№ 138
гр. Русе, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520101378 по описа за 2021 година
Ищецът Р. И. И. твърди, че е служител в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението” – гр.Бяла, обл.Русенска при Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” – гр.Русе, при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” при МВР, на длъжност „старши пожарникар”, със
статут на държавен служител. Във връзка с това, през периода 14.05.2018г. – 12.03.2021г. е
полагал труд, включително и през нощта /22.00 – 6.00 часа/, като е изпълнявал служебните
си задължения по утвърдени протоколи и графици, на смени от 24 часа при сумирано
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Задълженията си е изпълнявал на територията на Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението” – гр.Бяла, обл.Русенска при Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” – гр.Русе. На основание чл.187, ал.1 от ЗМВР /в
редакцията му към ДВ, бр.№ 81 от 14.10.2016г./ нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР и 8 часа дневно и 40 часа седмично. От 14.05.2018г.
до настоящия момент са издавани протоколи от Дироктора на РД „ПБЗН” – гр.Русе и
графици от Началник РС „ПБЗН” – гр.Бяла, обл.Русенска, за дежурства и отчитане на
положения труд при работа на смени на служителите, реда за разпределение на работното
време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно
време. Надвишаването на нормата на работни часове за периода следва да се заплати, като
извънреден труд. Въпреки надлежното изпълнение на възложеното му, работодателят
неправилно е отчитал и начислявал положения от него нощен труд, в резултат на което през
посочения период е положил извънреден труд, част от който не му е заплатен. Съгласно
чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се
1
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В предвидените в
същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнителното месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът
на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се
определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи. В процесния период от
14.05.2018г. до 12.03.2021г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г., като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г. до отмяната й на
30.10.2020г. от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., в сила от 30.10.2020г. до отмяната й на
01.01.2021г. от Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. Текстовете на
чл.3, ал.2 от Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. и Наредба
№ 8121з-1353/15.12.2020г., са идентични с този на чл.3, ал.3 в двете предходно действали
наредби – Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Текстовете
във всички Наредби на идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е
обнародвана в ДВ бр.69/19.08.2014г. и е в сила от 19.08.2014г. до отмяната й с Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., изрично е
предвидено, че при сумарно отчитане на отработеното време общия брой часове положен
труд между 22.00 часа и 6.00 часа за отчетния период се умножава с коефициент 0.143. В
следващите наредби - Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020г.,
Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., липсва изрична
регламентация за преизчисляване аналогична на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент.
Доколкото в цитираните Наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, то е налице празнота. При
наличието на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва
да се приложи по аналогия КТ и по-специално да намери субсидиарно приложение чл.9, ал.2
от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно който при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Тъй като нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, то нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна седмица е до 7 часа и
коефициентът се определя, като нормалната продължителност от 8 часа се раздели на
нормалната продължителност на работното време през нощта и е равен на 1.143 /8:7/. По
изложените съображения ищецът счита, че през част от процесния период е налице правно
основание за преобразуване на изработените от него часове нощен труд в дневен с
2
коефициент 1.143 /посочен в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата/ при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение от полученото число
изваждане на реалните часове нощен труд /например 1 000 часа нощен труд х 1.143 равен на
1 143 – 1 000 равно на 143 часа извънреден труд. По време на процесния период основание
за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент, при липса на специална
уредба за служителите от МВР, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата и по специално чл.9, ал.2 от нея. Правило на чл.31, ал.2
от Наредба № 8121з-407, съгласно което нощния труд се преобразува с коефициент към
дневен напълно се припокрива с правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, въпреки, че при същото
е използван друг математичен начин за достигане на резултата. За процесния период от
14.05.2018г. – 12.03.2021г. ищецът е положил дежурства с нощен труд, както следва: общо
186 нощни смени по 8 часа/смяна или общо 1488 часа нощен труд, който преобразуван към
дневен труд с коефициент, възлиза на 196.768 часа извънреден труд. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до разлика от общо 217.17 часа, представляващи извънреден
труд, за който следва да се получи допълнително възнаграждение, а е останал незаплатен.
