Настоящият състав споделя виждането на долната инстанция, че е напълно
обяснимо предвид изминалия период от време свидетелят да не помни посочените
обстоятелства. Това не внася съмнение в твърденията на свидетеля, още повече,
че същите не остават изолирани. Показанията на този свидетел са от съществено
значение за установяване на факта, че в инкриминираната нощ именно подсъдимият
е управлявал автомобила, използван от него и съучастниците
му при отнемането на чуждите движими вещи, както и в последствие не е спрял на
подадения му сигнал от свид. К.. Извършеното
разпознаване на лица в досъдебното производство е проведено съобразно
изискванията на НПК и правилно протоколът за това действие е ценен от районния
съд като годно доказателствено средство. Показанията
на свид. А., че именно подсъдимият е управлявал процесния автомобил намират опора и в показанията на
свидетелите Т.и Б., депозирани в хода на досъдебното производство, приобщени по
реда на чл. 281, ал.5 /за свид. Б.– по реда на чл.
281, ал.4/ вр. с ал.1, т.2 от НПК. От показанията на
последните двама се установява, че пред тях подсъдимият е заявил съпричастност
към кражби, извършени предходната вечер на територията на ж.к. Т., като се бил
съгласил да закара с автомобила двамата си познати, посочени от него пред
свидетелите като Г.и А., до различни места в ж.к. Т., знаел е, че носят щанга и
метална тръба, а в последствие бил видял как едно от лицата разбива с козия
крак задната врата на пикап, от който взели стек с
кафе и кашони, които прехвърлили в колата, която управлявал. Споделят и за
разказаното им спиране след това в другия край на квартала, където отново
двамата му спътници слезли, а той чул разбиване, като след завръщането им
потеглили бързо, тъй като му казали, че някакъв охранител ги видял. Показанията
на тези свидетели намират подкрепа освен в показанията на свид.
А., така и в протокола за оглед на л.а. „Опел Астра“,
видно от който в автомобила са открити отнетите от владението на пострадалите
вещи. Правилно показанията на тези свидетели не са изключени от доказателствената съвкупност, както е поискано от защитата.
Районният съд е изложил съображения вече по това възражение, които напълно се
споделят от настоящия състав, като допълнително следва да се посочи следното:
Към момента, в който К. се е явил доброволно в районното управление, той не е
имал никакво процесуално качество, респективно - задължение да му бъдат
разяснявани права. Нормата на чл. 97, ал.1 от НПК визира момента, в който
защитник може да участва в наказателното производство – от момента на задържане
на лицето или от момента на привличането му в качеството на обвиняем. Към този
момент, когато е бил изслушан от посочените полицейски служители, К. не е имал
нито едно от тези качества. Освен това по отношение на К. към този момент не са
били предприети принудителни действия – същият се е явил доброволно в районното
управление, а не е бил принудително отведен, от което да се заключи, че е бил
заподозрян.
Според съдебния състав нямало е
пречка полицейските служители да бъдат разпитани като свидетели по делото, като
и техните показания да бъдат ценени наред с останалите доказателства. И това е
така, тъй като видно от протоколите от извършените действия по разследването по
конкретното досъдебно производство същите са нямали друго процесуално качество,
така щото забраната на чл. 118 , ал.2 от НПК да се разпростира и за тях.
Служителите на МВР, ангажирани с оперативна работа преди или по време на
наказателния процес, не са участници в самата процесуална дейност /Решение №
198/18.06.2013г. на ВКС по н.д.№ 248/2013г., 1 н.о., Решение № 33/05.03.2008г.
на ВКС по к.д.№ 632/2007г., 1 н.о., Решение № 69/28.04.2014г. на ВКС-5-чл.
състав, 1 н.о. по к.д.№1392/2013г./.
Показанията на служителите на МВР излагат възприет от тях
факт в рамките на проведен разговор с К.. Те възпроизвеждат един доказателствен факт – изявление на К. за неговата съпричастност
към инкриминираното деяние. Този доказателствен факт
/на признанието/ несъмнено има характер на производно доказателство и съдът е
ценил същия не с цел да бъдат подменени първичните доказателства, а тъй като те
са станали недостъпни. Свидетелите разказват за факт, който те лично и
непосредствено са възприели – че пред тях подсъдимият е признал за участие в
кражби от предходната вечер.
На следващо място – показанията
на тези свидетели съдът не намира за заинтересовани, независимо, че свид. Б.сам посочва, че му е било възложено извършването на
оперативни действия по издирване на съучастниците на
подсъдимия. Няма спор, че служебната
принадлежност на свидетелите не изключва априорно липсата на заинтересованост
от изхода на делото, но длъжностното качество само по себе си не е достатъчно
да се приеме, че за тях съществува заинтересуваност в твърденията им, насочена
към обслужване на действията на разследването. Всъщност в практиката си ВКС е
имал неведнъж повод да посочи, че евентуалната заинтересованост на такива
свидетели от разкриване на престъплението подлежи на отчитане и внимателна
преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници по делото, наред с всички
останали такива. Сочената служебна принадлежност на свидетелите е именно
обяснението, поради което същите са имали възможност да добият преки
впечатления от разказаното от подсъдимия. Свидетелите непротиворечиво един от
друг посочват повода, поради който подсъдимият е посетил районното управление,
като показанията им досежно разказаното от него
кореспондират помежду си, а така и с посочените вече по-горе други
доказателства по делото. Тъй като показанията им не остават изолирани,
неоснователно е възражението на защитата, изложено на стр.3 /най-горе/ в
допълнителната въззивна жалба за изолираност на
същите. Показанията се подкрепят от тези на свид. А./досежно участието на подсъдимия и още две лица в кражба на
територията на ж.к. „Т.“/, но и в протоколите за оглед на веществени
доказателства и на местопроизшествия /за намерените вещи и начина на проникване
в МПС/. Освен това не се сочат данни, от които да се направи извод, че
показанията на служителите на МВР са тенденциозно насочени във вреда на
подсъдимия, напротив – съдържимата се в тях информация е логично представена, с
точност и коректност, като същите в хронологична последователност пресъздават
обстоятелства, които са възприели, поради което и дават основание и на
настоящия съдебен състав да им се довери.
Що се отнася до показанията на свид. П.от досъдебното производство, същите са били
приобщени по надлежния процесуален ред в хода на съдебното дирене и правилно
районният съд им е дал вяра. Всъщност показанията на този свидетел са допълващи
и подкрепящи твърденията на свид. А..
От показанията на
представителите на „К.К. /Б.и М./ и на свид. Д.А., непротиворечиво се установява какви вещи са
били отнети от владението на посочените лица, както и по какъв начин е станало
това, което категорично намира потвърждение в протокола за оглед на местопроизшествие на т.а. „Дачия /л.
7 от ДП/, на т.а. „Ивеко“ /л. 82 от ДП/, а така и от
протоколите за оглед на л.а. „Опел Астра“ на паркинга
на „К.“ /л.13 от ДП/ и на вещите, иззети от автомобила /л. 60 и 90 от ДП/. В
автомобила, управляван от подсъдимия, са намерени и вещите, отнети от
владението на свид. А., като описания от същия
механизъм на проникване в автомобила напълно се подкрепя и от протокола за
оглед на моторното превозно средство. Свидетелят категорично е разпознал
вещите, отнети от негово владение, поради което и правилно районният съд е
приел достатъчност като тежест интензитет на доказателствената
съвкупност да приеме съпричастност на К. към всяко едно от инкриминираните
деяния, включени в продължаваното престъпление.
Вещите са били остойностени посредством изготвените две експертизи на
досъдебното производство, които правилно като компетентно изготвени, с
необходимите професионални знания и опит, са били кредитирани от страна на
долната инстанция.
Първият съд е одобрил съгласието на подсъдимия
и неговия защитник да не се разпитват свидетелите Е.А. и Х.РА., като в
последствие двамата все пак са били призовани и допълнително изслушани по
обстоятелства, касаещи собствеността и достъпът до процесния
автомобил към инкриминирания период. Районният съд е пропуснал с нарочно
определение да допусне същите до допълнителен разпит, без това да се отразява
на валидността на заявените от свидетелите обстоятелства, още повече, че съдът
е стъпил основно на показанията им досъдебното производство, а и това не са единствените
източници на доказателствена информация за тези
обстоятелства /виж и показанията на свид. К.А. и
приложената документация-л.58 от ДП/. Правилно е било отчетено от районния съд
незаинтересоваността в техните показания и съответствието им.
Коректна е преценката, че показанията на
свидетелите А., К. и З. в посочените от съда части следва да бъдат кредитирани, тъй като и
настоящата инстанция ги намира за последователни и кореспондиращи помежду си.
Съгласява се с оценката на долния съд по отношение показанията на свид. К. и изводът на съда защо следва да цени именно
показанията му от досъдебното производство досежно
обстоятелството дали е подал своевременно сигнал със стоп-палка на
приближаващия автомобил /приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр.
с ал.1 , т.1 от НПК/. Освен че свидетелят е потвърдил същите, следва да се
посочи и че те са дадени много по-близо във времето до обстоятелствата, за
които свидетелят е бил разпитан. Същият изразява в съдебно заседание
несигурност дали управляващият е възприел сигнала му, но както от неговите
показания от ДП, така и от тези на колегата му З. /също от ДП, приобщени по
надлежния ред/ за последователността на случващото се и действията на
полицейския служител, а така и от показанията на свид.
М.А. от съдебно заседание /който е управлявал непосредствено след автомобила на
подсъдимия и категорично потвърждава своевременното подаване на сигнал със
стоп-палка/, правилно районният съд е извел извод, че К. е подал ясен сигнал
със стоп –палка към подсъдимия да преустанови движението на автомобила, за да
му бъде извършена проверка, с който последният не се е съобразил.
Районният съд е
изложил съображения по доказателствената съвкупност,
от която е извел извод за авторството на подсъдимия и за съставомерните
обективни и субективни прояви на всяко едно от престъпленията. Съдът е достигнал до
законосъобразния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т.3, пр.1 и 2, т.4, пр.1 и т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. с чл. 26,
ал.1 от НК вр. чл.28, ал.1 вр.
с чл. 20, ал.1 от НК, тъй като на
03/04.08.2017г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в
съучастие като извършител с неустановени в хода на разследването лица - като извършители, повторно в немаловажен
случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил
«Опел», модел «Астра», с рег. № ****, е отнел чужди
движими вещи, както следва: вещи на обща стойност 393,02 лв., собственост на “К.К.” ЕООД, ЕИК
1***, от владението на В.А.М., ЕГН *********; вещи на обща стойност 220.00
лева, от владението на Д.И.А., ЕГН **********, като всички отнети вещи са на
обща стойност 613.02 лева /вещите подробно описани от районния съд/, от
владението на посочените лица, без тяхно съгласие, с намерение за
противозаконното им присвояване.
Както правилно е приел и
районният съд, престъплението е улеснено посредством повреждане на задни врати
на т.а.“Дачия“, управляван от свид.
М. и счупване на стъкло и изкривяване на ламарините на предна дясна врата на
автомобила, управляван от свид. А., които несъмнено
са преграда, здраво направена за защита на имот. След отнемането на вещите от
свидетелите, подсъдимият и неговите съучастници са се
отдалечили от местопроизшествията, установявайки трайна фактическа власт върху вещите
посредством управляваното от подсъдимия МПС – л.а. Опел Астра
с рег.№ ****, собственост на свид. РА.. Начинът на
отнемане на вещите несъмнено сочи и на липсата на съгласие от досегашните
владелци и доказателство за това е и фактът, че същите незабавно след
установяване на посегателството са сигнализирали органите на реда. Права е
защитата, че несъмнени доказателства за пряко участие на подсъдимия по взломяване на автомобилите, от които са отнети вещите, не
са събрани и в този смисъл настоящата инстанция изложи вече съображения, без
обаче това да повлиява на правните изводи на районния съд. Тъй като и от
показанията на полицейските служители Т.и Б., както и от показанията на
очевидеца А. се установява несъмнено, че подсъдимият е управлявал автомобила, с
който е била установена фактическата власт върху вещите от страна на подсъдимия
и неговите съучастници. Няма спор в съдебната
практика, че участието на съучастника във втората фаза на изпълнителното деяние
- установяването на трайна фактическа власт върху отнетите вещи, когато това
става посредством МПС, определя фигурата му като съизвършител,
а не като помагач /виж т.5 от ТР**/89г., ОСНК и т.11 ППВС 6/71г., изм. С т.11
от ППВС 7/87 г./. Останалите две лица, пряко участвали във взломяването
на автомобилите и вземането на вещите от там, не са били установени в хода на издирвателните мероприятия, като същите поради
осъществената от тях роля имат също качеството на извършители в процесните деяния.
Законосъобразна е преценката на
долната инстанция, че съдебната обремененост на К.
сочи на по – тежко квалифициращ признак на деянието, доколкото са изпълнени
критериите на чл.28, ал.1 от НК и стореното не е маловажен случай /осъждането
му по НОХД № 64/2011г. по описа на РС Чепеларе, в сила от 18.10.2012г., от
което не е изминал срок по-голям от пет години/.
Законосъобразно е оценено от
долния съд, че деянията носят отделните белези на продължавана престъпна
дейност, както и че от субективна страна деянието е извършено от К. при пряк
умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и ги е желаел. Доводите на защитата от допълнението към въззивната жалба, че явяването на подсъдимия на следващия
ден в районното управление опровергава изводът за умишлено негово поведение,
настоящата инстанция намира за неоснователен. Доказателствата разкриват негово
поведение от инкриминираната нощ, обективно насочено към съзнателно извършване
на деянията, а неговото последващо поведение следва
да се вземе предвид при определяне на наказанието.
Правилна е оценката на районния
съд, че стореното от К. изпълва признаците на престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, тъй като на 04.08.2017г. в гр. П., на бул. “О.“, като водач на моторно
превозно средство – лек автомобил “Опел” модел
“Астра “ с рег. № ****, противозаконно е
пречил на орган на властта – полицейски служители – И.С.К.и М.К.З.– младши автоконтрольори в Сектор “Пътна полиция“ към отдел
“Охранителна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, да изпълнят задълженията си – да
извършат проверка относно редовността на документите на водача и на лекия
автомобил и да осъществят контрол по спазване правилата за движение. Районният
съд е изложил обстойни съображения по реализиране на обективните признаци на
престъплението от страна на подсъдимия, които напълно се споделят от настоящата
инстанция. Правилно е оценено, че полицейските служители са орган на властта,
както и че поведението на подсъдимия обективно се изразява в „пречене“ на
същите да извършат проверка на водача и на лекия автомобил, т.е. да изпълнят
задълженията си по контрол движението по пътищата и спазване на правилата. Според
обективната си насоченост това му поведение се е явило израз на незачитане и
противопоставяне на дейността на държавния орган, какъвто е МВР и неговите
служители. Извършено е напълно съзнателно – при форма на вината пряк умисъл,
както правилно е оценил поведението на подсъдимия и районният съд.
Законосъобразно е преценено, че
стореното от подсъдимия не съставлява обикновен състав на административно
нарушение, тъй като неговата обществена опасност е значително по-висока от
обичайните случаи на административно нарушение. Съдебната практика
ясно разграничава престъплението по чл.
270, ал. 1 от НК от аналогичното административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП по съответната степен на обществена опасност на
осъществените деяния. Самият факт на отказа да се изпълни нареждане на органите
за контрол и регулиране на движението не изчерпва съдържанието на противозаконното
пречене на орган на власт да изпълни задълженията си. Законовият израз
"пречи" предпоставя във всички случаи
някакво обективно поведение от страна на дееца с различен интензитет, което
обуславя по-високата обществена опасност на деянието, съставляващо
престъпление, в сравнение с кореспондиращото му административно нарушение. Това
разбиране е последователно застъпено в множество актове на касационната
инстанция - например р. № 16 от 24.02.2009
г. по н. д. № 652/2008 г., III н. о., I н. о., р. № 113 от 20.03.2014 г. по н.
д. № 207/2014 г., III н. о. и др. В цитираните решения обяснимо са
обсъждани многообразни фактически ситуации с оглед спецификата на всеки отделен
казус. Във всички тях обаче неотклонно е следван един и същи подход - съставомерността на поведението на извършителите на
престъпления по чл.
270, ал. 1 от НК и отликата им от съставляващите административни
нарушения аналогични деяния са диференцирани не изолирано с оглед факта на
обичайното неизпълнение на съответното разпореждане, а на базата на
допълнително активно или пасивно поведение на дейците, насочено към
възпрепятстване и осуетяване изпълнението на задълженията на визираните в
чл.
270, ал. 1 от НК категории лица. Завишената обществена опасност на
подобни съставомерни деяния може да се илюстрира
примерно с факти като преминаване с висока скорост покрай полицейския орган;
предприемане на опит за бягство, наложил преследване, съпротива, укриване,
принудително спиране, заключване на врати, укриване на вещи, подлежащи на опис,
както и всякакви други проявни форми на поведение,
препятстващо изпълнението на възложените на държавните органи и лицата с
публични функции служебни задължения, които няма как да бъдат изчерпателно
формулирани. Проявеното в настоящия казус
„бездействие“ - неспирането на подадения сигнал и осъщественото „действие“ -
продължаването на движението на автомобила с висока скорост, очертават едно и
също поведение на дееца, доколкото неизпълнението на сигнала за спиране се
проявява в продължаването на движението на автомобила. Отказът на
жалбоподателят да преустанови движението си е бил съпроводен с бягство,
преследване, изоставяне на автомобила и последващо
укриване, т.е. все целенасочени действия, ориентирани към укриване на
самоличността му и умишлено препятстване на компетентните органи да извършат
проверка.
Районният съд прецизно е
изложил относими за индивидуализиране на наказанието
на жалбоподателя обстоятелства за всяко от престъпленията, като правилно е
преценил за всяко от тях, че наказанията следва да се определят при условията на чл. ** от НК. За
престъплението „кражба“ е отчел невисоката стойност на отнетите вещи,
настъпилата реабилитация на подсъдимия, заявената трудова ангажираност; а от
друга страна – разкриващото по-висока степен на обществена опасност
престъпление, доколкото се касае до усложнена и продължавана престъпна дейност.
Към смекчаващите обстоятелства съдът ще добави и доброволното явяване на
подсъдимия в районното управление, за да признае съпричастност към стореното.
Така изложените смекчаващи обстоятелства не налагат определяне на наказанието
при условията на чл. 55 от НК, както правилно е преценил и районния съд.
Настоящият състав счете, че допълнително изложеното обстоятелство не променя
правилния извод на районния съд за налагане на наказание на К. при превес на
смекчаващите обстоятелства в размер малко над минималния – от една година и
шест месеца, съответни и на личността на дееца, и на обществената опасност на
деянието.
Що се касае до наказанието,
определено на подсъдимия за престъплението по чл. 270, ал.1 от НК, правилно е
становището на съда, че при алтернативно посочените наказания адекватно преди
всичко на съставомерното поведение на дееца е
наказанието лишаване от свобода. Размерът му правилно е съобразен с относимите смекчаващи обстоятелства /трудова ангажираност и
чисто съдебно минало след настъпила реабилитация по право/, а от друга – със
завишената обществена укоримост поради неспазване на
подаденото разпореждане от полицейския служител и наложилото се преследване на
автомобила след това. И в този случай смекчаващите обстоятелства не са
многобройни такива или някое от тях да е
изключително, но законосъобразно са мотивирали долния съд да определи
наказанието на К. в размер, по-близък до
минималния – шест месеца лишаване от свобода.
Съдът е бил задължен и правилно
е приложил нормата на чл. 23 от НК, налагайки на К. най-тежкото от определените
му наказания, а именно – лишаване от свобода в размер на една година и шест
месеца, като правилна е преценката на районния съд, че не се налага
приложението на чл. 24 от НК.
И настоящият състав намира, че
за постигане целите на наказанието не е необходимо подсъдимият реално да търпи
наложеното му наказание. Така определеният от районния съд изпитателен срок от
три години в пълна степен би действал предупредително за дееца, както и би се
постигнало поправяне на същия.
Коректно е приспаднато времето
на задържане на лицето от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като
съдът е взел становище и по веществените доказателства, което поради
правилността му, не ще се преповтаря от настоящия съдебен състав.
Законосъобразно е произнасянето на съда и по
направените разноски /в размер на 140лв. за експертизи/, които са възложени в
тежест на жалбоподателя на основание чл. 189, ал.3 от НПК.
С оглед на изложеното и като не
намери в хода на производството да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 45/10.02.2020г.
по НОХД № 6569/2019г. по описа на ПРС, 18 н.с.
Решението е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл.
340, ал.2 от НПК до страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: