Р Е Ш Е Н И Е
№5515/9.12.2019г.
Гр.Варна,09.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание, проведено на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр.
дело № 12 022 по описа за 2019
година на ВРС, ХLII –
ри състав,
докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е образувано по
предявен отрицателен установителен иск от ищцата Р.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат от АК
Варна Р.С., със съдебен адрес *** против
ответното дружество „Е. П. П.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. Д.
П., П. С. С., Я. М. Д.и Г. К.,с цена на иска:
4 239,50 лева ( четири хиляди двеста тридесет и девет лева и петдесет
стотинки )
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата
на което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищцата Р.Б.М.,ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК * СУМАТА от
4 239,50 лева ( четири хиляди двеста тридесет и девет лева и петдесет
стотинки )
– начислена под формата на корекция от
ответното дружество за обект, находящ се в *, за
периода от 05.07.2017 – 04.07.2018 г. по фактура № *********/29.07.2019 г. за
клиентски номер *и абонатен номер *, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Обективирано е и
искане за присъждане на разноските по делото.
Ищцата по делото твърди в исковата си
молба, че на 04.07.2018г. по информация на Е. П. П.АД, Е. П. М.АД били
извършили проверка на СТИ,където се намирал домът на ищцата .Ищцата имала
статут на потребител на ел.енергия, като била открита партида с клиентски номер
*и абонатен номер *, по който се отчитала потребената
ел.енергия. Абсолютно невъзможно за ищцата било да има сума за плащане от 4 329,50 лв. извън тази, която била
платила. Твърди се, че при монтажа на СТИ от страна на „Е. П. М.“ АД, съгласно
ОУ ДПЕЕПЕМ на това дружество, следвало да бъде извършена първоначална проверка
и периодични последващи по реда на Закона за
измерванията, Правилата за измерване на количеството ел.енергия, Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Електромерите,
подчертава ищцата в исковата си молба се пускали на пазара и или в действие
след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежали на последващи проверки. Резултатите от проверка и демонтажа на
СТИ, сочи още ищцата, според ответното дружество били описани в Протокол от
проверка на СТИ от 4.7.2018 г., който категорично ищцата и процесуалният й
представител оспорват. Оспорва се да е била правена проверка точно на СТИ,
отчитащо ел.енергия в дома на ищцата. Според ищцата не били спазени правилата
за извършване на проверка на СТИ и проверката не била извършена в присъствието
на ищцата, нито на упълномощено от ищцата лице нито имало представител на
полицията. С оглед горното ищцата оспорва протокола от проверката и по форма и
по съдържание. Оспорва се от ищцата да е липсвала врата или щит на таблото и
проверяваното СТИ да е било с нарушени пломби.Т.к. ищцата била поставена под
заплаха ако не заплати неправомерно начислените суми, че ще й бъде спряно
ел.захранването.В исковата молба се твърди, че съгласно отменените ОУДПЕЕПЕМ на
„Е. П. М.“ АД, това дружество изчислява, изготвя справки и коригира
количеството на пренесена ел.енергия за изминал период от време само във
визираните в исковата молба случаи. Съгласно ОУДПЕЕПЕМ на
електроразпределителното дружество, в тези случаи, ответното дружество
изготвяло справка и в 7 дневен срок представяло данните на ответното дружество
за коригираните количества пренесена ел.енергия. Освен това всички измервателни
системи се доставяли, обслужвали и поддържали и контролирали в съответствие на
действащото законодателство а произведената ел.енергия и ел.енергия използвана
от потребителите, се измервала със СТИ – собственост на електропреносното
предприятие или на съответното разпределително предприятие. Т.е. последното
предприятие било длъжно да доставя,монтира и поддържа системата на търговско
измерване /СТИ/. В съответствие с така изложеното ищцата заявява, че тя не е
манипулирала СТИ, не е ползвала ел.енергията която била начислена за периода от
05.07.2017 г. до 04.07.2018 г. на стойност 4239,50 лева. Ищцата заявява още, че
самата тя е нямала възможност да следи показанията на електромера и изобщо
общото му състояние, т.к. не била собственик на СТИ и отговорност за СТИ носел
само собственика му. На следващо място ищцата е подчертала, че било невъзможно
нейното домакинство „да изгори ток“ за една година на тази стойност още повече,
че имало заплащана ел.енергия. В т. 3 от исковата молба ищцата се спира на
твърдения,че на 05.07.2018 г. не била извършена проверка /на СТИ/ от
компетентен орган, оспорва да била правена проверка в нейно присъствие и ако наистина
имало видима намеса в схемата на електромера, то следвало да се уведомят
органите на полицията. Твърди се от ищцата отново, че само служителите на „Е.
П. М.“ АД имали достъп до СТИ и те можели да извършват манипулации на СТИ, дори
дистанционно . Ето защо според ищцата споделяне на отговорност между нея и „Е.
П. М.„АД било несъстоятелно. В т.4 от исковата си молба ищцата оспорва начина и
методиката и основанието на фактура № **********/25.7.2019 г. за сумата от
4 239,50 лева, която била изчислена по посочената партида; оспорен е и КП
от метрологична експертиза на СТИ – издаден след повече от 1 година след
демонтажа на СТИ. Твърди се че липсвала и справка с начина и основанието на
което била начислена ел.енергията, както и че не били представени доказателства
затова проверяваното СТИ да е било монтирано първоначално с нулеви показания. В
т.5 ищцата навежда твърдения затова, че ползването на по-високата цена при
коригиране на сметката на ищцата водело до създаване на неравновесие в правата
на страните по договора а именно –обогатяване на доставчика, който подавал
енергия в двете тарифни зони и която енергия била установена в количествено
отношение а претендирал заплащане на по-висока цена, което увреждало
потребителя. С оглед горното според ищцата ОУ на ДПЕЕМ , които се прилагали по
отношение на хипотезите на ОУ се явявали неравноправна клауза, която не била
договорена индивидуално и недействителна
съгл.чл.143 ЗЗП и чл.146 ал.1 ЗЗП. Твърди се, че цялата корекционна
процедура протекла незаконосъобразно а съгл.Заповед № А 414/16.8.2014 г. на
Председателя на Агенция по метрология и техн.надзор
било определено на основание чл. 43, ал. 3 от Закона за измерванията кога
следвало да се извършват последващи проверки на СТИ.
Според ищцата „Е. П. М.“ АД като собственик на СТИ било длъжно да спазва
разпоредбата на чл. 63 , ал. 2 от ЗЗД, но в случая това не било сторено. На
последно място ищцата сочи ,че дори и съдът да приеме, че новите ОУ, по отношение
на ищцата били влезли в сила, то ответникът не бил доказал, че е доставил на
ищцата количеството ел.енергия, което претендира за заплащане. Необходимостта
от това доказване ищцата аргументира като се спира на част от съдебната
практика и цитира нормата на чл. 13 от Директива № 2006/32/ЕО от 5-ти април
2006 г. на Европейския парламент. В заключение ищцата желае съдът да отчете
факта, че към момента на извършване на проверката чл.1 до чл. 47 и чл. 52 до
чл. 56 от ПИКЕЕ са били отменени с Решение 1500/6.2.2017 год.на ВАКС, респ. не
е имало действаща нормативна база на която да се коригира сметката на ищцата. С
оглед горното ищцата желае уважаване на иска,като се е противопоставила на
евентуално искане на ответника за събиране на гласни доказателства, без да е
направила искания за събиране на доказателства.
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника - чрез адв.Н. Б.от ВАК, с който намира предявеният
иск като допустим, но неоснователен. Не се оспорва, че между ответното
дружество и ищцата съществува валидно договорно правоотношение, по силата на
което Р.М. е потребител на електроенергия за посочения в исковата молба обект,
както и ел.енергията е доставяна до обекта на потребление на ел.енергия през
ЕРМ на „Е. П. М.“ АД. Не е спорно, че е била извършена проверка на изправността
на електромера на посочения в исковата молба адрес, за което е бил съставен
Констативен протокол.В раздел І и II от отговора на искова молба
ответникът навежда възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се
основават а именно: 1. Твърди се, че е налице основание за
възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел.енергия а именно
ищцата и ответното дружество били страни по облигационно правоотношение по
договор за пренос на ел.енергия през ЕРМ на „Е. С.“ АД /дружество със старо
наименование – „Е. П. М.“ АД/. 2. Ответното дружество изпълнявало
поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено
и времево отношение, а именно – осигурявало непрекъснато необходимото
количество ел.енергия в обект, находящ се в *, с
клиентски номер *и абонатен номер *. 3. На 04.07.2018 г. била извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищцата от служители
на „Е. С.“ АД в присъствието на двама независими свидетели. Дружеството нямало
задължение предварително да известява потребителите за проверките, т.к. подобно
предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на неправомерните
въздействия върху измервателните системи и СТИ. Сочи се още, че дружество „Е. С.“ АД било дружество с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на ЕРМ, чрез която извършвало пренос и
разпределение на ел.енергия на обособена територия, при наличие на валидна
лицензия затова Л – 138-07/ 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР и същото това
дружество било оператор и разпределителната мрежа по см. на § 1 т. 34б, б. „а”
от ДР на ЗЕ и собственик на СТИ и съгласно чл.116 , ал. 6 ЗЕ имало право да
извършва технически проверки на СТИ, като изпълнявало и това дружество
добросъвестно договорните си задължения съгласно изискванията на чл. 63 ЗЗД. 4. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №
1104706/4.7.2018 г. като при проверката били извършени замервания и било
установено,че в невизуализирания регистър 1.8.3 имало показания в размер
на 022773 кВТч а в регистър 1.8.1 били
отчетени 001857кВТч , респ. в скрития регистър 1.8.3. 022773 –кВТч. Потребената ел-енергия в
регистър 1.8.3. не била визуализирана на дисплея и съответно не била отчетена и
заплатена от абоната Процесният електромер, релевира още ответникът, бил демонтиран, подменен с нов,
запечатан в плик, пломбиран с пломба № 507987 и предоставен за метрологична
експертиза в БИМ. КП,твърди ответната страна отразявал действителното
фактическо положение.Извършената проверка на електромера с фабричен номер
111402166887979, на неговата цялост и функционалност притежавала съответната
юридическа стойност. Безспорно за ответната страна било, че в имота на ищцата била
консумирана ел.енергия, която не била заплатена и ако абонатът потребил ел.енергия в количество различно от отчетеното, то
той дължал заплащането му по силата на договорната връзка.5. Експертизата била извършена в БИМ „МИУ „ РО - Варна, за което бил
съставен Констативен протокол № 1702/16.7.2018 г.– АУ – Е – 000029
–38161/05.07.2018 г. Установено било, че имало осъществена намеса в софтуера на
електромера като и че електромерът не съответствал на техническите
характеристики а при софтуерно прочитане и наличието на преминала ел.енергия
през трета тарифа в размер на 022773.8 кВТч, която не
била визуализирана на дисплея. КП на БИМ, сочи ответникът, се ползвал с
материална доказателствена сила съгласно чл. 179,
ал.1 ГПК. 6. На 24.07.2019 г. дружество „Е. С.” АД
съставило Становище за начислени на ел.енергия и конкретизирало размера на
оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел.енергия,
след протичане на регистър 1.8.3. а именно 22773 кВТч.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ, конкретизира ответникът, операторът на
съответната мрежа можел да коригира количествата ел.енергия като разлика между
отчетеното количеството ел.енергия и преминалите количества ел.енергия при
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел.енергия за период не по-дълъг от 1
година. Именно този тип вмешателство, заключава ответната страна имал за цел част
от консумираната ел.енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализирал на електромера и поради това при ежемесечно отчитане това
отклонение нямало как да се установи. 7. На 25.07.2019 г. „Е. П.
П.“ АД издало фактура № *********, с която била определена цената на реално
консумираната ел.енергия в размер на 3 239,50 лева.8.С писма от „Е. С.“ АД и от „Е. П. П.“ АД от дати 24.07. и 26.07.2019 г.,
релевира ответникът били приложени констативния
протокол от техническа проверка и фактурата, което обстоятелство не се
оспорвало от ищцата. В заключение ответникът сочи, че исковата сума се дължала
на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 79,ал. 1,вр. с чл.200, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
В условията на евентуалност, ако ВРС приеме, че чл. 50 ПКЕЕ е неприложим към
конкретната хипотеза, се желае искът да бъде отхвърлен на основание чл.183 ЗЗД
, доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена
ел.енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко –продажба на ел.енергия,
в който см. ответникът се позовава и препраща към мотивите на Решение №
150/26.6.2019 г., постановено по гр.дело №
4160/ 2018 г. на ВКС Трето г.о., ГК. С оглед изложеното по-горе
ответникът желае съдът да остави без уважение исковата молба и отхвърли иска и
като неоснователен и като недоказан, както и да присъди в полза на ответното
дружество сторените по делото съдебно деловодни разноски.В подкрепа на
изложеното по – горе ответната страна е направила доказателствени
искания.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 08.11.2019г. ищцата и
процесуалният й представител - адв.Р.С. не се явяват,
но в писмена молба с вх.рег.№
82576/08.11.2019 г., ведно с приложения към нея списък на разноските желаят
уважаване на иска ведно с присъждане на разноските по делото .
В
същото съдебно заседание,ответното дружество представлявано от адв. Л.желае ВРС да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан по аргументи, подробно изложени в отговора на исковата молба. Ответната
страна желае ВРС да присъди в полза на „Е.
П. П. „АД сторените в производството съдебно-деловодни разноски,
включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Производството
по делото е образувано въз основа на предявена искова молба от ищцата Р.М. против
ответното дружество „ Е. П. П. „ АД с искане да бъде прието за установено в
отношенията между страните,че ищцата не дължи на ответното енергийно дружество
исковата сума от общо 4239,50 лева. Приемайки, че искът е заявен от ищцата при
наличие на правен интерес, съгласно твърденията в исковата молба и
задължителната съдебна практика на ВКС касаеща
отрицателния установителен иск, съдът дължи
произнасяне по същество на спора.С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен съдът е
приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК,
че : Ищцата се намира в облигационна връзка с ответното дружество с предмет
продажба и доставка на ел. енергия, доставяна от ответното дружество на адреса
посочен от ищеца в исковата молба и вписан и в петитума на иска, с посочените
абонатен и кл.номер; че на адреса на потребление на
ел.енергия е била извършена проверка на СТИ, че проверката е била обективирана
в КП, при която проверка ищцата и абонат /както и упълномощено от ищцата лице/
и представител на полицията не е присъствал и че ответникът е издал първичен
счетоводен документ за исковата сума, която сума не е платена от ищцата.
Спорът по същество между ищцата и
ответното дружество се състои в това дали ищцата дължи на ответната страна
исковата сума за която е издадена от ответника данъчна фактура и ако „ да „ на
какво правно основание е начислена сумата.
От ангажираните по делото писмени доказателства а именно: представените
с отговора на исковата молба заверени копия на : Констативен протокол № 1104706/04.07.2018
г.; Констативен протокол № 1702/16.07.2019 г. – АУ – Е –
000029-38161/05.07.2018 г. от метрологична експертиза на електромер от
Българския институт по метрология; становище от 24.07.2019 г. за начисление на
електрическа енергия относно Констативен протокол № 1702/16.07.2019 г.,
абонатен № *, клиентски № *и извършена техническа проверка; фактура №
**********/25.07.2019 г.; писмо изх.№ 54155_КП1104706_1/24.07.2019 г. от „Е. С.”
АД; писмо изх.№ 54155_КП1104706_2/26.07.2019 г. от „Е. П. П.” АД; 2 бр.
известие за доставяне от 30.07.2019 г.; справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към дата 09.08.2019 г. за клиент с клиентски № *;
извлечение фактури и плащания за период към дата 09.08.2019 г. за клиент с
клиентски № *; Констативен протокол № 11198949/10.01.2017 г. – по същество се
доказват твърденията и на двете страни за наличие на договор за продажба и
доставка на ел.енергия между ищцата и Е. П. П.АД, извършването на проверка на
СТИ, обслужват обекта на потребление на ел.енергия и претендирането на
ответната страна от ищцата на исковата сума от 4 239,50 лева.
За цялостното изясняване на
фактическата страна по спора по делото е допусната,проведена и приобщена
необходимата съдебно - електротехническа
експертиза, възложена на вещото лице инж.Н.В..
От заключението на вещото лице Н.В.,
приобщено на листи от 51 –ви до 55 –ти вкл. се установява ,че вещото лице е
изготвило заключението си на база писмените доказателства по делото, ОУ на
договорите за пренос и разпределение на
ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С. „ АД и „Е. П. П.“ АД,
както и с Правилата за измерване на количеството ел.енергия - ПИКЕЕ , одобрени
от ДКЕВР , в сила от 14.10.2013 г. – отменени .
От констативно –съобразителната част
на СЕТЕ ще бъде установено,че вещото лице е изградило заключението си на база
основните писмени доказателства на които ответната страна се позовава за да
обоснове дължимоста на исковата сума,поради което и
не е наложително всяко едно писмено доказателство да се цитира и анализира първо
по отделно а след това да се съобразява с констатациите на вещото лице, след
като това може да бъде извършено едновременно. Ето защо, въз основа на
писмените доказателства и СЕТЕ се установява по делото от фактическа страна, че
на дата 4.7.2018 г.служители на Е.
С. АД са извършили проверка на електромера обслужващ адреса на потребление на
ел.енергия, с абонат ищцата.За проверката е бил съставен Констативен протокол №
1104 706 , в който протокол служителите на енергийното дружество са отразили
констатациите си при проверката на СТИ с фабричен номер1114 0216 6688 7979. От
самия КП и СЕТЕ може да бъде установено,че проверяваният електромер е бил ИСКРА
МЕ 162 с ток 5/85 А,произведен през 2016 година, монофазен,
статичен .В КП от проверката служителите
на Е. С. АД са вписали снетите показания по отделните тарифи на електромера а
именно : 1.8.1 – 001 857 кВТч ,1.8.2 –
005 711 кВТч , 1.8.3 – 022 773кВТч , 1.8.4
– 000 000 кВТч и 1.8.0 – 030 342 кВТч . Установено е още ,че след проверката СТИ е бил демонтирано
и предадено за експертиза в БИМ – ГД МИУ – РО Варна, като за метрологичната
експертиза на същия електромер е бил съставен КП № 1702 от 16.7.2019 г.При проведената от БИМ
метрологична експертиза е било установено осъществена външна намеса в софтуера
на електромера / в тарифната схема /, наличие на преминала енергия на тарифа
1.8.3 от 22 773 кВТч, която не е била
визуализирана на дисплея,като действително потребената
ел.енергия се разпределяла и върху
невизуализираната тарифа Т3. Установено е било от БИМ , че електромерът
съответства на техническите характеристики, Т3 не се изписва на екрана на СТИ
при редовен отчет а наличието на
показания в същата тарифа / Т3 или 1.8.3 / показвало неправомерно софтуерно претарифиране по отделните тарифи /регистри /.
Видно
от л. 53 – ти , стр.3- та от СЕТЕ – в.л. В. е отчело ,че в КП на „Е. С.“ АД и на БИМ не е било отразено
нарушение на целостта на метрологичната и ведомствени пломби на електромера, което според вещото лице показвало,
че електромера не е бил отварян с цел неправомерен достъп.Ето защо и вещото
лице обобщава, че в случая е налице софтуерно претарифиране
по отделните регистри както е било въздействано през инфрачервения порт на електромера а
количеството ел.енергия от 22 773 кВТч е
отразено в процената
фактура - № 0283 2343 37 /25.07.2019 г.
на стойност 4 239,50 лева.
По
същество на конкретно поставените въпроси, заключението на инж.В. е, че към датата на проверката СТИ вече е
било монтирано на адреса, същото СТИ е било произведено през 2016 г., със срок на метрологична
годност до 2022 г. На второ място инж. В. заключава че в случая е налице софтуерно пратарифиране на СТИ като електромерът е отчел цялото количество потребена ел.енергия в
обекта , установено е било наличие на ел.енергия от 22 773 кВТч в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3 , което е довело до непълно
изчисляване и заплащане на ползваните от клиента количества ел.енергия .Ето
защо и това количество ел.енергия е било отразено в издадената към потребителя
данъчна фактура като цената на ел.енергията е била определена математически
правилно при цени на средни технологични разходи. Отделно от всичко изложено
в.л. е цитирало нормата на чл.50 ПИКЕЕ на която счита, че ответникът се е
позовал за да бъде заплатено количеството ел.енергия пренасочено към скрития
регистър 1.8.3.
Или от писмените
доказателства и СЕТЕ е видно,че в случая се касае за претендиране на сумата от
4 239,50 лв. по фактура № *********
от 25.07.2019г. / л. 26 – ти / стойност на служебно начислено количество
ел.енергия на абоната и ищца по делото за периода от 5.7.2017 – 4.7.2018 г.
сбора от 22523 кВТч за първия подпериод
и 250 кВТч за втория подпериод.Спор
няма,че фактурата е издадена от ответника към ищцата след изготвяне на
становище от страна на Е. С. АД / приложено на л. 25 –ти с което на 24.7.2019
г. от Е. С. АД са определили на абоната количество ел.енергия от 22 773 кВТч ,което допълнително общо да се начисли за исковия
период, разделен на два подпериода и на база КП 1702
/16.7.2019 г.
Липсва спор,че ищцата не е
платила исковата сума .
Допълнително по делото от
разпита на вещото лице се установява и изяснява,че процесното
количество в размер на 22773 kWh е отчетено от уред, който е специално създаден да измерва
електрическа енергия и да измерва потребявана,
консумирана електрическа енергия и след като уредът е отчел количества
електроенергия, без значение в кои от регистрите – дали във видими или в
невидими, то може според в.л. да се счита, че тези количества са били действително доставени до обекта на
потребление и което според в.л.е по-важното, тъй като са били отчетени от
уреда, който отчита потребяване, значи те са и били потребени
от абоната.На конкретно поставени от съда въпроси вещото лице отговоря, че не е
известен фактът кога е започнало отчитането на електроенергията в скрития
регистър /регистър 1.8.3 / не е известно и не може да
бъде установено с този тип електромер, т.к. този електромер не е от типа смарт . По отношение на това дали за този период от 365
дни, който е записан в становището, процесното количество е било потребено, вещото лице смята, че след като не е известен
началният период на вмешателството, кога енергията е започнала да се отчита в
скрития регистър, след като този факт не е известен, то няма как да се определи
дали периодът е по-голям,като не отрича, че може да бъде и по-малък от 1
година.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният по делото отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищцата целят да установи със СПН
несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. П. П. „ АД на претендираното от последното вземане в размер на 4 239,50
лева по издадената на дата 25.7.2019
г. данъчна фактура против Р.М..
При предявеният
отрицателния установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и
главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия
размер, а в тежест на ищцовата страна бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника.
Изяснено е по делото въз
основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която
съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 4.7.2018 г./
л. 21,22 от делото /.
Спорно е по делото между страните е: как, на какво основание е
определена едностранно от ответника за заплащане исковата сума от абоната М. и
имал ли е право ответникът да коригира сметката на потребление на абоната за
минал период от време.
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът прави извода, че ответникът по делото не установи и доказа,
че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на абоната - потребител на ел.енергия и то за исковия период определен
точно като една година. Установяването на това обстоятелство бе
необходимо, защото ел. енергията е
движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите
правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба,
доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги за реално предоставена стока.Настоящият състав
сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума
от потребителя на ел.енергия – ищцата Р.М..На първо място : Констативния протокол е частен
документ и като такъв не обвързва ищцата
с констатациите на служителите на „Е. С.“ АД. Този протокол освен че е частен документ не съдържа подпис на ищцата
или на упълномощен от нея представител а и не следва единствено и само да бъде ценен като писмено
доказателство, даващо право на ответното дружество да начислява служебно
допълнителни киловатчаси ел.енергия а да се цени в
съвкупност с останалия доказателствен материал.На второ място, видно и от материалите
по делото,включително и от СЕТЕ,
заключението по която съдът възприема изцяло, се налага извод,че исковата сума е била определена за
период от време от една година – или
максималния визиран в чл.50 ПИКЕЕ.Именно
в тази връзка следва да бъде съобразено заключението на вещото лице и
отговора,който дава в.л.В. на поставените от съда въпроси. В разпита си пред
съда вещото лице заявява,че не могат да се установят с точно две неща – на
първо място на коя дата, от кога е започнало вмешателството в електромера и
откога той е започвал да отчита в срития си регистър и второ –дали това е
станало за период от една година .
При така изложеното ВРС следва да
даде отговор на въпроса дали е било възможно ответникът да коригира едностранно
количеството ел.енергия потребено от абоната, като е очевидно че за корекцията
е приложена нормата на чл.50 ПИКЕЕ и ако е налице правна възможност ответника
да търси заплащане на процесната сума,то спазени ли
са всички законови предпоставки затова от страна на „Е. П. П. „ АД.
Съдът отчита факта, че в действащото в страната ни законодателство,
още към 2012 г. нито в Закон за
енергетиката, допреди изменението му със Закона за изменение и допълнение,
обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., нито в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети за първи път през 2004 г.
/обн., ДВ, бр. 67/2004 г./ или тези, приети
през 2007 г. /обн.,
ДВ, бр. 38/11.05.2007 г./ е била
предвидена корекционна процедура, включваща реда
и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Такъв ред е бил предвиден в
Общите условия на дружествата, осъществяващи търговия с електрическа
енергия - преди Е.ОН а вече „Е. П. П.“ АД и „ Е. Р. С.„ АД. В тази връзка и по
повод извършваните на това основание корекционни
процедури ВКС многократно се е
произнасял по въпроса законосъобразни ли са те и валидни ли са правилата за
корекция, предвидени в Общите условия на електроразпределителните дружества.Постановената, задължителна към онзи
момент, практика на ВКС е последователна, като приема, че липсва законово основание за
едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на
електрическа енергия, както при
действието на отменения ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ – преди измененията му, влезли в сила на
17.07.2012г. и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането на сметките само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо,
тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на
страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност (чл. 82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото
си на едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия
него Общи условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Отсъствието на нормативна уредба изключва
законовото основание за провеждане на прилаганите от доставчиците корекционни процедури, независимо, че потребителите са се
съгласили с тях, приемайки предложените им общите условия.Горепосочената практика е довела до изменение на Закон за
енергетиката през 2012 г. С
това изменение,обнародвано в ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г. е
предвидено законово основание
крайният снабдител да коригира едностранно сметката на клиент след доказано
неточно отчитане (неотчитане) на потребената
електрическа енергия при наличието, обаче на определени предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от Закона за енергетиката
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
съгласно норми, предвидени в Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване.В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е
предвидено посочените в чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ правила да се приемат от
комисията, т.е. тогава ДКЕВР, вече
Комисия за енергийно и водно регулиране
(КЕВР), и да се публикуват от
комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. „г“ от
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при
които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол №
147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.).Още преди датата на извършване на проверката на СТИ -
осъществена на 11.05.2018 г./ л.27,28 от делото/ и корекцията от ответника,
обаче по-голямата част от ПИКЕЕ са били отменени с Решение № 1500/06.02.2017
г. на Петчленен състав ВАС по адм.д. № 2385/2016
г. (обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.), с което
всички норми на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени, считано от деня на
обнародване на съдебното решение (чл. 195, ал. 1, вр.
чл. 194 АПК).В по–късен момент и нормите
на чл.48 - 51 от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.) също са отменени с
Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на ВАС по адм.д. №
3879/2017г., IV –то отд.,
обн.ДВ бр. 97/23.11.2018 г.
Съдейки от датата на която
е извършена проверката на електромера -4.7.2018
г./ л. 21,22/ ,ВРС приема,че ако КП от проверката на СТИ. бе съставен при
спазване на нормата на чл. 47 ПИКЕЕ, с участието на представител на полицията,
то тогава евентуално би могъл да послужи за начисляване на исковата сума, т.е.
за едностранно коригиране на количеството ел.енергия. Дори и да се приеме, че
протоколът от проверката обвързва потребителя с констатациите в него прави
впечатление,че Метрологичната експертиза на БИМ е изготвена на 16.7.2019 г. - година след датата на
проверката на СТИ, което само по себе си води до извод,че не са спазени
сроковете за изготвяне на метрологична експертиза.И на последно място именно
въз основа на заключението на вещото лице по приобщената и неоспорена СЕТЕ се
установява, че периодът за който се претендира исковата сума максимално
определения в чл.50 ПИКЕЕ от 1 година назад, считано от датата на проверката .
След като и вещото лице обяснява в разпита си,че този период е малко вероятно
да съвпада с времето през което ел.енергията е отклонявана от СТИ към
невизуализирания регистър 1.8.3 и че не може да се каже въобще кога е започнало
това отклоняване на ел.енергия за настоящия състав ответникът не е установил
при условията на пълно и главно доказване че точно в исковия период е доставил
на ищцата и че ищцата е потребила количеството
ел.енергия за което е издадена и данъчната фактура.Именно поради това, че
продажбата на ел.енергия се подчинява на нормата на чл.1 ТЗ, съдът приема,че
ответникът не установил по надлежния ред количеството на ел.енергията и периода
за който се твърди,че е била доставена на абоната .
При така изложените
по-горе мотиви ВРС намира предявения отрицателен установителен
иск и за основателен и за доказан като го уважава в пълнота. При този изход на
спора съдът дължи произнасяне по отговорността за разноски, като съгласно
нормите на чл. 81 и чл.78, ал.1 ГПК следва да присъди реално сторените разноски
в полза на ищцата .„
Видно от лист 50 –ти , в списъка по чл. 80 ГПК ищцата е посочила
два разхода които желае да й бъдат възстановени – сумата от 176,60 лева за
заплатена държавна такса и сумата от 450 лева за заплатен адвокатски
хонорар.Двата разхода като доказани и по основание и размер следва да се
присъдят в полза на ищцата и в тежест на ответника . Общият сбор на съдебно
деловодните разноски 176,60 лв. + 450,00 лв. които съдът присъжда в полза на
ищцата възлиза на 620,60 лв. (шестстотин и двадесет лева и шестдесет стотинки ).
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните : ищцата Р.Б.М., ЕГН **********, с адрес *** и ответното дружество „Е.
П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д.и Г. К., че ищцата Р.Б.М.,ЕГН ********** НЕ
ДЪЛЖИ на ответното дружество „ Е. П.
П. “ АД, ЕИК * СУМАТА от 4 239,50 лева ( четири хиляди двеста тридесет и девет
лева и петдесет стотинки )
– начислена под формата на корекция от ответното дружество за обект, находящ се в *, за периода от 05.07.2017 – 04.07.2018 г. по
фактура № *********/29.07.2019 г. за клиентски номер *и абонатен номер *, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. П. П.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Д. П., П. С. С., А. М. Д.и Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на Р.Б.М.,
ЕГН **********, с
адрес *** СУМАТА от 620,60 лв. (шестстотин и двадесет лева
и шестдесет стотинки ) – сторените от ищцата съдебно - деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд,считано от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :