№ 396
гр. Велико Търново, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново, VII-ми адм. състав, в публично съдебно заседание на първи
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря С.Ф.
разгледа докладваното от съдията адм. дело №556/2022 г. по описа на съда.
При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.
268, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 144,
ал. 2 от с. к.
Образувано по жалба вх. №4271/08.08.2022 г.,
подадена от „Ландшафт – 2012“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Велико Търново, чрез ***
К. от САК.
Оспорва се Решение №124/21.07.2022 г. на директора
на ТД на НАП – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане изх. №С
220004-137-0007238/30.06.2022 г. на публичен изпълнител /ПИ/ при същата
дирекция, с което е отказано да се приложи погасителната давност за конкретно
посочените в Молба от 16.06.2022 г. на същото лице публични задължения.
Жалбоподателят иска от съда да отменени като
неправилно и незаконосъобразно решението на ТД на НАП, както и потвърденото с
него Разпореждане на ПИ, а преписката да бъде върната на компетентния ПИ с
указания да отпише задълженията като погасени по давност. В жалбата се твърди,
че липсват изпълнителни действия по образуваното срещу дружеството изпълнително
дело, поради което счита, че публичните му задължения са погасени по давност и
следва да бъдат отписани. Оспорва връчването на съобщение за доброволно
изпълнение и постановления за налагане на обезпечителни мерки. Отделно твърди,
че тези актове са формално издадени, не представляват валидни изпълнителни
действия и не прекъсват давността. Настоява, че реално действие по събиране на
дълга няма. Моли за присъждане на разноски.
В о. с. з. се представлява от процесуалния
представител, който поддържа депозираната жалба. Прави възражение за
прекомерност на ***ското възнаграждение. Представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП –
В. Търново, чрез пълномощника си по делото, оспорва подадената жалба и моли
съда да я отхвърли като неоснователна. Представя писмени бележки. Претендира
присъждане на разноски, представляващи ***ско възнаграждение, в размер на 500
лв.
Съдът като прецени оспорвания административен акт,
взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Съдът приема, че същата е депозирана в рамките на
преклузивния 7-дневен срок по чл.
268, ал. 1 от ДОПК, въпреки че по делото липсва известие за доставянето
ѝ, т. к. Решение №124 на ТД на НАП В. Търново датира от 21.07.2022 г., а
оспорването е входирано в ТД на НАП на 28.07.2022 г. Изчерпана е задължителната
фаза на административния контрол съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.
268, ал. 1 от ДОПК.
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на
родовата и местна подсъдност като съд по седалището на длъжника. Не са налице
пречки за постановяване на акт по същество.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
по изложените по-долу фактически и правни съображения.
В настоящото производство, съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл.
144, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
всеки от оспорените актове, проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
Делото е основано изключително на писмени
доказателства. В хода на производството пред съда от ответника по оспорването
са представени с АП, писмени доказателства, съдържащи се в изпълнително дело
№**********/2014 г. и допълнителни такива. По реда на чл. 193 от ГПК е оспорено
известие за доставяне на покана за доброволно изпълнение в частта му относно
връчването на Е.Н.С.. В тази връзка на ответната страна е указана
доказателствената тежест и от нея са представени писмени доказателства. Не са
обявени безспорни или служебно известни на съда факти.
Доказателствата разкриват следните факти:
Разпореждане изх. №С 220004-137-0007238/30.06.2022 г. е
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново по ИД №**********/2014
г. с длъжник „Ландшафт – 2012“ ЕООД. С това разпореждане публичният изпълнител
се е произнесъл по подадено от длъжник Възражение вх. №С220004-000-0285954/16.06.2022
г. за изтекла погасителна давност на задълженията, за събиране на които е
образувано изпълнителното производство. Не са уважени съображенията за липса на
изпълнителни действия и в цялост е отказано прекратяване на ИД поради изтекла
погасителна давност на задължения в общ размер на 49 339,78 лв. – посочени
конкретно в 52 пункта.
Това разпореждане е било обжалвано по реда на чл. 266
от ДОПК пред директора на ТД на НАП – В. Търново. С обжалваното пред АСВТ решение
на директора на ТД жалбата на „Ландшафт 2012“ ЕООД е оставена без уважение на
основание чл. 267, ал. 2, т. 5 и чл. 171от ДОПК.
Съгласно чл. 266, ал. 1
от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или
от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция
чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на
съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на данните по преписката и
представените от страните доказателства. Съгласно чл.
268, ал. 1 от ДОПК в случаите, когато жалбата е оставена без уважение,
какъвто е разглежданият, актът на решаващия орган може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на компетентната териториална
дирекция.
Обжалваното решение на ТД на НАП е издадено
от компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК. Обжалваното
пред административния орган разпореждане на ПИ при същата дирекция на НАП по ИД
№**********/2014 г. по описа на ТД на НАП – В. Търново е издадено от
компетентен орган – публичен изпълнител, в компетентната ТД на НАП – В. Търново,
определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в рамките на правомощията му по
чл. 226, ал. 1 от ДОПК. Поради това както разпореждането на публичния
изпълнител, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП – В.
Търново представляват валидни административни актове.
Същите са издадени в писмена форма и съдържат
посочване на фактическите и правни основания за постановяването им.
Извършената от съда проверка установи, че при
постановяването на актовете не са допуснати съществени процесуални нарушения,
засягащи тяхната законосъобразност, процедурата е съобразена с приложимите за
случая норми на ДОПК, а именно:
Между страните по делото не е спорно и от
представените с административната преписка писмени доказателства се установява,
че на 16.06.2022 г. жалбоподателят е депозирал пред ТД на НАП – В. Търново Възражение
вх. №С220004-000-0285954 за изтекла погасителна давност по отношение на
публични задължения за заплащане на осигурителни вноски към фондовете на ДОО, ДЗПО,
вноски за здравно осигуряване и данъци – предмет на посоченото по-горе ИД №**********/2014
г., произтичащи от данъчни декларации от 2013 г. до 2015 г.
В рамките на същото изпълнително дело от ПИ е изпратено
на длъжника Съобщение за доброволно изпълнение с изх. №2328-000001/08.10.2014
г. За получаването на съобщението по пощата е представено известие за доставяне
от 19.10.2014 г., което носи подписа на „Е. Н. С.“, отбелязана като „счет.“
/счетоводител/. Видно от уведомленията за подаване на документи до НАП по
електронен път, от името на „Ландшафт 2012“ ЕООД е действало упълномощено лице
– „Скорпион инвестстрой“ ЕООД. Тоест кореспонденцията с НАП на жалбоподателя не
е водена от управителя на дружеството или от негови служители. Предвид
представената от ТД на НАП – Велико Търново Справка за трудовите договори на
„Ландшафт 2012“ ЕООД за 2014 г. очевидно С. не е била в трудовоправни отношения
с дружеството, но това не е самостоятелно и достатъчно основание да се приеме,
че съобщаването на поканата не е редовно. Най-малко липсва законово изискване
счетоводното обслужване на дадено търговско дружество да се основава на трудово
правоотношение с конкретното лице, изпълняващо длъжността „счетоводител“. От
преписката се установява, че именно това лице системно е получавало пощата на
жалбоподателя и винаги е вписвало качеството си счетоводител. Така примерно:
известие за доставяне от 12.06.2013 г. на л. 128 от делото, известие за
доставяне от 29.08.2013 г. на л. 125 от делото, известие за доставяне от 02.09.2013 г. на л. 122 от
делото, известие за доставяне от 18.09.2013 г. на л. 119 от делото, известие за
доставяне от 26.09.2013 г. на л. 117 от делото, известие за доставяне от
02.11.2013 г. на л. 112 от делото, известие за доставяне от 27.03.2014 г. на л.
107 от делото, известие за доставяне от 15.04.2014 г. на л. 102 от делото,
известие за доставяне от 02.04.2014 г. на л. 92 от делото, известие за
доставяне от 09.06.2014 г. на л. 79 от делото, известие за доставяне от
01.07.2014 г. на л. 75 от делото, известие за доставяне от 18.07.2014 г. на л.
71 от делото, известие за доставяне от 23.07.2014 г. на л. 65 от делото,
известие за доставяне от 09.10.2014 г. на л. 41 от делото, известие за
доставяне от 13.10.2014 г. на л. 37 от делото. Нещо повече, всички пратки,
включително и СДИ, са доставени и получени по правилата за връчване на чл. 28,
ал. 1, т. 2, ал. 3 и чл. 29, ал. 1 от ДОПК на адреса на управление на
дружеството, който е деклариран и като адрес за кореспонденция с НАП. Освен
това, в отговор на получени по този начин документи от „Ладшафт 2012“ ЕООД са
адресирани до приходната администрация различни заявления – на л. 42 от делото,
л. 57, л. 80, л. 93, л. 98, л.103, л.129. Тази констатация води до единствения
извод, че съобщенията са редовно връчвани, след като във връзка с получаването
им от дружеството са предприети насрещни действия. В подкрепа може да се посочи
и обстоятелството, че в известията за доставяне получателката е вписвала името
си като Е. Н. С., но в молбата с доказателствени искания на жалбоподателя на л.
142 от делото, същата е индивидуализирана и с презимето си – Н.. Изложеното
мотивира извод, че лицето е известно на жалбоподателя, възложено му е да
получава пратки от името на дружеството, същите са стигали до адресата си и
няма основание да се приеме, че това не е сторено по отношение на процесното съобщение
за доброволно изпълнение. От фактическа страна съдът приема, че до жалбоподателя
е било изпратено съобщение за доброволно изпълнение, с което е образувано
производството по ИД №**********/2014 г. Същото е получено и съответно –
връчено редовно.
За обезпечаване на вземанията от ПИ са издадени Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. №6224/28.03.2014 г., Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. №9646/13.05.2014 г., Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. №15005/16.07.2014 г., Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. №18797/23.09.2014 г., Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. №2328-000003/22.10.2014 г., Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. №С170004-022-0080063/06.12.2017 г. и Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. №С220004-022-0024056/18.04.2022 г.
Наложени са запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в ТД
„Алианц – България“. ПНОМ са връчени на жалбоподателя по пощата, за което по
делото са представени известия за доставяне – на л. 92 от делото, л. 86, л. 71,
л. 48, л. 31, л. 23. Единствено ПНОМ от 2022 г. е издадено като електронен
документ и липсват сведения за неговото връчване. Издадени са запорни
съобщения, които са връчени електронно на банката, за което са приложени
съответните доказателства: на л. 89 от делото, л. 83, л. 68, л. 45, л. 28, л.
20. Не се открива запорно съобщение и доказателства за връчването му по
отношение на ПНОМ от 2017 г.
За да постанови отказа за прекратявана на ИД поради
изтекла давност, ПИ е съобразил не само че с налагане на обезпечителните мерки
по отношение на задълженията на „Ландшафт 2012“ ЕООД давностният срок е спрял
да тече, но и че на основание §29 от ПЗР на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК
спира да тече от 24.03.2020 г., като неизтеклата до момента на спирането част
от давностния срок продължава да тече от 21.05.2020 г. предвид §13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето. Формиран е извод, че към момента на произнасянето давностният
срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е изтекъл.
Решаващият орган е споделил съображенията на ПИ, като
е прецизирал, че по отношение на публичните задължения за периода 2013 г. –
2015 г. давността е започнала да тече на 01.01.2014 г. за задълженията със срок
за доброволно плащане през 2013 г., от 01.01.2015 г. за задълженията със срок
за доброволно плащане през 2014 г. и от 01.01.2016 г. за задълженията със срок
за доброволно плащане през 2015 г. Посочил е, че на основание чл. 172, ал. 1,
т. 5 от ДОПК наложените обезпечителни мерки са действия, спиращи давността и не
е налице основание за погасяване на публичните задължения в кратката 5г.
давност, а 10-годишната абсолютна давност не е изтекла. С тези мотиви за
законосъобразност на разпореждането, жалбата на „Ландшафт 2012“ ЕООД е оставена
без уважение.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се
прекъсва с издаване на акта за установяване на публично вземане или с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Действията по
принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV на ДОПК, чл. 220 и следващите, сред които е посочено
и изпращането на СДИ. Не могат да
бъдат споделени съображенията на жалбоподателя за нередовно връчване на СДИ, но
дори предприетото от него оспорване по чл. 193 от ГПК на известието за
доставяне на съобщението да беше успешно проведено, то остава без правно
значение, тъй като по силата на Тълкувателно решение №7/15.04.2021 г.,
постановено по Тълк. дело №8/2019 г. на Върховния административен съд
съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК не прекъсва давността. Това е така,
доколкото изпращането на съобщение за доброволно изпълнение се характеризира
като действие по пристъпване към изпълнение. Съобщението е насочено към
събиране на публично вземане, но по доброволен път. Правният му смисъл е, че
ако не погаси вземанията си в определения му срок, ще бъдат предприети действия
по принудителното им събиране. Не без значение е и обстоятелството, че в
7-дневния срок за доброволно изпълнение, предоставен на длъжника, не могат да
се предприемат действия по неговото принудително изпълнение. Изпращането на
съобщението по своята същност е подготовка за започването на същинския
изпълнителен процес, изразяващ се в предприемане на действия по принудително
изпълнение чрез предвидените в чл. 215, ал. 1, т. 1 – 3 от ДОПК изпълнителни
способи.
В същото ТР №7/2021г. на ВАС е изяснено, че
позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита
на длъжника. Ето защо всяко действие, с което давността се прекъсва, следва да
е доведено до неговото знание. Лицето, срещу което се предприемат действията по
принудително изпълнение, следва да бъде наясно, че бездействието на взискателя
е приключило и той заявява претенциите си за плащане на публичното задължение. Аналогични
мотиви са застъпени и в т. 14 на Тълкувателно Решение №2/26.06.2015 г. на ВКС
по Тълк. д. №2/2013 г., съобразно които давността се прекъсва само със
започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да
бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на
документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може
да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или
най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за
погасяването му по друг начин. Тоест, от съществено значение за производството
е длъжникът да е узнал за предприетите в хода му действия, каквато хипотеза се
доказа в настоящия случай, въпреки заявеното в жалбата възражение, че СДИ и
ПНОМ не са връчени редовно. „Ландшафт 2012“ ЕООД е известен както за
образуването на изпълнителното дело, така и за издаването на ПНОМ. А
твърдението в жалбата относно прекъсване на давността е неотносимо, доколкото
ПИ и решаващия орган не твърдят подобен факт.
Според чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение. В случая не е налице прекъсване,
въпреки издадените ПНОМ и наложените запори. Действията по принудително
изпълнение са уредени в раздел Четвърти, глава 25 на ДОПК и сред тях попада
налагането на запор. Налагането на запор след започването на изпълнителното
производство не представлява действие на публичния изпълнител по обезпечение на
установено и изискуемо публично вземане, а действие по принудително изпълнение.
Този извод следва от разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ДОПК, съгласно която в
случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки /очевидно се има предвид
липсата на наложени обезпечителни мерки до започването на изпълнителното
производство/, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху
негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно
чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител.
Следователно, налагането на запор или вписването на възбрана, с постановление
на публичен изпълнител, в условията на започнало изпълнително производство,
винаги има характер на действие по принудително изпълнение. В настоящия случай,
преди образуване на ИД и започване на изпълнителното производство – през м.
октомври 2014 г., са съставени четири постановления: Постановление за налагане
на обезпечителни мерки изх. №6224/28.03.2014 г., Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. №9646/13.05.2014 г., Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. №15005/16.07.2014 г., Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. №18797/23.09.2014 г. Тоест, изпълнена е хипотезата на
чл. 221, ал. 4 от ДОПК – наложени са обезпечителни мерки, поради което ПНОМ
изх. №2328-000003/22.10.2014 г., ПНОМ изх. №С170004-022-0080063/06.12.2017 г. и
ПНОМ изх. №С220004-022-0024056/18.04.2022 г. не представляват същински действия
по изпълнението. Те са съставени за дообезпечаване на нововъзникналите
задължения по ИД.
По отношение на материалната законосъобразност на оспорените актове съдът взе
предвид следното:
Погасителната давност по ДОПК /по вид обща и
абсолютна, като срок съответно 5- и 10-годишна и последици – погасяване на
правото на принудително изпълнение/ е материалноправен институт. Поради това,
следва да се приложи тази материалноправна разпоредба, която е в сила към
момента на възникване на спорното правоотношение, т. к. липсва изрична правна
норма в противна насока. Според приложимия по време закон – ДОПК,
материалноправната норма, която определя срока на погасителната давност е тази
на чл.
171 от ДОПК. Алинея първа на същата има следното съдържание: „Публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок“. Според чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника.
Нормите, предвиждащи спирането и прекъсване
на давността, са процесуалноправни и също се намират в ДОПК.
При условие, че са налице наложени
обезпечителни мерки – издадени са ПНОМ, които са доведени до знанието на
длъжника, и са наложени запори върху банковите му сметки в ТБ „Алианцбанк –
България“, който факт се установява по категоричен начин от събраните по делото
доказателства, давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК,
като при подобни случаи задълженията се погасяват с изтичане на абсолютната 10-годишна
давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. За да предизвикат правния ефект по чл. 172
от ДОПК действията на публичния изпълнител, обективирани в съответния акт,
следва да са сведени до знанието на длъжника, съгласно посоченото ТР №7/2021г.
на ВАС, задължително за настоящия съдебен състав, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ.
Това обстоятелство също е сторено.
Законосъобразно е позоваването в оспорените
актове на §29, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците. Посочената разпоредба въвежда ново основание за
спиране на давността, наред с тези по чл. 172, ал. 1 от ДОПК, като срокът за
новото спиране е до отмяна на извънредното положение – 13.05.2020 г. След
отмяната на извънредното положение давността продължава да тече.
Във връзка с горното следва да отбележим, че
вземането по първата декларация от 19.03.2013 г. за дължими данъци за 2013 г.,
е подлежало на доброволно плащане до края на 2013 г., поради което давността за
същото е започнала да тече от 01.01.2014 г. Давността е спряла с налагането на обезпечителни
мерки – запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка, ***
№6224/28.03.2014 г., последвано с издаването на цитираните още 6 ПНОМ. Съобразено
е и действието на §29, т. 2 от ЗМДВИППП. Тоест не се установяват основания за
погасяване на публичните задължения на „Ландшафт 2012“ ЕООД по давност в общия
5г. срок. Доколкото е налице спиране на давноста по силата на закона, то вече
са налице основания за приложението на 10-годишната абсолютна давност, която и
понастоящем не е изтекла, тъй като по най-старите задължения същата е започнала
да тече от 01.01.2014 г. Поради тези съображения, които потвърждават наличието
на факти, които безспорно са довели до спиране на давността за задълженията по
ИД, съдът сподели правните изводи на решаващия орган като правилни и
законосъобразни.
Изложените мотиви определят извод за законосъобразност
на оспореното решение на ТД на НАП – Велико Търново и на разпореждането на ПИ,
съответно за неоснователност на жалбата.
При този изход на делото, с оглед направеното
искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски за ***ско възнаграждение, съдът присъжда такива на основание чл. 161,
ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 268 и чл. 144, ал. 2 от ДОПК в поискания размер от
500 лева. Възражението на жалбоподателя за прекомерност е неоснователно,
доколкото в случая приложение не намира Закона за правната помощ предвид чл.
161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, според който ***ското възнаграждение е в
размера на минималното възнаграждение за един ***. Приложение в случая намира чл.
8, ал. 3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на ***ските
възнаграждения в относимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 88 от
4.11.2022 г.
Воден от горното, на основание чл.
268, ал. 2 от ДОПК, VII-ми
административен състав на ВТАС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ландшафт – 2012“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Велико Търново срещу Решение №124/21.07.2022 г. на директора
на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на
същото лице срещу Разпореждане изх. №С 220004-137-0007238/30.06.2022 г. на
публичен изпълнител при ТД на
НАП – В. Търново.
ОСЪЖДА „Ландшафт – 2012“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Велико Търново да заплати на Национална агенция за приходите разноски
по делото в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: