Решение по дело №268/2020 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 260050
Дата: 3 юни 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия: Венета Димитрова Стефанова-Иванова
Дело: 20202170100268
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  260050

03.06.2021 г., гр.Средец

                                                 В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

            СРЕДЕЦКИЯТ РАЙОНЕН СЪД след проведено на седми май през две хиляди двадесет и първа година публично заседание в следния състав:

                                                                                                Районен съдия: Венета Иванова

            при участието на секретаря Костадинка Лапова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело № 268 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г.Й.Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З., против М.П., гражданин на Словакия, родена на ***г. , в качеството й на наследник на В.Н.П., титуляр на партида с абонатен № 887421, с адрес на водоснабдения имот в гр.Созопол, ***.

Ищецът твърди, че М.П. е наследник на собственика на водоснабдения имот В.П., който е бил клиент на дружеството по силата на валидно правоотношение с предмет доставка на В и К услуги до жилищен обект –апартамент в сграда в режим етажна собственост, находящо се на адрес: гр.Созопол,  ***.   Твърди се, че същият е притежавал качеството на потребител във възникналата облигационна връзка, като собственик на водоснабдения обект от момента на придобиването му, в съответствие с Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на В и К оператора. Излага, че „Водоснабдяване и канализация” ЕАД точно и и добросъвестно е извършвало водоподаване, като закономерно е открита и заведена партида, по която да се отчита потреблението -с абонатен № 887421, а процесните доставки са отчитани по електронен път, посредством използването на мобилно устройство два пъти годишно, тъй като обектът има сезонен характер. Излага, че по партида на абоната са налице неизпълнени задължения за ползвани В и К услуги /доставена, отведена и пречистена вода/ на стойност 994,50 лева, като тази сума  е осчетоводена посредством издадени фактури в периода от 25.04.2017г. до 25.05.2017г., както следва: фактура № **********/25.04.2017г, по която се претендира стойността от 22,68 лева; фактура № **********/25.05.2017г., на стойност 971,82 лева, като отчетния период е от 20.01.2017г. до 04.05.2017г. Ищецът твърди, че до този момент не са заплатени изискуемите и ликвидни задължения за получените ВиК услуги.

Бездействието на  потребителя породило интерес за ищцовото дружество да предяви вземанията по посочените фактури по съдебен ред, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник.

Претендира се мораторна лихва за забава върху сумите, за които са издадени фактурите за периода от падежа на всяка фактура до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 274,26 лева, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В тази връзка ищцовото дружество отправя искане да се постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 994,50лева  – главница по задължение, произтичащо от доставена, отведена и пречистена вода в обект с адрес: : гр.Созопол,  ** с абонатен № 887421, за което са издадени следните фактури : № **********/25.04.2017г. на стойност 22,68 лева и фактура № **********/25.05.2017г. на стойност 971,82 лева, с отчетен период от 20.01.2017г. до 04.05.2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в общ размер на 274,26 лева за периода от деня на падежа до датата на предявяване на претенцията, или общо претендираната сума е 1268,76 лева,като се претендира и обезщетение в размер на законната лихва върху неизплатените главници за периода от завеждане на исковата молба до датата на окончателното плащане на задължението. Претендират се съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като ответникът няма регистриран постоянен и настоящ адрес в страната, по искане на ищеца е проведена процедурата по чл.48, ал.1 от ГПК. В законоустановения срок ответникът не се е явил в съда, за да получи преписи от исковата молба , поради което съдът му е назначил особен представител на разноски на ищеца и му е изпратил исковата молба за отговор.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от страна на назначения на ответника особен представител адв.К.К.-БАК. 

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и направените доказателствени искания и счита, че предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени. Претендира се присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва исковата молба, като твърди, че предявените искове са неоснователни и недоказани, тъй като ответницата не е приела наследството по установения от закона ред.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Не се спори по делото, че за процесния период от 20.01.2017г. до датата на смъртта му на 23.01.2017г., наследодателят на ответника -В.П. е имал открита партида № 887421 с адрес на водоснабдения имот в гр.Созопол ***

От справка извлечение на отчет с мобилно устройство за процесния водомер се установява, че измервателното средство за процесния отчетен период от 20.01.2017г. до 04.05.2017 г. е отчитано от инкасатор, като общо отчетеното като изразходено количество вода е 438,49 куб.м. от които 383 куб.м. са отчетени, а 55,49 куб.м. са от разпределение.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че водоснабденият имот се намира в жилищна сграда в режим на етажна собственост. В процесния имот е монтиран един измервателен уред -5-кубиков водомер, разположен в санитарен възел. Отчитането на водомера в имота за целия процесен период е извършвано чрез мобилно устройство и електронен карнет от служител на дружеството на длъжност-отчетник измервателни уреди/инкасатор/, като е било необходимо да бъде осигурен достъп до имота. За регистриране на отчетените данни се използва индустриален мобилен компютър. При извършване на отчета с четеца на мобилния компютър инкасаторът сканира баркод номера, поставен на водомерния възел и активира партидата на абоната в мобилния компютър. Отчита данните от водомера на абоната визуално и ги въвежда ръчно в мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера. От там данните автоматично се прехвърлят и осчетоводяват в системата на дружеството. Мобилното устройство е със записващи функции за деня на отчитането и сканиращото устройство за баркод номера на водомера. На всеки клиент е заведена партида с клиентски номер и е създаден електронен карнет за обработка на подадените данни. В електронната система за контрол на отчитането всеки водомер е регистриран в системата с абонатен номер, индивидуален баркод номер , виртуален номер, номер карнет , номер страница, адрес. За процесния период от 20.01.2017г. до 04.05.2017г. водомерът е реално отчетен. Начислените показания са отчетени от инкасатор. Общо изразходеното количество вода, преминало през измервателното устройство за периода е 438,49 куб.м. от които 383куб.м. са отчетени, а 55,49 куб.м. са от разпределение, като при последните са спазени изискванията на Наредба № 4.

Според заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, по абонатния номер на ответника са издадени 2 бр. фактури: фактура № 0034911214/25.04.2017г.на стойност 22,68лв.  и фактура **********/25.05.2017г. на стойност  971,82лв.,  като общата дължима сума по четирите фактури възлиза на 994,50 лева. Вещото лице по СИЕ е изчислило лихвите за забава върху дължимите суми по фактурите за периодите от деня на падежите им до датата на подаване на исковата молба, както следва: 7,08 лева за периода 26.05.2017 г. – 21.06.2020 г., 295,08лв. за периода от 25.06.2017г.- 21.06.2020г.

Предявените искове за заплащане на задължения, произтичащи от консумирани ВиК услуги по издадени фактури, са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Същите са депозирани с оглед на твърдяното неизпълнение от страна на ответника , в качеството му на наследник на В.П., на задължения по правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги до процесния имот, за който в дружеството е открита и заведена партида под абонатен № 887421. Предявените искове за мораторна лихва са с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По смисъла на §1, ал. 1, т. 2, б. „а” и б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребител е всяко физическо/юридическо лице, собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, респективно собственик или ползвател на имот в етажната собственост. Според чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и според чл. 2, ал. 1, т. 2 от публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр. Бургас, потребител е собственикът или ползвателят на имот в етажна собственост.

В случая наследодателя В.П.  е бил собственик на процесния водоснабден имот към датата на смъртта си, видно от представената справка по лице от Служба по вписванията –Бургас. Безспорно е, че комуналната партида на имота се е водила на негово име. Тези факти, отнесени към нормите на Общите условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД – гр. Бургас, налагат извод, че между В.П. и ищцовото дружество е било налице облигационно правоотношение. За действителността на правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги не се изисква писмена форма /по арг. от цитираните Общи условия – ВиК операторът не е задължен да предлага писмен договор на потребителите/.

За исковия период в отношенията между страните приложение намира Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр. 88/08.10.2004 г./. В наредбата е предвидено за случаите при наличие на индивидуален измервателен уред, че услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като са налице особености и за начина на определяне на дължимите суми за обекти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата и чл. 23, ал. 4 от Общите условия, отчетените данни при дистанционно отчитане /с мобилно устройство/, какъвто е процесният случай, не се установяват чрез отбелязване в карнет срещу подпис, а с електронен карнет.

 Ищецът е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Общите условия да издава фактури за всеки отчетен период. Разпределеното количество вода е съобразено с реда по Раздел 3 от Общите условия на „ВиК“ и чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр. Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

По делото липсват доказателства, че процесните задължения  са платени.

            От представеното от ищеца копие на Удостоверение за наследници с изх.№ ГРН -1143/09.12.2019г. , издадено от Община Созопол и от служебно изисканата справка от НБДН се установява, че В.Н.П. е починал на 23.01.2017г. Същият няма съпруга и деца, които да го наследят на основание  чл.5 и чл. 9 от ЗН. Родителите му са починали преди него, поради което не са го наследили. Починалият има брат П.Н.П, който като по –близък по степен роднина по съребрена линия изключва по-далечните по степен роднини по съребрена линия. Към датата на смъртта на В.П. неговият брат е бил жив, но същият е починал на 26.10.2018г. Ответницата М.П. от своя страна е съпруга на починалия брат на наследодателя, която се явява негов наследник заедно с децата му.

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗН, за да се ангажира отговорността на наследниците на починалото лице за негови задължения, е необходимо те да са приели наследството. Съгласно чл.48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, което може да стане по указания в чл.49 ЗН ред – изрично приемане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо приемане, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Според ППВС № 4/64 г., мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството.

Когато наследството не е прието, кредиторите на оставеното в наследство задължение разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него – чл.51 ЗН. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Такова искане до решаващия съд заинтересованият в настоящия спор кредитор не е заявил. Видно от разпоредбата на чл.51 ЗН, производството по определяне на срок за приемане на наследство може да се развие само при предявяване на надлежно искане, но не и служебно от съда.

С оглед липсата на данни по делото за приемането на наследството на В.П. от страна на брат му П.П., както и за приемане на наследството на П.П. от страна на съпругата му ответница в настоящото производство-М.П., настоящите искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото разноските следва да останат в тежест на ищеца.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г.Й.Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З., осъдителни  искове против М.П., гражданин на Словакия, родена на ***г. , в качеството й на наследник на В.Н.П.,  ЕГН **********, за сумата от 994,50лева  – главница по задължение, произтичащо от доставена, отведена и пречистена вода в обект с адрес: : гр.Созопол,  ** с абонатен № 887421, за което са издадени следните фактури : № **********/25.04.2017г. на стойност 22,68 лева и фактура № **********/25.05.2017г. на стойност 971,82 лева, с отчетен период от 20.01.2017г. до 04.05.2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в общ размер на 274,26 лева за периода от деня на падежа до датата на предявяване на претенцията, както и законната лихва върху неизплатените главници за периода от завеждане на исковата молба до датата на окончателното плащане на задължението.

   Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: