Решение по дело №400/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 236

 

гр. Пловдив, 18.12. 2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание, в състав:

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

                            ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

 

 

при секретар Мариана Апостолова  

и с участието на прокурора Виктор Янков

разгледа внохд № 400 по описа за 2019 г., докладвано от съдията ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по жалба на подсъдимия Х.И.И., чрез защитника му адв. Б.И. срещу Присъда № 34/20.06.2019г. по нохд № 208/19г. по описа на Окръжен съд Хасково.

 

          Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

         

          С обжалваната присъда състав на Хасковския окръжен съд е признал подсъдимата П.А.И. за виновна в това, че към 10.02.2017 г. в гр.*, в съучастие с Х.Х.И. като съизвършители, без надлежно разрешително, държала високорискови наркотични вещества на обща стойност 790,92 лв. и на основание чл. 354а, ал.3, т.1,  вр. чл. 20, ал.2 и чл. 55, ал.1 и ал.3 от НК я осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от три години, а по първоначалното обвинение за държане на високорисково наркотично вещество марихуана за разликата  над 790.92 лв. на основание чл.304 НПК я оправдал.

Отделно от това съдът признал подсъдимата П.А.И. за виновна и в това към 10.02.2017г. в *, обл.*, в съучастие с Х.Х.И. като съизвършители, държала повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 и ал.3 от ЗКН, а именно 445 археологически обекта, на обща стойност 2652.50 лв., които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, регламентиран в чл.93, ал.1, чл.96, ал.1, ал.2 и ал.3, чл.97, ал.3 и ал.7, чл.102, ал.1 и ал.5, чл.107, ал.1 и 2, и §5, §6 и §7 ПЗР на Закона за културното наследство, както и реда установен в чл. 4, ал.1, ал.2 и 3, чл.10, ал.1 и 3, чл.21, ал.1 и чл.22, ал.2 от Наредба Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на Регистъра на движими културни ценности и на основание чл. 278, ал. 6, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ и ал.3 НК я осъдил на „ Пробация“ с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2  НК за срок от шест месеца всяка една от тях, а по обвинението за държане на описаните археологически обекти, силно износени, корозирали, неопределяеми, без оценка и  за разликата над 445 до 1428 археологически обекта  на основание чл. 304 от НПК я оправдал.

На основание чл. 23, ал.1 НК на подсъдимата П.А.И. било определено едно общо наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК било отложено за срок от три години.

Със същата присъда съдът признал подсъдимия Х.Х.И. за виновен в това, че към 10.02.2017 г. в гр.*, в съучастие с П.А.И. като съизвършители, без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества с общо нетно тегло 131.8200 гр., на обща стойност 790,92 лв. и на основание чл. 354а, ал.3, т.1,  вр. чл. 20, ал.2 и чл. 55, ал.1 и ал.3 от НК го осъдил на  шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 НК отложил за срок от три години, а по обвинението за държане на високорисково наркотично вещество марихуана за разликата над 790.92лв. до 791.52лв. на основание чл.304 от НПК го оправдал.

Със същата присъда съдът признал подсъдимия Х.Х.И. за виновен в това, че към 10.02.2017г. в *, обл.*, в съучастие с П.А.И. като съизвършители, държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 и ал.3 от ЗКН, а именно 445 археологически обекта, на обща стойност 2652.50 лв., които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, регламентиран в чл.93, ал.1, чл.96, ал.1, ал.2 и ал.3, чл.97, ал.3 и ал.7, чл.102, ал.1 и ал.5, чл.107, ал.1, и 2 и §5, §6 и §7 ПЗР на Закона за културното наследство, както и реда установен в чл. 4, ал.1, ал.2 и 3, чл.10, ал.1, и 3, чл.21, ал.1, и чл.22, ал.2 от Наредба Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на Регистъра на движими културни ценности и на основание чл. 278, ал. 6, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ и ал.3 НК го осъдил на „ пробация“ с пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от 6 месеца всяка една от тях, като по обвинението за държане на описаните археологически обекти, силно износени, корозирали, неопределяеми, без оценка и за разликата над 445 до 1428 археологически обекта на основание чл. 304 от НПК го оправдал.

На основание чл. 23 ал.1 от НК на подсъдимия Х.Х.И. било наложено едно общо наказание  шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

На основание чл.25, вр.чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия Х.Х.И. било наложено едно общо наказание между наложеното му с настоящата присъда и наказанието по НОХД № 516/2018 г. на РС – Димитровград в размер на осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три   години и към него било присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 400 лв. и наказанието „ лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца.

Съдът приложил разпоредбата на чл.59 НК и се разпоредил с веществените доказателства и с разноските по делото.

Срещу присъдата в наказателно – осъдителната й част е постъпила жалба само от подсъдимия И., чрез защитника му. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Твърди се нарушение на материалния закон. Оспорват се правните изводи относно съставомерността на деянието. Предлага се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан.

Подсъдимата П.А.И. не се е възползвала от правото си на жалба.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура  предлага жалбата да се остави без уважение като неоснователна и присъдата да бъде потвърдена. Според прокурорът фактическата обстановка е правилно установена, правните изводи на съда досежно съставомерността на деянието на подсъдимия са обосновани и определеното наказание е в съответствие със закона.

Защитата на подсъдимия оспорва извода на съда, че подсъдимия съзнателно е държал инкриминираните археологически обекти и наркотични вещества и така мотивира предложението си за нова оправдателна присъда. Според защитата, съдът за да изгради извода си за виновност на подсъдимия,  незаконосъобразно е експлоатирал като доказателства полицейските беседи.

Подсъдимия иска да бъде оправдан, като сочи, че инкриминираните вещи и вещества не са негови, а на жената, с която живее на съпружески начала.

 Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

           Подсъдимите П.И. и Х.И. живеели на семейни начала в гр. * и имали едно дете. С тях живеели и двете деца на подсъдимата И.. През 2016г. И. заболяла от онкологично заболяване и търсела начин да се лекува. От интернет се сдобила с рецепта за лечение чрез масло от канабис, като за целта й бил необходим около половин килограм. Двамата с подсъдимия И. започнали да го събират. Канабисът обаче не бил ползван за лечението й, като двамата го съхранявали в дома си на недостъпно място от децата и периодично понякога употребявали от него. През същата година подсъдимата И. се затворила в себе си и отишла за известно време в дома на баща си в с. *общ. *. Там намерила подробно посочените археологически обекти и ги отнесла в домът им, където двамата с подсъдимия И. ги съхранявали заедно с наркотичните вещества. Двамата подсъдими проявили интерес към археологическите обекти, почистили ги и ги сортирали и разделили по групи, като ги датирали и обозначавали с хартиени етикети, които надписвали. Не уведомили никого за това и не подали документи за регистрация и идентификация на обектите в * *, а за монетите и в регистрираните при *.

По повод придобита от органите на * информация за държаното от подсъдимите наркотично вещество, на 10.02.2017 г. от служители на РУ –*, сред които свидетелите Д. и Т., било извършено претърсване в дома на подсъдимите в гр.*. При претърсването, във всекидневната стая били намерени и иззети описаните наркотични вещества и археологически обекти.

От заключенията по назначените химични експертизи се установило, че намерена в дома на подсъдимите зелена суха листна маса е марихуана – канабис и било установено нейното количество.

           От заключението по назначената графологичната експертиза се установило, че ръкописните текстове изписани на етикетите в пликчетата с точно посочените монети са изпълнени от подс. И..

           От заключението по археологическата експертиза на вещото лице С.И.се установило, че изследваните от вещото лице предмети, иззети от дома на подсъдимите, описани и идентифицирани в експертизата, са културна ценност по смисъла на чл.7 ал.1 ЗКН. От тях, археологически обект по смисъла на чл.146 ал.3 от ЗКН  са 19 бр., които са включени в обвинението.

            От заключението на вещите лица проф. д.и.н И.П. и М.С. от *- *се установило, че 19 бр. от етикетите надписани от подсъдимите, съответстват на монетите към които са приложени. В заключението си вещите лица са посочили, кои от монетите  отговорят на критериите за археологически обекти.

Съдът е приел, че описаната по-горе и инкорпорирана в настоящите мотиви фактическа обстановка се установила по несъмнен и категоричен начин от обясненията на подсъдимите, от показанията на свидетелите Д., Т., Н., Ц., Д. и П., от заключенията на вещите лица Р.Р., С.И., И.П., М.С. и Й.Й., както и от писмените и веществени доказателства по делото.

Така приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия И., първата инстанция е извършила всички необходими процесуално - следствени действия, изясняващи значимите за предмета на доказване факти.

          Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите, като ги е намерил за последователни, ясни, точни и непротиворечиви. Отделно от това е приел, че те кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства и имат значение за правилното приложение на материалния закон, който извод въззивната инстанция споделя напълно. Тези показания, закрепени по реда на НПК имат решаващо значение за установяване на обективната истина и въззивната инстанция споделя напълно изложените пространни съображения в аргументацията на основният съд да ги цени и включи в общата доказателствена съвкупност.

Обосновано са кредитирани от първата инстанция  и заключенията по  назначените експертизи. Те са изготвени компетентно, от надлежните специалисти и са обосновани, пълни и неоспорени от страните. Поради това включването им в доказателствения материал е правилно и в съответствие с изискванията на процесуалните императиви.

Анализирани са в детайли и показанията на показанията на полицейските служители, като съдът е изложил ясни доводи коя част от тях кредитира и коя не включва в общата доказателствена съвкупност.

Сериозно внимание е обърнато и на обясненията на подсъдимия И.. Първоинстанционният съд ги е кредитирал и включил в доказателствената съвкупност след прецизен и обстоен анализ, при който не е игнорирал както тези, които подкрепят  обвинителната теза, така и оправдателните такива. Изложените за това в мотивите съображения са пространни и доказателствено обезпечени и въззивната инстанция ги споделя напълно.

Няма допуснати нарушения при правоприлагането на материалния закон. Настоящият състав намира,че в рамките на приетите за безспорно и категорично доказани фактически положения по делото и при съблюдаване на актуалната законова база и съдебна практика, Окръжният съд правилно е мотивирал, че подсъдимият И. е осъществил престъпните състави, с характеризиращи обективни и субективни признаци, ситуирани в чл.278, ал.6 и чл. 354а, ал.3, т.1 НК.

Изводът на първата инстанция по въпросите на чл.301, ал.1, т.т.1, 2  и 3 НПК са основани на установените при спазване изискванията на процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимият по предявените му обвинения. Тези изводи за приложение на закона се приемат и от настоящият състав.

По жалбата на подсъдимия.

Жалбата на подсъдимия е неоснователна и изложените в нея доводи не се споделят от настоящата инстанция.

В състава по чл. 278, ал. 6 от НК са очертани в пълнота елементите от обективната страна на престъплението. Изпълнителното деяние се изразява в държане на археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по предвидения нормативен ред.

Престъплението е на формално извършване. Достатъчно е деецът да упражнява фактическа власт върху археологически обекти, за които не са изпълнени законовите изисквания за тяхната идентификация и регистрация, за да бъде реализиран престъпният състав. Непосредствен обект на престъпление са обществените отношения, свързани с реда на управление в различни области, а конкретен обект на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК - обществените отношения, свързани с опазването и закрилата на културното наследство на република България.

Правната регламентация на тези обществени отношения е въведена в Закона за културното наследство и подзаконовите актове по неговото прилагане /вкл. Наредба № Н-3/2009 г. на Министъра на културата/, където са предвидени правата и задълженията на гражданите, юридическите лица, държавните и общинските органи и институции за изпълнението на поставената законова цел.

Извършените дейности в нарушение на законовата уредба или в отклонение от нея са незаконни и подлежат на санкциониране.

Точно такъв е инкриминирания казус и в тази връзка подсъдимият може да ги притежава само, ако е доказал правата си на собственик или държател върху тях в хода на нормативно уреденото производство по идентификация и регистрация на предметите. След като подсъдимият не притежава нужните документи за държаните от него археологически обекти и е съзнавал това, той е реализирал престъпния състав по чл. 278, ал. 6 от НК, за което правилно е бил признат за виновен и осъден.

С достатъчна доказателствена обезпеченост са и изводите на съда, че предметите на престъплението, за които И. е бил признат за виновен и осъден са „археологически“ обекти. Основен доказателствен източник за това са заключенията по назначените експертизи, от които става ясно, че процесните метални предмети, иззети при претърсването в дома на подсъдимия И., съобразно извършената идентификация носят характеристиките на движими културни ценности по смисъла на чл.7, ал.1 от Закона за културната наследство и са археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от същия закон.

Твърдението  на подсъдимия, че процесните обекти са придобити от съпругата му по наследство е ирелевантно за предмета на доказване по делото. Съставомерно деяние по чл.278, ал.6 НК е винаги на лице, когато е установено, че предметът на престъплението- археологическите обекти не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, защото по начало това е задължително. Фактът на държане до голяма степен обективира умисъла на дееца и е достатъчен за съставомерността на деянието, а визираните от подсъдимия обстоятелства, свързани с продължителността и начина на придобиване са неотносими и не изключват престъпния характер на деянието му.

          Обстоятелството, че двамата подсъдими са държали инкриминираните наркотични вещества, за да може подсъдимата И. да се лекува с тях не води до несъставомерност на деянието на подсъдимия И. по чл.354а, ал.3 НК. Същото е относимо и има значение при определяне на санкцията, като то не е било игнорирано и е съобразено от първата инстанция при определяне на наказанието. Фактът, че предметът на това престъпление е бил в тяхно, в частност на подсъдимия И. владение е достатъчен да доведе до реализиране на следващата му се наказателна отговорност.

Вън от възраженията на страните, настоящата инстанция намира, че при определяне на наказанието на подсъдимия, първоинстанционният  съд е съобразил принципите на законоустановеността и индивидуализацията му, отчел е степента на обществена опасност на деянието и дееца, преценил е всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил едно общо наказание за двете престъпления в размер на шест месеца лишаване от свобода като правилно е съобразил тяхното съотношение и е приел, че спрямо И. целите по чл.36 НК биха могли да бъдат постигнати с такава санкция, предвидена в състава на всяко едно от престъпленията.

Основавайки се на този извод, основният съд е  изложил достатъчно съображения и за приложението на института на условното осъждане. След като предпоставките за  отлагане на изпълнението на наказанието са били налице пред първата инстанция и тя обосновано е счела, че целите на наказанието не изискват подсъдимия да бъде изолиран в пенитенциарните заведения, то изводът, че изпълнението му следва да се отложи с изпитателен срок от три години е правилен.

          Съобразно закона съдът  се е разпоредил с веществените доказателства и с разноските по делото.

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При така установената липса на основания, водещи до отмяна или изменение на атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена в обжалваната й част.

В оправдателните части присъдата не обжалвана и протестирана и е влязла в законна сила.

          Предвид горното и на основание чл. 334, т.6 и 338 от НПК, Пловдивският апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Присъда № 34/20.06.2019г. по нохд № 208/19г. по описа на Окръжен съд Хасково в наказателно – осъдителната й част.

В оправдателната си част присъдата е влязла в законна сила.

РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   

 

        

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     

   2.