№ 640
гр. Русе, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Арх. Йорданов
при участието на секретаря Н. Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Арх. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520200837 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Г. А. против Наказателно постановление №
Е - 240 / 28.03.2022 год. на кмета на Община Русе, с което на основание чл.55,
ал.1 вр. с чл.51 от НАРЕДБА № 15 за управление на дейностите с битови,
строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община
Русе, й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000
лева.
Жалбоподателката, редовно призована, не се явява, но изпраща
процесуален представител, който излага съображения, според които
наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като е издадено в
противоречие с материалния и процесуалния закон.
Наказващият орган, чрез упълномощения юрисконсулт, пледира съда да
отхвърли жалбата и да потвърди наказателното постановление.
Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема отношение по случая.
Депозираната пред съда жалба изхожда от процесуално легитимирана
страна. Подадена е в срок срещу подлежащо на обжалване наказателно
постановление. С оглед изложеното се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
1
Административнонаказателното производство срещу К. Г. А. е
започнало със съставянето на АУАН за нарушение на чл.55, ал.1 вр. с чл.51 от
НАРЕДБА № 15 за управление на дейностите с битови, строителни и масово
разпространени отпадъци на територията на Община Русе, тъй като при
извършена проверка на 04.01.2022 година било констатирано, че не
изпълнила дадено й с Констативен протокол № 44-НК / 13.12.2021 година
предписание, в срок до 31.12.2021 година да почисти смесените отпадъци
намиращи се в имот в гр.Русе, ул.Духовно възраждане“, № 30. Впоследствие,
въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
От приложените по делото доказателства се установява, че
действително жалбоподателката не е изпълнила дадено й задължително
предписание в указания срок да почисти имота от смесените битови
отпадъци. Именно неизпълнението на предписанието се явява нарушението,
за което е санкционирана.
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните нарушения от същия вид.
Неоснователни са съображенията, че не било установено на кого са
въпросните отпадъци, тъй като те могат да бъдат изложени не при оспорване
на наказателното постановление по реда, предвиден в ЗАНН, а в
производството по обжалване на задължителното предписание, което
жалбоподателката не е сторила. След като даденото предписание не е било
оспорено и същото е влязло в сила, то за нея е възникнало задължението да го
изпълни.
В случая административнонаказващия орган е квалифицирал деянието
като нарушение по чл.55, ал.1 вр. с чл.51 от НАРЕДБА № 15 за управление на
дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на
територията на Община Русе, според която норма за неизпълнение на
предписание направено по чл.51 на физическите лица се налага глоба в
размер от 1000 до 5000 лева.
Съдът е длъжен да отбележи, че тази разпоредба предвиждаща състав
на административно нарушение и предвидената за него санкция противоречи
на разпоредбата на чл.156, ал.1 от Закона за управление на отпадъците, с
която е уреден състав на същото административно нарушение и друго по
размер наказание, поради което на основание чл.15, ал.3 от ЗНА не е следвало
да се приложи.
Съгласно чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, общинските съвети могат да
приемат наредби, с които да решават въпроси от местно значение, които не са
2
от изключителната компетентност на други органи. Според чл.22, ал.1 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО), общинският съвет приема
наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането,
включително разделното, транспортирането, претоварването,
оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци,
включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени
отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на
този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и
заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на ЗМДТ. В
случая на посоченото основание е издадена и процесната наредба на Община
Русе, но делегираните по закон правомощия не включват такива по
определяне на наказания за неизпълнение на задължения във връзка с
изхвърлянето на отпадъците. Правоотношенията, свързани с налагане на
наказания за извършени нарушения във връзка с това, са уредени в ЗУО. Така
приемайки санкционни разпоредби в наредбата, общинският съвет е излязъл
извън предоставената му по чл.22, ал.1 от ЗУО компетентност. Правомощията
на Общинския съвет по чл.22 от ЗУО не включват и правомощия по приемане
на наредба, в която да се определят наказания за неизпълнение на задължения
във връзка с управление на отпадъците.
Затова извършеното нарушение следвало да се санкционира на
основание на чл. 156, ал.1 от ЗУО, според който за неизпълнение на
предписание по чл.113, ал.3 или чл.120 на физическите лица се налага глоба
в размер от 2000 лв. до 10 000 лв, а на юридическите лица имуществена
санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
Според чл.120 от ЗУО, при извършване на проверките контролните
органи по чл.119, ал.1 (сред, които е кметът на общината или оправомощено
от него длъжностно лице, каквото според процесния казус е служителят издал
предписанието) съставят констативни протоколи. При констатирани
нарушения контролните органи дават задължително предписание в
констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване (както в
случая било сторено) и/или съставят актове за установяване на
административни нарушения.
Така установената материална незаконосъобразност обаче не е
основание за изменение на наказателното постановление съобразно чл.63,
ал.7, т.1 от ЗАНН, като нарушението се преквалифицира по чл.156, ал.1 от
ЗУО, тъй като тази норма е по – неблагоприятна за жалбоподателката, с оглед
по – големия размер на предвиденото административно наказание, с което би
се нарушила забраната за reformatio in pejus, нито е основание за отмяната му,
тъй като приложената санкционна норма от Наредба № 15 на Община Русе е
част от действащото право и не е обявена за нищожна по предвидения затова
3
ред.
Ето защо, наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на АНО следва да се присъдят претендирани
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.63д от
ЗАНН вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, следва да се определи на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Е - 240 / 28.03.2022
год. на кмета на Община Русе.
ОСЪЖДА К. Г. А. с ЕГН: ********** да заплати на Община Русе
сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе
чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4