Получавайки възнаграждение за положен извънреден труд без работодателят му да е
преизчислил положения нощен труд в дневен, умножавайки го с коефициент, е довело до
начисляване и изплащане на възнаграждение за извънреден труд за по-малко часове от
слудващите му се, респективно в заплащане в по-малък размер на дължимия му се. В
процесния период, заплатата на ищеца била променяна на няколко пъти, предвид на което, с
времето се е променила и часовата ставка за труда му. Поради изложеното счита, че му се
дължи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, ведно с обезщетение за
забава по периоди и суми не по-малко от: 1. от 14.05.2018г. до 31.12.2018г. за 44 нощни
смени, които преобразувани с коефициент са 50.336 часа /неплатени/ х 7.30 лева равно на
367.45 лева + 101.34 лева, представляващи общ размер на обезщетението за забава за
периода от настъпването на всеки от падежите до датата на подаване на исковата молба –
11.03.2021г.; 2. от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. за 67 нощни смени, които преобразувани с
коефициент са 76.648 часа /неплатени/ х 7.30 лева = 559.53 лева + 93.88 лева,
представляващи общ размер на обезщетението за забава за периода от настъпването на всеки
от падежите до датата на подаване на исковата молба – 11.03.2021г.; 3. от 01.01.2020г. до
31.12.2020г. за 61 нощни смени, които преобразувани с коефициент са 69.78 часа /неплатени/
х 7.30 лева = 509.42 лева + 33.68 лева, представляваща общ размер на обезщетението за
забава за периода от настъпването на всеки от падежите до датата на подаване на исковата
молба – 11.03.2021г. и 4. от 01.01.2021г. до 12.03.2021г. за 14 нощни смени, които
преобразувани с коефициент са 16.016 часа /неплатени/ х 7.30 лева = 116.92 лева + 1.25 лева,
представляваща общ размер на обезщетението за забава за периода от настъпването на всеки
от падежите до датата на подаване на исковата молба – 11.03.2021г. За целия процесен
период 14.05.2018г. – 12.03.2021г., общият размер на дължимото му се е 2 027.56 лева, от
които 1 803.39 лева, представляващи незаплатено дължимо допълнително възнаграждение за
извънреден труд в размер на 217.17 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен
от ищеца нощен труд към дневен с коефициент, и обезщетение за забава за процесния
3
период от датите на съответните падежи до датата на предявяване на настоящия иск –
11.03.2021г., в размер на общо 224.17 лева. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника, да му заплати сумата от 1 803.39 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 217.17 часа, получен в
резултат на преизчисляване на положен от ищеца нощен труд към дневен с коефициент и
сумата от 224.17 лева, представляваща обезщетение за забава за процесния период от датите
на съответните падежи до датата на предявяване на настоящия иск – 11.03.2021г.
Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира
правно предявените обективно съединени искове по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от
ЗЗД.
Ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при
МВР – гр.София, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Пиротска” № 171А,
представлявана от главен комисар Николай Славев Николов, оспорва изцяло предявените
искове. Твърди, че НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово
правоотношение във всички предприятия по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на КТ независимо
от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ
/чл.2, ал.2 от НСОРЗ/. Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е
уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд
към дневни часове се прилага за работниците по трудово правоотношение, защото в КТ е
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд.
Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа /чл.136, ал.3 от КТ/,
а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа /чл.140, ал.1,
изр.2 от КТ/. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР „Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица”. Тази разпоредба изрично и императивно определя нормалната
продължителност на работното време в брой часове – 8 часа. По нейния смисъл „8 часа
дневно” означава 8 астрономически часа продължителност на работния ден, независимо от
частта от денонощието, в която е разположен работния ден – през деня или през нощта от
22.00 часа до 6.00 часа. За сравнение чл.136, ал.3 от КТ се служи с термина „през деня”, а в
чл.140, ал.1 от КТ законодателят е използвал термина „през нощта”. Следователно
определението „дневно” по смисъла на чл.187, ал.1 от ЗМВР се отнася за
продължителността на работния ден както през дневната част на денонощието като „дневен
труд”, така и през нощта като „нощен труд”. Като нощен трудът на държавните служители в
МВР съгласно чл.187, ал.3, изр.4 от ЗМВР се определя по следния начин: „При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов перид”. Тази
разпоредба е продължение на чл.187, ал.1 от ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се
4
полага при работа на смени и в интервала от 22.00 часа до 6.00 часа е нощен. Нормата,
регламентираща 8-часова продължителност на работното време е установена в закон
/чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР/ и се ползва с презумпцията за конституционност и
задължителност за прилагането й и докато не бъде оспорена през Конституционния съд от
органите по чл.150 от Конституцията на Република България и не бъде призната за
противоконституционна. Израз на последователността на законодателя по този въпрос е и
ЗИД ЗМВР – обнародван в ДВ брой 60 от 07.07.2020г. За да се избегне нееднозначното
тълкуване на съдържанието на нормата на чл.187 от ЗМВР, която обосновава и
разнородната практика на съдилищата при нейното прилагане при решаването на спорове
идентични със спора по това дело, в нейния текст са извършени редакции, които са в сила от
11.07.2020г. В ал.1 е създадено изречение трето, което гласи, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а новата
ал.4 на същия член гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност през нощта
по ал.1. Действащата към момента Наредба № 8121з-1353 за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР /Обн.ДВ, бл.107 от 18.12.2020г., в сила от 01.01.2021г./, в
чл.21, ал.3, както и в чл.22, ал.3 от предхождащата я Наредба № 8121з-1174 за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР /Обн., ДВ, бр.93 от 30.10.2020г., в сила от
03.11.2020г./, е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР. Следователно
нормата на чл.187 от ЗМВР е действаща правна норма и нейното действие не може да бъде
дерогирано или суспендирано, още по-малко от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ. В
подкрепа на изложените доводи е приетото в решение № 197 от 07.10.2019г. на ВКС по
гр.дело № 786/2019г. на IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. В него е указано, че
при работа на смени /дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се
отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за
държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете
труд, положен през нощта, в дневни часове. Елементите на служебното правоотношение на
ищеца с ГДПБЗН-МВР във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд
са уредени от специалния ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ са неприложими.
НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като отношение на тях в
процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице
е специална и изчерпателна нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на
нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на
НСОРЗ. В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат
5
субсидиарно, къкто разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса
подзаконови нормативни актове. Предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ, за която наредба
изрично е посочено в чл.2, ал.3, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение
в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ, и в този смисъл още по-
малко тази наредба е приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР, превръщането
на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период
има положен извънреден труд. Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на
допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал
математически алгоритъм, чрез който нощният труд да се приравнява на дневен, за да стане
възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната
продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд.
Превръщането става чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 8:7
= 1.143. Разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, с основание не е предвидена
в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормална
продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по
горецитирания начин, би бил 1. Следва да се отбележи, че преценката на органа, комуто е
делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР – министъра
на вътрешните работи – както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния
труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи
на съдебен контрол. Факт е, че подобна разпоредба за превръщане на часовете нощен труд
към дневни с коефициент 1.143 не съществува в наредбата, относима към исковия период, и
отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на чл.187 от
ЗМВР. В заключение счита, че не е налице твърдяната от ищеца празнота в правото, която
да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а
изчерпателна – законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод
полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, а
в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а подзаконовият
нормативен акт – наредбата по чл.187, ал.9 от ЗМВР, няма основание да предвиди
превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от
предвидената в чл.187, ал.1 от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен
и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя,
приложение намират спациалните норми, които изключват действието на общите. Общият
закон може да се приложи само в случай, че специалния препраща към него или ако в
специалния закон изобщо липсват разпоредби, уреждащи подобен вид правоотношения. В
случая специалният регламент е в чл.187, ал.1 от ЗМВР. Нормата регламентираща 8-часова
продължителност на работното време е установена в закон /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и се
ползва от презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й.
Следователно нормата на чл.187, ал.1 от ЗМВР е действаща правна норма и нейното
действие не може да бъде дерогирано или суспендирано, още по-малко от подзаконов
6
нормативен акт като НСОРЗ. В чл.176 от ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на
държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл.178 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се
изплащат на служителите, като сред тях в т.3 е и възнаграждението за извънреден труд.
ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл.179, ал.1 от ЗМВР. В
ал.2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен
труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл.187, ал.6 от ЗМВР. В
ал.5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа
извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията
на ищеца – служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за
извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд – в заповед на министъра на
вътрешните работи. Заповедите на последния, в които е посочен размера на
възнаграждението за нощен труд през процесния период, са Заповед № 8121з-
1429/23.11.2017г. и Заповед № 8121з-156/05.02.2020г. В т.1, в първата заповед е посочено, че
„за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 часа и 6.00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0.25 лева”. Съгласно т.2 на втората заповед „размерът на допълнителното възнаграждение за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 часа и 6.00 часа е 1.00 лев”.
Извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със
знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън
установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на
установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед на неговата
продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент
/в случая равен на 1/, а се заплаща като нощен по смисъла на посочените по-горе две
заповеди на министъра на вътрешните работи. За да има извънреден труд и за да е налице
право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното
работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време
/график на дежурство/ от 8 часа е по смисала на Заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. и
Заповед № 8121з-156/05.02.2020г. на министъра на вътрешните работи и доколкото при
каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните ще бъдат
умножени с коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо повече,
дори при общата хипотеза /КТ, НСОРЗ/ е налично разбирането, че часовете в повече, които
се получават при преобразуването на нощен и дневен труд не се явяват извънреден такъв.
Тези часове в повече се заплащат също по реда определен за заплащане на нощен труд, като
компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане
на нощния труд. Съгласно писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП, представено
7
като доказателство, и което е задължително предписание за всички работодатели по трудови
правоотношения в качеството на МТСП на орган, осъществяващ контрола по спазването на
трудовото законодателство „когато нормалната продължителност на дневното работно
време е 8 часа /чл.136, ал.3 от КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно
време е 7 часа /чл.140, ал.1 от КТ/, отношението е 8ч./7, т.е. коефициентът за превръщане на
нощните часове в дневни е равен на 1.143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да
получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи работникът или
служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. Получените часове в
повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за
наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време”. Следователно
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, какъвто е и основния
извод от писмото. Изводът е, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието
съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо
преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1.143 за да служи за генериране на
извънреден труд. Служителите, работещи на смени, какъвто е и ищецът, полагат труд по
утвърдени графици за 24 часови дежурства. Отработеното време се отчита в часове. Това
отработено време при отчитането се сравнява с нормата за съответния месец, получена при
умножаването на броя на работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не
превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0.25 лева, а от февруари 2020г. – по 1.00 лев за всечи час положен
нощен труд. Когато обаче той е отработил в повече от нормата, часовете в повече се
компенсират с възнаграждение за извънреден труд. Това са първите два вида нощен труд –
положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната
норма. Отделно от труда по график при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни
спасителни операции и други подобни, при които се налага допълнителна мобилизация на
човешки ресурси, се полага труд по заповед. Това е класическа форма на извънреден труд и
той се отчита и заплаща като такъв. Част от този труд може да е през нощта и за тези часове
се заплаща и дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд. Това е третия вид
положен нощен труд. За втория и третия вид е изплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд, видно от приложените по делото доказателства. От последните е видно
също, че положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен,
полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено.
Следователно претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд е неоснователна. Като
такава се явява и акцесорната претенция за заплащане на лихви за забава.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Няма спор по делото, а и от представените писмени доказателства и заключението на
8
изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че през периода 14.05.2018г. –
12.03.2021г. включително, ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, възникнало на основание
ЗМВР и е заемал длъжността „старши позажрикар” в Районна служба „Пожарна безопасност
и защита на населението” – гр.Бяла, обл.Русенска при Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” – гр.Русе, при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” при МВР, със статут на държавен служител. Липсва
спор и че във връзка със заеманата от него длъжност, ищецът през периода 14.05.2018г. –
12.03.2021г. е полагал труд, включително и през нощта /22.00 – 6.00 часа/, като е изпълнявал
служебните си задължения по утвърдени протоколи и графици, на смени от 24 часа при
сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
От 14.05.2018г. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на РД „ПБЗН” –
гр.Русе и графици от Началник РС „ПБЗН” – гр.Бяла, обл.Русенска, за дежурства и отчитане
на положения труд при работа на смени на служителите, реда за разпределение на работното
време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно
време.
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е
видно, че предвид приложените по делото Протоколи за положен труд от държавни
служители, работещи на смени в РСПБЗН – гр.Бяла, обл.Русенска, изготвени въз основа на
коригирани и утвърдени графици, както и протоколи за отчитането на работното
време между 22.00 часа и 6.00 часа, за периода от 14.05.2018г. до 12.03.2021г.,
предвид разпоредбите на чл.187, ал.3 от ЗМВР, броят на часовете нощен труд, положен от
ищеца за периода е 1 519 часа. Броят на часовете извънреден труд получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 – по месеци, по тримесечия и
общ брой, за процесния период, би бил 217.17 часа, предвид Протоколи за отчитане на
отработеното време между 22.00 часа и 6.00 часа в РСПБЗН – гр.Бяла, обл.Русенска. Същите
вещото лице е посочило в табличен вид по месеци, тримесечия и общ брой. За процесния
период от 14.05.2018г. до 12.03.2021г. не е извършвано преобразуване с коефициент 1.143
на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на сумарно работно време. При
начисляване на часова ставка за извънреден труд определена на база основно месечно
възнаграждение, увеличена с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, паричната равностойност
на 217.17 часа положен от ищеца извънреден труд е на обща стойност 1 803.39 лева в брутен
размер. Лихвата за забава върху евентуално дължимото се възнаграждение за извънреден
труд, положен за периода 14.05.2018г. до 12.03.2021г. по тримесечия, считано от датата на
съответните падежи до датата на предявяване на настоящия иск – 11.03.2021г. е в размер на
224.17 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По отношение на положения извънреден труд ответникът навежда аргументи за
неприложимост на наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в това
9
число и нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, които съдът намира за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВ брутното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, сред които съгласно чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е възнаграждението за
извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство и други се определят на основание чл.187, ал.9 от ЗМР от
министъра на вътрешните работи. В периода, за който се претендира възнаграждението за
извънреден труд 14.05.2018г. до 12.03.2021г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
(ДВ, бр.69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.40 от 02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.,
която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016г.,
обн. в ДВ бр.59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.
(обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите
наредби са идентични и гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40 от 02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22:00 и 6:00 часа за отчетния период се умножава по 1,143. В следващите две
наредби - Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
последната приложима към процесния период от м.10.2016г. до м.10.2019г., липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма,
обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
или коефициент 1.143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ. В този смисъл е и Решение № 311/ 8.І.2019г. на ВКС по
гр.д.№ 1144/2018г. с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждение на
държавни служители от системата на МВР, но даващо принципно разрешение на въпроса за
субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР.
Посочено е, че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
10
дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 от ЕКЗПЧОС. В същия смисъл е и
даденият от Съда на Европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-262/20г. /до
чието приключване производството по настоящото дело бе спряно/, а именно – че не се
налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд – под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки. В случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на
претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация
за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен,
се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства и заключението на
изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от 14.05.2018г.
до 12.03.2021г. ищецът е положил нощен труд в размер на 217.17 часа, който, преизчислен с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 1 803.39 часа, за които
ответникът като работодател дължи заплащане. Поради това и предявеният иск за заплащане
на извънреден труд е доказан и по размер. Допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд е било дължимо от работодателя заедно с останалото трудово
възнаграждение, поради което с неплащането му ответникът е изпаднал в забава, поради
което дължи обезщетение в размер на законната лихва, което, според заключение на вещото
лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, възлиза на 224.17 лева за периода
считано от датата на съответните падежи до датата на предявяване на иска – 11.03.2021г.,
какъвто е и размерът на предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД от след направеното
изменение.
Полученото от ищеца възнаграждение за положен нощен труд от 0.25 лева за час е на
основание разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР и се явява специфично допълнително
трудово възнаграждение (както и това за научна степен, за време на разположение и др.), а
не компенсация за положен извънреден труд, каквато работодателят дължи след
трансформацията на основание чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Поради това не би могло да бъде споделено виждането на ответника, че с
присъждането на допълнително възнаграждение на ищеца за положен извънреден труд,
същият ще бъде компенсиран „двойно“. Плащането на това допълнително възнаграждение
следва да бъде кумулирано със заплащането на извънреден труд след трансформацията на
часовете нощен труд в дневен.
Предвид гореизложеното предявените от ищеца искове се явяват доказани по
основание и размер, поради което следва да се уважат изцяло, като ответникът бъде осъден
да му заплати сумата от 1 803.39 лева, представляваща дължимо допълнително
11
възнаграждение за извънреден труд в размер на 217.17 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положен от ищеца нощен труд към дневен с коефициент за периода от
14.05.2018г. до 12.03.2021г. и сумата от 224.17 лева, представляваща обезщетение за забава
за процесния период от датите на съответните падежи до датата на предявяване на
настоящия иск – 11.03.2021г. Върху главницата на допълнителното възнаграждение за
положен извънреден труд следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 12.03.2021г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 500.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Това възнаграждение не се
явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и е към минимално
предвидение размер в Наребна № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд - гр.Русе
държавна такса върху уважения размер на предявените искове от 81.10 лева и направените
по делото разноски в размер на 300.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР
– гр.София, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Пиротска” № 171А, ЕИК
*********, да заплати на Р. И. И. от ************, с ЕГН: **********, сумата от 1 803.39
лева /хиляда осемстотин и три лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 217.17 часа, получен в
резултат на преизчисляване на положен от ищеца нощен труд към дневен с коефициент за
периода от 14.05.2018г. до 12.03.2021г. и сумата от 224.17 лева /двеста двадесет и четири
лева и седемнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава за върху главницата от
датите на съответните падежи до 11.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.03.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 500.00 /петстотин/
лева – направени по делото разноски за заплатено възнаграждение на редовно
упълномощения адвокат.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” - МВР със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.Княгиня Мария Луиза № 46, ЕИК 1290101250071, да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе сумата от 381.10 лева /триста осемдесет и един
лева и десет стотинки/ - държавна такса за производството по делото и направени разноски
за възнаграждение на вещо лице.
12
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
13