Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
21.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2146/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.А.А., с която са предявени срещу З.Л.И. АД искове
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, както следва: за сумата от 70000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 22.06.2016 г., и за сумата от 1966,44 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди. Претендира законната лихва от деликта и разноските.
Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, настъпило на 22.06.2016
г., в резултат на което е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания,
както и имуществени вреди – разходи за лечение.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
причинната връзка между част от твърдените телесни увреждания и произшествието.
Позовава се съпричиняване от страна на пострадалия поради непоставяне на
предпазен колан и поставяне на себе си в риск, приемайки да пътува с неправоспособен
водач. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.432, ал.1 КЗ:
С одобрено от съда споразумение от
12.07.2017 г. по НОХД №993/2017 г. на РС – Перник, А.А.П.
е признат за виновен в това, че на 22.06.2016 г. на път RER 3093, в землището на с. Рударци, в посока от селище „Делта
Хил“ към с. Драгичево, при управление на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *******,
нарушил парилата за движение по пътищата – не изпълнил задължението си по
чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 – поради неосъществен контрол върху превозното
средство и с превишена скорост реализирал ПТП, с което причинил на Е.А.А. средна телесна повреда (счупване на дясна петна кост), като
е управлявал моторното превозно средство без да има необходимата
правоспособност. Съгласно чл. 300 ГПК споразумението, ползващо се със
силата на присъда, е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради
това, настоящият състав е обвързан от приетото от наказателния съд, във връзка
с настъпването на увреждането, механизма, по който се е осъществило, неговото
авторство и причинените съставомерни последици.
От представените медицински документи и заключението
на комплексната съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищецът е получил следните увреждания: мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, счупване на скочната кост на дясното ходило, разкъсно-контузна рана и
хематом на левия долен очен клепач, разкъсно-контузни
рани на свете предмишници,
на лявата длан и охлузвания. Пострадалият е получил спешна медицинска помощ
в МБАЛ – ср. Перник, след извършени изследвания счупената скочна
кост е била обездвижена с гипсова превръзка. След 5-дневно болнично лечение е
изписан на 27.06.2016 г., като на 06.07.2016 г. е приет за лечение в УМБАЛСМ
Пирогов – гр. София, където му е извършена операция – открито наместване на
счупената скочна кост на десния крак и стабилизиране
на костните фрагменти с метална плака и винтове. Изписан е на третия ден и
лечението е продължило в домашни условия. Пострадалият е
претърпял болки и страдания с голям интензитет непосредствено след произшествието
за срок от 2 месеца и в първите 3-4 седмици от проведената рехабилитация.
Оплакванията от мозъчното сътресение при ищеца са отзвучали за срок от 30 дни, мекотъканните увреждания са отзвучали и изчезнали окончателно
без остатъчни белези за срок от 2 седмици. През първите 4 месеца след
злополуката ищецът се е придвижвал трудно, с помощта на патерици, което е
довело до затруднения при обслужването му. Към момента здравословното състояние
на ищеца е възстановено, като мозъчното сътресение и мекотъканните
увреждания са отзвучали без остатъчни негативни последици, с изключение на
малък белег на долния ляв клепач на около с дължина от 8-9 мм. Счупената дясна скочна кост е зараснала окончателно, но с малка остатъчна
деформация – движенията са с намален обем от 10 градуса и глезенната
става е с остатъчен оток и палпаторна болезненост.
Това затруднява ищеца при клякане и изкачване на стълби и е налице леко
накуцваща походка. На ищеца предстои операция за изваждане на металната остеосинтеза, което ще доведе до допълнителни болки и
страдания за срок от 30 дни.
Медицинската експертиза
установява още, че извършените разходи за потребителски такси, консуматив
(метални остеосинтези) и превръзки в общ размер от
1966,44 лв. са били извършени във връзка с лечението на процесните
увреждания и не се поемат от Здравната каса.
От показанията на свидетелката И.М.,
майка на ищеца, се установява, че след в продължителен период след катастрофата
ищецът е бил затруднен да се обслужва сам – свидетелката е ползвала отпуск, за
да се грижи за него, а след това приятели са му помагали и са го придружавали
за смяна на превръзки и преглед. Ищецът се е подложил на продължителна
рехабилитация, като самостоятелното му придвижване е започнало едва на 9-10
месец след произшествието. Ищецът не е могъл да продължи трудовата си дейност
на работата от преди катастрофата – работел е като шлосер, но поради отоците и
болките в крака се е наложило да напусне и в момента работи на друга, по-ниско
платена работа, която изисква по-малко физически усилия. Свидетелката дава
сведения за получени депресивни състояния и нервни кризи в следствие на
произшествието, но съдът не кредитира показанията й в тази част, тъй като й
липсват необходимите познания за поставяне на диагноза или преценка за наличие
на причинна връзка.
По изложените съображения съдът
намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между
деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ с рег. № *******, което наказателният съд е приел за противоправно. От присъдата, представените
медицински документи, заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията
на свидетелката М.се установява причинната връзка между получените от пострадалия
травматични и увреждания и произшествието и понесените болки и страдания. Поради
това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача А.А.П. при управление на лек автомобил „Фолксваген“
с рег. № *******.
Установява се по делото, че е
налице полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника
и собственика на автомобила, действаща към момента на настъпване на
произшествието. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е
било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по
силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания и за
имуществените вреди, представляващи направените разходи за лечение.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; необходимостта от чужда помощ; създадените
на пострадалия неудобства, изразяващи се в невъзможност да продължи професиалната си изява и смяна на работата с такава,
изискваща по-малко физическо натоварване, както и липсата на пълно
възстановяване към момента и предстоящата операция за изваждане на металните остеосинтези. Ищецът е получила счупване на глезена и множество
мекотъканни наранявания, както и мозъчно сътресение. Болките
му са били с висока интензивност в първите два месеца, а в продължение на месеци
се е придвижвал с помощта на патерици. Към момента е налице известно
ограничение на движението на глезена и оток на мястото на счупването. При
съобразяване на изброените критерии и посочените обстоятелства съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 40000 лв. Размерът на обезщетението
основно е обусловен от продължителното лечение на счупения глезен и
предстоящата нова, както и липсата на пълно възстановяване към настоящия момент.
В същото време следва да се има предвид, че травматичните увреждания са зараснали,
а остатъчните симптоми не са значителни. Размерът на обезщетението отчита и възприетото
в съдебната практика като общ критерий, отразяващ обществената мяра за
справедливост, като отчита казуалистичните специфики
по настоящото дело.
Основателна е претенцията за
имуществени вреди в размера, в който е предявена.
По възраженията за съпричиняване
съдът приема следното:
Установява се от споразумението,
одобрено от наказателния съд, че делинквентът е бил неправоспособен водач.
От показанията на свидетеля М.Г.,
пътувал заедно с ищеца на задната седалка на автомобила, че двамата са
познавали водача отпреди произшествието, тъй като живеят в един и същи квартал
в гр. Перник. Свидетелят е виждал А.П. да управлява автомобили, тъй като с това
била свързана работата му като доставчик и не е знаел, че П. не е правоспособен
водач. Свидетелят предполага, че и ищецът е мислил, че П. има шофьорска книжка.
Съдът приема, че по делото не се доказва на ищеца да е било известно, че делинквента
е неправоспособен шофьор. Ето защо възражението за съпричиняване чрез поемане
на съзнателен риск за пътуване в автомобил, управляван от неправоспособен
водач, е неоснователно.
От комплексната
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се установява, че процесният
автомобил е фабрично снабден с колани на мястото за пътника на предната седалка.
Съгласно заключението на вещите лица, ищецът е пътувала без поставен предпазен
колан, като при поставен предпазен колан някои от травмите (рана и хематом на
левия долен клепач) биха били избегнати. В същото време в съдебно заседание
вещите лица поясняват, че голяма част от травмите на ищеца са получени при
деформации на автомобила и навлизане на част от интериора към седалката, при
което коланът не би могъл да окаже влияние – да предпази от онези травми, които
са причинени от притискане навътре на деформирани части от купето. Поради
обстоятелството, че малка част от травмите биха били предотвратени от наличието
на колан, съпричиняването обуславя намаляване в минимална степен на определените
обезщетения – с 1/20 (5%) – до 38000 лв. за обезщетението за неимуществени
вреди и 1868,12 лв. за обезщетението за имуществени вреди. Исковете следва да се уважат до така посочените суми и да се
отхвърли за разликата до предявените размери.
Върху така определените
обезщетения ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя
за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода
на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от доброволната
претенция (л.33), същата е постъпила при ответника на 11.08.2017 г. и съдът
приема, че на тази дата застрахователят е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие и от този момент дължи има изплащане на законната
лихва.
По
разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по реда
на чл.38 ЗА, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 1489,65 лв.
На ответника следва да се присъдят разноските за
експертиза, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете – за сумата от 280,99 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1594,72 лв. – държавна
такса, както и сумата от 200 лв. разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:*******, да заплати на Е.А.А., ЕГН:**********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, както следва:
сумата от 38000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдание
от произшествие, осъществено на 22.06.2016 г., заедно със законната лихва от 11.08.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата,
сумата от 1868,12 лв., представляваща
обезщетение на
имуществени вреди – разходи за лечение на травматични увреждания от
произшествие, осъществено на 22.06.2016 г., заедно със законната лихва от 11.08.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните
предявени размери - за сумата от 70000 лв. за обезщетение за неимуществени и за сумата от 1966,44 лв. за имуществени
вреди.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:*******, да заплати на адв.
Д. Й. Н., ЕГН:**********, на основание чл.38 ЗА сумата от 1489,65 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Е.А.А., ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И.
АД, ЕИК:*******, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 280,99 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:*******, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1594,72 лв. – държавна такса и сумата от 200 лв. – разноски
по делото.
Решението е постановено
с участието на трето лице помагач на страната на ответника – А.А.П., ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: