№ 7519
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110125095 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявен от „Топлофикация София" ЕАД срещу Й. Д. Й., от
гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на
сумата от 983,95 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия до имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, ж.к. ., аб.№ . за периода от 1.5.2017 г. до
30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 4.2.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 131,55 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 25.1.2021 г.,
сумата от 40,45 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 4.2.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,69 лв. за периода от 3.3.2018 г.
до 25.1.2021 г. По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 6973/2021 г.
по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал възражение, поради което са
налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен
иск. При така изложените факти и като поддържа, че ответника, като потребител на
топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, БУЛ.., аб.№ ., е
потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2017г. до 30.04.2020 г., като не е
заплатил начислената сума, ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че същия дължи заплащане на сумата от 983,95 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ
се в ГР.СОФИЯ, ж.к.., аб.№ . за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със
1
законната лихва от 4.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
131,55 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 25.1.2021 г., сумата от 40,45 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.1.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 4.2.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 6,69 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 25.1.2021 г.
Ответникът - ползвател на имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна
енергия през периода 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта
на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от него. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към
МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и
потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане
на дължимите от него суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-
късно до кР. на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С
изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за изплащането на
съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от
ищеца топлинна енергия през исковия период, но задължението не е погасено.
Сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила
договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.“ ЕООД, гр.
София съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след кР. на отоплителния
сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените
изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в
съответствие с действащата нормативна уредба. Ето защо ищецът моли след доказване
основателността на иска да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответника дължи разделно заплащане на сумата от 983,95 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ
се в ГР.СОФИЯ, ж.к.., аб.№ . за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със
законната лихва от 4.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
131,55 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 25.1.2021 г., сумата от 40,45 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.1.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 4.2.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 6,69 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 25.1.2021 г.
2
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Й. Д. Й., чрез адв. Н., е депозирал
отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно
изложени съображения. Твърди, че оспорва между страните да е налице договорно
правоотношение. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Прави искане
съдът да не назначава поисканите експертизи, тъй като не оспорва доставката на
топлинна енергия в твърдените от ищеца количества, както и размера на начислените
суми.
Третото лице помагач – „Т.“ ЕООД, гр. София, намира исковете за основателни.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 6973/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, от
ищеца на 04.02.2021 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот,
находящ се в ГР.СОФИЯ, ж.к.., аб.№ .. По отношение на собствеността на процесния
недвижим имот е представен нотариален акт № 97, том ХХХII, дело № 6752/1992 г.,
обективиращ договор за продажба на държавен недвижим имот /л. 74 от делото/, видно
от който наследодателя на ответниците Й. Д. Й. е придобил собствеността на
процесния недвижим имот, като купувач по договор за покупко - продажба.
От неоспорените от ответника писмени доказателства, представляващи три броя
документи за дялово разпределение и три броя документи за годишен отчет, издадени
от третото лице – помагач, които съдът кредитира, се установява, че справката на
фирмата за дялово разпределение „Т.“ ЕООД съдържа данни за общия разход на
топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като не е налице спор
между страните по делото, че изчисленията са правени съгласно нормативната уредба.
Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация, отопление и БГВ,
както и съответните изравнявания за периоди по ФДР.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, с
уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че ответникът не е платил начислените суми за
процесния период, като начислени от ищеца по фактури и след корекции по
изравнителни сметки са суми в размер на 983.95 лв. главница и лихви в размер на
219.74 лв. Размерът на сумите за главница и лихви, които касаят период след
04.02.2018 г., т.е. тригодишен период преди депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК на 04.02.2021 г. и не са погасени по давност са в размер на 509.64 лв. главница и
113.83 лв. лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
3
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1
от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за
законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза
именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено
успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150
от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ.
Топлинното счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е
осъществявано от „Т.“ ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен
и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество
и нейните стойности за исковия период, видно от СТЕ. Съдът кредитира заключението
на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо
лице е съобразило корекциите, а именно 983.95 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за процесния период. За преценка основателността
на иска съдът ще следва да разгледа и възражението на ответника за изтекла
погасителна давност. Съдът намира същото възражение за основателно, поради
4
изтекла погасителна давност, която в случая е тригодишна, според чл. 111, б.в. от ЗЗД.
Затова за сумите преди 04.02.2018 г., с оглед депозираното заявление по чл. 410 от
ГПК на 04.02.2021 г., а именно за сумата 514.16 лв., представляваща главница за ТЕ, с
включена главница за дялово разпределение, вземането се явява погасено по давност и
искът в тази част се явява неоснователен.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.84, ал.1 от
ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на
1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната
стойност на доставената топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че втората
релевирана претенция се явява установена в своето основание и размер. Съдът
кредитира заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми,
доколкото това вещо лице е отчело корекциите, а именно мораторна лихва в размер на
219.74 лв. за процесния период, т.е. в по – висок размер от претендирания. За преценка
основателността на иска съдът ще следва да разгледа и възражението на ответника за
изтекла погасителна давност. Съдът намира същото възражение за основателно,
поради изтекла погасителна давност, която в случая е тригодишна, според чл. 111, б.в.
от ЗЗД. Затова за сумите 24.41 лв., видно от заключението на вещото лице по ССЕ,
вземането се явява погасено по давност и искът в тази част се явява неоснователен.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане на
разноски, на основание чл.78, ал. 8 вр. ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъден
да заплатят на ищеца разноски в размер на 321.75 лв., представляващи държавна такса,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с
включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 6973/2021 г. по описа на
СРС, 90 състав. На ответника се дължат разноски, по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК в
размер на 184 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124, ал.1 вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.”Я.” №23Б, против Й. Д. Й. ЕГН **********, със
съд. адрес гр. София, бул. Патриарх Евтимий № 45, партер-офис № 1, чрез адв. Н., че
Й. Д. Й. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите, както следва - сумата от 509.64
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, с включена
главница за дялово разпределение, за периода от 04.02.2018 г. до м.04.2020 г., ведно
със законна лихва за периода от 04.02.2021 г. до изплащане на вземането, като
5
ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер от 1 024.40 лв. и за периода
м.05.2017 г. – 03.02.2018 г., дължи обезщетение за забава в размер на мораторна лихва,
с включена лихва върху главница за дялово разпределение, в размер на 113.83 лв. за
периода от 03.03.2018 г. до 25.01.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния
предявен размер от 138.24 лв., за недвижим имот в ГР.СОФИЯ, ж.к.., аб.№ ., за които
суми е издадена заповед от 09.04.2021 г. постановена по ч.гр.д. № 6973/2021 г. по
описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Й. Д. Й. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, бул. Патриарх
Евтимий № 45, партер-офис № 1, чрез адв. Н., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я.” №23Б,
направените по делото разноски в размер на 321.75 лв., с включени разноски по
заповедно производство по ч.гр.д. № 6973/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Я.” №23Б, да заплати на Й. Д. Й. ЕГН **********, със съд.
адрес гр. София, бул. Патриарх Евтимий № 45, партер-офис № 1, чрез адв. Н., сума в
размер на 184 лв., представляващи разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Т.“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. . ..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6