Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на пети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Луканов гр. дело № 6878 по описа за 2019г.
на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи, Глава осемнадесета от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), от И.Д.Л. против П.НА
Р..Б.
Ищецът
твърди, че на 30.06.2008 г. срещу него било образувано наказателно производство
и бил привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление чл.201, пр. 1, вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда след повече
от 11 години. Поддържа, че в резултат на незаконното обвинение претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име, честта и достойнството
му и притеснения как това ще се отрази на професионалния му път. Претърпял
стрес и отчаяние. Поддържа, че претърпял и имуществени вреди изразяващи се в направени
разходи за адвокатско възнаграждение за осъществената процесуална защита в
наказателното производство. Поради изложеното твърди, че с незаконните си
действия П.НА Р..Б го е увредила непозволено, като е ангажирала отговорността
на държавата по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ. Иска от съда да бъде осъдена П.НА
Р..Б да му заплати сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно
обвинение в извършване на престъпление от общ характер по досъдебно
производство № 5095/2008 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 44008/2007 г. по
описа на СРП, по което обвинение е бил оправдан с влязла в сила присъда от 04.
10. 2017 г. по НОХД № 13409/2011 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2019 г. - датата на влизане в
сила на оправдателната присъда до окончателното й изплащане, както и да му
заплати сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение за
адвокат пред СРС и СГС във връзка с незаконно повдигнатото обвинение в
извършване на престъпление от общ характер по досъдебно производство №
5095/2008 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 44008/2007 г. по описа на СРП,
по което обвинение е оправдан с влязла в сила присъда от 04. 10. 2017 г. по
НОХД № 13409/2011 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, ищецът лично и чрез представителя си по
пълномощие поддържа исковата молба. Сочи доказателства. В хода на устните
състезания пледира за уважаване на исковете, като основателни и доказани.
Представя писмена защита по съществото на спора. Претендира разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Представя списък по чл. 80
от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК, с отговора на исковата молба П.НА Р..Б оспорва
иска за неимуществени вреди с доводи, че не са налице действително претърпени
неимуществени вреди, като пряк резултат единствено от обвинението. Оспорва и
предявеният иск по размер, като неоснователно завишен, а искът за имуществени
вреди, като недоказан.
В открито съдебно заседание, представителят на ответника оспорва исковата
молба, като неоснователна по съображенията, изложени в отговора. Поддържа
отговора на исковата молба. Сочи доказателства. Пледира за отхвърляне на
исковите претенции като неоснователни. При условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че искът за неимуществени вреди е доказан по основание, моли
обезщетението за тези вреди да бъде многократно намален.
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
От представените с исковата молба и
приложени с НОХД № 13409/2011г. на СРС, НО, 22 състав писмени доказателства е
видно, че с постановление от 30. 06. 2008 г. на СРП по пр. пр. № 44008/2007г. И.Д.Л.
е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.201, пр. 1 от НК.
С постановление
на СРП от 18.07.2011 г. по досъдебно производство № 5095/2008 г. по описа на 07
РУ-СДВР, пр. пр. № 44008/2007 г. по описа на СРП, ищецът е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 201, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по
отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“. Обвинението му е
предявено на 19.05.2011 г. По внесения на 18.07.2011 г. обвинителен акт в съда
било образувано съдебно производство пред СРС, като на ищеца му е повдигнато
обвинение за описаното престъпление по чл. 201, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С
присъда от 04.10.2017 г. по НОХД № 13409/2011 г. по описа на СРС, НО, 22
състав, ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му
обвинение. Присъдата на СРС е протестирана от прокурор при СРП, като по
протеста е образувано ВНОХД № 5469/2018 г. по описа на СГС, НО, X въззивен
състав. С решение № 140 от 11.02.2019 г. по ВНОХД № 5469/2018 г. по описа на
СГС, НО, X въззивен състав оправдателната присъдата на СРС е потвърдена изцяло
и е влязла в законна сила на 11.02.2019 г.
В съдебна фаза пред първата инстанция
наказателното дело е насрочено за разглеждане в двадесет и четири открити
съдебни заседания, като на тринадесет от тях не е даден ход на делото, а наложената
мярка за неотклонение на ищеца не е променена и е била „подписка“. Впоследствие
е постановена оправдателната присъда. По ВНОХД № 5469/2018 г. по описа на СГС, НО,
X въззивен състав е
проведено едно съдебно заседание. С окончателно решение № 140/11.02.2019 г. по
делото присъдата на СРС е потвърдена и е влязла в законна сила.
От представената справка за съдимост от
26.07.2011г. се установява, че ищецът не е бил осъждан. В периода на провеждане
на наказателно производство по процесното обвинение на се били регистрирани
други престъпления извършени от ищеца, нито е имало висящи наказателни
производства срещу него.
От писмо от 23.07.2019 г. на ТД на
НАП до прокурор при СГП се установява, че по отношение на И.Д.Л., в
информационната система на НАП има данни за сключени следните договори: трудов
договор от 07.06.2007г. с дружество „К.“ ЕООД, който е прекратен на
05.01.2009г.; от 16.02.2009г. с дружество „А.“ ЕООД, който е прекратен на
01.09.2009г. и от 17.12.2009г. с дрежество „Б.-БТ“ ЕООД, който към момента не е
прекратен (лист 50 от делото).
С определение по доклада на делото
съдът е приел за безспорно в отношенията между страните, че ищеца И.Д.Л. през
целия период на образуваното срещу него НОХД № 13409/2011 г. по описа на СРС,
НО, 22 с-в е работил в „Б.-БТ“ ЕООД, което дружество е било в правоотношения с
„У.Б.“ АД и ищецът не е променял местоработата си в периода на наказателното
дело срещу него. Страните не са възразили по доклада на делото.
От събраните по делото свидетелски
показания на свидетеля Р.Й.Л.- приятел на ищеца, се установи, че след
обвинението за извършено престъпление у ищеца настъпила драстична промяна. Той
се затворил, спрял да се среща с приятелския си кръг, а преди това в петък и в
събота излизал, ходел по заведения. Свидетелят характеризира ищеца преди
наказателното дело, като жизнен, енергичен човек, душата на компанията, който
се забавлявал, смеел, ходел с приятели на екскурзии, на планина и т.н. След
обвинението ищецът станал труден за общуване и се изисквали много големи усилия
от приятелите му, за да се срещат. Според показанията на свидетеля това
поведение на ищеца се дължало на неговата несигурност от това какво ще се случи
на делото срещу него, тъй като то се развило дълго във времето. Установява се
също, че част от приятелите на ищеца променили отношението си към него, след
като разбрали, че той има проблеми с наказателно дело, като в тази връзка имало
подмятания, а впоследствие една част от тях не искали да се срещат с него и
приятелствата за ищеца са изгубени. Според показанията на свидетеля ищецът бил
наясно, че ако бъде осъден ще трябва да напусне работата си, а ако го уволнят
от банката заради загубата на делото, ще се промени лихвата по кредита му.
От показанията на св. В.Г.М.- колега на
ищеца, се установи, че от началото на 2010 г. ищецът работи в „У.Б.“ АД, като шофьор. Свидетелят
заявява пред съда, че ищецът е споделил за обвинението, което е за твърдения за
кражба на гориво от предишния си работодател, тъй като трябвало да ходи на
съдебни заседания по наказателното дело. Установява се, че когато колегите на
ищеца разбрали, че той е обвиняем по наказателно дело се дистанцирали от него и
започнали да го отбягват. Свидетелят уведомил ищеца, че ако има осъдителна
присъда ще бъде освободен от банката, тъй като в банката не се допускат да
работят осъждани лица. Установява се също, че ищецът бил шофьор на
изпълнителния директор на банката, но като разбрали, че срещу него се води
наказателно дело, го преместили за общо ползване и извършване командировки в
страната със служители на банката, а така било намалено и възнаграждението му.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, при съобразяване нормата на чл. 172 от ГПК, като ги счита за
обективно и безпристрастно дадени, неоспорени от страните, кореспондиращи с
останалия доказателствен материал по делото и приетото за безспорно между
страните.
Описаната фактическа обстановка е
установена по делото въз основа на съвкупната преценка на всички събрани
доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени от страните.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално допустими,
доколкото са насочени срещу надлежен процесуален субституент на държавата, като
субект на особената деликтна отговорност, регламентирана от чл. 7 на Конституцията на Република България (КРБ),
вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица, но тази отговорност може да бъде реализирана при наличието на
определени фактически основания. Сред тях е и соченото в исковата молба
основание, свързано с повдигането на незаконосъобразно обвинение в извършването
на престъпление, за което лицето е оправдано с влязъл в сила съдебен акт.
Държавата е надлежно пасивно легитимирана да отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при повдигнато обвинение
в извършване на престъпление по което впоследствие подсъдимият е бил оправдан с
влязъл в сила съдебен акт или наказателното производство срещу него е било
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
За да бъде ангажирана отговорността
на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен
наличие на влязла в сила акт, с който ищеца е оправдан, последният следва да
докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и
причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат
само действително настъпилите вреди (съгласно приетото в т. 11 от Тълкувателно
решение (ТР) № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3//2004 г. на ОСГК на ВКС).
Специалният закон предвижда
отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи,
когато между двете да съществува причинно следствена връзка, което следва и от
общата разпоредба на чл.51, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, която връзка не може да се
предполага. По силата на чл.154, ал.1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от
ищеца, извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните
такива, което бе установено по делото.
І. По иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира предявената искова претенция за
частично основателна.
От доказателствата по делото се
установи, че срещу ищеца е било образувано и проведено наказателно производство,
като е бил обвинен в престъпление от общ характер, по което е бил оправдан с влязла
в сила присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на
държавата, чрез нейните органи. Оправдателната присъда е постановена на първа
инстанция, протестирана е от прокурор и след потвърждаването й от въззивна съдебна
инстанция е влязла в сила. С действията си по предявяване и поддържане на
обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, по което
ищецът е бил оправдан, на същият са причинени и е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на личното му достойнство и чест. Съдът съобрази, че
личността на всеки човек с формирани нормални човешки ценности и личностни
представи, биха били накърнени в следствие на едно незаконно обвинение и
водения срещу него наказателен процес, поради което дори и при липсата на
конкретни доказателства за това не следва да се отрича настъпването на
описаните в исковата молба вреди от ищеца, изразяващи се в негативно отражение
на психологическото му състояние, стрес, унижение и притеснения от наказателна
репресия срещу него. В съдебната практика трайно е прието, че в случай на
незаконно обвинение следва да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в
последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. В тази именно връзка е и възприетото
в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени
вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства – решение
№480/23.04.2 013 година, постановено по гр. д. № 85/2012 година по описа на
ВКС, ГК, ІV г. о.; решение № 55/11.03.2013 година, постановено по гр. д. №
1107/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и др. Когато се твърдят да са
причинени болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, те следва да се докажат от ищеца съгласно разпоредбата на чл.154
от ГПК.
С оглед на изложеното, въз основа на
събраните гласни доказателства съдът намира за установено по делото, че в
резултат на незаконното обвинение на ищеца са причинени морални страдания,
изразяващи се в уронване на доброто му име като човек, накърняване на честта и
достойнството му, негативно отражение върху социалния му живот, професионалната
реализация, както и общо върху емоционалното и психическото му състояние.
Размерът на обезщетението на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Според
ППВС № 4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди. В т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е разяснено, което се приема и от съдебната
практика на ВКС - решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV-то
гр. отд. на ВКС, че понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда. Такива са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или
по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;
както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за
всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с
оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на
нематериални права, блага или правнозащитими интереси, а вредите се изразяват в
нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнена чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на обезщетението е
не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционалното и
психологическо равновесие на пострадалото лице. Следва да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, което е обвинено в извършване
на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така изпитва притеснение и несигурност; накърняват
се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване. В този смисъл е решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
Съвкупната преценка на обсъдените
доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и
подлежат на обезщетяване от ответника П.НА Р..Б, на основание чл.
2, ал.1, т.3, вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
В случая се установи, че ищецът е бил
обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, при условията на
продължавано престъпление. Производство в досъдебната фаза е продължило от 30.06.2008г.
до привличането към наказателна отговорност с внасяне на обвинителен акт срещу ищеца
в съда на 18.07.2011г. – повече
от три години, а след повдигане на обвинението цялото наказателно производство
е продължило общо 127 месеца и десет дни (т.е. повече от десет години и
половина). Още с постановената в първата съдебна инстанция присъда ищецът е бил
оправдан, но същата е протестирана от прокуратурата пред горната съдебна инстанция.
Не се установи срещу ищеца да са били водени други наказателни производства
преди повдигането и поддържането на процесното обвинение, нито да са му налагани
наказания. Не се установи и да е бил осъждан. Следва, че ищецът е търпял вреди
от уронване на честта и доброто му име от незаконното обвинение в престъпление и
негативните промени, които са настъпили в живота му в резултат на същото.
