Решение по дело №2642/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Решение № 1517/24.09.2021г. по НОХД 2642/2021г. по
описа на ПРС-ХХІІІн.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия М. А. Н. за това, че на 08.08.2019 г. в с. Ръжево Конаре, обл.
Пловдив, като извършител в съучастие с лицата А. И. С., И. С. С. и Й. Г. Д.
като извършители – е извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-
престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал. 1 от НК. Повдигнато е
обвинение и против подсъдимия А. И. С. за това, че на 08.08.2019 г. в с.
Ръжево Конаре, обл. Пловдив, като извършител в съучастие с лицата М. А. Н.,
И. С. С. и Й. Г. Д. като извършители – е извършил непристойни действия
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото- престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал. 1 от НК.
С Протоколно определение № 4030/20.07.2021г., влязло в законна сила
на същата дата е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство по отношение на подсъдимите И. С. С. и Й. Г. Д., на които е
наложено наказание „пробация“ за същиото деяние, извършено в съучастие с
подсъдимите Н. и С..
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло
така повдигнатите обвинения, които счита за доказани по безспорен и
категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимите за виновни в
извършването на деянията, за които са предадени на Съд, като ги освободи от
наказателна отговорост и им наложи наказание „глоба” в минимален размер.
Подсъдимият М. А. Н. се признава за виновен, не дава обяснения по
случая.
Подсъдимият А. И. С. се признава за виновен, не дава обяснения по
случая.
Граждански искове не са предявени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателство поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
М. А. Н. е роден на *** г. в гр. П., живущ в с. ***, б., български
гражданин, със средно образование, неработещ, неженен, неосъждан, ЕГН
**********.
А. И. С. е роден на *** г. в гр. П., живущ в с. ***, б., български
гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН
**********.
През месец август 2019г. свидетелката М.П. стопанисвала под наем
1

ресторант „***“ в с. Ръжево Конаре, обл. Пловдив. Като барман в заведението
работела свидетелката М.Н.. Масите за клиенти били разположени, както
вътре в заведението, така и отвън пред него на самия тротоар.
На 08.08.2019г. свидетелката М.Н. била на работа в ресторанта в с.
Ръжево Конаре, обл. Пловдив, а свидетелката М.П. отсъствала. Вечерта
имало футболен мач, който се предавал по телевизионните канали, поради
което в заведението имало много клиенти. Заведението имало маси и отвън на
тротоара.
След 20,30 часа в заведението дошли подсъдимите М. А. Н., И. С. С., Й.
Г. Д., А. И. С. и свидетеля С. А К.. Петимата пристигнали от с. Дълго поле,
обл. Пловдив, като се придвижили с личния лек автомобил на обв. А. И. С. –
марка „Форд Мондео“ с ДР № ****. Автомобила бил управляван от М. А. Н.,
който при пристигане го паркирал на тротоара до масите които били
ситуирани отпред пред заведението. След като пристигнали те поръчали и се
настанили на една от масите пред заведението. Свидетеля С. А К. видял, че в
заведението на друга маса е неговия познат – св. И. Н. С.. Той отишъл и се
настанил при него и двамата започнали да разговарят.
След пристигането на подсъдимите, свидетелката М.Н., която излизала
отвън за да обслужва масите и клиентите забелязала, начина по който е
паркиран автомобила с който те били пристигнали /на самия тротоар до
масите/, както и че са пуснали музика от уредбата му. Докато изпълнявала
служебните си задължения и приемала поръчки от клиентите тя установила,
че подсъдимите са много шумни и с поведението си смущават останалите
клиенти. Също така от тяхна страна многократно й били отправяни
предложения да седне на тяхната маса и да им отдели специално внимание.
Свидетелката Н., която била силно притеснена от поведението им отклонила
техните предложения. Независимо от това от страна на обвиняемите
последвали предложения с неприлично съдържание, които св. Н., също
успяла да отклони. Междувременно свидетелката Н. установила и, че
автомобила с който пристигнали обвиняемите продължавал да е с включена
музикалната уредба от която се чувала силна музиката, както и че
периодично се форсирал двигателя му, чийто шум допълнително допринасял
за смущаване на обстановката в заведението. Всички тези действия от страна
на подсъдимите, пречели не само на св. Н. да изпълнява служебните си
задължения, но пречело и смущавало и престоя на останалите клиенти в
заведението, които започнали да им правят забележки да преустановят с
това си поведение. Притеснена от случващото се и демонстрираното
поведение на подсъдимите, както и че музиката която се чувала от
автомобила била твърде висока, а форсирането на двигателя смущавал
нощната тишина, след 22,00ч. св. Н. се обадила по телефона на св. М.П..
Обяснила й, че клиенти в заведението създават проблеми, пречат на другите
клиенти, както и че може да има последствие от поведението им и от
големия шум който вдигат обвиняемите. След като узнала за това св. М. П.
2

веднага отишла в заведението. Когато пристигнала и се запознала със
ситуацията тя отишла до масата на която стояли подсъдимите М. А. Н., И. С.
С., Й. Г. Д., А. И. С. и ги помолила да намалят музиката от автомобила, както
и да спрат да форсират двигателя. Подсъдимите отказали да преустановят
действията си. Тогава свидетелката П. подала сигнал на тел. 112, като
поискала съдействие от органите на полицията. Притеснена от поведението
на обвиняемите свидетелката П. се обадила и на сина си св. М.П. като го
уведомила, че е повикала органите на полицията, но го помолила да бъде в
готовност при необходимост да й помогне. Подсъдимите М. А. Н., И. С. С., Й.
Г. Д., А. И. С. продължили да слушат силно музика, а от време на време
А.С. форсирал силно двигателя на автомобила с което допълнително
смущавал престоя на клиентите. Това силно нагнетило обстановката пред
заведението, предвид обстоятелството, че вече било късно и шумът бил
голям, както и че действията притеснявали и пречели на всички
присъстващи. Докато чакала пристигането на органите на полицията, тъй
като не знаела как да реагира на поведението на обвиняемите, св. П. се
обадила още няколко пъти на сина си св. П., като го уведомила, че няма
помощ и реакция.
Свидетеля П. се намирал в гр. Пловдив заедно със своите познати –
свидетелите В. К. и В.Г.. След като разговарял с майка си многократно по
телефона и нямало решение, разтревожен от случващото се в заведението, св.
П. преценил, че ситуацията е сериозна и трябва да отиде на място в
заведението. Той споделил за своето решение на свидетелите К. и Г..
Последните му предложили да тръгнат с него. Така тримата се отправили към
заведението в с. Ръжево Конаре. Когато пристигнали видели, че автомобила
все още е на тротоара с отворени прозорци и въпреки късния час от уредбата
му се носела силна музика. Свидетеля П. отишъл до масата на която били
подсъдимите М. А. Н., И. С. С., Й. Г. Д., А. И. С., като ги помолил да намалят
музиката. В отговор на отправената му молба Й.Д. се опитал да го удари, но
не успял. Блъснал го с ръце в гърдите и му казал „Какъв си ти, да ми казваш
какво да правя?“. В този момент останалите клиенти в заведението, не
останали безучастни, като последвала реакция. Те се приближили към масата
на която били подсъдимите и се опитали да ги успокоят и да не се създават
конфликти. На помощ на свидетеля П. му се притекли свидетелите В. К. и
В.Г.. Те застанали между свидетеля П. и обв. Д. с цел да препятстват
последващ физически сблъсък. Свидетеля П. отново се обърнал към
обвиняемите и ги приканил да напуснат заведението. Той ги уведомил, че във
връзка с тяхното поведение, майка му св. П. е извикала органите на
полицията. Обвиняемите им отговорили, че ще си тръгнат, когато си изпият
питиетата.
Не след дълго М. А. Н., И. С. С., Й. Г. Д., А. И. С. към които се
присъединил и св. С.К. се качили в автомобила с който били пристигнали и
потеглили. Зад волана седнал да управлява М.Н.. Всички присъстващи пред
3

