Решение по дело №432/2021 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 260164
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия: Пенка Петкова Петрова
Дело: 20211450100432
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

       

От

15.11.2021г

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

 

ІІІ-ти граждански

състав

 

В публичното заседание на 15.10.2021г в следния състав:

 

Председател

ПЕНКА П. ПЕТРОВА

 

Секретар

Мария Ганева

 

като разгледа докладваното от

Съдия ПЕТРОВА

 

гражданско

дело номер

432

по описа за

2021

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба с вх. №261511/30.03.2021г., депозирана от  М.В.Ц. ***, чрез адв.К.Т.-пълномощник, с  искане да  се признае за установено по отношение на Община Мездра, че на основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. 79, ал.2, вр. чл.108 от ЗС, алтернативно чл.79, ал.1 от 3С, вр.с чл.108 ЗС ищецът е единствен и изключителен собственик на недвижим имот, находящ се в село Оселна, община Мездра, област Враца, по кадастър Поземлен имот с идентификатор 54047.134.89 /петдесет и четири хиляди и четиридесет и седем точка сто тридесет и четири точка осемдесет и девет/, село Оселна, област Враца, община Мездра, вид собственост общинска частна, вид земеделска, стар номер 001089. С уточняващата молба е посочено, че претенцията е с  правното основание 124 ал.1 от ГПК във вр. 79, ал.2, респ. чл.79, ал.1 от 3С.

В срока по чл. 131 ГПК от Община Мездра, представлявана от кмета Иван Аспарухов, е постъпил отговор, с който предявеният иск е оспорен изцяло.

Правното основание на иска е чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. 79, ал.2, респ. чл.79, ал.1 от 3С.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: 

С исковата молба се твърди, че ищецът на основание давностно владение по смисъла на чл.79, ал.2 от ЗС, алтернативно чл.79, ал.1 ЗС е единствен и изключителен собственик на недвижим имот, находящ се в село Оселна, община Мездра, област Враца, който имот той поддържа, обработва, като владението е продължило повече от десет години, като през това време не му е било пречено от когото и да било, не е гонен от имота, не са водени дела до датата на завеждане на иска . Ищецът е собственик и на съседни два имота на претендирания.

Имотът е владян в далечното минало от неговите наследодатели и по действащия към момента кадастрален план на населеното място, Поземлен имот 54047.134.89 /петдесет и четири хиляди и четиридесет и седем точка сто тридесет и четири точка осемдесет и девет/, село Оселна, област Враца, община Мездра, вид собственост общинска частна, вид земеделска, стар номер 001089, в местността „Патноб. дол“ в неурбанизирана територия на село Оселна, община Мездра, област Враца.

Ответникът с депозирания отговор оспорва изцяло предявения иск. Според изложеното така предявеният иск, макар и процесуално допустим, поради противоречие с императивно установения процедурен ред за реализиране на търсеното право е неоснователен. Посоченото правното основание по 124 ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 127 ал. 1 и чл. 79 ал. 1 и 2 от Закона за собствеността (ЗС), се явява общо спрямо специалния законоустановен процедурен ред по Закона за собствеността и ползване на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Имот с идентификатор 54047.134.89 (стар номер 001089) с. Оселна, област Враца, община Мездра, местност „Пантов дол“, съгласно Заповед за одобрение на КККР №РД-18- 1631/19.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е частна общинска собственост, вид земеделска, категория 8, НТП „ливада“ с площ 5728 кв.м.

При така установените обстоятелства, категорията и вида на имота, не предполагат използване на института за придобиване право на собственост по давностно владение. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е уреден специален способ за признаване правото на собственост върху имоти - частна общинска собственост.

Предвид изложеното, следва извод, че приложимият ред за реализиране на търсеното право е по параграф 27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн.-ДВ,бр. 62/2010г.) - за възстановяване на собствеността на земеделски имоти. Според ответника за този вид имоти законът изрично предвижда провеждане на специалното административно производство - по реда на чл. 45д- 45ж от ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 19 и чл. 10 от ЗСПЗЗ, при субсидиарно прилагане на общият закон - Административнопроцесуалният кодекс (АПК). В тази връзка е посочена и процедурата уредена в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Ищецът е представил скица на Поземлен имот 54047.134.89, както и удстоверение  за характеристики на поземлен имот в земеделска територия.

С отгговора са представени  Заповед № 15 от 23.03.2009 г. на Директор на Областна Дирекция „Земеделие“ град Враца, с която са одобрени протоколни решения от проведени заседания  по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ, включващо в поз.19 и протокол №4/2.11.2008г за с. Оселна. С Протоколно решение № 4 от 26.11.2008г. са определени имотите по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ, включително  и придобитите преди влизането на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ/обн. В ДВ 1 от 2007г./. В т. 7 касае землището на с. Оселна. В Приложение № 1 към Раздел I, т. 1 от Протоколно решение № 4 от 26.11.2008г. за имоти общинска собственост– извадка е видно, че  под №409 е включен имот №001089, представляващ Използвана ливада от 5,728дка, възстановен в съществуващи стари реални граници. За процесния имот на 06.03.2014г е съставен и АКТ №2138 за частна общинска собственост.

По делото са разпитани трима свидетели ***, ***и ***. И тримата свидетели  твърдят, че спорния имот в миналото се е владял от баба Стояна и дедо Манчо, на които ищеца е наследник. Според тях имота е бил в м. „Белевишки дол“, която в момента е с друго наименование.  Според свидетеля ***ищецът стопанисва имота от 2006/2007г, докато според св.*** М. го стопанисва още от 2003/2004г. Всички свидетели са категорични, че повече от 10 години никой не е пречил на ищеца да ползва имота, да си коси ливадата и да си прибира сеното.

Във връзка с изнесените от свидетелите данни за местонахождение на процесния имот в м. „Белевишки дол“, от страна на ищеца са представени Удостоверение, издадено от Общинска служба земеделие гр. Мездра, НА за дарение на недвижим имот и скица на имот №001477.

Съгласно Удостоверение, издадено от Общинска служба земеделие гр. Мездра, местностите „Белевишки дол” и „Пантоб. Дол” в землището на с. Оселна, общ Мездра, не са една и съща местност, а са различни местности  разположени в съседство една до друга. Съгласно удостоверението имот 54047.134.476 в землището на с. Оселна, собственост на М.В.Ц. е съседен на имот 54047.134.89.

С представения НА за дарение на недвижим имот ищецът е придобил чрез дарение собствеността на имот  представляващ Ливада в землището на с. Оселна в м. „Говедарника” с площ от 16,7дка, съставляващ имот №722 по плана за земеразделяне, от който не става ясно каква е връзката му с процесния имот. Представена е и скица на имот №001477, който е  собственост на ищеца и който е съседен на процесния  имот.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е наличието на правен интерес от провеждането на производството. За да е налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се оспорва претендираното от ищеца право. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот, но няма документ за собственост, а ответникът в настоящото производство оспорва правото му на собственост върху процесния недвижим имот и претендира, че последния е собственост на Община Мездра. Следователно съществува спор за материално право между страните, който засяга твърдяното от ищеца право на собственост върху процесния имот и обуславя правния му интерес за предявяване на положителен установителен иск за решаването му по съдебен ред.  По изложените съображения съдът приема иска за допустим.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Правото на собственост се установява с писмени документи – Нотариален акт, договор за доброволна делба, писмен договор в случаите, когато прехвърлител е общината или държавата, влезли в сила решения на съответните общински служби „Земеделие”, когато се касае за възстановени земеделски имоти и др. В настоящото производство не бяха представени изискуемите писмени доказателства, установяващи към настоящия момент  правото на собственост на ищеца върху претендирания поземлен имот с идентификатор 54047.134.89. Ищецът претендира, че е придобили правото на собственост върху процесния имот по наследство и на основание явно, спокойно и непрекъснато давностно владение, което е продължило повече от 20 години и продължава и понастоящем. Ищецът не е конкретизирал наследодателите си, от които твърди, че черпи права и не е представил доказателства, установяващи право на собственост на негови наследодатели. Единствено от свидетелските показания се установява, че се касае за имот, в който са живели „баба Стояна и дядо Манчо“. От всички събрани доказателства не става ясно кои са тези лица,както и роднинската връзката, която ги свързва с ищеца и респективно поражда правото на наследяване на последния. Не се събраха и писмени доказателства за принадлежността на правото на собственост на процесния имот в патримониума на горепосочените лица. Събраните свидетелски показания също  не установят данни в тази насока.

Ищецът претендира, че е придобил собствеността на процесния имот чрез давностно владение на основание чл. 79, ал.2, респ. чл.79, ал.1 от 3С.

Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. В случая не се събраха никакви данни за установяване на добросъвестно владение, при това положение следва да бъде изследвана възможността за придобиване на имота при общата десетгодишна придобивна давност, която е регламентирана в императивната разпоредба на чл.79, ал.1 ЗС. С оглед твърдяно от ищеца основание - придобивна давност, в тежест на същия бе да установи, че е упражнявал непрекъснато владение върху процесния имот в посочения срок. Владението е едно фактическо състояние, характеризиращо се с упражняване на власт върху една вещ (недвижим имот), която владелеца държи, лично или чрез другиго, като своя. Относно наличието на обективния елемент на владението по делото са събрани гласни показания. Всички разпитани свидетели твърдят, че имотът е стопанисван лично от ищеца от дълги години, като според св.***ищецът поддържа имота от 2006/2007г, докато според св. ***  това е станало още през 2003/2004г. При тези данни съдът приема, че ищецът е осъществявал дългогодишно упражняване на фактическата власт върху имота. Относно субективният признак на владението – намерението на ищеца да държи процесния имот като свой, намира приложение презумпцията на чл.69 ЗС: “Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго”. Този елемент от фактическия състав на придобивния способ, на който се основава претенцията, а именно - манифестиране на намерението да се свои имота, се доказа от показанията на  свидетелите. Изложените съображения обосновават извода на съда, че ищецът е осъществявал непрекъснато владение върху процесния имот в един продължителен период от време, който значително надхвърля регламентирания от закона 10 годишен срок.

Спорно между страните е дали в резултат на осъществяваното владение вещното право на собственост върху процесния имот е придобито от ищеца по давност или не е могло да бъде придобито, поради това, че имотът е частна общинска собственост и по отношение на него са съществували нормативни пречки за придобиването му по давност. Не бе установено от събраните доказателства до момента на възстановяването на земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху процесния имот да е било в патримониума на конкретен правен субект.

За процесния имот на 06.03.2014г е съставен  Акт за общинска собственост №2138, който е официален свидетелстващ документ и удостоверява, че извършените в него записвания действително са извършени въз основа на посочените в него предхождащи го актове и на посоченото в него основание, но няма конститутивно действие.  От съдържанието му е видно, че е съставен поради включване на имота във фонда от земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, респ. поради това, че имотът представлява земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата ( чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ). Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. 

Съгласно § 1 от Закона за допълнение на ЗС /обн. в ДВ, бр. 46/2006г., в сила от 01.06.2006г./, давността за придобиване на частни държавни и общински имоти спира да тече за срок от седем месеца, считано от 31.05.2006г. С  последващи изменения на § 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г.) Давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително.

В случая предвид свидетелските показания може да се приеме, че ищецът е осъществявал  владение върху процесния имот от 2003/2004г до настоящия момент, но за периода след  31.05.2006г  е била налице законова забрана за придобиването му по давност, поради което ищецът не е станал собственик на процесния недвижим имот въз основа на придобивна давност, като оригинерно придобивно основание. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл.124 ал.1 от  ГПК е неоснователен и недоказан, поради което следва да  бъде отхвърлен.

Воден от гореизложеното съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на М.В.Ц. ***, предявен чрез адв.К.Т.-пълномощник, да се признае за установено по отношение на Община Мездра, че на основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. 79, ал.2, респ. чл.79, ал.1 от 3С, ищецът е единствен и изключителен собственик на недвижим имот, находящ се в село Оселна, община Мездра, област Враца, по кадастър Поземлен имот с идентификатор 54047.134.89 /петдесет и четири хиляди и четиридесет и седем точка сто тридесет и четири точка осемдесет и девет/, село Оселна, област Враца, община Мездра, вид собственост общинска частна, вид земеделска, стар номер 001089, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Врачанския Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: