ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 127
гр. Габрово, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ПЕТРАКИЕВА
и секретар Мариела Караджова, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 188 от 2023 г. по описа на съда и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Десета, Раздел IV „Обжалване на
отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“ от АПК във
връзка с чл. 56, ал. 4 от АПК.
Делото е образувано
е въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд – Габрово жалба, вх. № СДА-01-1425/15.08.2023
г., подадена от А.Ю.Г. *** чрез упълномощен процесуален представител – адвокат И.И.
от ГАК, съгласно пълномощно от 04.08.2023 г. /л. 5/. По повод подадената жалба
първоначално е било образувано адм.д. № 170 от 2023 г. по описа на АдС –
Габрово. Жалбоподателят е оспорил два акта с искане за отмяната им: заповед №
264з-2162 от 04.08.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Габрово и решение № 264-р-11564/ 04.08.2023 г. на същия административен орган,
издадени във връзка със заявление № 230892009328/ 03.08.2023 г. от А.Г. за
прекратяване регистрацията на превозно средство.
Тъй като се
касае за два самостоятелни административни акта, с разпореждане № 799/
11.09.2023 г. по адм.д. № 170/2023 г. съдът е отделил производството по
обжалване на решение № 264-р-11564/ 04.08.2023 г. на началник СПП при ОДМВР –
Габрово от производството по адм.д. №
170/2023 г., продължило по оспорването на заповед № 264з-2162 от 04.08.2023 г.
на началник СПП при ОДМВР – Габрово.
Жалбоподателят
твърди, че двата административни акта са незаконосъобразни, немотивирани,
неправилни, необосновани и в разрез с целите на закона. Според него липсват
мотиви и не са посочени конкретни фактически основания за издаване на тези
актове. Посочва също, че визираните в двата ИАА норми са неприложими, тъй като
единствената относима разпоредба е тази на чл. 144 от ЗДвП, която изисква
договор за продажба на МПС с нотариална заверка, какъвто бил представен. Според
жалбоподателя, той, в качеството си на продавач на МПС не може да носи
отговорност за това, че купувачът не е извършил регистрация на закупеното МПС,
а и това не се изисквало от цитираната правна норма. Съдът счита, че тези аргументи
касаят по скоро оспорването на заповед № 264з-2162 от 04.08.2023 г., а конкретни
доводи относно твърдяната незаконосъобразност на решение № 264-р-11564/
04.08.2023 г. не са изложени. Към АдС – Габрово е отправено искане за отмяна на
цитираното решение и за присъждане на направените по делото разноски.
Жалбата е
подадена в нарушение на изискванията по чл. 152 от АПК, поради което с
Разпореждане № 858/ 25.09.2023 г. съдът е изискал от органа, издал обжалвания
ИАА, да представи по делото образуваната административна преписка, дал е
указания на страните и е разпределил доказателствената тежест между тях. С
писмо, вх. № СДА-01-1747/09.10.2023 г. преписката е изпратена, ведно с
пълномощно от 03.02.2020 г. за процесуално представителство на ответника /л.
24/.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е решение № 264-р-11564/ 04.08.2023 г.,
издадено от началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Габрово /л.21/. С обжалвания акт е прекратено
административното производство по заявление на А.Ю.Г., вх. № 230892009328/
03.08.2023 г., за прекратяване регистрацията на лек автомобил марка Мерцедес,
модел Ц200, с рег. № ****.
Настоящият
съдебен състав приема, че е сезиран с жалба по реда на чл. 197 и сл. от АПК, тъй като с
обжалваното решение началникът на сектор ПП при ОДМВР – Габрово е прекратил
административното производство, образувано по заявление № 230892009328/
03.08.2023 г. на А.Г. за прекратяване регистрацията на превозно средство. Този
акт подлежи на оспорване по съдебен ред съгласно чл. 56, ал. 4 от АПК, препращащ за
разглеждане на спора по реда на Глава десета, раздел IV от АПК „Обжалване на отказ за
разглеждане на искане за издаване на административен акт“. Разпоредбата на чл.
199 от АПК предвижда разглеждане на жалбата в закрито заседание, но с оглед разделеното
съдебно производство и изясняване на фактическата обстановка, съдът е дал
възможност на страните да сочат аргументи в подкрепа на тезата си, като е
разгледал делото с призоваването им в открито съдебно заседание, проведено на
23.10.2023 г.
В проведено по
делото открито съдебно заседание жалбоподателят А.Г. не се явява и не се
представлява.
Началникът на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово като ответник по делото в качеството му
на орган, издал процесното решение, не се явява. Представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител – гл.юрисконсулт Изабела С., която оспорва
жалбата. Посочва, че със заповед № 264з-2162 от 04.08.2023 г. на началник СПП при ОД на МВР – Габрово е отказано
прекратяване регистрацията на процесното МПС, тъй като не са изпълнени
изискванията на чл.18а, ал. 2, т. 7 от Наредба I 45/24.03.2000 г. – не е представено свидетелство за регистрация
на МПС, част първа или част втора, нито регистрационни табели. Развива доводи,
че сделката по прехвърляне собствеността върху автомобила не е извършена на
територията на страната, а в страна, различна от България. Автомобилът е
продаден в чужбина и колата не е пререгистрирана, т.е. няма доказателства, че е
подадена в свързаната система на нотариусите и на МВР. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Видно от приложена
по делото разписка /л.20/, препис от решение № 264-р-11564/ 04.08.2023 г. е
връчен лично срещу подпис на адресата на акта – Ан.Г. на 04.08.2023 г., а жалбата
против него е подадена в Административен съд – Габрово на 15.08.2023 г.
С оглед на това,
съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена срещу
административен акт, подлежащ на инстанционен контрол, в законовия 14-дневен срок
по чл. 197 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорения акт, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Страните нямат спор относно фактическата обстановка по
делото, която съдът приема за така установена:
Административното производство
е инициирано по повод заявление № 230892009320/ 03.08.2023 г. от А.Г. за
прекратяване регистрацията на лек автомобил марка Мерцедес, модел Ц200, с рег.
№ ****, с номер на рама: WDB2020201F345928. Към същото е приложен договор за
продажба на превозното средство, сключен на 23.11.2020 г. в гр. Либерец,
Република Чехия, и на това основание е заявено искането за дерегистрация. При
извършена проверка административният орган е установил, че не са приложени
необходимите документи, а именно свидетелство за регистрация на МПС – част
първа или втора. Също така не е представен документ за регистрация в друга
държава или друг такъв удостоверяващ регистрацията на превозното средство в
друга държава. Не са представени регистрационните табели, а след направена справка
се установява, че те не са обявени за издирване. Поради това и при липсата на
предпоставките по 18а, ал. 2, т. 7 Наредба I-45/2000 г. на МВР, началникът на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Габрово е издал Заповед № 264з-2162 от
04.08.2023 г., съдържаща разпореждане да не се извършва прекратяване
регистрацията на автомобила. По направено оспорване от Ан.Г. същата е обект на съдебен
контрол по адм.д. № 170 от 2023 г.
по описа на АдС – Габрово.
С оспореното в настоящото
производство решение № 264-р-11564/
04.08.2023 г. началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Габрово е
прекратил административното производство, образувано по посоченото по-горе
заявление, като за издаването на акта се е мотивирал с подписването на заповедта, съдържаща отказ за
прекратяване на регистрацията поради установени пропуски при подаване на
необходимите за това документи.
Като взе предвид изложените в жалбата доводи и становището, изразено от
представителя на ответната страна, и след като обсъди събраните в хода на
делото писмени доказателства, съдът намира жалбата за основателна, но по
съображения, различни от изложените в нея. Съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
законосъобразност.
В разглеждания случай материалноправната уредба, регулираща
административното правоотношение, възникнало между страните в производството,
се съдържа в Закона за движението по пътищата и Наредба I-45/2000 г. на МВР за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
Относно компетентността на
органа, издал оспорения акт, чл. 2 от Наредба № І-45/2000 г. определя
началникът на съответния сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, в
конкретния случай началникът на Сектор ПП при ОДМВР – Габрово, като материално
и териториално компетентен административен орган да се произнесе по направеното
заявление в качеството му на ръководител на сектор, осъществяващ дейността по
регистрация, отчет и прекратяване регистрацията на пътни превозни средства в
област Габрово, където е бил регистриран автомобила по постоянен адрес на
собственика му. Това е компетентният орган, който може да издаде акт с такова
съдържание.
При издаване на
оспореното в настоящото производство решение № 264-р-11564/ 04.08.2023 г. административният
орган не се е позовал на конкретно правно основание, нито е посочил фактическо
такова за прекратяване на производството. Изтъква се само обстоятелството, послужило
и като единствен мотив, че на основание чл. 143, ал. 6 от ЗДвП, във вр. с чл.
18а, ал. 2, т. 7 от Наредба I-45/2000 г. е подписана заповед № 264з-2162/
04.08.2023 г. Цитираната заповед е приета като доказателство по делото /л. 6/ и
същата по изложените в нея правни и фактически основания съдържа разпореждане
да не се извършва прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка Мерцедес,
модел Ц200, с рег. № ****. Това налага правния извод, че административният
орган всъщност се е произнесъл по същество на подаденото заявление с нарочен
акт, в който е обективиран изричен отказ за дерегистрация.
ЗДвП и Наредба I-45/2000 г. на
МВР не съдържат специални разпоредби относно прекратяване на административното
производство, поради което приложение намират общите правила на АПК. Компетентният
орган прекратява образувано административно производство на основание чл. 56, ал. 1 от АПК по искане на иницииралата го
страна, какъвто настоящият случай не е. Разпоредбата на следващата ал. 2-ра
също предвижда възможност за прекратяване, като препраща към двете
хипотези на чл. 30 от АПК. Първата е разписана в ал. 1
– когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от
посочения в него гражданин или организация, респ. не е потвърдено в срок от
искателя. Тази хипотеза не е налице, тъй като на л. 23 от делото е приобщено
заявлението на Ан.Г. и същото е подписано от него – по този въпрос не се
повдига формален спор. Втората хипотеза на прекратяване е тази по чл. 30, ал.
2: „когато искането не удовлетворява останалите изисквания на закона и
заявителят не е отстранил недостатъците в тридневен срок от съобщението за това
с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството“.
В такъв случай, ако административният орган е констатирал нередовности, той указва
това на заявителя, като му дава възможност да ги отстрани в законовия срок. Такива
доказателства не се представиха, напротив, данните по делото сочат, че началникът
на СПП е разгледал заявлението на Ан.Г., след което се е произнесъл по същество
на искането със заповед № 264з-2162/ 04.08.2023 г. Съдът намира, че в
разглеждания случай издаването на тази заповед неправилно е възприето от административния
орган като предпоставка за последващо прекратяване на производството, което е и
изтъкнато като единствен мотив за издаването на решение № 264-р-11564/
04.08.2023 г. Същото не съдържа правни и фактически основания за издаване, каквото
е изискването за законосъобразност на ИАА по чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. А неспазването
на установената форма е основание за оспорване на акта и отмяната му като
незаконосъобразен на това основание.
В административната фаза на
процеса производството може да бъде спряно при наличие на някое от
предпоставките по чл. 54 от АПК или да бъде прекратено на основание чл. 56 от АПК. В този случай издаденият ИАА по своята правна същност представлява отказ
на органа да разгледа искането за издаване на административен акт, респ.
извършване на административна услуга, поради което подлежи на обжалване по реда
на чл. 197 и сл. от АПК. В конкретния случай, при така установеното фактическо
и правно положение, настоящият съдебен състав намира, че административният
орган неправилно е прекратил административното производство с решение №
264-р-11564/ 04.08.2023 г., тъй като вече се е произнесъл по същество на
искането със заповед № 264з-2162/ 04.08.2023 г. и няма данни да е оттеглил или
отменил своя акт, нещо повече – същият е предмет на разглеждане в рамките на
друго съдебно производство.
Предвид установеното от
фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав приема, че оспореното в
настоящото производство решение № 264-р-11564/ 04.08.2023 г. е издадено от
компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия. Но по
изложените по-горе съображения този акт е неправилен и незаконосъобразен,
поради което следва да бъде отменен. Съдът
намира за безпредметно връщането на преписката на компетентния административен
орган за решаване на искането по същество съгласно нормата на чл. 200, ал. 1 от АПК, тъй като по делото е безспорно установено, че органът вече се е произнесъл
по същество със своя заповед № 264з-2162/ 04.08.2023 г., която също е оспорена по
съдебен ред.
В жалбата е направено искане
за присъждане на разноски, поради което и с оглед крайния изход на спора,
такива следва да бъдат присъдени, като юридическото лице, в чиято структура се
намира органът, издал обжалвания акт, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя
сторените разноски в размер на 10,00 лева, представляващи заплатена държавна
такса за образуване на настоящото дело /преводно нареждане, л. 25/.
Воден от тези съображения и на основание чл. 200, ал. 1, предл. 2-ро във
връзка с чл. 56, ал. 4 от АПК, Административен съд – Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
като неправилно и незаконосъобразно Решение № 264-р-11564/ 04.08.2023 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Габрово, с което е прекратено административното
производство по заявление на А.Ю.Г., вх. № 230892009328/ 03.08.2023 г., за
прекратяване регистрацията на лек автомобил марка Мерцедес, модел Ц200, с рег.
№ ****.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Габрово да
заплати на А.Ю.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, направените от него
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство в размер на 10.00 /десет/
лв., представляващи заплатена държавна такса.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБ чрез
Административен съд – Габрово с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните ведно със съобщението за
неговото изготвяне.
СЪДИЯ:
ДИАНА ПЕТРАКИЕВА