Решение по дело №200/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Билла България“ ЕООД – гр. София чрез адв. Г. Д. от Адвокатска колегия – София срещу Решение № 675/28.12.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 2310/2023 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № Р-002535 от 18.09.2023 г., издадено от А. Г. Д. - Член на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите на „БИЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 25 000 лева за нарушение на чл.68в вр. чл. 68д, ал.1, ал.2 т.4 и чл.68г ал.4 от Закона за защита на потребителите, затова че на 27.02.2023 г. при извършена проверка в магазин „БИЛЛА“ 715, в гр. Плевен, пл. „Свобода" 25, стопанисван от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД е установено, че търговецът предлага за продажба хранителни стоки с обявено намаление на цената ,,-25%“ и „-50“ чрез стикери, залепени върху опаковката, като при маркиране на касата на един от артикулите цената е друга /по-висока/: Хайвер натурален 160 гр. с обявена цена чрез етикет 3,49 лв. при маркиране на касата цената е 4,99 лв. - за стоката е обявено намаление „-25%“, което се начислява на касата, но не от обявената цена на етикета 3,49 лв., а от 4,99 лв.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона, съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1, т. 2 и т.3 от НПК. Счита, че неправилно е квалифициран процесния случай като заблуждаваща търговска практика, тъй като е останало недоказано наличието на третия елемент от фактическия състав на нарушението, а именно дали невярната информация е довела или е възможно да доведе до взимане на търговско решение , което средния потребител не би взел при вярно посочване на цената. В тази връзка посочва, че нито административно наказващия орган, нито съда са изследвали дали цената на етикет обективно би могла да повлияе на търговското решение на средния потребител, поради което не би могло да се приеме, че третия елемент от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика е доказан и че такава действително е налице. Твърди, че административно наказващия орган не е проверил цената на процесния артикул в други магазини БИЛЛА, а съдебната практика изисква да бъде извършено обследване на цялата магазинна мрежа или поне на представителна извадка от нея, а не само на конкретен обект. Излага аргументи, че в мотивите си съдът изобщо не е обсъдил аргументите на БИЛЛА, че размерът на наложената имуществена санкция е определен неправилно, тъй като деянието не засяга широк кръг от потребители и не се характеризира с висока степен на обществена опасност. В тази връзка посочва също, че неправилно е отчетена при индивидуализиране на наказанието високата инфлация, тъй като покупателната способност на потребителя и размера на инфлацията не са релевантни факти при преценка на законосъобразността на конкретната търговска практика, нито при определянето на размера на имуществената санкция. Посочва също, че имущественото състояние на БИЛЛА е неправилно определено, той като то не се определя от размера на приходите от продажби, а от стойността на притежаваните от дружеството активи, намалена с размера на пасивите. Навежда също доводи, че съдът не е извършил преценка за наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а е направено само бланкетно цитиране на правни аргументи, неподкрепени с доказателства, които не могат да се разглеждат като мотиви, обуславящи размера на наложената санкция. Твърди, че въззивния съд не е съобразил съдебната практика по сходни случаи и потвърдената санкция в размер на 25 000 лева категорично не съответства на констатираното от КЗП деяние. Излага аргументи, че съдът е следвало да приеме, че налице са били основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за първо по ред нарушение, установено само за един артикул и е можело да не се налага санкция, а да се предупреди БИЛЛА, че при повторно извършване на нарушение ще бъде наложено съответното административно наказание. Липсата на преценка от страна на административно наказващия орган и на съда е довело до неправилно приложение на чл. 28 от ЗАНН и като не е приложил чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, съдът е постановил незаконосъобразно решение. Моли решението да бъде отменено, а по същество – НП да бъде отменено или да бъде приложена предвидената в чл. 28 от ЗАНН мярка „предупреждение“. Алтернативно прави искане да бъде изменено решението в частта му относно размера на наложеното наказание и да бъде намален размера на наложената имуществена санкция до законоустановения минимум. Претендира разноски в размер на 3180 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък.

Ответникът по касация – Член на Комисия за защита на потребителите – гр. Русе, чрез ст. юрисконсулт Д. Ц., изразява становище, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и иска същото да бъде оставено в сила. Посочва, че районният съд е обсъдил подробно всички доказателства и всички доводи, наведени от страните, като се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение. Не се установяват допуснати от съда съществени и/или несъществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на постановеното съдебно решение. Нарушението не представлява маловажен случай, тъй като НП е издадено на основание чл. 27, чл. 28 и чл. 53 от ЗАНН, като административно наказващия орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието. В тази връзка сочи, че в закона не е предвиден като елемент от състава на деянието вредоносен резултат, който е и основен при преценката за обществена опасност, а също така не са представени и доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от страна на касатора, с оглед липсата на фактическа и правна сложност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Съдът е обсъдил наведените от жалбоподателя доводи, доказателствата по делото и закона и е достигнал до правилен и обоснован извод за безспорна доказаност на визираното нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, за което е наказан с предвиденото в закона наказание, определено в справедлив размер, при липса на основания за прилагането на чл. 28 ЗАНН.

Изложените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се преповтарят.

Касаторът не оспорва фактите, че при извършената проверка в магазин „Билла“ в гр. Плевен е установено, че търговецът предлага за продажба „хайвер натурален“ 160 гр. с обявено намаление на цената чрез стикер върху опаковката „-25%“, като обявената продажна цена на етикета е 3,49 лв. При маркиране на касата, видно от касовата бележка за артикула се начислява намаление от -25% (-1,25 лв.) от цена 4,99 лв., а не от обявената на етикета цена 3,49 лв. Или стоката реално се продава на цена 3,74 лв., която не съответства и е по-висока от обявената на етикета цена, а цената на каса 4,99 лв., от която реално се изчислява отстъпката не е обявена. Налице е нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д ал.1 ЗЗП относно цената на стоката, начина на нейното изчисление и намалението, защото се посочва невярна и следователно подвеждаща средния потребител информация относно действителната продажна цена на предлаганата стока. Действителната цена, на която се продава стоката никъде не е обявена. При закупуване на повече стоки потребителят няма как да забележи несъответствието, защото не може да се предполага да помни цените на етикетите на всички закупени стоки. По този начин у него се създава заблуждение, че стоката се продава на намалена изгодна цена, което го мотивира да я закупи.

Осъществено е нарушение на чл. 68в ЗЗП, който забранява нелоялните търговски практики. Със Заповед № 282/14.03.2023г. на Председателя на КЗК, въз основа на констатациите при проверката е издадена забрана за прилагането на заблуждаващата нелоялна търговска практика по чл. 68г ал.4 ЗЗП. Касаторът не е ангажирал доказателства на какво се дължи това разминаване между обявена и действителна продажна цена на каса, недоказани са твърденията за допусната техническа грешка.

Нарушението е установено за един артикул, но е с потенциал да засегне голяма група потребители, тъй като конкретният обект е част от голяма верига магазини за хранителни стоки и реализира значителни обороти.

Наложеното наказание е определено към средата на предвиденото за това нарушение в чл. 210а ЗЗП ( от 2000 лв. до 50 000 лв.) като не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като не представлява маловажен случай по смисъла на §1 т.4 ЗАНН. Като смекчаващо вината обстоятелство е посочено, че нарушението е извършено за първи път. Обществената опасност на деянието е съобразена с оглед обема на дейността и имущественото състояние на дружеството, като определеният размер на наказанието към средата ще способства за осъществяване целите на наказанието съгласно чл. 12 ЗАНН като мотивира дружеството занапред да спазва установения правен ред, както и за осъществяване на генералната превенция спрямо останалите търговски субекти.

Решението на Районен съд – Плевен е правилно, не са налице касационни основания за неговата отмяна и следва да се остави в сила.

При този изход на делото на осн. чл. 63д ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в минимален размер – 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 675/28.12.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 2310/2023 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „Билла България“ ЕООД – гр. София да заплати на Комисията за защита на потребителите – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.