№ 876
гр. Варна, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100501226 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК вр. чл.310 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В-А. П. Н., ЕГН**********, срещу
Решение №1001/23.03.2023г. по гр. дело №14681/2022г. на ВРС, 12-ти с-в, с
което са отхвърлени исковете на Н., предявени срещу „Хелоу.Де България“
ЕООД, ЕИК206867487, както следва:
- по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищцата, със заповед №004/21.10.2022г. на работодателя;
- по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност „агент-оператор център за телекомуникационни
услуги“;
- по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата 7887.04лв. (след изменение в о.с.з.) – обезщетение за оставане
без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 21.10.2022г. –
12.02.2023г., формирана както следва от: сумата 7840.00лв. - основно
месечно трудово възнаграждение и 47.04лв. - допълнително възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит;
- по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата 42.44лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 21.10.2022г.
– 06.11.2022г.
1
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е необосновано,
неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, тъй като: ВРС неправилно е приел че ТПО на ищцата е било
прекратено на осн. чл.71, ал.1 от КТ, вместо да съобрази обективираното в
заповедта основание по чл.328, т.5 от КТ. Основанието по чл.328, т.5 от КТ е
останало недоказано от събраните по делото доказателства. ВРС е допуснал
свидетели за доказване и опровергаване на твърденията за несправяне на
служителката с работата, но след това без причина ги е приел за неотносими.
Ищцата не е имала трудности или слабости в работата. Въпреки оспорената
длъжностна характеристика ВРС не е провел процедура и не е събрал
доказателства за проверка на това. Има формална незаконосъобразност на
заповедта – немотивираност на същата – и дори само поради това
уволнението следва да се отмени. По същество се моли за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло
уважени, с присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който се навеждат доводи за неоснователност на жалбата и
съображения за правилност на решението на ВРС, като се поддържат
изложените и пред ВРС аргументи за неоснователност и за недоказаност на
исковете. По същество се моли за потвърждаване на обжалваното решение и
за разноски пред ВОС.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от В-А. П. Н.,
ЕГН**********, срещу „Хелоу.Де България“ ЕООД, ЕИК206867487, искове
на следните основания и със следния предмет:
- по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищцата, със заповед №004/21.10.2022г. на работодателя;
- по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност „агент-оператор център за телекомуникационни
услуги“;
- по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата 7887.04лв. (след изменение в о.с.з.) – обезщетение за оставане
без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 21.10.2022г. –
12.02.2023г., формирана както следва от: сумата 7840.00лв. - основно
месечно трудово възнаграждение и 47.04лв. - допълнително възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит;
- по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата 42.44лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 21.10.2022г.
– 06.11.2022г.
2
В исковата молба се твърди, че ищцата била в трудовоправни
отношения с ответника по силата на трудов договор №18/08.07.2022г., за
длъжност „агент-оператор център за телекомуникационни услуги“, като в
чл.2 от договора бил уговорен срок за изпитване от 6 месеца, в полза на
работодателя. Уговореното трудово възнаграждение на служителката било в
размер на основно 2100лв. и допълнително в размер от 0.6% на година за
трудов стаж. При сключване на трудовия договор предоставила медицинско
удостоверение, видно от което е инвалидизирана. Не е била запозната с
длъжностната си характеристика.
Ищцата твърди още, че на 21.10.2022г., със заповед №004/21.10.2022г.,
правоотношението било прекратено от работодателя на посочено основание
„несправяне с работата“. Ищцата оспорва тази заповед като немотивирана,
тъй като при прекратяване на ТПО на осн. чл.328, ал.1, т.5 КТ, в заповедта
следва да бъде посочено какви точно качества липсват на служителя, за да
изпълнява трудовите си задължения, което не било отразено в заповедта.
Освен това за уволнението работодателят не е получил нарочно
предварително разрешение на Инспекцията по труда, което било изискуемо
съобразно чл.333, ал.1, т.3 КТ, доколкото ищцата била с 30% намалена
работоспособност (решение ЕР 0665 089/17.05.2022г.). По тези причини моли
за отмяна на уволнението, както и за възстановяване на заеманата преди него
длъжност.А с оглед оставането си без работа след уволнението и сочения
начин на формиране на БТВ претендира и обезщетение по чл.344,ал.1, т.3 КТ,
което да включва и средствата за купони за храна, сочени да са с постоянен
характер, като след изменение на размера на иска в о.с.з. поддържа
окончателно иска за сумата от 7887.04лв. за периода от 21.10.2022г. до
12.02.2023г.
По същество моли за уважаване на предявените искове и за разноски, а
в о.з.з. поддържа твърденията и исканията си и оспорва подадения отговор.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който
ответникът не оспорва ТПО между страните по договор №18/08.07.2022г., за
длъжността „агент-оператор център за телекомуникационни услуги“; не
оспорва и че издал заповед №004/21.10.2022г. за прекратяване на
правоотношението. Но исковете оспорва изцяло. Поддържа, че в договора е
бил предвиден срок за изпитване в полза на работодателя, а служителката е
била запозната с длъжностната си характеристика. Твърди, че ТПО на ищцата
било прекратено на осн. чл.71, ал.1 от КТ – клаузата за изпитване. Поради
това счита, че не е налице соченото от ищеца уволнително основание по
чл.328 КТ, а специалното по чл.71 КТ. Поради това счита неприложима
закрилата чл.333, ал.1, т.3 КТ, отделно заболяването на ищцата не попада
сред предвидените за предварителна закриа. Твърди и че на ищцата са
заплатини всички средства за храна.
По същество моли за отхвърляне на предявените искове и за разноски, а
в о.з.з. поддържа възраженията си и искането си.
3
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Изрично е прието за безспорно по делото, на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК,
че: между страните е било налице трудово правоотношение по трудов
договор №18/08.07.2022г., по силата на което В-А. П. Н. се е задължила да
изпълнява длъжността длъжност „агент-оператор център за
телекомуникационни услуги“ срещу БТВ от 2100лв. и допълнително в размер
от 0.6% на година за трудов стаж; че служителката е постъпила на работа на
дата 11.07.2022г.; че в чл.2 (1) е бил предвиден срок на изпитване от шест
месеца, в полза на работодателя; че работодателят е издал заповед
№004/21.10.2022г. за прекратяване на ТПО, считано от 21.10.2022г.
Самият трудов договор №18/08.07.2022г. е приложен на л.10-12 от дело
на ВРС и съдържанието му не е оспорено от страните.
Самата заповед №004/21.10.2022г. е приложена на л.14 от дело на ВРС
и съдържанието й не е оспорено. В нея, като основание за прекратяване на
ТПО е посочено дословно: „в съответствие с чл.71, ал.1 от КТ прекратявам
ТПО на В-А. П. Н.“. По-долу в заповедта е вписана за причина за
прекратяването „несправяне с работата“.
От представеното експертно решение на ТЕЛК №0665/089/17.05.2022г.
е видно, че на В. П. Н. е призната ТРН – 30%, за срок от 3 години, при
диагноза „астма с преобладаващ алергичен компонент“.
Представени по делото са още декларация за запознатост на служител с
длъжностна длъжностната характеристика, с правилника за вътрешния трудов
ред, с правилата за безопасност на труда, със заповедта на работодателя за
посочване на фактите и сведенията, представляващи фирмена и търговска
тайна при постъпването му на работа от 08.07.2022г. и други, като подписът
под нея за служител не е оспорен от ищцата (л.72-гръб от дело на ВРС).
Видно от неоспорения протокол за встъпване на работа от 11.07.2022г.,
в него служителката се е подписала, че й е предоставен екземпляр от
трудовия договор, от длъжностната характеристика и от уведомлението до
НАП, видно от което трудовия договор е регистриран.
По делото са представени и справки от ел. системата на НАП и препис
от трудова книжка на ищцата, видно от които ищцата продължава да не е
трудово ангажирана и към устните състезания пред ВРС, като в трудовата й
книжка й е вписано основание за прекратяване на ТПО с ответника – чл.71,
ал.1 КТ.
От заключението по приетата ССчЕ, което съдът цени като неоспорено
и уточнено от вещото лице в о.с.з. се изяснява, че обезщетението за оставане
на ищцата без работа за зпериода от 21.10.2022г. до 12.02.2023г. е в размер на
7887.04лв., формирано от основно ТВ и допълнително са стаж и опит.
Показанията на св. Н.Н. съдът цени по чл.172 ГПК, като те са обобщено
в смисъл, че В-А. П. Н. е нямала затруднения с работата си и е имала
положителна оценка от проверяващите я служители на работодателя.
4
Показанията на св. Е.Ст. съдът цени по чл.172 ГПК, като те са
обобщено в смисъл, че В-А. П. Н. е имала затруднения с работата си и е
постигала по-ниски резултати по показателите, спрямо други служители на
същата длъжност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Уважаването на предявените искове налага пълно и главно доказване от
ищеца на следните обстоятелства: сключването на трудово правоотношение
(ТПО) с ответника по силата на което е заемал сочената длъжност; твърдяната
заповед за прекратяване на ТПО, на твърдяното основание; сочените пороци
на заповедта; справянето с възложената работа; оставането си без работа за
исковия период след уволнението; размерът на последното получено БТВ за
пълен отработен месец и респ. на обезщетението по чл.225 КТ. При доказване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, законосъобразното
прекратяване на ТПО на ищеца с формално обоснована заповед, на вписаното
в нея основание (клауза за изпитване); евентуално останалите положителни
твърдения, на които основава защитата си в процеса.
При разрешаване на тези въпроси първоинстанционният съд е изложил
подробни и обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав, като законосъобразни, правилни и съответни на
смисъла и на целта на закона, въз основа на правилно установена фактическа
обстановка по делото, поради което и на осн. чл.272 от ГПК въззивният
съд препраща към тях.
В допълнение на мотивите на ВРС и във връзка с доводите в подадената
въззивна жалба, настоящият състав намира следното: Както се посочи е видно
от представения трудов договор и няма спор, че в чл.2 (1) от него е предвиден
срок на изпитване от шест месеца, в полза на работодателя, съобразно с което
в чл.10, б. „а“ от договора е предвидено право на работодателя едностранно
да прекрати ТПО „по всяко време на изпитателния срок“, без предизвестие.
Точно това право е упражнил работодателят чрез издаване на спорната
заповед №004/21.10.2022г., тъй като видно от нейното съдържание, като
основание за уволнението е вписано дословно: „в съответствие с чл.71, ал.1
КТ прекратявам ТПО“ на служителката. Налице е ясно и несъмнено
позоваване на специалното прекратително по основание по чл.71, ал.1 от КТ
въз основа на изрична клауза за изпитване в самия договор (чл.2 (1) и чл.10, б.
„а“). Обстоятелството, че при уволнение въз основа на клауза за изпитване
работодателят не е длъжен да се мотивира, съвсем не означава, че той не
може да посочи причини, поради които се е възползвал от това едностранно
конститутивно право, или ако го направи – че се касае за друго, измежду
общите по чл.328 КТ и по чл.330 КТ, основание. Нещо повече – доколкото
целта изобщо на клаузата за изпитване, уговорена в полза на работодателя, е
последният да може да провери непосредствено професионалните качества и
умения на служителя за изпълнение на трудовата функция, то субективната
преценка за отсъствие на изискуемите способности е и причината за
5
упражняване на потестативното право по чл.71, ал.1 КТ, което в случая е
обективирано в по-долу вписаната в заповедта причина „несправяне с
работата“. Дали обективно е така или не, е без значение за случая, доколкото
законът е предоставил преценката лично на работодателя, а служителят още
при сключване на договора се е съгласил с това, еднократно и за до шест
месеца.
В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че уволнението със
заповед №004/21.10.2022г. е считано от деня на издаването и връчването й,
тоест е без предизвестие, точно съобразно чл.71, ал.1 от КТ. Обратно, всички
хипотези по чл.328 от КТ, и тази по т.5, на която се позовава ищцата, касаят
прекратяване на ТПО с предизвестие. Липсата на включено предизвестие в
заповедта само потвърждава неприложимостта на чл.328, т.5 КТ в настоящия
случай, противно на доводите на ищцата за това, още повече при каквато и да
било индикация за нейна претенция по чл.220, ал.1 от КТ. И още – именно
основанието по чл.71, ал.1 от КТ е записано, относно прекратяването на
спорното ТПО, в трудовата книжка на ищцата, отново без дори индикация за
невярност на същото.
По изложените съображения въззивният съд не споделя възраженията в
жалбата, че с издаване на заповед №004/21.10.2022г. работодателят е основал
прекратяването на ТПО с ищцата на хипотезата на чл.328, т.5 от КТ.
Съответно упражнявайки едностранното си право по чл.71, ал.1 от КТ,
работодателят е нямал задължение нито да разписва подробно кои качества и
умения ищцата не притежава за длъжността, нито да доказва това в процеса,
респ. съдът не е допуснал нарушения относно насрещното доказване за
справяне с работата от ищцата, поради което не могат да се споделят и
въззивните основания в този смисъл. На последно място в чл.333, ал.1 КТ в
изрично са посочени основания за прекратяване на ТПО, при които се
изисква предварителното разрешение на инспекцията по труда, и това са част
от предвидените в чл.328 и в чл.330 от КТ, сред които това по чл.71, ал.1 от
КТ не е. Ето защо първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на
материалния закон, като не е зачел такава защита в полза на ищцата, като
основание за отмяна на уволнението в случая.
По изложените съображения и предвид пълното съвпадане на правните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в цялост.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред
ВРС не следва да бъдат ревизирани.
Въпреки изхода по делото пред ВОС, разноски на въззиваемата страна
не се следват, защото видно от представения договор за правна защита, а и от
посоченото в списъка за разноски, адвокатският хонорар за защита пред ВОС
е уговорено да бъде платен „по банкова сметка“, но доказателства за реалното
превеждане на сумата по този начин, изискуеми съгласно ТР №6 от
06.11.2013г по тълк. дело № 6/2016 г. на ОСГТК на ВКС, не са представени по
делото.
Воден от горното съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №1001/23.03.2023г. по гр. д.
№14681 по описа за 2022г. на ВРС, 12-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, считано от деня, на който е обявено, че решението ще бъде
постановено – 18.07.2023г., при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7