№ 846
гр. В., 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Сияна К. Георгиева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20253100501518 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. №4076/12.05.2025 г.,
подадена от Г. А. Т., и въззивна жалба с вх. №4122/13.05.2025 г., подадена от Г.
А. Т., чрез адв. Й., срещу Решение №130/05.05.2025 г., постановено по гр. д.
№165/2025 г. по описа на РС – П., с което е отхвърлена молбата на Г. А. Т. за
налагане мерки за защита от домашно насилие срещу С.Р.З. и П. Д. П., като
неоснователна.
Във въззивна жалба с вх. №4076/12.05.2025 г. са изложени съображения
за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не отчел житейската
логичност на свидетелските показания и неангажирането на гласни
доказателства от насрещната страна, както и последиците от актовете за
молителя. Счита, че първоинстанционният съд следвало да изслуша в съдебно
заседание запис от тел. 112, да изиска от полицията информация за наличие на
други докладни по случая, да изиска от прокуратурата данни за наличие на
жалби за случая и за допускане провеждането на експертиза. По изложените
съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което молбата за налагане на мерки за защита да
бъде уважена. Претендира разноски.
Във въззивна жалба с вх. №4122/13.05.2025 г. са изложени съображения
за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционният съд не анализирал задълбочено всички
обстоятелства. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и
1
постановяване на друго, с което молбата за налагане на мерки за защита да
бъде уважена.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпило възражение на двете жалби от
въззиваемите С.Р.З. и П. Д. П., двете чрез адв. Т., с които жалбите се оспорват
като неоснователни. Навеждат доводи, с които обосновава правилност на
обжалваното решение и отправят искане за потвърждаването му. Претендира
разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – П. е образувано въз основа на молба, подадена
от Г. А. Т., ЕГН **********, с която се иска налагане на мерки за защита от
домашно насилие срещу С.Р.З., ЕГН **********, и П. Д. Т. – П., ЕГН
**********.
В молбата молителката Г. А. Т. излага, че на 01.02.2025 г. дъщеря й П. Д.
Т. – П. и бившата й снаха С.Р.З., посетили дома й в с. ***, общ. Д. около 13:15
ч., за да видят внучка й М. – дъщеря на С.З. и А.З. – син на молителката.
Когато ги видяла, М. се разстроила и се обадила на баща си и поискала от него
той да се обади в полицията. П. взела телефона от ръката й и казала „ще ти
дам аз една полиция“. С.З. снимала с телефона си и казала „трябва да ми
осигуриш свободен достъп да се виждам с дъщеря си, иначе синът ти отива в
затвора“. Сочи, че пред къщата се събрали съседи. А.З. чул по телефона
писъците на дъщеря си и подал сигнал по тел. 112. В 14:30 ч. синът й я
уведомил, че му се е обадил във видео разговор по *** съседът й И., който
живеел срещу нея и го попитал какво става, защото чул как М. пищи: „Не ги
искам, не ги искам, да си ходят“. След 16:10 ч. З. подал нов сигнал по тел. 112.
Моли за уважаване на молбата и постановяване на мерки за защита.
Ответникът С.Р.З. в писмена молба оспорва твърдените актове на
домашно насилие. Моли за отхвърляне на молбата и за присъждане на
разноски.
Ответникът П. Д. П. в писмена молба счита молбата за неоснователна.
Излага, че на 01.02.2025 г. е посетила майка си в с. ***, но оспорва да е
извършвала агресивни действия. Моли за отхвърляне на молбата и за
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и въз основа на
приетата за установена фактическа обстановка формира следните
правни изводи:
Въззивната инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е
установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да
преповтаря същата, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена и в настоящата инстанция не са събирани нови
доказателства, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
Молбата е подадена от легитимирано лице по чл. 8, т. 1 ЗЗДН и срещу
правни субекти от кръга на посочените в чл. 3 ЗЗДН, с излагане на факти,
осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, доколкото съдът е сезиран на
10.02.2025 г., а се твърди актът на домашно насилие да е осъществен на
2
01.02.2025 г., поради което производството е допустимо.
Съгласно легалната дефиниция, залегнала в чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие
е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В конкретния случай се твърди психическо насилие, извършено вербално.
Легална дефиниция на "психическо насилие" липсва. От психологична гл. т.
същото е форма на насилие, характеризираща се с факта, че даден индивид,
чрез начина, по който се отнася спрямо друго лице, е пряко или косвено
отговорен за това пострадалия да попадне в състояние на психологическа
травма като напр. тревожност, депресия или посттравматичен стрес. Видовете
психично насилие могат да включват вербална агресия, унижение,
пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да
намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие, неговото
достойнство и трезво мислене. Вербалната агресия съставлява използване на
негативни думи - обиди и заплахи, агресивна интонация - викове и крясъци,
както и предизвикващи послания за определено поведение.
Водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането
на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и
специфичните условия и начин на извършване, открояващи се с желанието да
се навреди на пострадалия или поне с допускането и неглижирането на
същото в съзнанието на дееца, при общата нагласа към противоправна
доминация над жертвата. Поради това е съставомерно по ЗЗДН само такова
противоправно и обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на
пострадалия и/или да го постави в подчинение по принудителен и
противоправен начин.
В конкретния случай наведените твърдения в молбата за защита сами по
себе си са за извършване на действия, които не отговарят на изискването на
закона за актове на психическо насилие и изобщо на домашно насилие. Нито
думите на П.: „ще ти дам аз една полиция“, нито тези на З.а: „трябва да ми
осигуриш свободен достъп да се виждам с дъщеря си, иначе синът ти отива в
затвора“, са проявна форма на домашно насилие. Следователно изложеното в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не описва актове на домашно насилие.
С оглед горното, съдебният състав намира, че въззиваемите не са
упражнили домашно насилие спрямо въззивника на 01.02.2025 г.
По отношение на съдържащото се във въззивната жалба оплакване
относно преценката на първоинстанционния съд на приобщената по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, следва да се има предвид, че съгласно чл. 13,
ал. 3 ЗЗДН (ред. ДВ, бр. 27/29.03.2005 г.) когато няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по
чл. 9, ал. 3. Доказателствената стойност на декларацията е в зависимост както
от липсата на други доказателства, така и от съдържанието й – в нея следва да
са описани конкретни действия, които по смисъла на ЗЗДН съставляват
домашно насилие, конкретизирани по време, място, начин на извършване.
Липсата на други доказателства по см. чл. 13, ал. 3 ЗЗДН не зависи от
процесуалното поведение на страните в производството, а означава изобщо
липса на възможност за събиране на такива доказателства. Касае се за случаи,
3
когато насилието се извършва в дома на страните, без присъствието на трети
лица, т. е. тогава, когато единственото доказателство за неговото
осъществяване се явява декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Настоящият случай
не е такъв, тъй като в молбата се излага, че виковете на внучката на
молителката са възприети от техни съседи, включително от живеещия срещу
тяхната къща И.. Следователно въззивницата би могла да посочи и представи
гласни доказателства за случилото се на 01.02.2025 г. посредством разпит на
очевидци, но това не е сторено. Ето защо, декларацията не е достатъчна, за да
се установи, че на сочената в нея дата е извършено описаното в нея деяние.
На следващо място, неоснователно е и заявеното във въззивната жалба
оплакване досежно обсъждането на показанията на свид. А.. Последните
следва да бъдат кредитирани само относно факти, които лицето е възприело
лично и които са относими към конкретния спор. В случая лицето е възприело
единствено разговора си с молителката и разказаното от нея, но не и
правнорелевантни факти, поради което правилно свидетелските показания не
са били кредитирани от първоинстанционния съд.
Неоснователно е и оплакването, че ответниците не са отправили искане за
събиране на гласни доказателства. Тежестта на доказване на наведените от
молителката твърдения е у нея. Неангажирането на гласни доказателствени
средства от насрещната страна не води до извод за осъществено домашно
насилие.
Споровете между страните относно отглеждането и здравословното и
психическо състояние на пълнолетната М. не се решават по реда на ЗЗДН.
В производството по реда на ЗЗДН се преценява основателността на
молбата за налагане на мерки за защита според конкретният твърдян акт на
домашно насилие, индивидуализиран по време, място и начин на извършване.
Предмет на доказване не е поведението на ответниците абстрактно и изобщо.
В случая, заявеното от въззиваемите: „ще ти дам аз една полиция“ и „трябва
да ми осигуриш свободен достъп да се виждам с дъщеря си, иначе синът ти
отива в затвора“, не може да бъде квалифицирано като актове на домашно
насилие по смисъла на ЗЗДН, обуславящо необходимостта от налагане на
мерки за защита, които ограничават правната сфера на въззиваемите.
По изложените съображения молбата за налагане на мерки за защита е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а предвид съвпадане
на решаващите изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решението
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемите следва
да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски. Не е представен
списък по чл. 80 ГПК за направени разноски. Отправено е искане за
определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв. Представени са договори за правна защита и
съдействие от 09.03.2025 г. и 10.03.2025 г., видно от които адв. Т. е
предоставил правна защита и съдействие на всеки от ответниците при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото, вида и обема на извършените от пълномощника –
подаване на един отговор на въззивна жалба и неявяване в о. с. з.,
процесуални действия по защитата на страната, характера на производството
и действащата към момента на уговаряването между страните редакция чл. 22
Наредба №1/09.07.2014 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът
4
намира, че справедливото възнаграждение, което следва да се определи,
възлиза на 600 лв. В тежест на въззивника следва да бъде възложена сума в
размер на 600 лв., която се дължи на адв. Т..
На осн. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН въззивника следва да бъде осъден да заплати в
полза на Д. по сметка на ОС – В. ДТ за производството пред въззивната
инстанция в размер на 12,50 лв., на осн. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 16 ТДТССГПК.
Съдът констатира, че в Решение №130/05.05.2025 г., постановено по гр. д.
№165/2025 г. по описа на РС – П., е допусната очевидна фактическа грешка,
изразяваща се в погрешно изписване на фамилното име на ответника П. Д. Т. –
П.. След връщане на делото в РС – Д. допуснатата очевидна фактическа
грешка следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №130/05.05.2025 г., постановено по гр. д.
№165/2025 г. по описа на РС – П..
ОСЪЖДА Г. А. Т., ЕГН **********, да заплати на адв. А. Т., с л.
№**********, САК, сума в размер на 600 лв. (шестстотин лева),
представляваща сторени в първоинстанционното и във въззивното
производство съдебно - деловодни разноски, на осн. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г. А. Т., ЕГН **********, да заплати в полза на Д. по сметка
на ОС – В. сума в размер на 12,50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки),
представляваща ДТ за производството пред въззивната инстанция, на осн. чл.
11, ал. 3 ЗЗДН.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5