заведението възприели как след като автомобила изминал няколко метра
няколко метра внезапно спрял и от него изскочили подсъдимите М. А. Н., И.
С. С., Й. Г. Д., А. И. С., а свидетеля С.К. останал вътре. Подсъдимите се
върнали обратно в заведението и започнали да блъскат столове и маси и да
търсят физически сблъсък и разправа с клиентите. Изненадани от това
поведение свидетелите М.П., В. К. и В.Г. се опитали да ги възпрат. М. А. Н.
на висок глас викал и отправял към всички присъстващи нецензурни изрази.
Той взел една бутилка от водка и се опитал да удари в главата св. М.П..
Последния видял това и се предпазил, като хванал ръката на Н., а в този
момент св. П. успяла да вземе бутилката. По този начин ударът бил
предотвратен, но П. продължил на висок глас да вика, да заплашва и да
отправя нецензурни изрази. От своя страна Й.Д. също започнал да вика към
св. П. „ще целуваш сина си студен“, като го повторил няколко пъти.
Обвиняемия А.С. взел един стол и ударил по главата свидетеля М.П.. В
настаналата суматоха от страна на един от подсъдимите бил нанесен и удар
със стол по главата на св. В. И. Г., а свидетеля В. К. успял да се предпази от
друг такъв. Вследствие на действията на обвиняемите в заведението
настанала пълна суматоха, като се счупили маси, столове, посуда, както и
един прозорец. Всички тези действия от страна на подсъдимите били
преустановени така внезапно, както били започнати от тях.
Преустановяването на действията на обвиняемите М. А. Н., И. С. С., Й. Г. Д.
и А. И. С. съвпаднало и с пристигането на органите на полицията.
Във връзка с подадения сигнал на место за изясняване пристигнали
свидетелите К.А., В.А. и техния колега Й. В.. При пристигането си
полицейските служители провели разховор със св. П. и другите присъстващи,
като установили самоличността на подсъдимите. Докато се опитвали да
получат информация за случилото се на место пристигнал и полицейския
служител С. С.. При извършената проверка М. А. Н., И. С. С., Й. Г. Д., А. И. С.
категорично отказали да съдействат на полицейските служители, като
отричали да е имало инцидент в заведението, въпреки разясненията на
присъстващите и очевидците на случилото се.
При така установеното полицейските служители съставили на всеки
един от обвиняемите предупредителни протоколи по реда на чл. 65 от ЗМВР.
Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства –показанията на
свидетелите М. Б. П., М. С. П., М. С. Н., Г. Д. И., В. И. Г., С. А К., К. Д. А., Ф.
И. К., В. Н. А., И. Н. С., депозирани в хода на досъдебното производство,
както и от писмените доказателства по делото – протоколи за разпознаване на
лице и фотоалбуми към тях, справки съдимост, характеристични справки.
Настоящият състав изцяло кредитира показанията на горецитираните
свидетели, като ги счита за обективни, логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с
4

писмените доказателства по делото.
Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с
гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по
този начин пряко установяват извършените престъпления, личността на
извършителите-именно подсъдимите Н. и С. и техните лични действия, имали
за резултат противоправни и забранени от закона последици, свързани с
нарушаване забраната за нарушаване на обществения ред.
Поради всичко изложено съдът намира, че по делото е установено по
безспорен и категоричен начин осъществените от подсъдимите и свидетелите
действия, както и това, че автори на инкриминираните деяния са именно
подсъдимите С. и Н..
Настоящата съдебна инстанция намира, че при така очертаната
фактическа обстановка подсъдимият М. А. Н. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна съставомерните признаците на
престъплението по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на
08.08.2019 г. в с. Ръжево Конаре, обл. Пловдив, като извършител в съучастие
с лицата А. И. С., И. С. С. и Й. Г. Д. като извършители – е извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото.
От своя страна подсъдимият А. И. С. също е реализирал от обективна и
субективна страна състава на деяние по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от
НК, тъй като на 08.08.2019 г. в с. Ръжево Конаре, обл. Пловдив, като
извършител в съучастие с лицата М. А. Н., И. С. С. и Й. Г. Д. като
извършители – е извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Обект на престъплението хулиганство са установеният в страната ред и
общественото спокойствие. Основният признак на деянието, чрез което се
осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия".
Престъплението не може да се осъществи чрез бездействие. С непристойните
действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно
неуважение към обществото. Престъплението е налице, когато и двата
признака са осъществени. Хулиганството е умишлено престъпление. То може
да се осъществи с пряк или с евентуален умисъл, а хулиганските действия
може да се извършват в най-разнообразни форми, като освен това
публичността не е задължителен елемент от състава на престъплението.
Разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението
хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност на деянията,
посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл. 325 от НК. Дребното хулиганство е
административно нарушение с по-ниска обществена опасност.
Разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на
5

всяко деяние, на обективните му и субективни признаци с оглед на неговата
обществена опасност. Квалифицираният състав на престъплението
хулиганство по смисъла на чл.325 ал.2 от НК се отличава от основния състав
по признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-
висока обществена опасност. В този смисъл хулиганството се отличава с
изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на
обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват
пренебрежително отношение към реда в обществото или към други
обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко
оскърбление. На следващо място дали е налице съставът на хулиганството
или друго престъпление се определя от съдържанието и направлението на
умисъла на виновния, мотивите и целта и от извършените от него активни
действия, дезорганизиращи в една или друга степен нормалните,
съответствуващи на правилата на обществото взаимоотношения. Чрез
хулиганството може да бъде нарушен общественият ред във всички сфери на
живота и дейността на гражданите. За квалификацията на извършеното като
престъпление по чл.325 от НК необходимо да се установи наличието на
хулигански мотив за реализиране на деянието. Хулиганският мотив като
задължителен елемент от субективния състав на престъплението е стремежът
на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в
частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие,
да прояви груба сила, гаврене и издевателство над личността на другиго.
Същевременно съдебната практика е категорична, че е налице хулиганска
проява и в случаите, в които деецът реализира състава на това престъпление,
но при форма на вината евентуален умисъл, воден от желанието да постигне
друг, пряко целен резултат. Известно е, че при евентуален умисъл в рамките
на един и същ причинно-следствен процес се осъществяват два резултата:
пряко целеният и допълнително настъпилият. В обективно отношение между
тези два резултата съществува идентична връзка на зависимост от деянието,
което ги причинява. Те не са последователни, а едновременно следствие на
едно и също деяние. Или с други думи, при евентуалния умисъл и пряко
целения и допълнително настъпилия резултат са една комплексна и
същевременно кумулативна последица на деянието, което ги поражда.
Поради тази причина, обективно е невъзможна избирателност за допускането
или изключването на който и да било от двата резултата. В субективно
отношение обаче, такава избирателност, макар и на по-друга плоскост,
съществува: деецът, съзнавайки, че допълнителният резултат е възможно
условие на пряко целения, може да се откаже от осъществяване на последния,
за да изключи настъпването на първия. Когато не последва такъв отказ и се
предприеме изпълнителното деяние, причинната връзка е вече поставена в
действие с еднаква валидност както за прекия, така и за допълнителния
резултат. Следователно, съзнанието за възможността от настъпването и на
допълнителния (съставомерен) резултат не се е оказало достатъчен
контрамотив за въздържане от деянието. Доминиращ (решаващ) мотив за
6

неговото извършване в този случай не може да бъде друго, освен приоритет в
постигането на пряко преследваната цел от дееца, съчетан с безразличие към
възможните други съставомерни последици. Поради тази двупосочност на
психическия процес при евентуалния умисъл е наложително да се направи
следното разграничение. В чисто субективен план деецът взема решение за
постигане на определен резултат и това е неговата пряка цел. Деянието, като
посредник между решението и целта, създава висока степен на вероятност да
причини и друг, при това непременно съставомерен резултат. Тази
възможност произтича от конкретната особеност на обективните връзки
между деянието-причина и закономерно следващите от него изменения в
действителността извън пряко целените. Допълнителните последици от
същото деяние, когато те са съставомерни, законодателно не са включени в
пряката цел на дееца - чл. 11, ал. 2 НК. Поради тази причина допълнителните
последици, макар обхванати от съзнанието на дееца, не са подчинени на
същия психологичен механизъм: потребност, мотивация, цел, решение,
деяние и резултат, както това е при пряко целените. Различието е съществено.
Пряко преследваната цел от дееца в повечето случаи се покрива с резултата.
Формирането на целта се предхожда от проявлението на субективно осъзнати
потребности. Въз основа на тях се пораждат мотивите и подбудите, които от
своя страна конкретизират целта. При допълнителна конкуренция на
основния мотив с други допълнителни мотиви "за" и "против" се взема
решение за постигане на целта, т.е. за осъществяване на изпълнителното
деяние. Очевидна е неизменната, взаимна вътрешна връзка между мотивите и
целта. Съотношението е аналогично на кондицио сине кванон, т.е. всеки един
от тези два основни психологични елемента е невъзможен без другия, и на
следващо място - нито един умишлен човешки акт, като поведение или
конкретно действие, е невъзможен без който и да е от тях (мотиви и цел).
Това важи обаче само за деяния, извършени при пряк умисъл, както и за
пряко целеният резултат при евентуалния умисъл. Посоченото разрешение не
може да се приложи за допълнително настъпилия резултат при евентуалния
умисъл най-вече поради това, че този резултат е извън пряката цел на дееца. В
този случай липсва директна и неотразима връзка между мотивите на
деянието и допълнително причинения резултат. Законодателят изрично е
изключил тази връзка, защото е ограничил волевото субективно отношение на
дееца към същия резултат само до степен допускане, като евентуално
възможен наред и поради даден приоритет на пряко целения. Ето защо, само
при прекия умисъл мотивите за извършване на едно деяние могат да бъдат
въздигнати в квалифициращо обстоятелство: напр. убийство с користни цели,
за да се прикрие друго престъпление, по хулигански подбуди и др., докато
при евентуалния умисъл мотивите за деянието, причинило и допълнителния
съставомерен резултат, могат да бъдат най-различни, в т.ч. и правно
неукорими, но никога сами по себе си квалифициращо обстоятелство. При
евентуалния умисъл подлежи на изследване мотивът на деянието, предприето
за постигане на пряко преследваната цел от дееца. Допълнителният резултат е
7

съзнавана и възможна функция на основната субективна цел на дееца. Ето
защо, при евентуалния умисъл мотивите за извършване на деянието следва да
се отнесат не към реално настъпилия допълнителен резултат, а към
психологическите причини, предизвикали изпълнението на пряката цел. В
конкретния случай престъплението е извършено и от двамата подсъдими – Н.
и С. именно при такъв евентуален умисъл. Същите са водени пряко от
основната си цел – да се забавляват, но същевременно са предприели
действия за постигането на тази цел, имали за резултат нарушаване на
обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото. Така
двамата подсъдими, водени преди всичко от раздразнението си в резултат на
отправените им забележки, са предприели действия, които са накърнили
установените норми за добро поведение в обществото. Въпреки това и
двамата подсъдими се съгласили с настъпването на този противоправен
резултат, целейки директно да постигнат основната си цел – забавление.
За извършените от подсъдимите Н. и С. престъпления по чл. 325 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до
две години или „пробация“, както и „обществено порицание, видно от
приложените свидетелства за съдимост същите не са осъждани за
престъпление, не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на
глава ХХVІІІ от НК, и не са налице причинени с деянията съставомерни
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези
материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът
счита, че М. А. Н. и А. И. С. следва да бъдат освободени от наказателна
отговорност като им се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
“ГЛОБА”. При индивидуализация размера на така посочените наказания,
съдът отчита всички обстоятелства по делото – ниската степен на обществена
опасност на дейците, отсъствието на каквито и да било противоправни прояви
до момента, младата им възраст. Отегчаващи отговорността обстоятелства не
се установяват. С оглед на така изложеното, както и предвид имотното и
семейно състояние на обвиняемия, най-справедливо е на М. А. Н. и А. И. С. да
се определи и наложи наказание “глоба” в размер на минимално предвидения,
а именно – ХИЛЯДА ЛЕВА за всеки от тях.
Причините извършването на деянието – незачитане на установения в
страната правов ред и неприкосновеността на чуждата собственост.
По изложените съображения Съдът постанови и решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

8

Номер на акта:	1517
Дата:	24 септември 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия:	Теофана Божидарова Спасова

Дело:	20215330202642
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 април 2021 г.

Решение по дело №2642/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите