№ 15191
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110174006 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че с ответното дружество /фирма/ са имали трайни
търговски отношения, по силата на които същият е доставял на ответника строителни
материали – инертни материали, включително разгърмяна скална маса и трошен камък,
разбит на фракции с различни размери, в периода от м.02.2020 г. до м.11.2020 г., за които
доставки бли надлежно издадени и съответните фактури. Излага, че в началото на
отношенията им, ответното дружество е заплащало своевременно извършените доставки, но
впоследствие преустановил плащанията като непогасено останало задължението му по
Фактура № **********/23.11.2020 г. на стойност 1098,23 лева, с включено ДДС. Ищцовото
дружество посочва, че ответикът е изпаднал в забава, считано от деня, следващ последния
ден от срока, посочен във фактурата, а именно – 24.11.2020 г. С тези доводи отправя искане
до съда да признае за установено по отношение на /фирма/, че последният дължи сумата в
размер на 1098, 23 лева, представляваща задължение по Фактура № **********/23.11.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 16.04.20201 г., до окончателното плащане на задължението, и сумата в размер
на 39,66 лева, представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от
24.11.2020 г. до 15.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч. гр. д. № 22018/2021 г. по описа на
СРС, 87 състав.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество /фирма/ е депозирало в срок отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че с
ищцовото дружество са били в трайни търговски отношения, по силата на които е заплащал
ориентировъчно и авансово доставените му стоки като впоследствие е извършвано
уравняване чрез доплащане или отнасяне на подлежащ на връщане остатък към следваща
доставка. Сочи, че за м.11.2020 г. е извършвал плащания, които в крайна сметка са покрили
стойността на издадените му от ищцовото дружество фактури, като дори било налице
надплащане в размер на 401,77 лева. В открито съдебно заседание от 02.11.2022 г. релевира
възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума именно с надплатената от
ответника сума от 401,77 лева, което е прието за разглеждане от съда с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – като платена без основание. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи, че по сключен
между страните неформален договор за доставка на стоки в полза на ищеца са възникнали
твърдените вземания, представляващи цените на доставените стоки, падежът на плащането,
на които е настъпил. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосновава приемането
на извод, че между страните по делото е възникнало валидно търговско правоотношение,
произтичащо от договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ, по силата на което
ищецът като продавач е доставял стоки на ответника, срещу задължението на последния да
заплаща тяхната стойност, за което са издавани надлежни фактури.
Между страните по делото няма спор относно трайните търговки отношения,
възникнали между тях в периода от м.02.2020 г. до м.11.2020 г., като това обстоятелство се
твърди изрично както от ищцовото, така и от ответното дружество.
Спорно между страните обаче се явява обстоятелството относно дължимостта на
сумата в размер на 1098,23 лева, за която е издадена процесната Фактура №
**********/23.11.2020 г., доколкото от /фирма/ се твърди погасяване на това задължение.
Видно от приемането по делото като писмено доказателство на процесната Фактура
№ **********/23.11.2020 г. се установява, че ищецът /фирма/, като доставчик, е издал на
ответника /фирма/, като клиент, фактурата на 23.11.2020 г. за стойност от 1098,23 лева, с
ДДС, с наименование на стоката (услугата) „1. Авансово плащане по Фактура за продажба
№ **********/14.08.2020 г.; 2. Авансово плащане по Фактура за продажба №
**********/19.11.2020 г.; 3. Фракция 0/45 с транспорт“, като начин на плащане е посочено:
По Банка, а падеж: 23.11.2020 г.
2
Приложени по делото като писмени доказателства са справки от счетоводството на
ищеца, в т.ч. и кантарни бележки /л. 6 – л. 18 по делото/, издадени от ищеца в полза на
ответника при получаване от последния на доставените му стоки, които бележки са
подписани от представител на /фирма/ в графа „приел“. Това води до извод за съда, че
процесната доставка на стоки, за която е издадена Фактура № **********/23.11.2020 г. е
осъществена и приета от ответното дружество без забележки и възражения. По делото не
бяха наведени оспорвания относно извършената доставка на стоките като се твърди
единствено, че стойността на фактурата е заплатена предварително, именно както са
процедирали страните по делото по време на трайните им търговски отношения.
За установяване на спорното по делото обстоятелство са допуснати съдебно-
счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, които съдът кредитира като
професионално изготвени и обосновани, вещото лице по които установява след преглед в
счетоводствата на двете дружества за 2020 г., че процесната Фактура №
**********/23.11.2020 г. е осчетоводена и декларирана при ищцовото дружество в дневник
продажби по ЗДДС на ред 483 в данъчен период м.11.2020 г. От ответното дружество е
получена счетоводна справка – аналитичен регистър на сметка Доставчици, партида ... за
периода м.01.2020 г. – м.10.2022 г., както и извлечение от дневници покупки по ЗДДС,
подавани от ответника. Видно от справките е че процесната фактура е осчетоводена и е
декларирана в дневник покупки на ред 730 за данъчен период м.11.2020 г. и съответно е
ползван полагащия се данъчен кредит по нея. Вещото лице констатира, че процесната
фактура е отразена и в двете счетоводства в съответствие с изискванията на счетоводните и
данъчни нормативни актове. При ищеца фактурата е осчетоводена като стойността без ДДС
е отразена по сметка "Приходи от продажби“, а стойността на ДДС е отнесена по сметка
ДДС – продажби, и съответно общата стойност срещу сметка „Вземания от клиенти“. При
ответника осчетоводяването на стойността на фактурата без ДДС е отразена по сметка
„Разходи за материали“, а стойността на ДДС – по сметка ДДС – покупки, като общата
стойност е отразена по сметка „Доставчици“. В заключението си експертът посочва, че в
счетоводните книги на ищцовото дружество процесната фактура е незаплатена и
задължението по нея е в размер на 1098,23 лева, като от представената счетоводна
хронология на партидата и банкови извлечения за периода не се констатира плащане от
ответното дружество с основание процесната фактура или такава сума. Установява се след
преглед и анализ на получените справки и банкови платежни документи от счетоводствата
на страните, че в счетоводството на ответника не е осчетоводена фактура №
**********/14.08.2020 г. на обща стойност от 1500 лева, която е заплатена на 13.08.2020 г.
по проформа фактура. Видно от представеното от вещото лице по допуснатата експертиза
състояние на партидата по сметка „Клиенти“ на ищцовото дружество в табличен вид се
установява, че са издавани фактури чиято стойност е нулева лева за доставяне на материали
като е приспадан предварително заплатения аванс от ответното дружество. Констатира се и
незаплатено вземане в размер на 1098,23 лева по фактура № **********/23.11.2020 г.
Както по-горе вече се посочи, съдът е приел за доказано по делото, с оглед
3
становищата на страните, че между ищцовото и ответното дружество са били налице трайни
търговски отношения, по които е било обичайно да се извършва предварително заплащане
от /фирма/ на стоките и услугите, които предстои да му бъдат доставяни. Това обстоятелство
се подкрепи както от съдебно-счетоводната експертиза, така и от събраните по делото
гласни доказателства на свидетелите ....
Свидетелката Ц. разказва, че изпълнява длъжността „Ръководител администрация“
при ищцовото дружество от м.11.2018 г., като през периода от м.02.2020 г. до м.11.2020 г. са
извършвани множество доставки на стоки до ответното дружество. По – конкретно посочва,
че през месец ноември са извършени 12 доставки, съответно на 20.11 и на 21.11.2020 г., за
фракция 0,45 с транспорт на ищеца в размер на 366,44 тона, за което била издадена една
фактура на стойност с ДДС в размер на 1098,23 лева. Заявява, че при извършване на
доставките от ищцовото дружество до конкретен обект се издава кантарна бележка при
приемането на стоката от получателя, което в настоящия случай било сторено и ответното
дружество е разписало такава кантарна бележка без възражения и забележки. Обяснява, че
при ищцовото дружество е налице строга организация във връзка с проследяването на
камионите до обектите при извършване на доставка като шофьорът на камиона, който
доставя, се следи по ДжиПиЕс кога и в колко часа отива на определения обект, следи се
горИ. и работно време. Твърди, че на 14.08.2020 г. е издадена фактура № 19954 въз основа
на извършено авансово плащане от ответника на 13.08.2020 г. на стойност от 1500 лева с
ДДС, което плащане обаче било за доставяне на стоки, различни от процесните, чиято
стойност се претендира, а именно – за експедиране на нестандартна скална маса, което било
сторено на 15.08.2020 г. чрез пет курса, с транспорт на ищеца и в размер на 158,82 тона, и
съответно на 17.08.2020 г. чрез един курс, с транспорт на ищеца и в размер на 26,44 това, за
което била издадена фактура № ********* от 18.08.2020 г., касаеща извършеното
прихващане на авансовото плащане във фактурата от 14.08.2020 г. Свидетелката посочва, че
за тези доставки също са издадени кантарни бележки, надлежно подписани от ответното
дружество като приел стоката.
Свидетелят Т. твърди, че упражнява длъжността „Мениджър продажби“ при
ищцовото дружество като заявява, че с ответното дружество са били налице трайни
търговски отношения по доставка на стоки и услуги. Свидетелства, че за периода от
м.02.2020 г. до м.11.2020 г. ищцовото дружество е извършило няколко доставки до /фирма/,
които били получени и приети от последния, и за които били издадени канатрни бележки
съгласно организацията и метода на работа на ищцовото дружество. Посочва, че процесните
стоки и услуги, чиято стойност се претендира, са доставени през м.11.2020 г. като за същите
е издадена фактура, пристигнали са до обекта, подписана е кантарна бележка от техническия
ръководител и са приети от същия. Свидетелят излага, че лично е отговарял за
проследяването на стоката да бъде доставена до заявения обект, като в настоящия случай е
категоричен, че през м.11.2020 г. това е сторено.
След задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира, че сумата в размер на 1098,23 лева се явява дължима, доколкото се доказаха от
4
ищцовото дружество всички предпоставки от фактическия състав на вземането. Като има
предвид събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът
намира, че същите се явяват абсолютно кореспондиращи си едни с други, последователни и
допълващи се, с оглед на което ги кредитира изцяло с висока доказателствена стойност.
По делото безспорно се доказа, че ищецът е доставил през м.11.2020 г. стоки и
услуги, за които е издал процесната Фактура № **********/23.11.2020 г. на стойност от
1098,23 лева, с ДДС, като тези стоки и услуги са различни от стоките и услугите, които са
доставени през м.08.2020 г. Във фактурата е посочен падеж на задължението за заплащането
й, а именно – 23.11.2020 г., който безспорно е настъпил, поради което вземането се явява
изцяло изискуемо и следва да бъде заплатено от ответното дружество.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Налице е сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, а именно уважаване на
исковата претенция, обуславящо разглеждането на релевираното от ответното дружество
възражение за прихващане със сумата, която същият счита, че му се дължи, в размер на
401,77 лева, представляваща извършено надплащане по фактура № **********/14.08.2020 г.
на обща стойност от 1500 лева, с ДДС, което е извършено без правно основание за това.
За да бъде уважено релевираното възражение за прихващане в тежест на ответното
дружество е да докаже, че е налице твърдяното заплащане на сумата в размер на 401,77 лева,
а в тежест на ищцовото дружество – че е налице основание за получаването й.
От допуснатите по делото съдебно - счетоводна и допълнително съдебно - счетоводна
експертизи се установява, че действително е налице надплатена от ответното дружество
сума в размер на 401,77 лева, произтичащо от липсата на осчетоводяване на фактура №
**********/14.08.2020 г. в размер на 1500 лева. Вещото лице посочва, че по счетоводни
сметки, авансовото плащане, получено от ищеца на 13.08.2020 г. в размер на 1500 лева с
ДДС и фактурирано във фактура № **********/14.08.2020 г. е било приспадано в три
последователни фактури, а именно: с Фактура № **********/17.08.2020 г. е фактуриран
материал на стойност 1275,29 лева с ДДС и е приспаднат аванс за сумата; с Фактура №
**********/18.08.2020 г. е фактуриран материал на стойност 222,10 лева с ДДС и е
приспаднат аванс за сумата; с Фактура № **********/23.11.2020 г. е фактуриран материал
на стойност 5100,84 лева с ДДС и е приспаднат аванс в размер на 2,61 лева с ДДС от аванса
по фактура № **********/14.08.2020 г. Вещото лице констатира, че в резултат получената
информация от ТД НАП София – офис „Люлин“, са получени по делото заверени копия на
дневници покупки и справки декларации, подавани от .... за периода от м.08.2020 г. до
м.09.2021 г., като при проверката е установено, че фактури № **********/17.08.2020 г. и №
**********/18.08.2020 г. не са декларирани от .... в дневниците покупки за периода от
м.08.2020 г. до м.09.2020 г.
С оглед на това се явява неоснователно релевираното възражение за прихващане за
сумата в размер на 401,77 лева, представлявща платена без основание сума по фактура №
**********/14.08.2020 г., доколкото по делото се установи безспорно от събрания
5
доказателствен материал, че тази сума е приспадната съответно с издадените фактури от
17.08.2020 г. и от 18.08.2020 г., които от своя страна са издадени за надлежно получени от
ответното дружество стоки и услуги през м.08.2020 г.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи наличие на главен
дълг и забава в погасяването му.
Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг, поради което акцесорната
претенция за лихви за претендирания период и в рамките на претендирания размер, се явява
основателна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски в общ размер на
1350 лева - платената държавна такса в размер на 50 лв., депозит за вещо лице в размер на
500 лева, и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева /л. 253 от делото/. Същите
следва да се възложат в тежест на ответното дружество.
По заповедното производство ответното дружество дължи сума в общ размер на 325
лева – 25 лв. за държавна такса, и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество няма право на разноски за нито за настоящото, нито за
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че /фирма/, ЕИК....., със седалище и адрес на управление: ..., дължи на
/фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., сумата в размер на 1098, 23
лева, представляваща задължение по Фактура № **********/23.11.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 16.04.20201 г., до окончателното плащане на задължението, и сумата в размер на 39,66
лева, представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от 24.11.2020
г. до 15.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК в производството по ч. гр. д. № 22018/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК /фирма/, ЕИК....., със седалище и адрес
на управление: ..., да заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ....,
6
сумата от 325 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 1350 лв. –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7