Р Е Ш Е Н И Е
№ 93/23.03.2021
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Добрич, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет
и първа година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ
КАМЕНСКА
при участието на прокурора РУМЯНА
ЖЕЛЕВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД
№ 25/ 2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на В.В.С.,***, подадена чрез адв. Й.К., САК, против Решение № 260027 от 13.11.2020
г. по НАХД № 155/ 2020 г. по описа на РС - ***.
Касаторът счита
Решението на БРС за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че по делото е било
доказано, че не той е управлявал автомобила, като е приложена и декларация от
лицето, което е било водач на същия, като съдът неправилно не е съобразил
доказателствата в тази насока. Прави оплакване, че административнонаказващият
орган (АНО), като е получил жалбата и декларацията на лицето, управлявало
автомобила, вместо да отчете кой е реалният управляващ на МПС и да му връчи
Електронния фиш (ЕФ), е изпратил жалбата на съда, с което допуснал съществено
нарушение, което не е било отчетено от съда. Добавя, че съдът никъде в
решението си не е посочил доказателствата, от които е установил, че засичането
на скоростта е станало с годно техническо средство. Иска отмяна на
първоинстанционното решение и отмяна на Електронния фиш.
В съдебно
заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът – ОД на
МВР - Добрич, редовно призован, не се представлява.
Представителят на
ДОП счита, че жалбата е неоснователна. Изразява становище, че следва да бъде
потвърдено решението на БРС.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната
проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното
решение Районният съд е потвърдил Електронен фиш Серия К № 2405139 от
24.11.2018 г., издаден от ОД МВР - Добрич, с който на В.В.С., като законен
представител на фирма „***“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, р-н
Изгрев, ул. Николай Хайтов“ 12, ет. 4, офис 13, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 400 лв. (четиристотин лева) на основание чл. 182,
ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, за това че на 24.11.2018 г., в 08.49 часа, в област Добрич, община
***, гр. ***, ул. „Черно море“ № 69, с МПС “Пежо партнер”, регистрационен номер
***, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1 – M 558, с № от Регистъра 4835 (л. 20 от АНД № 639/
2020 г.), обективирано в клип № 14869, при разрешена скорост 50 км/час, измерена
скорост – 85 км/час, наказуема скорост 82 км/час, наказуемо превишение на
разрешената скорост с 32 км/час, с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата.
За да потвърди Електронния
фиш, съдът е приел, че описаното в ЕФ нарушение е доказано. Цитирал е
доказателствата, които са приети в съдебно заседание. Счел е, че не следва да
кредитира декларацията със съпътстващите я доказателства за трудово
правоотношение на водача и в резултат е потвърдил ЕФ.
Така постановеното
съдебно решение е правилно и законосъобразно като краен резултат.
Настоящият състав,
като съобрази възраженията в касационната жалба, излага следното:
ЕФ съдържа
изискуемите по закон и съгласно приетия от МВР образец реквизити. Връчен е на лицето, което е
представляващ юридическото лице, чиято собственост е МПС, което е упражнило
правото си на защита чрез подаване на въззивна, а впоследствие и касационна
жалба. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва на
лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок
от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията,
се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Доказателствената
тежест е изцяло на лицето, собственик на МПС, с което е извършено нарушението,
за което е издаден ЕФ. При пасивно
поведение на лицето, носител на административноказателната отговорност по
смисъла на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, последното търпи неблагоприятните последици от
своето поведение. В случая, след като към датата на нарушението – 24.11.2018 г.
собственик на МПС е „***“ АД, за което спор няма, то управителят на това
дружество е този, който следва да понесе административнонаказателната
отговорност, ако в предоставения от закона срок не изпълни задължението си по
чл. 189, ал. 5 ЗДвП, както е в случая. Кумулативно изискуемите предпоставки за
анулиране на електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация от
лицето, адресат на ЕФ, и предоставяне на копие от СУМПС на водача. Липсата на
което и да е от тях не изпълнява изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за
анулиране на фиша. Съгласно чл. 189, ал. 6 от ЗДвП издаденият електронен фиш се
анулира и в следните случаи, а именно, ако от събраните доказателства е
установено, че моторното превозно средство е било обявено за издирване или
нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на
движение. В конкретния случай не са налице тези предпоставки. В този смисъл АНО
не е имал правото да анулира издадения електронен фиш.
ЕФ съдържа
наименование на териториалната структура на Министерство на вътрешните работи,
от която е издаден, каквото е изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В самия ЕФ,
долу вляво, изрично е изписана процедурата, при която може адресатът на ЕФ да
избегне административнонаказателната отговорност, ако не той е управлявал
собственото си/ на фирмата, чийто представляващ е, МПС. Посочен е и относимият
текст от ЗДвП. В този смисъл оплакванията на касатора са неоснователни. Вярно
е, че като приложение към въззивната жалба е записано, че се прилага и
декларация, за което обаче няма доказателства. Освен това декларацията по чл.
189, ал. 5 ЗДвП не се подава до съда, а до териториалната структура на МВР. На
изрично запитване от съда АНО е отговорил, че декларация от жалбоподателя на
основание чл. 189 ЗДвП не е постъпвала в РУ - ***. Въззивникът не е оспорил
съдържанието на този отговор. Освен това дори към жалбата да е била приложена
декларация (липсват доказателства в тази насока), то тя не е била адресирана до
РУ – ***, където е извършено нарушението, нито до ОДМВР – Добрич, откъдето е
издаден ЕФ, а е приложена към въззивната жалба, адресирана до РС – ***.
Следващата декларация е едва на 01.09.20 г., както е посочил съставът на съда.
Освен, че е извън срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, тази декларация не е от
адресата на ЕФ, а от лице, което твърди, че по принцип управлява процесното
МПС, поради което не съответства на закона, нито по време, нито по съдържание.
В този смисъл липсва изпълнение на изискванията на чл. 189, ал. 5 ЗДвП и
правилно ЕФ е потвърден от РС – ***. Без значение е обстоятелството, че
съставът на съда е обсъждал, че декларацията не е по образец и е подадена две
години след нарушението. Връчването на ЕФ е малко преди две години от
нарушението и ако адресатът беше съобразил текста в него и се беше възползвал
от възможността в 14-дневен срок от връчването да изпрати декларация до териториалната
структура на МВР, от която е издаден ЕФ, то резултатът щеше да е различен,
доколкото за декларацията от значение е датата на връчване на ЕФ, а не датата
на нарушението. В случая същественото е липсата на подаване на такава
декларация от управителя на фирмата до административнонаказващия орган по
указания в закона ред и начин, съответно с приложени доказателства – СУМПС на
водача.
Неоснователно е и възражението,
че съдът не е посочил доказателствата, от които е направил извод за годността
на техническото средство. Както беше вече казано, в решението са описани приетите
доказателства, а между тях е и Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол от 10.10.2018 г., от който се установява изправността на
техническото средство. Системата за видеоконтрол TFR1 – M е мобилна система, която е от типа устройства, които са
позиционирани в полицейски патрулни автомобили, като извършва автоматично фиксиране на допуснатите
нарушения за скорост при предварително зададени параметри на ограничение,
натрупване и архивиране за последващо използване на съпътстващата информация от
измерването. Прието е като доказателство и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, в което конкретното техническо средство е с отразена
годност от 24.02.2010 до 24.02.2020 г.
С оглед изложеното
настоящата инстанция приема касационната жалба за изцяло неоснователна, а
Решението на БРС за правилно и законосъобразно.
При служебната
проверка на решението, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдът не установи
нарушения, които да опровергават допустимостта, валидността и съответствието на
решението с материалния закон.
С оглед изложеното
Решението на БРС следва да бъде потвърдено, а касационната жалба като
неоснователна – оставена без уважение.
Воден от горното, на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 АПК, Административен
съд – Добрич, ІІІ касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260027 от
13.11.2020 г. по НАХД № 155/ 2020 г. по описа на РС - ***.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: