Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 98 26.07.2023
год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 126 по описа за
2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27а от Закона за
закрила на детето и чл. 33, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗЗД.
Образувано е по жалба на С. Й. Ц. и Ц. Ц. С. – двамата
от с. Б., ул. *** № *, срещу
Заповед № ЗД/Д-РР-053 от 03.07.2023 год. на директора на дирекция Социално
подпомагане – Разград, с която на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗД непълнолетната
Ц. Ц. Ц., родена на **.**.**** год. с родители С. Й. Ц. –
майка и Ц. Ц. С. – баща е настанена спешно в Център за настаняване от семеен
тип за деца без увреждания гр. Разград. В жалбата се твърди, че детето е
манипулирано, за да даде обяснения срещу родителите си. По същество се твърди,
че заповедта е издадена в нарушение на административно-производствените правила
, като се сочи, че липсва заповед на прокурор, без заповед на съда за отнемане
на детето от семейството. Считат, че конституционните им права са нарушени и
административният орган е упражнил превратно правата си. От съда се иска да
извърши проверка на оспорената заповед и да я отмени
Ответникът по оспорването – директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“- Разград, чрез процесуалния си представител – старши
юрисконсулт С. И., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я
отхвърли.
Заинтересованата страна – Ц. Ц. Ц., чрез назначения си
особен представител- адв. М. Е. от АК – Разград, счита жалбата за
неоснователна. Излага доводи, че оспорената заповед е законосъобразна и отчита
най-доброто за детето .
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Детето Ц. Ц. Ц. e родено на **.**.**** год. За
майката – С. Й. Ц. и бащата Ц. Ц. С., тя е първо по ред дете от общо четири деца в семейството.
На 22.06.2023 год. в Дирекция „Социално подпомагане” –
Отдел „Закрила на детето е постъпил сигнал от Началника на РУ – Разград при
ОДМВР – Разград /л.43/ за извършена проверка , касаеща непълнолетната М. Ц. Ц.
родена на **.**.***** год. – сестра на детето Ц. Ц. В хода на проверката
органите на МВР са получили информация от детето, касаеща нея и останалите деца, че са с
влошено здравословно състояние, но родителите им не обръщат внимание, скандалите
и физическата саморазправа, обидите и агресията в домът им били ежедневие.
Бащата като се напиел биел децата, имало хаос, безпорядък, занижена хигиена в
дома. Семейството било във влошено
финансово състояние. От проведения от органите на МВР разговор с майката,
същата категорично отричала тези данни,
детето било виновно, а тя с бащата не. Сигналът бил подаден на основание чл. 7,
ал. 1 от ЗЗД.
Във връзка с постъпилия сигнал на 23.06.2023 г. в дома
на М. К. С. - баба на детето Ц. служители на ДСП – Разград – М. О., К. К., М. М.
и С. Г. провели среща с детето Ц. Ц. и баба ѝ М. К. за събиране на
информация, съгласно протокол от същата дата /л. 44/
На 26.06.2023 год. е проведена среща между социалните
работнтици М. О. и С. Г. с М. К. - педагогически съветник, с цел социално проучване по сигнал за децата М.
и Ц., съгласно протокол от същата дата /л. 45/.
На 26.06.2023 год. в отдел „Закрила на детето” в гр.
Разград бил проведен разговор между
социалните работници М. О., К. К., М. М. и С. Г. и родителите на детето Ц. –
оспорващите С. Ц. и Ц. С., за което е съставен протокол от същата дата /л. 46/.
В последствие социалните работници М. О., К. К., Г. К.
посетили на 28.06.2023 год. домът на семейството и отново се срещнали с
оспорващия С. / виж протокол на л. 47/. Установили, че жилището се състои от две стаи
и кухня. Жилището е без хладилник, отоплява се на ток. В първата стая има
спалня, шкаф и бюро. Във втората стая има едно легло, диван, обособена спалня и
маса. В кухнята има печка и електричество. Вода се черпи от кладенец, има
външна тоалетна, няма баня. Оспорващият С. не е могъл да покаже лекарства,
които децата му със заболявания ползват. Показал една рецепта от преглед на
детето Ц. от д-р Ц. от 2019 год. По думите на оспорващия С. заболяването на
детето било нелечимо и за това не се проследявало.
След събиране на първоначалната информация на
03.07.2023 год. е изготвен доклад за оценка на постъпил сигнал / л. 39-42/,
съгласно Приложение № 1 към чл.
16, ал. 1 от ППЗЗД .
В доклада е посочено, че информацията по случая е
събрана при посещения
на адреса на семейството и в дома на М. К. С. Проведени срещи с Ц. Ц. - дете; М.
Ц. - дете; Ц. Ц. - дете; М. К. С. - баба на децата по бащина линия; М. К. -
педагогически съветник в ПГИ "Р. Шуман" - Разград; С. Ц. и Ц. С. -
родители на децата; Д. В. - и.д. Директор на ПГИ "Р. Шуман"; Й. Г. -
дядо по майчина линия; В. Г. - баба по майчина линия; Й. Ц. - леля на децата и
М. Д. - Началник на ОЕПГ Разград.
При проверката
по сигнала на 23.06.2023 год. в жилището на оспорващите , къщата е била
заключен. При среща с М. К. С. - баба на децата по бащина линия, същата
заявила, че за нея и децата се грижи племенника ѝ С., който живее в с. К.
По нейни данни, синът ѝ и съжителката му често злоупотребяват с алкохол.
Бабата споделила за често насилие на сина ѝ и
съжителката му спрямо нея и децата. Тя посочила, че Ц. е с ***. Ц. също имала здравословен проблем, но не могла да посочи точно какъв. М. има проблем със ***. С. е в добро здравословно състояние. По данни на
детето Ц., у тях храна рядко се купува. Детето споделило, че се храни предимно
у баба си, понякога се храни и у дома. Вечер трите по-големи деца спели при
баба си, само С. се прибира у дома, при родителите си. По данни на бабата и на
Ц., родителите не закупували дрехи и обувки за децата. Използвали това, което
хората им дават.
При проведената на 23.06.2023 год.
среща с родителите на четирите деца –оспорващите
Ц. и С. заявили, че те имали проблем единствено с М., тъй като е искала да
излезе със С. Й., който е племенник на бащата на оспорващия С. Родителите
съобщават, че са разбрали това, тъй като майката има достъп до профила на
детето във Фейсбук. Те посочили, че към момента на срещата децата М., Ц. и Ц. живеят при баба си.
Родителите обвинявали бабата на децата – М. К., че настройва децата срещу тях
На
27.06.2023 г. социалните работници от отдел „ЗД” – Разград провели среща с Д. В. - и.д. Директор на ПГИ "Р.
Шуман", М. К. - педагогически съветник в ПГИ "Р. Шуман", децата
Ц. и М. По време на срещата М. споделила, че братовчедът на баща ѝ – С.,
е обещал да ѝ помогне да си оправи *** , но тя е скрила този факт от родителите си, тъй като
е знаела, че те много ще се ядосат. В деня, когато родителите ѝ разбрали
за срещата на С. с М., баща ѝ е бил пиян, а когато е започнал да я обижда
и да ѝ се кара, майка ѝ не се е намесила. М. казва, че баща ѝ
я е ударил с точилка. На следващия ден М. казва, че баща ѝ е продължил с
обидите към нея. По нейни данни баща ѝ отново я е ударил по ръката и в
областта на бъбреците, както и че не за първи път я удрят. Децата споделят, че
бащата удря и майка им и че около два пъти седмично има скандали в домът им. Децата Ц. и М.
споделили, че майка им е удряла баба им
по бащина линия както и че двамата родителите злоупотребяват с алкохол, но
по-често баща им. Споделили, че родителите не им дават дневни пари и че майка
им приготвя закуска. Не им позволявали
сами да си приготвят закуска, тъй като слагали повече продукти.
На 28.06.2023 г. е проведена среща с
бабата и дядото на децата по майчина линия – Й. Г. и В. Г. По техни данни от
3-4 години не поддържат контакти с оспорващия С. и с дъщеря си, откакто той е
посегнал физически и е бил бащата на В. Г., под влияние на алкохол. Към момента семейство Г. споделили, че живеят
заедно с дъщеря си Й. и нейния приятел. Другата им дъщеря И. живее в Г. Й. Г. (дядо), В. Г.(баба) и Й. Ц.(леля)
попълнили и подписали декларации по чл. 24, ал.З от ППЗЗД / л.49, л.50 и л.51/,
в които посочват, че поради здравословни проблеми и липса на работа, не са в
състояние, да поемат грижите по отглеждането и възпитанието на 4-те деца в
семейната си среда.
На 29.06.2023 г. от страна на ОЗД -
Разград е инициирана среща с Директора на ОЕПГ - Разград, г-жа М. Д., с цел
търсене на подходящо приемно семейство, отговарящо на профила на децата С., Ц.,
М. и Ц., което би могло да поеме грижите по отглеждането и възпитанието им, в
семейната си среда. Било установено, че на територията на Област Разград няма
налични свободни приемни семейства, отговарящи на профила на децата.
Във връзка със специалните
потребности на децата свързани със тяхното здравословното състояние детето Ц.
споделило, че преди около година е водено на преглед заради заболяването
ѝ от *** и е изписана терапия. Докато
дядо ѝ бил жив той ѝ купувал
лекарства. По данни на детето то имало силни *** по тялото, особено в засегнатите участъци. Ц. имала **** *** на коленете, по гърба, главата и корема. По-голямата
сестра - Ц. обяснила, че Ц. е водена на *** лекар преди 2-3 години. По данни на родителите Ц. е със *** и в тази връзка е била хоспитализирана в гр.
Русе. Самото момиче казва, че от 5 години *** ѝ са започнали да се подуват и да я
болят, като болките са станали толкова силни, че в началото на 2023 г.
родителите ѝ са извикали бърза помощ. Момичето е прието в болница в Русе,
където е останала за лечение около седмица. Ц. споделила, че от болницата са
препоръчали на родителите да се свържат с д-р С. от С., който да консултира
детето. Бащата е звънял и е говорил с лекаря, но Ц. не е заведена за преглед.
Детето казва, че периодично трябва да ходи на контролни прегледи, но споделило,
че никой не я е водил. Ц. обяснила, че след изписването от болницата в Русе
един месец е пила лекарства, а след това вече никой не ѝ ги е закупувал.
По данни на Ц., *** ѝ
продължават да се подуват. Момичето споделя, че последно е водена на преглед
при *** лекар (тъй като има *** и носи очила) преди шест години. Родителите
обяснили, че са водили М. на *** при д-р Н. и д-р Н. М. пояснила, че последно е била при д-р Н., но
е водена при нея от своя роднина – С. При посещение на адреса, на който живее
семейството оспорващият С. не е могъл да покаже лекарства, които момичетата със
заболяване ползват. Показал една рецепта от преглед на Ц. при д-р Ц. от 2019 г.
Казал, че заболяването на Ц. е нелечимо и затова не се проследява състоянието
на детето. Оспорващият твърдял, че Ц. е скрила лекарствата на децата.
С оглед на установената информация и
извършения анализ социалният работник приел, че комуникацията между децата и
родителите им е силно нарушена. Според децата, те не получавали емоционална
подкрепа, здравни грижи и проследяване на заболяванията си. Трите момичета са
категорични, че родителите им се отнасят зле с тях - обиждат ги, бият ги и
децата не желаят да живеят при тях. Децата споделят, че се е случвало да им се
карат по време на хранене, че ядат много. М. и Ц. казват, че родителите им
забраняват те сами да си приготвят закуска, тъй като си слагат много продукти.
По данни на момичетата, те не получават дневни пари. От около средата на м.
юни, М., Ц. и Ц. живеят при баба си по бащина линия. Бабата М. С. споделя, че
се справя много трудно финансово. Казва, че се е случвало синът ѝ-
оспорващият С. да влиза в къщата ѝ и да я удря. Самата тя не е пенсионер,
няма никакви доходи. Разчита на помощ от роднини и от спестени пари от продажба
на животни.
При така установеното социалният
работник приел, че за детето са налице
риск за психо-емоционалното му състояние; насилие в семейството;
неглижиране на здравните потребности на децата; липса на финансова стабилност
при родителите; риск от неглижиране на грижите за детето; риск от родителско
отчуждение риск от затваряне в себе си
или разкрепостяване на поведението.
С доклада за оценка на сигнала е
направено предложение да бъде приключен
сигналът и да бъде отворен случай за
детето Ц. Ц., както и да бъде предприета спешна мярка за закрила – Предоставяне
на социални и интегрирани здравни и социални услуги за резидентна грижа в
ЦНСТДБУ – Разград.
Във връзка с така установеното директорът на
Д „СП” - Разград е издала заповед № РР-053 от
03.07.2023 с която на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 т. 2 и т.
4 от ЗЗД и чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД детето
Ц. Ц. Ц., родена на **.**.**** год. е
настанено временно и по спешност в
Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания гр. Разград.
Заповедта е връчена на оспорващите, чрез С.
Ц. на 07.07.2023 год., а жалбата срещу нея е подадена на 12.07.2023 год.
В административната преписка се съдържа Епикриза,
издадена от УМБАЛ „Медика“ АД – Русе за проведено болнично лечение от 07.01 до
12.01.2023 год. /л.52-53/с окончателна диагноза „*** *** ***“ с назначени контролни прегледи на 25.01.2023 год. и
08.02.2023 год. и назначена терапия за дома.
След издаване на оспорената заповед
е проведена нова среща с майката на
детето, съгласно протокол от 12.07.2023 год. /л. 48/, на която е информирана
къде са децата и как са настанени, и е поискана допълнителна
информация. В последствие на детето Ц. са били извършени и съответните
медицински прегледи и изследвания, за
които са представени амбулаторни листове от прегледи и изследвания /л.
55-59/ с основна диагноза „*** *** ***“ /амбулаторен
лист л.56/. Назначена е терапия.
В хода на съдебното
производство бяха приети като доказателства представени: от ответника
справка от РУ – Разград при ОДМВР – Разград
относно криминални прояви на
оспорващите и справка от Професионална гимназия по икономика „Р. Шуман“ гр.
Разград с информация за децата Ц. Ц. Ц. и М. Ц. Ц.; от оспорващите -3 бр. Амбулаторни листи / л. 62-64/ за извършени прегледи на 17.01.2018,
15.05.2018 и 16.05.2018 год. на детето Ц.
от *** лекар, рецепти
от 17.01.2018 г. и от 16.05.2018 год. от *** медицински център д-р Т. гр. Търговище за детето Ц. Ц.
и 2 бр. стъкла за очила.
Съдът изслуша детето Ц. Ц., която
обяснява, че е на ** навършени години. В момента е настанена в Центъра за
настаняване. Там са и другите ѝ три сестри. Има хора, които се грижат за тях. Грижат се перфектно за тях. Те
са им като семейство. Няма абсолютно никакви забележки. Две седмици преди да ги
настанят, били при баба им. Изцяло живеели там. Преди живеели при родители си,
но с тях изобщо не се разбирали. Всички деца били при родителите. Тя и М.,
най-много не се разбирали с тях. Като искали да споделят нещо с тях, да им
помогнат, или да ги подкрепят, те почвали да им викат, да им крещят, казвали,
че си измислят. Какво ли не. Родителите
им употребявали алкохол. Баща ѝ постоянно бил пиян. Днес било
изключение. Но иначе постоянно бил пиян.
Постоянно пиел и постоянно си намирал с кого да се кара, с кого да се бие. Кого
да удари. Майка ѝ и тя намирала за какво да се хване да се кара с хората.
И тя употребява алкохол.Тя работи. Баща
ѝ не работи. Преди постоянно да се
прехвърлят при баба си, през деня били при баба си, а вечерта при родители си.
Но две седмици преди да ги настанят в Центъра, изцяло се преместили при баба
си. Защото не се разбирали с родителите си – баща ѝ започнал да си
измисля някакви глупости. Били излизали
с по-големи мъже от тях. Смятал, че се държат като леки жени и че откакто са се
срещнали с батко им С., все за него говорили. Всъщност най-много страдала М.,
но след нея и тя. Преди да ги вземат, преди да се обади М. на полицията, баща
ѝ бил ударил М. вечерта. Той я
ударил, и тя цяла вечер не спала. Едва, едва си поемала въздух. М. на следващия
ден се обадила на полицията. И преди това баща ѝ е удрял и М. и нея. Имали
синини, болки. Даже не са спали по цели нощи от болки. Когато М. подала оплакване, полицията дошла вкъщи. Тя
тогава била на матура. Това се е случило докато я нямало. Имат роднина, в
Разград, и тя отишла на гости. Докато си
поговорят, баба ѝ се обади от село, и казала, че М. се е обадила на
полицията и полицията е дошла на село. Не се е срещала лично с полицията. Не е давала обяснения в полицията.
Със социалните работници за първи
път се срещнала в училище, по този повод. Тя им разказала всичко, което ѝ
се е случило. Една седмица преди да завърши,
социалните работници дошли в училище.
Съставили протокол и тя се подписала.
Това, което е разказала пред социалните работници е вярно. Завършила 10-ти клас и вече е в 11-ти клас.
Добре се справя. Има едно заболяване, но
не е уточнено. То е във връзка с *** , **** система. Има
също така и проблеми с *** . За *** от шест години не е ходила на *** лекар. А пък за
другия ѝ проблем, цели пет години казвала на родителите си, че я боли, че не може да стъпва, че имам синини, че има
рани, но те не ѝ обърнали внимание. Тази година като се влошила и не можела
да става, тогава я завели. Това било в началото на годината. Казали ѝ да
ходи на контролни прегледи, но нито веднъж не са я завели. Майка ѝ готви
вкъщи, но те /родителите/ слагали малко храна за децата, а за тях си слагали
повече храна. Пари за храна за училище, т. нар. дневни, не са им давали. Дрехи
не са им купували. От селото хората им давали дрехи, защо ги съжалявали. Или
пък са им давали бившите колеги на баща ѝ. Той баща ѝ се скарал с
тях. Последните две седмици се хранили
при баба си. Било перфекто при баба им. Преди това били при родители си,
но едва, едва се нахранвали.
На зададените от родителите ѝ
въпроси отговаря, че думата „абдикира”
означава нещо като напускане. Все едно си един цар и народът иска да
абдикираш, да се махнеш. Това означава да абдикираш. Започна шестата година откакто не е ходила
на очен лекар. Последният път, когато
видяла обувки от баща си, било когато я завели
на очен лекар. Иначе, през останалото време, баба ѝ е купувала
дрехи. Ученически пособия много трудно
са ги карали да им купуват, след много
разговори. Тя в полицията не е била и показания не е давала там. Дала е
обяснения в училище при разговор със социалния работник, като присъствал и
педагогическият съветник и наместник директорът.
На въпроса дали иска да се върне при родители
си или да остане в Центъра отговаря, че би искала да остане в Центъра. Не искала да се
връща при родителите си. Не искала да
има нищо общо с тях.
Тя и Ц. са в отделна стая на втори
етаж, а С. и М. са в отделна стая, на втори етаж. Има телефон. Интернет не използва. През
онлайн обучението е ползвала интернет. Само за обучението и от време на време
за разнообразие. Родителите ѝ са
присъствали само на една родителска среща онлайн. Когато родителската среща се
е провеждала в училище- присъствена, родителите никога не са присъствали. Имали
работа и не можели да отидат. На онлайн
родителска среща, само веднъж присъствали. Тази учебна година не са учили
онлайн, а са присъствали на училище.
В Русе, от януари месец тази година,
не е стъпвала. Там била в Болница „Медика” при д-р Й. и д-р Г. Те са ѝ
били лекуващите лекари. Те са съдови лекари. Назначили са лечение. Баща ѝ бил купил лекарства. Пила
ги един месец и повече не ѝ е купувал. Тя сама трябвало да си пази
краката топли, защото иначе нямало да може да застане права пред съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от
надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК е процесуално допустима.
Оспорената заповед е валиден
административен акт. Тя е постановена от
компетентен орган – директора на дирекция „Социално подпомагане” - Разград,
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЗД във вр. с § 1, т. 15 от ДР на
ЗЗД. Същата е в писмена форма, съдържа ясни и конкретни фактически и правни
основания въз основа на които е постановена, както и реквизитите, посочени в
чл. 59, ал. 2 от АПК.
Мотивирана е в достатъчна
степен, за да може да се установи защо органът е предприел по спешност
настаняване на детето в ЦНСТДБУ. Изложените мотиви са както в самата заповед,
така и в доклада за проверка на сигнала, предхождащ издаването на заповедта и в
цялата административна преписка, въз основа на която е издадена процесната
заповед. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неизясняване на
всички релевантни за случая факти и обстоятелства или накърняване правата на
страните в настоящото производство. Оспорената заповед е издадена в хода на
производство по сигнал за дете в риск, постъпил по реда на 7, ал. 1 от ЗЗД и
извършена оценка на същия по реда на чл. 9, ал. 1 от ППЗЗДт. Извършено е
проучване и оценка на сигнала по реда на чл. 14, ал. 1 от ППЗЗДт., като на основание чл. 15 от ППЗЗД случаят е открит.
Жалбоподателите са били уведомени своевременно за започване на
административното производство с оглед проведената с тях среща на 26.06.2023
год. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗД
настаняването извън семейството следва да бъде извършено след изчерпване на
всички възможности за закрила в семейството, като това условие не се спазва в
случаите, когато се налага спешно извеждане на детето по реда на чл. 33 от
ППЗЗД – при установена опасност за здравето и живота на детето. Поради това
съдът счита, че при постановяване на процесната заповед ответният орган не е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
По отношение на материалната
законосъобразност на оспорената заповед и съответствието ѝ с целта на
закона, съдът намира следното:
Предприетата мярка за
закрила "Настаняване на дете в семейство на роднини и близки" е
предвидена в чл. 4, ал. 1,
т.5 от ЗЗД. Основанията за прилагане на тази мярка са посочени в чл. 25, т. 2 и т. 4 от
ЗЗД, които са приложени в конкретния случай и съгласно които извън семейството може да бъде настанено
дете, чиито родители, настойници или попечители без основателни причини трайно
не полагат грижи за детето, съответно
което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност
от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие.
По силата на чл. 1, ал. 2 от ЗЗДт
държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на
обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус,
физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички
подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на
възгледите и сигурност. При осъществяване на своите функции и правомощия в
изпълнение на тези задължения органите за закрила на детето следва да се
ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се
до децата и техните семейства. Съгласно чл. 33 от ППЗЗДт
спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има
опасност за здравето и живота на детето и се извършва незабавно след
получаването на сигнала със заповед на Директор Дирекция Социално подпомагане.
В тези случаи проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от
издаване на заповедта. В оспорената заповед, обосновано и аргументирано е
изложено защо детето Ц. Ц. се нуждае по спешност от специализирана социална
закрила, както и че е дете, за което съществува опасност за здравето и живота
му. Към момента на издаване на заповедта за детето най-подходяща мярка
предоставяне на социални и интегрирани здравни и социални услуги за резидентна
грижа в ЦНСТДБУ – Разград, където ще бъде поета грижата за нея до произнасянето
на съда в производството по чл. 28 от ЗЗДт,
като в тази насока е изследвано и че то не може да бъде настанено при близки и
роднини, тъй като те нямат финансовата възможност да я отглеждат, както и с
оглед на обстоятелството четирите сестри да бъдат заедно. Изготвеният доклад от
социален работник, представен в административната преписка, както и изготвените
протоколи за извършени от социалните работници действия по ЗЗДт представляват
официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, издадени от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред и съставляват доказателства за изявленията пред
тях и за извършените от тях и пред
тях действия. Именно те са основание за
издаване на оспорената заповед.
Събраните допълнително в хода на съдебното производство
доказателства в т.ч. и такива, относно
извършени от органите по закрила на детето действия след издаване на оспорената
заповед подкрепят изложените в
оспорената заповед фактически констатации и подкрепят извода за наличие на
опасност за живота и здравето на детето в резултат на психическо и физическо насилие.
В хода на съдебното
производство не бяха представени доказателства, оборващи констатациите на
социалните работници. Оспорващите
твърдят единствено, че детето им
било манипулирано, което съдът намира за неоснователно и недоказано. Представените
в хода на съдебното производство доказателства от страна на оспорващите
доказват полагане на грижи за здравето на детето Ц. през 2018 год., но не
оборват констатациите, че последната година те не са полагали достатъчно грижи
за здравето на детето във връзка със заболяването на очите. Едва при спешния
случай детето е хоспитализирано, но в последствие отново не са изпълнени
предписанията за контролни прегледи и лечение.
Не са представени доказателства, които да опровергават установените
данни за физическо и психическо насилие над децата от страна на оспорващите. Наред
с това оспорващият изрично признава, че седмица преди съдебното заседание по
настоящото дело по отношение на него е
постановена заповед за защита по Закона
за защита от домашното насилие по искане на майка му- бабата на детето Ц., при
която то е пребивавало до извеждането му от семейството.
Предвид гореизложеното съдът
счита заповедта за съответстваща на материалния закон към датата на издаването.
Като взе предвид, че детето
Ц. в момента е заедно със сестрите си, за него се полагат съответните
медицински грижи, както и грижи за нормалното
физическото и психическото развитие
в отлични битови условия и то се чувства добре и е спокойно, в най-добрият интерес на детето към настоящия
момент е да остане в ЦНСТДБУ, където е
временно настанено с процесната заповед, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Още повече, че самото дете изрично заявява желанието
си да остане в центъра, а в съдебно заседание родителите заявяват, че детето е
вече голямо и то да си преценява /виж прот.
от с.з.л. 85/
Наложената мярка по чл. 4,
ал. 1, т. 2 ЗЗД е с временен и обезпечителен
характер, което обосновава нейната незабавност. Тази мярка се прилага само до произнасяне на компетентния съд в
производството по чл. 28 ЗЗД, което следва да приключи в съкратените срокове,
предвидени там. Целта ѝ не е прекъсването на връзката между детето и
родителите му, а постигането на максимална защита на интересите на детето,
които са поставени и от националното и международното законодателство над тези
на родителите му. В разпоредбите на чл.
3, т. 3 от ЗЗД, чл. 3 от Конвенцията за
правата на детето и в чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз
е залегнал принципът, че във всички
действия и актове спрямо децата приоритет има техният висш интерес. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД най – добрият
интерес на детето се преценява както с оглед неговите желания и чувства,
физическите, психическите и емоционалните му потребности, така и с оглед
способността на родителите да се грижат за него. Ето защо съдът счита, че
оспорената заповед съответства с целта на закона и административният орган не е
упражнил превратно властта си, противно твърдението на оспорващите.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в
чл. 146 от АПК, изискващи нейната отмяна, поради което оспорването, като
неоснователно, следва да се отхвърли.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на С. Й. Ц. и Ц. Ц. С. – двамата от с. Б., ул. *** № *,
срещу Заповед № ЗД/Д-РР-053 от 03.07.2023 год. на директора на дирекция
Социално подпомагане – Разград
Решението може да се
обжалва с касационна жалба в 14- дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд – Разград.
Съдия: /п/