Конкретни негативи се установиха от събраните гласни доказателства по делото.
От друга страна следва да се отчете, че мярката му за неотклонение е била възможно
най-леката, но наказателното производство е продължило извън разумния срок. Съдът
приема, че е налице и причинно-следствена връзка с процесното съдебно
производство, за което на ищеца се дължи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. В случая съдът
намира за установени и сочените в исковата молба вреди от негативното отражение
върху социалната и професионалната сфера от живота на ищеца.
Съгласно съдебната практика, като
ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да
служи още и стандартът на живот в страната към периода на увреждането, както и
да се отчете обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на
процесуалния ѝ субституент – Прокуратурата за заплащане на обезщетение,
само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване.
Размерът на паричното обезщетение, като еквивалент на претърпените
неимуществени вреди се определя с оглед критерия справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Този критерий включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Справедливостта по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено
„по справедливост“ обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на незаконосъобразно наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда
е постановена задължителна съдебна практика - т. 11 (т. II) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС,
както и решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV ГО на ВКС,
която настоящият съдебен състав съобрази. Обезщетението за неимуществени вреди
от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се
определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат
на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно
преследване срещу него.
В случая повдигнатото обвинение е за умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до осем
години, а взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение е най-леката
предвидената в закона. Производството е продължило по-дълго от разумния срок, което
не може да се обоснове единствено с неговата фактическа и правна сложност.
Съгласно практиката на Върховния
касационен съд (решения по гр. д. № 820/2012 г., IV
г. о. и по гр. д. №
2829/2015 г., IV г. о.), при предявен иск за обезщетяване на неимуществени
вреди в хипотезите по чл. 2 от ЗОДОВ,
за размера на обезщетението е от значение как неоснователното обвинение се е
отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и
достойнството на увредения. Когато обвинението е било повдигнато за
престъпление в област, в която е професионалната реализация на неоснователно
обвиненото лице, следва да се прецени как то се е отразило върху възможностите
му за професионални изяви и развитие, авторитета и името му на професионалист.
В тези случаи справедливостта изисква определяне на обезщетение за търпените
неимуществени вреди в по-голям размер.
Предвид
всички установени по делото обстоятелства, и посоченото им значение за размера
на процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната (минимална работна заплата от 560 лв. и средна месечна работна заплата за
сектор транспорт от 1106 лв. по данни от НОИ за 2019 г. – към датата на влизане
в сила на оправдателната присъда), настоящият съдебен състав намира за
справедливо обезщетение от 12
000 (дванадесет хиляди) лв., което би репарирало процесните неимуществени
вреди, търпени
от ищеца
(доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично
обезщетение),
което да е достатъчно по размер и
същевременно да не води до неговото неоснователно обогатяване. Този размер
на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и
страдания, както и на
вида на упражнената спрямо ищеца процесуална принуда, продължителността на воденото наказателно
производство, както и негативното отражение върху професионалната му сфера,
което от своя страна е довело до по-големи вреди. Това обстоятелство е отчетено
при определяне от съда размера на обезщетението, тъй като обвинението
е за деяния,
извършени при
професионалната реализация на ищеца. Това е накърнило неговата професионална репутация и му е причинило
повече страдания в сравнение с общия случай на неоснователно повдигнато и
поддържано обвинение, което обуславя присъждане на обезщетение над средния
обичаен размер. При определяне на размера на обезщетението, съдът съобрази и
съдебната практика на съдилищата при аналогични случай - решение
№ 5672 от 25.07.2019 г. на СГС по гр. д. № 6178/2018 г.; решение № 323 от 1.05.2017 г. на САС по в.
гр. д. № 4819/2016 г.; решение № 1626 от
26.07.2013 г. на САС по в. гр. д. № 269/2013 г. и др.
Поради изложеното съдът приема, че
искът е основателен и доказан до посочения размер от 12 000 лева, а в останалата
му част – до размера от 70 000 лв. същият е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съдът счита, че сумата от 12 000
лева справедливо ще поправи вредите, които ищецът е понесъл от незаконно
повдигнатото обвинение срещу него. Върху така определеното обезщетение за
неимуществени вреди се дължи законна лихва, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда - 11.02.2019 г. В останалата й част исковата претенция
е неоснователна и следва да се отхвърли, тъй като не се доказаха други извън
приетите от съда вреди и като завишена, съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД.
ІІ. По иска за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди съдът приема следното:
Искът е изцяло основателен.
По смисъла на чл.7 от КРБ, вр. с чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни
актове или действия причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано. Обема на отговорността на държавата обхваща репарирането както на
неимуществените, така и на имуществените вреди.
В исковата молба се излагат
твърдения, че във връзка с осигуряването на процесуална защита в наказателното
производство ищецът е заплатил общо сумата от 1400 лева за адвокатско възнаграждение,
което определя като претърпени имуществени вреди.
От представените като писмени
доказателства по делото - договори за правна защита и съдействие (лист 32 и 34
от делото), безспорно се установява, че ищецът е заплатил уговорените суми за услугите
на адвокат, който да го защитава срещу повдигнатото му незаконно обвинение по
досъдебно производство № 5095/2008 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. №
44008/2007 г. по описа на СРП, по което обвинение е оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД № 13409/2011 г. по описа на СРС, НО, 22 състав. Разходите за
адвокатско възнаграждение, които ищецът е направил, са следните: заплатено
адвокатско възнаграждение за производството пред СРС по договор за правна
защита и съдействие от 24.11.2011 г. в размер на 600 (шестстотин) лева, както и
заплатено адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция по договор за
правна защита и съдействие от 11.01.2019г. в размер на 800 (осемстотин) лева.
Общият размер на претърпените от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконните
действия от страна на прокуратурата е 1400 (хиляда и четиристотин) лева и се
установява от представените с исковата молба два броя договори за правна защита
и съдействие, приети като неоспорени доказателства по делото. По изложените
съображения съдът приема, че претенцията на ищеца за присъждане на имуществени
вреди, произтичащи от разходи за осъществено процесуално представителство в
наказателното производство следва да бъде уважена в претендирания размер от 1400
лева. Съдът присъжда и законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
ІІІ. По
съдебните разноски в настоящото производство, съдът приема следното:
На основание
чл.78 от ГПК, във вр. с чл.9а и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода от делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските за внесената държавна такса – 10 лв.
Видно от
представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие (лист 5 от
делото), на адв. В.В.П. от САК е уговорено адвокатско възнаграждение, съгласно чл.5,
т.1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. с чл. чл.38, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
В полза на
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете. Изчисленото от съда минимално адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. е в размер
на 2630 лв. (при материален интерес от 71 400 лв.), поради което уважава
претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение за сумата от 493.59 лв.,
която сума следва да се възложи в тежест на ответника.
Ответникът не
претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
І ГО, 26 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р..Б, с адрес: гр.София, бул. „******, да заплати на И.Д.Л. с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от повдигнато срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 201, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, в рамките на досъдебно производство № 5095/2008 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 44008/2007 г. по описа на СРП, по което обвинение е бил оправдан с присъда от 04. 10. 2017 г. по НОХД № 13409/2011 г. по описа на СРС, НО, 22 и ВНОХД № 5469/2018 г. по описа на СГС, НО, X въззивен състав, и за сумата, представляваща законна лихва върху размера на присъденото обезщетение от 12 000 (дванадесет хиляди) лева, изчислено за периода от 11.02.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния размер на претенцията за сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА П.НА Р..Б, с адрес: гр.София, бул. „******, да заплати на И.Д.Л. с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата от 1 400 (хиляда и четиристотин) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 201, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, в рамките на досъдебно производство № 5095/2008 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 44008/2007 г. по описа на СРП, по което обвинение е бил оправдан с присъда от 04. 10. 2017 г. по НОХД № 13409/2011 г. по описа на СРС, НО, 22 и ВНОХД № 5469/2018 г. по описа на СГС, НО, X въззивен, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.НА Р..Б, с адрес: гр.София, бул. „******, представлявана от Главния прокурор, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплати на И.Д.Л. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 10 (десет) лева - разноски за внесена държавна такса по гр. дело № 6878/2019г. по описа на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
ОСЪЖДА П.НА Р..Б, с адрес: гр.София, бул. „******, представлявана от Главния прокурор, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, да заплати на В.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 493.59 (четиристотин деветдесет и три лева петдесет и девет стотинки) лева - разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете по гр. дело № 6878/2019г. по описа на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: